Sometimes it's too hard, but you have to keep doing it./Not so long ago/Savannah & Lucas/

Spoiler:

- Ей малката! - извика мъжки глас, което накара Савана за миг да се вцепени. Бързо се окопити и побърза да лепне онази нейна гримаса на лицето си, която не показваше страх, нито каквото и да е били чувство.
Навън отдавна минаваше приличния час за едно младо момиче да се разкарва по улиците. Обаче закъснелите поръчки на питаха, а на Савана работата бе винаги да е на разположение за доставки не зависимо по кое време на деня или нощта е. Минаваше 2 през нощта, когато те прекосяваше онези последни метри до гаража, в който живееше. Изтощението си казваше думата, очите й вече сълзяха от умора, а краката й подаваха заради високите токове, на които почти бе принудена да ходи непрекъснато. Имаше нужда да се прибере и просто да се отпусне в голямото меко легло и да спи възможно най-дълго. Не чувстваше глад, въпреки че не бе сложила нищо в устата си за последните два дни, умората идваше единствено от недоспиването и непрестанното обикаляне по улиците, баровете и различните адреси, по които я пращаше боса. Нямаше място за оплакване, все пак това й беше работата и не биваше да спори.
Савана ускори ходенето си максимално, но това само накара стъпките зад нея също да забързат. Крехкото й тяло потрепери за момент от студения вятър, но бе възможно и неприятните тръпки да са от пиянските смехове, които чуваше зад себе си. Обикновено не се страхуваше да се прибира по това време на нощта, боса й винаги й пращаше някой да я изпрати, било то и движейки се на 2-3 метра от нея. Сега обаче бе напълно сама, а за едно 16 годишно момиче колкото и здрава психика да има, не можеше да не се страхува от нищо.
- Не е ли малко късно да се разкарваш сама? - дочу отново мъжки глас, последван от силен смях, макар Савана да не проумяваше, кое точно бе толкова смешно. - Или на теб това ти е работата?! Колко взимаш? - добави след това същия мъж и момичето се закова на място.
Можеше да я оприличават на всякаква, но не и да я мислят за леко момиче. Никога не би си позволила да стане така, имаше достатъчно уважение към себе си, за да не продава тялото, което Бог й бе дал.
- Наречи ме още веднъж курва и ще видиш на какво съм способна - отвърна му Савана като се завъртя на пети към него.
На лицето й бе изписана такава решителност, че навярно ако бе някой друг щеше да е обеден във възможностите й. Групичката от под пийнали мъже пред нея обаче, най-вероятно дори можеха да фокусират къде се намира тя в пространството, а какво остава да видят и нейната запазена марка поглед "бягай, че идвам". Без повече приказки, тримата мъже се спуснаха към Савана и преди тя да успее да реагира двама я сграбчиха и притиснаха към стената, а третия я хвана за брадичката и вдигна лицето й нагоре. Писъкът, който тя си позволи да изкара бе кратък, но силен, а това само подбуди още смях у пияниците.
Момичето дръпна силно ръцете си, но неуспешно, а преди третия да е пристъпил към действия, тя сви крак в коляно и го удари силно между краката. Той се строполи на земята, а Савана само успя да си издейства един силен плесник от дясно стоящия мъж.
- Пуснете ме - изръмжа момичето и продължи да се дърпа използвайки момента, че единия е все още на земята.
В далечината се чуха стъпки и Савана погледна на там, като в очите й освен сълзи, вече се четеше и надежда. Фигура на висок мъж приближаваше забързано към тях, а в момичето се зароди надежда, че може би щеше да излезе от тази ситуация чиста...

Купих бутилка уиски от денонощния магазин и пакет цигари. Пъхнах една в устата си и докато запалвах огънчето с кибрит , чух вой откъм затъмнената улица под моста. В началото го оприличих на кучешки лай, реших, че две псета се карат за парче месо или останалото в боклукчийската кофа, но последва нов вик. Този път нямаше съмнение, че идва от човешка уста. Момичешки писък. Напрегнах мускулите си в бяг, докато с всяка нова крачка усещах как приближавам до звука. Можеше да са група момичета, решили да се по забавляват със страшни истории за призраци и привидения. Можеше да е всичко. Но писъкът ми прозвуча така отчаян и жесток, сякаш някой бе измъчван.
Не бях далеч от истината. Тъмната сянка на момче беше налегнало пищящото момиче в един тъмен ъгъл на малката уличка. Не беше моя работа. Трябваше да си вървя. Не можех да се меся в личните взаимоотношения на всеки срещнат... и...
- Пуснете ме ! – оглушителния й вик прободе някаква тънка материя вътре в мен, за която дори не бях подозирал, че съществува. Не знам дали сте гледали новата версия на Шерлок Холмс, но там има няколко много добре направени сцени на бой, в които само мига преди бурята да връхлети, времето спира и Холмс е способен да определи всеки следващ ход на противника си. Да кажем, че да си психопат си имаше известните предимства, защото и аз имах подобна на неговата дарба.
Първи удар в главата – благодарение на стъклената бутилка, успя да го зашемети. Непознатото богаташче, каквото изглеждаше че е, сключи ръце над главата си и извика от болка. С един ритник го отстраних от треперещото тяло на момичето и започнах да сипя юмруците си върху лицето му. В момента той бе моята боксова круша, лицето на този , което исках да размажа от бой. Малкият лигльо имаше добри регенеративни способности, защото след малко се съвзе от удара на стъклото и въпреки огромната рана на тила си, от която не спираше да тече лепкава червена течност, ме преобърна и заудря в стомаха. Въргаляхме се по студената земя в битка за надмощие. Хищник и жертва. Щях да го убия. Тази мисъл ме осени, докато удрях зачервеното му лице в земята.
Щях да го направя. Късно беше да спра. И най-лошото бе, че за мен всичко минаваше на забавен кадър и аз осъзнавах какво върша в момента. Отново щяха да ме вкарат зад решетките, докато не установят, че съм „психично болен” и не ме тикнат в лудницата. Отново. И отново. И отново. Тази мисъл само ми даваше стимул да засилвам ударите си. Щях да убия човек, който дори не познавах, само защото ми беше заприличал на тийнейджър . Достатъчна причина за един луд. Присъда – десет години под строга охрана. Беше чист късмет, че ме пуснаха предишния път.
Борбата завърши, когато той престана да се бори, отпусна тежкото си туловище на земята и се остави на ръцете ми да изтръгват последния живот от него. Притискаха гърлото му в смъртоносна хватка, от която той нямаше да се освободи.Приближих се до не познатото момиче като огледах остатъка след появата ми .
- Добре ли си ? – попитах някак си загрижено и ѝ подадох рака . Нещо бях полудял и дори не знаех какво правя . Ситуацията в която бях попаднал някак си ми се стори първоначално не ловка . Все едно ураган мина и всичко потуши . За няма и десет минути се бях превърнал в някакъв загрижен психопат , който не го интересуваха последствията и всичко възможно да се случи след около пет минути . Ситуацията в която бях попаднал някак си ми се стори първоначално не ловка . Все едно ураган мина и всичко потуши . За няма и десет минути се бях превърнал в някакъв загрижен психопат , който не го интересуваха последствията и всичко възможно да се случи след около пет минути . Но защо ли се чудех ? Та на мен никога не ми е пукало какво ще стане в бъдеще живея ден за ден и никога ама никога не съм седнал да се оплаквам или притеснявам за нещо .

Нещата се развиха твърде бързо, за момент Савана загуби представа за това къде се намираше, усещаше как едната й буза гори от удара, който й бяха нанесли, а китките изобщо не си чувстваше заради силата, с която я стискаха. И въпреки че току що бе спасена от някакъв непознат, самочувствието й бе коренно накърнено, сякаш преди малко някой й бе казал, че не може да се справи сама, че не може да се пази, ако някой не е на близо да я защити.
Очите й се стрелкаха наоколо, следейки движенията на всеки един участващ в нейния личен филм, типично като сцена от някой екшън. За момент загуби образа на своя спасително, но бързо успя да го види, точно когато нанасяше почти смъртоносни удари върху един от пияниците. Погледа й следеше всяко едно негово движение и когато най-накрая го остави безпомощно да лежи на земята, Савана не можеше да погледне на другата страна.
Тялото й седеше залепено за каменната стена, усещаше хладната й повърхност върху кожата си, дишаше тежко, а очите й се бяха напълнили със сълзи. Нито една от тях обаче тя не допусна да се търкулне по бузата й - бе твърде силна, за да си позволи подобна слабост, както преди малко. Не искаше да е слабото момиче, което има нужда от помощ, което не може да се защити и трябва някой да е зад гърба й непрекъснато. Не искаше да има нужда от никой в този живот, така или иначе имаше само себе си.
Погледа й продължаваше да се взира в момчето лежащо на земята, не можеше да види дори дали диша. "Жив ли е?" въртеше се в главата й, докато се опитваше до долови някакъв признак на живот у него. Не, че не си го заслужаваше, това което бе на път да направи, навярно бе причинил на още дузина други момичета и ако с нея не постигна успех, то навярно с други е успял.
- Добре ли си? - попита я непознатия, който току що я бе спасил от сигурно изнасилване.
Най-накрая русокосата се размърда. Успя да погледне спасителя си и се взря за миг в сините му очи сякаш търсейки знак, че той нямаше да я нарани.
- Да - отвърна му тя, след което се загърна в якето си и отметна коси назад. - Нямах нужда от спасяване, щях да се справя сама - добави, все пак не можеше да позволи на гордостта си така лесно да свали гарда. Беше твърде сигурна във възможностите си, за да се признае за виновна или за девойка в беда.

Не очаквах да е толкова лесно но .... да може би наистина трябваше да си тръгна или по-точно подмина . Човек да им помогне а те и не благодарни . Но както и да е . Станалото , станало . Видях погледа ѝ върхо отзи безпомощен пияница и лепнах доволната дори лукава усмивка . Такива индивиди нямаха място тук , на тази планета и около „нормални“ хора . Може и аз да не съм цвете за мирисане но поне не съм седнал да постигам нещо на сила . Съзнанието ми работеше на бърз принцип, то пресмяташе щетите и ме уведомяваше за резултатите. То бе решило, че не си струва. Не можех да премахна цялото зло на света. Дори да убия малкия келеш, нищо няма да се промени. Още утре по новините ще излъчат емисия за поредната жертва на насилие с неразкрит извършител. Всичко щеше да бъде платено и затулено. Защото това е начина, по който се движи света. Не можех да премахна цялото зло от него. А и тъй иначе... трябваше да започна първо със себе си, ако бях решил да вървя по петите на всеки насилник, наркозависим, лъжец, използвач и да, убиец.Бях отвратен. Не можех да го погледна. От една страна заради мизерията, която щеше да извърши. От друга... от страх, че всъщност не сме толкова различни. Аз бях чудовище, той беше същия звяр. Мотивите ни бяха различни, но и двамата получавахме еднопосочен билет към Ада. Може би ако не можех да се контрулирам щях да ги убия и тримата но това е въпрос на опит . Погледнах момиче и колкото и упорита да беше сега трябваше да се маха от тук . Ако нямаше намерения да бъде заловена . Не , че нещо но не си заслужаваше да се забърква с глупави ченгета заради това , че тези нарушават нейното лично „АЗ“ . Как изобщо си позволяваха да си го помислят . Това , че момичето е красиво не означава , че трябва да е тяхна играчка . Освен ако това не е начина ѝ за прехранвани , но малко не ми се връзва .
- Добре дори и да си можела да се справиш , сега не е момента да избиваме комплекси . А трябва да се махаш от тук . Няма нужда да си навличаш проблеми заради някакви пияни дребосъци . – нямах намерения да споря с нея . Вероятно има желание да си прави на силна . Може и да е силна не споря тъй като не знам нищо за нея . Но въпреки всичко важното е , че я предпазих от онези пияндета . Може би много момичета са измъчили но сега получиха заслуженото си .

Като момиче, което отдавна е свикнало само да се грижи за себе си, сега никак не й харесваше факта, че някой се опитва да й дава тон, било то и за нещо, което беше добре за нея. Твърде голям инат беше, за да послуша някой друг различен от собственото й надменно "аз". Ако го направеше, то това автоматично значеше, че е накърнила достойнството си и самочувствието й рязко щеше да падне. Истината обаче бе, че в момента тялото на Савана трепереше осезаемо от яд - яд породен от това, че не успя сама да се справи с тримата пияници, че не успя да защити себе си и достойнството си и най-вече, че бе нужно някой друг мъж да се намесва и да я спасява. Още от ранна детска възраст бе научила от майка си, че не бива да се доверява на мъже, нещо в нея бе обедено, че те търсят само секс. Освен това от опит знаеше, че не бива да оставяш някой друг да върши работата ти, а това да закриля самата себе си, бе най-голямото й задължение в мръсния кръговрат, в който бе потънала.
- А ти какво смяташ да правиш?! - поде след малко русокосата. - Да останеш тук и да се поздравиш с ченгетата? - добави и махна уж безгрижно с ръка към тялото, което лежеше на земята и за което тя все още не можеше да установи дали е останало живо или не. Другите двама, явно се бяха окопитили и избягали на някъде, но този на земята можеше да навлече на нейния спасител някоя друга година зад решетките. Тук никой не вземаше предвид пред историята, на полицаите нямаше да им пука за това какво е щял да направи този, единственото, което щеше да го вълнува е тялото на земята и виновника, който в момента седеше до Савана. Самата тя имаше вече няколко провинения, дори бяха викали социалните, тъй като бе непълнолетна, но за щастие Лекс винаги успяваше да я спаси и след седмица живота й се нормализираше и всички забравяха за потуления случай на 16 годишното момиче.
Погледа на Савана отново се взираше в тялото на асфалта, а съзнанието й заработи на бързи обороти, сякаш обмисляше бързия план "Б". Огледа се във всички посоки, търсейки евентуални свидетели и когато не се сблъска с такива, хвана китката на спасителя си и го задърпа към една от посоките.
- Живея на близо - говореше докато вървеше. - Считай го като "благодаря", ще останеш при мен докато полицията се мотае наоколо, никой няма представа че в този гараж живее някой.

Какво смятах да правя аз ли ? Един доста добър въпрос разбира се , че нямаше да избягам като първия страхливец и да се скрия нито пък бих останал да ме заловят . Личеше си гнева в очите ѝ но дори аз не разбирах защо е . Може би защото не е свикнал някой да се меша в нейната работа . Правеше се , че не е уплашена и не ѝ пука какво става с лежащия на земята но всъщност не беше така . Колкото и инат да е тя не може да ме спре да направя нещо , което искам . Лепнах доволната си лукава усмивка и ѝ намигнах .
- Смятам да остана тук .... и да кажа на ченгетата кой го уби . Защото той е мъртъв и главата си давам , че няма да разберат кой му го е сторил а ти ще се измъкнеш с чисти ръце .- тя така или иначе бе чиста . Какво можеше изобщо да им стори едно толкова малко и крехко момиче освен ада ги изрита ? Според мен нищо друго за това нямаше как да я заподозрат . Докато се бях замислил що за човек ми изглежда тя изобщо не забелязах как бързо е решила да бягаме като страхливци . Започна да ме дърпа на някъде и в последствие разбрах , че е към някакъв гараж където живее . Доста интересно красиво русокосо момиче настанено в гараж ужас .
- Спри – казах съвсем спокойно и се спрях на място – Не съм страхливец и няма да бягам ако искаш се прибери сама защото намеренията ми не включват бягане като страхливец – погледнах я не доволно и поклатих глава на пред в знак да я подканя да си върви в гаража и да не си навлича проблеми . В тази уличка няма камери а след като няма и свидетели мога единствения да съм аз . Като лъжесвидетелствам а след това издиря онези двамата страхливци за да ги предупредя какво ще последва ако си отворят устичките .
- И един съвет малката , не се разхождаи по тези улици сама в този част . Има много по-оживени за разлика от тази . Е освен ако това , което заварих преди малко не е работата ти . – да може би бях прекалил но .... какво толкова . Колко интересно малко момиче на не повече от осемнадесет разхождащо се в тъмни и мрачни улички а от горе на това оживяща в гараж . Сега остава да каже , че има и семейство и направо ще ме хвърли в тъч линията . Но защо се учудвам може да е една от нас . И аз да не я познавам .
- Още ли си тук да нямаш намерения да ме завлечеш на сила или да останеш тук и да си навлечеш неприятности ? – дори и да беше така нямаше да стане нито едно от двете . В този момент се сетих , че всичко тук чака нас и извадих съвсем спокойно телефона като набрах един от записаните най-отгоре номера .

Макар всичко да крещеше, че трябва да го зареже и просто да тръгне, нещо я караше да си седи търпеливо на мястото. Може би, защото в крайна сметка вината той да си навлече неприятности, бе именно нейна, макар да можеше да се грижи за себе си, понякога действаше твърдоглаво и не искаше да приеме, че не е някакъв вид супер герой и не може да се предпази сама от света. Винаги е била тя срещу всички, още от момента, в който майка й напусна света и я остави да се бори сам сама на една толкова крехка възраст. Сама бе взела решението да избяга от социалните и сама беше поела по пътя който извървяваше не зависимо колко е трудно.
Савана скръсти ръце пред гърдите си и нервно запристъпва от крак на крак. Можеше да се закълне, че чуваше приближаващи сирени, не бяха просто плод на въображението й, което често успяваше да й завърти такъв номер, че сама се почудваше как може да е толкова бурно и цветно. Съзнанието й заработи на бързо обороти, започна трескаво да мисли какво може да направи сега, че да спаси своя спасител и докато умуваше от чантичката й сякаш нещо прозвъня. Естествено нямаше такова нещо, просто й се бе сторило или просто въображението й се опитваше да й напомни, че има скрито оръжие.
Погледна към трупа на земята и се пребори с неприятни тръпки, които се плъзнаха по гърба й.
- Добре, виж сега - заговори поглеждайки към тъмнокосия непознат. - Не съм толкова малка и беззащитна колкото изглеждам, има хиляди начини да направим това да изглежда като побой и нещастен случай - сви рамене Савана, след което изкара от чантата си черен несесер. Отвори ципа и от вътре се разкриха близо десетина спринцовки, пълни с кой знае каква гадост. - Едва такава е нормалната доза, води до замаяност, става ти хубаво и минава след ден. Две такива са за напредналите, а три могат да те убият - говореше бързо докато разглеждаше течността в спринцовките. Отметна косата си зад едното рамо и приклекна до трупа, като преди това пое дълбоко въздух.
- Никой полицай не си прави труда да разнищва случаите, в които са замесени наркомани, просто го отбелязват като свръх доза и готово. Тук това се случва постоянно - добави след малко, като се стараеше да не поглежда към лицето на мъжа, който преди малко се бе опитал да я изнасили. - И за протокола, спасявам себе си, не теб.