ВСЕКИ СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ ФОРУМИТЕ СА ЕДНООБРАЗНИ, ЧЕ НЯМА НИЩО НОВО ИЛИ ОРИГИНАЛНО Е ТОВА Е НА ПЪТ ДА СЕ ПРОМЕНИ. СТРАННИЧЕ, ДОБРЕ СИ ДОШЪЛ НА ОСТРОВ

 
ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Flag Counter
▶Добре дошли!
в Сиатъл

Съществуват пет големи компании, обхващащи почти целият щат. Всяка компанията се състои от два съдружника, които ще са собствениците на империята и служители, които работят там. Както е известно бизнеса е една голяма, световна индустрия,а между компаниите винаги е имало неприязън и желание за повече мощ. Но както във всеки друг град, този също не пропуска да приюти и едни от най-големи наркодилъри, фалшификатори, наемни убийци и т.н. Всеки от тях много добре знае как да върти лесни пари, изплъзвайки се лесно и незабелязано на органите на реда. Много от хората, идващи от "подземния свят", желаят да завземат някоя компания, чрез убийство на реалните собственици.



▶Вие сте влезнали
като
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
▶Екипа

Cristian Grey.

▶administrator


- sahara

▶administrator

▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Top posters
.a.n.n.a.
 
Christian.
 
Thayer
 
Caroline.
 
Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
 
Chiara.
 
Jenny Humphrey
 
miss grey.∞
 
Flor Leroxe
 
Виктор.
 

Share | 
 

 The day when she sow him and his eyes.

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Пон Апр 22, 2013 7:42 pm

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow
I'm gonna make it alright
But not right now


Фанфари моля и подайте купата с пуканки,стана интересно.
Майкъл първоначално бе сепнат,всичко в него бе напрегнато.Устните му,като издялани от камък.Но не това правеше така силно впечатление,а начина по който дланите му бавно се отпуснаха.Наистина трябваше да се вгледаме много внимателно,за да видим тази промяна,но той постепенно я придърпа към себе си.Устните му се разтвориха.Той затвори очи и зарови пръсти в косата й.
"НЕПОЗНАТА,НЕПОЗНАТА!" крещеше подсъзнанието му,но той затика мислите си някъде далече,далече в подсъзнанието си,на хиляди мили от реалността.
Тялотой се прилепи към неговото по единн перфектен,идеален начин.
Гърдите й се отъркваха в него,сякаш...Не нямаше описание.Не съществуваше описание на това.Но наистина си беше интересно.Не мога да ви кажа със сигурност какво се въртеше в главата му..Дали чувството за вина го изяждаше..Все пак се чувстваше виновен относно Бела...Предаваше спомена за нея,но този сладък еликсир.Амброзията на живота,които бе липсвал във вените му през изминалите одини.Усещаше го как го изпълва...Как се стопля.Живинка.Ето какво се връщаше в него.Устните му се разтвориха.И О БОЖЕ МОЙ! Той прокара език по нейните преди да го пъхне между тях и да потърси своята "играчка" езикът му се заигра снейния в една малка любовна игра.Нежни докосвания,дразнения..Е аз ако бях нямаше да му дам пет години сух режим.Ей Богу все едно до вчера се беше...Кхъм,кхъм...Няма да довършвам.Но всяко хубаво нещо има своя край а при Майкъл хубавите неща слагаха края си с огромен замах.
Той се сепна от свойте собствени действия и се отдръпна от нея. Погледна я първоначално на лицето му бе изписан шок,недоумение...Ужас и не след дълго той прошепна..
-Алекс?-не можеше да повярва..Как?Той бе изпитал нещо..Подсмихна се и поклати глава.Какво ставаше ?Хайде де Майки..Дай повече сведение не ни дръж под напрежение.Голям е лигльо значи.Ама ние пак си го обичаме.Да,да знам,че основната ми читателка или се попикава от смях или върти очи,нооо автора изпитва силно желание да спи...Не ми се сърдете моля...Все пак О'Нийл има желание да се пъхне между краката на Александра,а аз да се пъхне между завивките.Кръговрата на живота или по-точно кой как се уреди .
Върнете се в началото Go down
Flor Leroxe
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 86
Харесани постове : 3
Join date : 11.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Пон Апр 22, 2013 9:30 pm





Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.
I wanna to kiss u again






|Близост, така близост не бе очаквала с него, направо вътрешно изгаряше, а устните й сякаш се молеха да бъдат докоснати до неговите. Тялото й потрепна леко конвулсивно, а тя нервно започна да кърши пръсти. Това чувство, точно то я бе накарала наистина да му се довери да целуне, бе да знае и капчица за мъжа седящ среу й. Беше толкова близо, че очите й, можеха да попият всяка една извивак, всяка една черта, всяка една толкова перфектно седяща малка бръчица по лицето му, можеше да види, как сините му очи се напрягат, и можеше да се закълне,че някаква емоция пробягна по лицето му, колкото й странно да ви се струваше това.
А тя..тя не можеше да се отърси от чувството, което крещеше в нея... Така й се отново да докосне тези устни да опита от вкуса им, а докато очите й все така го изпиваха, накъсаното й дишане галеше кожата му, искаше да се приближи само още мъничко, да докосне устни до неговите пак,милиметри това я делеше от тях..
-Аз..съжалявам..наистина съжалявам. – само дето Александра не съжаляваше наистина не... тя искаше да го направи отново и отново...През цялото време имаше огромното чувство, че ще се свари в собствен сос, но така й не можа да разбере защо този мъж и действаше по – този начин.
Пое си глътка въздух, но не посмя да го погледне повече, защото имаше огромното чувство, че в момента е като бомба със закъснител, която щеше да избухне всеки момент, и да каже нещо, което определено нямаше да си е на мястото. А начина,и това което изпита когато я докоснеше, всичко в нея абсолютно на момента пламваше и започваше сякаш да се бори само със себе си не знайно защо или пък знаеше, че в същност без да познава или да знае каквото й да било за него тя просто бе хлътнала, точно както правеха ученичките нали? Да май това си беше чистата истина.
Но през цялото време просто не спря да си хапе проклета устна, която пък на своя страна сякаш имаше собствено мнение и искаше именно това да й се случва. Но Александра да се държи така, хайде стига де та това си е адски не типично за нея, но не беше невъзможно. Може би наистина мъжа срещу нея предизвикваше всичко това в нея и в малкото й видимо крехко тяло.

Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Вто Апр 23, 2013 3:23 am

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow.I'm gonna make it alright.But not right now___________________________


Все още беше в шок...Някак си просто..Не можеше да го приеме!Наистина ли стените му говореха?!Не!Стига филми Майки.
Той ахна и я погледна.Естествено изражението му бе хладно,но все пак по него пробяга някаква емоция.Да Алекс я виждаше.Той бе сигурен..А може би не?Тръсна глава.
-Майкъл...Казвам се Майкъл.-той се усмихна на криво и се изправи.
Добре това беше тъпо.Не можеше да правят така.Да се целуват и всичко това детинско поведение.Все пак...
А каквото и да бе станало ще му търсим оправданието в алкохола,но най-лошото от всичко бе...Майкъл продължаваше да я гледа сякаш е полезно изкопаемо.Все пак...Коя беше тя?Коя беше тя,че успя за няколко часа познанство да прекъсне нещо градено с години?Да съсипе клетвата му!?Да наистина по-добре да я съсипе вместо всички останали да мислят,че е гей...Ооо майната им на останалите..За него това нямаше значение.
Отново тръсна глава.Защо не можеше да проясни мислите си!?
Въздъхна и погледна през прозореца.
И в този момент...В този скъп,скъп момент той осъзна нещо.Бавно..Наистина,но все пак го осъзна.
-Помогни ми...Ще те направим защитен свидетел...Ще ни разкажеш всичко,което знаеш и...Ще можем да....Имам в предвид...Ти ще можеш да водиш спокоен живот на някое топло място...-а той се надяваше да го пратят да я пази...Все пак всеки свидетел живееше с денонощна охрана.Пък ако го гръмнат.Ооо стига гърмежи за една вечер.Не можеше ли пак да се целунат?!Оуу...Майки улетя.Уахахаха.Да му е гадно.
Върнете се в началото Go down
Flor Leroxe
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 86
Харесани постове : 3
Join date : 11.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Вто Апр 23, 2013 6:17 am





Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.
tonight u arest my minde






|Александра притвори очите си дори за миг, но го направи оставяйки се онези мечти, който бяха градили с Александър, за онова сладко бягство, за топлото място как беше, а да Дубай и ето е един ден тя отново имаше онова предложение за топлота, за сгурно място далеч от всичко това, но можеше ли да го вземе? Можеше ли наистина да направи всичко това, след като бе стъпила толкова надълбоко? Можеше ли да даде всичко, само за малко спокойствие.. Да можеше, но беше ли готова да го направи.
Преглътна лекичко като се изправи от земята и се вгледа в него дори и за секунда, но го направи сините й ириси се срещнаха с неговите и едни сладникави тръпчици минаха по тялото й. Леко облиза устната си, като си пое глътка въздух.
-Нима, всичко ти изглежда толкова лесно? Нима си мислиш, че просто мога да щракна с пръсти и целия ми живот да е чисто нов, да преживявам нещо ново и различно? – попита го тя, добре защо не можеше просто да се съгласи и всичко да бъде едно нормално бреме? Или пък едно гадно минало с едно прекрасно бъдеще? Можеше ли Александра наистина да има бъдеще... и може би да се наслаждава именно на мъжа в тази стая? М дам, Майкъл бе различен, друг на негово място до сега да и е пръснал главата, да и я е убил отдавна особенно след като знаеше, че именно на нея бе поръчана главата му. Но тя не можеше да я достави както всички вече разбрахме. Не можеше да се отърве от миналото си колкото и да искаше да промени бъдещето си.
-Мислиш ли, че мога да ти кажа всичко, без да ме убият? Защото бога ми, много добре ми е позната защитната ви система и повярвай ми, аз сама по – добре ще пазя себе си, от колкото да се доверя на вашата „Защита на свидетеля” – каза му тя като поклати главата си.. Добре защо продължаваха да водят тези безсмилени разговори. ПОгледна го отново като й се прийска пак да докосне устните му.

Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Вто Апр 23, 2013 4:35 pm

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow.I'm gonna make it alright.But not right now___________________________


Майкъл стоеше като поразен и се вслушваше в думите й.Явно тя не бе запозната с неговата служба,защото той не работеше просто за НС..Той бе част от ЦРУ един от най-добрите агенти,а ЦРУ действаха по-добре от всички останaли служби в света.Разполагаха с ресурси,а също и с хора...Но тя нямаше от къде да го знае.Хората в престъпния свят приемаха всичко в държавна сигурност зачита монета,а в действителност не беше така..Дори не бяха близко,защото нещата там бяха също толкова опасни,колкото нещата на улицата..Само,че там имаха право да те застрелят или ликвидират без после да бъдат подложени на дело или разследване.Всеки човек беше просто име..Код,номер..Нищо повече,но Майкъл отдавна бе извоювал мястото си между тях..Бе дал достатъчно жертви,за да може да си позволи нейната сигурност.
За един кратък миг той я погледна,загледа се в прекрасните й очи и се усмихна.
-Аз ти давам един нов шанс Алекс!Шанс,за теб из а мен.Да започнем живота си от начало..Ти можеш да се пазиш добре,но аз и ти заедно..Можем да се пазим двойно по-добре.Знам,знам,че си против това...Не можеш да зарежеш живота си заради нещо подобно...Но красавице..Нима искаш да живееш до края на дните си убивайки или в страх,че теб ще убият?Няма лид а имаш деца?Съпруг?Ти си още толкова млада....-той поклати глава докато продължаваше да обмисля всяка една своя дума.Знаеше,че каже ли нещо грешшно няма да постигне нищо повече от скандал.
Личен опит вярвайте ми все пак с Бела пре живявал доста подобни неща.Като например онзи път в които й бе казал,че с тази рокля няма как да отиде на гости на родителите му,тъй като изглежда като лека жена...Е тогава неправилно подбраните думи му костваха зачервена буза и разправии цяла вечер.А тя бе много,много спокойна жена.Но пък О’Нийл можеше да извади от релси всеки...Дори и Буда..О да повярвайте ми.Доста често го питаха „Защо се държиш така?Какво постигаш?” и той просто свиваше рамене в отговор „Това съм,аз ако не ти изнася знаеш къде е вратата” и това до последно,но не и днес.Днес по-важна от ината му бе тази съвършенна непозната.Тя й красивите й очи,които го изпиваха,поглъщаха и бе сигурен,че иска да вижда всяка сутрин...Стоп!Той мислеше за съвместно бъдеще?Моля подайте ми чаша вода и малко амоняк..Припаднах ли?Майкъл...Миличък температура ли имаш?
Добре де,знам че трябва да спра с ебавките към героят ми,но...Толкова е сладичък..Тааа...Сините му очи отново се приковаха в нея.Той се приближи и хвана ръцете й.Устните му се разтвориха съвсем леко,докато я приближаваше към себе си.
-Позволи ми да те пазя?Обещавам ти...Нищо няма да ти се случи...Няма да го позволя..-нямаше да позволи да загуби и нея.Не искаше.Приемаше я като близка след няколко часа запознанство,а какво ли оставаше за по-дълго...Може би брак?Не!Това вече става прекалено...Не брак,но нещо сериозно..Дам...
О’Нийл въздъхна при тези мисли и за миг погледна през рамо,а щеше да си тръгне.Но факта,че остана..Това не беше ли намеса на съдбата?Неговата и нейната?Или може би ние прекалено много вярваме и се надяваме?
Върнете се в началото Go down
Flor Leroxe
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 86
Харесани постове : 3
Join date : 11.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Вто Апр 23, 2013 5:18 pm





Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.
place save me, give me somthing new.






|Не знаеше точно какво да каже или да направи, просто можеше ли наистина той да я предпази, да я предпази дори и от самата нея?Можеше ли да я спаси от цялата кръв по ръцете й и всеки един писък в главата й? Можеше ли да заличи това? А защо да не можеше? Преглътна лекичко, като прехапа устната си и опря главата си на гърдите му, като я поклати лекичко.
-Аз...Майкъл мислиш, ли че всяко убийство, което съм извършила, всяко престъпление, че всичко това ще ми се размине?Та за бога, аз съм си заслужила доживотен затвор. Как ще живея свободно... – попита го тя като лекичко надигна глава за срещне очите му, прекрасните му очи, които все едно и носеха едно леко спокойствие. Усмхна се лекичко, като облиза устните си. Не знаеше как точно да реагира на цялото това защитаване. Но й харесваше, той искаше да е нейния рицар ли какво? Е и така да бъде наистина й харесваше.
Деца, съпруг да мисли, които я бяха преследвали, във всеки един разговор с Александър как искаха да са нормални хора, но да намерят своите половинки и да създадът нормално семейство, да ходят на нормална работа. Да бе мислела, искаше да го направи, но не беше сигурна, а сега ето го шанса й. Ето всички това, сега й се предлагаше, предлагаше й защитата си, предлагаше и една странна топлина, да започнат двамта на чисто, а тя бе готова да се метна с галвата на пред, заедно с някого който дори не познаваше.
Но ето факт. Сега искаше просто да се хвърли във водата без да и прави впечатление и да се впусне с някой, който знае само, че е от ФБР, че се казва Майкъл.. Какво повече знаеше? Нищо, и това не й пречеше, всички можехме да видим, че Александра е готова да приеме предложението му дори в очите й. А явно днес бе деня, на такива предложения.
Малко по- рано сутринта именно тя бе предложила на най – добрия си приятел подобно решение за бъдещето им. Но той не го прие и ето сега Майкъл предлагаше нещо малко по –различно но достатъчно приемливо, че да се съгласи да промени бъдещето си.
-Добре. – прошепна лекичко срещу устните му, като притвори очите си и разствори своите устни лекичко, сякаш се канеше да го целуне, но не не го направи просто се вгледа в очите му, тези които в момента й даваха толкова много надежда...


Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Вто Апр 23, 2013 7:31 pm

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow.I'm gonna make it alright.But not right now___________________________


Усмихна се загледан в нея.Толкова беше красива,а как само се разтваряха устните й...Сякаш чакащи целувката му.Той докосна лицето й и дланта му прилегна перфектно на бузата й.Кожата й бе нежна,чиста и толкова гладка.
О'Нийл затвори очи и бавно я придърпа към себе си,вдиша аромата на косата й и потърка нос в челото й.
Дали някога щеше да забрави аромата й? Надали.Меришеше на свежест,чистота...Не беше натрапчив или силен аромат,леко сладникав..Толкова уникален..Магнолия може би и лято..Всякаш бе запечатала слънчевите лъчи в косата си,а в очите й се разбиваха морските вълни.Майкъл бе намерил своята нимфа.Естествено може би просто вече бе влюбен,но не му правеше впечатление.Тя бе най-важната сега и щеше да остане такава.
О'Нийл се дръпна от нея и се подсмихна огледа лицето й и отново я помилва.
Отиде до нещата й и взе телефона.Погледна черния екран и се обърна към нея.
-Сега..Трябва да отговориш на обажданията...Ще ти дадат информация за мен,всичко което трябва и не трябва да знаеш,а може би и повече.Ако ти дадат лице ще бъде от полза...Искам да знам кой е къртицата сред моите...Ако ли не.Спокойно.Искам да си хладнокръвна и решителна.Не трябва да издаваш снищо това,което ще стане...След телефонния разговор ще трябва да те заведа до централата....Там процедурата е по-сложна,но до утре сутрин заминаваме.-той се доближи до нея и необмислено я хвана за ръката,дръпна я,зарови пръсти в косата й и я целуна.Устните му нежно обходиха нейните,едната му ръка се разходи по кръста й докато другата продължаваше да придържа лицето й към него.
Сърцето му бе развълнувано..Готово да изскочи,устните му изтръпваха и най-хубавото от всичко...Възбуждаше се..Желаеше я..Направо гореше за нея.
Майкъл се отдръпна задъхан и остави телефона в ръката й.
-Обади се.-прошепна
Върнете се в началото Go down
Flor Leroxe
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 86
Харесани постове : 3
Join date : 11.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Вто Апр 23, 2013 8:49 pm





Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.
place save me, give me somthing new.






|Чувствата приливащи в тялото й, докато го слушаше, докато той я докосваше. Не не можеха да бъдат описани, а гласа му.. господи можеше да се закълне колко възбуждащо й действаше, дрезгавия му глас, леко набилат аму брада, която закачеше кожата й. О господин, колко й се искаше нищо от това да не свършва. А не можеха ли да се запознаят по много по различни обстоятелства. Не можеше ли просто да са обикновени хора в обикновена среда и да работят обикновенна работа. Но не можеше, подсмихна се лекичко, а след това взе телефона си от ръката му, като преглътна лекичко.
-Добре – отвърна му тя като напъха слушалка в ухото си и набра последния номер, който я бе търсил. Сърцето й щеше да се пръсне от чувтсва, но Алекс извади онази халднокръвна физиономия и сложи онази лъжлива маска, която стоеше, над едно чувствително като дете момиче, нуждаещо се от много любов и грижи. Да ето това беше Александра, ето това криеше в себе си тя.
И ето, че за пръв път раличен човек от най – добрия й приятел я виждаше така без тази маска. Отне няколко сигнала време преди да чуе онзи гаден и неприятен глас.
-Съжалявам имах малко неприятности – каза тя отвъщайки на въпроса, а всички знаем, че я бяха попитали къде се е загубила и сега Алекс трябваше да лъже, да лъже колкото се може повече, само за да не я надушат.
Опита се да върне пулса си , да го направи равномерен, а гласа й без трперещите нотки, от това което я бе карал да изпита Майкъл, и студен както винаги..
-Да, разбрах какво стана бях там. Но мисля, че ще ми отнеме повече време, все пак снайпериста ти не е успял да го гръмне. Колко жалко. – беше й неприятно, че говореше така за него, но имаше ли друг избор, просто седеше и слушаше, всяка информация, за него.. Години, възраст.. а единственото, което й направи най – голямо впечатление, е че разбра от къде идваше онова пренебрежение към жените в клуба.. бил е женен, преглътна лекичко поглеждайки го, но не издаде никаква емоция. Просто продължи да слуша. Дали да не попиташе от къде взима цялата информация? Или той сам щеше да й каже, но не знаеше, че няма да получи този отговор, знаеше че няма да издадът тези, който им снасят информацията. А Александра е тя вече знаеше повече от нужното за Майкъл.
-Да разбрах. Да по – късно ще проверя в системата. – отвърна му тя, може би онази информация, която не й се даваше по –телефона, може би там щяха да намерят някаква ниша към този, който го предава..Алекс се обърна отново към него натискайки копчето на слушалката и седна на дивана..
-Явно наистина искат главата ти, щом са се сдобили с толкова информация за теб, Майкъл. Та чак и на е-майл ще получа данни. Може от там да засечете картицата.. Защото, нищо не каза относно това.. – нямаше да комнтира това, което бе разбрала за него.
Сега лицето й отново бе премахнало онова хладнокръвие, и въздъхна лекичко като вдигна погледа си към него, не бе сигурна сега какво трябваше да направи? Изправи се и застана срещу него,като сега тя сложи дланта си на лицето му като се загледа в него.
-Знаеш ли, когато се усмихваш, дори съвсем бегла усмивка да премине на лицето ти, ето тук – посочи с пръстче едно местенце, малко над устната му и се усмихна – Точно тук, се образува една сладка трапчинка, която толкова много харесвам.. – сподели му тя, като леко се надигна на пръсти и докосна местенцето с устни. Усмихна му се ведро сякаш му показваше какво голямо доверие му имаше..
-Сигурен ли, си че ще се справим? – попита го някак по не сигуно, но това също не й направи впечатление. Господи как само омекваше около този мъж, не беше истина, какви отдавна заспали чувства събуждаше в малкото й тяло, да той точно той, този който не трябваше да я привлича, този който убиваше именно такива като нея, да именно той я караше да се чувства жива. Сякаш бе нейната слънчева светлина, в тунела след онази която бе загаснала...
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Сря Апр 24, 2013 6:56 am

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow.I'm gonna make it alright.But not right now___________________________


Очите му наблюдаваха всяка една нейна реакция.Но естествено такива почти нямаше.Александра разбираше напълно всичко за него,сигурно дори кътните му зъби.Дали й бяха казали,че е работхолик?Че от мъка бе полудял?Дали й бяха казали,че е загубил съпругата си и сестра си?Знаеха ли тези неща?И ако знаеха тези неща и й бяха казали точно това,може би той щеше да знае кой е къртицата,защото малко или много имаше неколцина лица знаещи всичко за него.Това на страна.О’Нийл потъна в размисли.
Ще се справят ли?Ще може ли да я предпази?!Ще коства ли това неговият собствен живот?Е,ако да,той пак щеше да рискува.По-добре той,вместо тя.Тръсна глава..Какви мисли само минаваха през главата му.Естествено не го искаше.Не искаше да си мисли всичко това на сериозно.Искаше да имат истинско,съвместно бъдеще...Съвместно.Да бъдат Той и тя.Малко романтика,малко разпускане и почивка.Нищо да не може да ги раздели,защото той усещаше именно това...Нещо силно...Неопределимо.Нещо между тях,което никой друг не можеше да притежава.
Не можеше да го нарече приятелство,нит разбиране,нито дори любов..Ала бе нещо между тях,нещо дори по-силно.И докато той мислеше за тези неща тя приключи разговора си.Видя в очите й,които сякаш бяха потъмнели..За секунди да,но после възвърнаха нормалният си вид.Усмихна й се.Колко беше красива.Завинаги щеше да си остане такава.Уникална...Принцесата на детските му мчети,когат о си мислеше,че света го управляват Албус Дъмбълдор и Гандалф Сивия...Да лоши сравнения,все пак Майки е много по-дърт и за него детството е протекло по-друг..Различен начин,но той просто сега я гледаше и се радваше.Може би щеше да започне с нея на чисто..Да сложи запетайте и удивителните..Точките и въпросителните на своя разказ...Да напише мемоари и да остарее като защитен свидетел..А колко заблуден бе само..Колко силно се молеше в това,че дори не виждаше истината,която бе пред него.Защото тя...Да,тя щеше да коства живота му.
Въпросите й се изтреляха към него като картечница,само отдавайки почивка на онова сладко хвалебствие,което изпълни душата му със сладост и мимолетно удоволствие.Той трепна при допира с устните й и въздъхна в мига в които го загуби.Сякаш беше вчера,когато изпитваше такива неща..Когато бе силен заради жена.И сега тази част от него се събуждаше.Сякашш бе звяр спал прекалено дълго зимен сън.
Майкъл хвана лицето й в шепи,погледна в очите й и прошепна.
-Ще се справим.Аз и ти.Заедно,ще отидем и ще оправим нещата.Ще заминем и всичко ще е както трябва.Ще отидем на почивка,ще се печем на плажа на някой остров и ще пием коктейли...Може би в Рио или някъде на Карибите. –и вярвайте ми той говореше толкова убедително,че просто сам вярваше на думите си.Той не очакваше,че след едва няколко дни ще бъде проснат мъртъв на асфалта пред летището.Не очакваше,че за да спаси нейният живот и да й даде ново начало ще мине през всичко това...Ще играе играта от която се опитваше да избяга,но О’Нийл не разполагаше с правилните карти.Не и днес.Ръката му бе пас и щеше да си остане такава.Любопитното бе,че дори Майкъл да осъзнаваше всичкия риск той все пак искаше да й помогне.Ръката му нежно масажираше врата й и той се усмихна.Дръпна я към себе си и опря буза на главата й.Огледа стаята и прошепна.
-Не исках да знаеш за Бела... Наистина...Това е просто...Виж загубих я в онзи нелеп инцидент,сигурен съм,че си чула,когато се случи и адски,адски ме е яд...Аз съм виновен каквото и да кажеш съм аз.И това...Нямаше нужда да ти го казват...За нея,за сестра ми..За детето...-той преглътна и затвори очи.Благодарение на топлината,която се отделяше от крехкото й телце той не се чувстваше..Самотен,не умираше бавно както всеки път,когато говореше за това.Беше..Наранен,но не и съсипан.Бог да поживи момичето.Най-накрая и ние да видим малко лъчезарни усмивки.
Върнете се в началото Go down
Flor Leroxe
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 86
Харесани постове : 3
Join date : 11.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Сря Апр 24, 2013 7:41 am





Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.
place save me, give me somthing new.






|Алекс се загледа в него попивайки всяка една дума, колко хубаво звучеше всичко това. Можеше ли наистина да е толкова хубаво. Или просто това, бе поредната мечта, която някой споделяше с нея и тя отново политаше към света на мечтите, но този път не като онзи с най – добрия си приятел, Не.
Този път мислеше, за нея и за мъжа, в който явно и видимо се бе влюбила? Да май си беше точно така и тя мислеше как ще се излеждава в действителност с него, как ръката й бавно ще обхожда тялото му, докосвайки го под слънчевите лъчи и всичко щеше да бъде цветя и рози. И пълна романтика каквато от много години Александра не бе изживявала. Радваше се, че всичко това й се случва, че всичко това ще бъде нейната награда, за това че най – накрая се е усмелила да прекрачи прага на мечтите си.
Но всички нейни мисли бяха прекъснати, бяха завладяни от неговия живот, и онова което й бяха казали за вината, която изпитваше този мъж. Но не.. Тя не мислеше, че той е виновен въпреки, да виждаше колко виновен се чувстваше, дкато говореше, за съпругата, сестра си и детото си, което дори не се е родило. Алекс преглътна като надигна главата си поглеждайки го.
-Все някога трябва да спреш да се обвиняваш, Майкъл. Виж, в живота всичко се пише от някой друг и каквото е писано това ще се случи. Ние не можем да променим нито бъдещето, нито миналото. Въпреки, че всеки избира пътеката, по която да върви в бъдещето си. Просто да това е вина, която винаги ще те разяжда, но ти не си можеш да промениш нищо , нито да им помогнеш. За това просто трябва да погледнеш напред и да спреш да живееш в миналото – каза му тя, да май този мъж наистина й действаше по един много различен начин.
До вчера самата тя, нямаше да може да изговори всичко това, нямаше самата тя да си помислии, след като и тя живееше в миналото, заедно с най – добрия си приятел и само мечтаеше за бъдещето си. Но сега когато й се предлагаше в такива красиви количестваи толкова неочаквано и Алекс този път щеше да хване и да се държи за това..Но тя дори не знаеше, това което щеше да се случи. Тя не знаше, че колкото бързо го бе получила, толкова бързо щеше да го изгуби.
Преглътна лекичко като се откъсна от прегръдката му и се загледа през просреца въздъхвайки.
-Беше ме попитал, защо посегнах към наркотици, нали? Ами последните две години имаше един единсвтвен мъж в живота ми, но не както си мислиш, той беше най- добрия ми приятел. Даваше ми смисъла да живея и да се прибирам всеки ден, само за да зърна красивата му усмивка, която ми даваше слънцето и в мрачните дни.. Но днес.. днес за пореден път мечтаехме за свободата си, когато той просто все едно превключи.. Изпокарахме се, и аз просто си тръгнах.. Имах нужда да забравя за него, за това посегнах към наркотиците исках да асе почувствам някак различно.. – каза му тя въпреки, че му спести, фактите че именно Александър я бе изкарал от онзи начин на живот, който водеше. Прехапа леко устната си преди да се обърне отново към него..
– С него също мечтаехме,, за слънчевия остров и обикновения живот Майкъл.. но ами ако не ми е писано всичко това, и винаги има нещо, което се обърква? – попита лекичко тя, докато поклащаше главата си.
Не искаше да вярва, че с Майкъл всичко ще е различно, че ще е много много по – различно и вярваше в това. Приближи се до него и погледна лекичко нагоре вглеждайки се в устните му. Представяше си, колко нежни можеха да бъдат те, както и хапливи думи.
Поклати глава, но не искаше да мисли повече за нищо от това. Не просто впи устните си в неговите, не успяла да се сдържи на порива, който се бе появил в тялото й

Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Сря Апр 24, 2013 8:28 am

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow.I'm gonna make it alright.But not right now___________________________


Тези думи..Точно тези думи щяха да са пагубни за неgо...Защото той бе от хората,които щяха да направят всичко за чуждите мечти не и за свойте.А някак си нейните мечти и нещата,които е искала да направи бяха по-важни от неговите собствени..Да...Мисленето на О’Нийл.Дали не е интeресно?
Така.Сега да се вгледаме по-внимателно в Майкъл и неговите действия..Какво ставаше?Защо всичко се бе преобърнало за по-малко от една вечер?Като изключим откачените драми които винаги въртим аз и моята събеседничка,поведението на този мъж беше извън всякакви граници...Неговите морални граници,който бяха доста стеснени и така нататък.И все пак..Бе толкова очарователен.Като едно сладко малко детенце...Наивен,готов да скочи и да се хвърли през глaва за нея...За желанията й..О,мили читатели как си мечтая и аз за един такъв мъж.Красив,умен...Предлагащ малко опасност,тръпка и безусловна любов.Да наистина бе ренивн и толкова съсипан от преди,че вече не е същият,но все пак...Той има нещо,което днешните хора нямат..Измислен е.Съсипах ви кефа нaли?Знам,простете ме..Но просто понякога истината боли или в повечето случай.
О’Нийл знаеше това...Знаеше как стоят нещата и кой, кой е.Но въпреки това.Ето сега в момента той правеше нещо,което нито аз нито вие очаквате.
Ръцете му обгърнаха тялото й,той я придърпа към гърдите си и я повдигна на ръце.Краката й се увиха около тазът му и той се изправи.Да щеше да прекъсне всяка една линия която бе останала с Бела.Всяка една..И някак си приемаше Алекс за подходящият избор.
Майкъл я понесе към леглото в съседната стая,положи я върху него и устните му бавно се откъснаха от нейните.Ръцете му бяха опорна точка,носещи цялата му тежест,за да не я смачка. Очите му се приковаха на нейните,заключиха погледа й,устните му се разтеглиха в една от очевидно любимите й усмивки и малко след това прошепна.
-Мисля,че....Алекс..Ако нещо се случи сега или...Когато и да е...Аз...Не съм най-кадърния в това отношение.Минаха години..Години които се отдадох на работата и убийствата.Нямах време да мисля за жени...Съжалявам,но не искам да те разочаровам...-е ние не се съмняваме,че той щеше да се представи повече от идеално и тя щеше да си го заобича. Но естествено той не знаеше на какво е способен.А и все пак с Бела...Добре де разврата между тях си го имаше и то по-много.Адски много.Но тук..Той искаше ли да е развратен или искаше тя да е добре...Да се чувства щастлива и пълноценна?!Защо така се объркваше....Без значение.Тръсна глава и отново наведе глава към нея,за да потърси устните й.Езикът му се разходи по тях,остави следите си там.Влажни и горещи.Изпълнени с неговия собствен копнеж и желание по нея.Желание събудило се за части от секундата.Тазът му се отърка между краката й,кожата му настръхна.Цялото му същество бе изтръпнало,животното в него чакаше момента в който ще се нахвърли като обезумяло към своята природа.Имаше нужда от освобождение.О’Нийл прокара едната си ръка по десния й хълбок и продължи надолу към бедрото й.Леко го повдигна,а пръстите му се заiграха с материята на дънките й.
Искаше да ги свали,да и махне от тялото й...Да ги скъса ако можеше дори със зъби.Толкова неудържими желания..А толкова малко време,за да ги изпълни.Бавно главата му се спусна към бузите й,надолу към врата й и замря там.Леко я захапа и засмука кожата й.Добре де Майки,нали не те биваше..Какво правиш сега?Ааа доказваш се.Браво на момчето...Майки иска бисквитка..Кхъм,кхъм...Не предполагам Майки иска презерватив,белезници и сметана?Спечели вниманието ми господинчо.А честно да ви кажа как само въздишам по картинката...Представяте ли си ги?И сега като стигнат до същината..Той гол и тя също и...Оо сладко изкушение,което някак си ми се иска да побърза...Но забележете..Как всички лоши и притеснителни мисли изчезнаха от съзнанието му...Той просто беше погълнат от присъствието и докосванията й..Нямаше друга.Беше само тя.Тя и той.Едно цяло.
Върнете се в началото Go down
Flor Leroxe
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 86
Харесани постове : 3
Join date : 11.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Сря Апр 24, 2013 9:12 am





Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.
Take from me everything.Make me your.






|Усещането за парещите му устни по кожата й, за докосването му, притвори очи, като прехапа леко долната си устна. Кожата й изтръпна а в корема й се разрази истинско торнадо на премесени чувства от завърналата се близост на Майкъл.
Сякаш тялото й само показваше каква липса бе изпитвало, за допир и близост. Тялото й в сякаш бе очаквало толкова дълго време тази среща с неговото, искащо да го накара да се почувства точно както преди колко ? Може би година или две?
Да й припомни какво беше да я докосват и да се отдава.. Караше я да се чувства толкова добре, колкото й самия той я карааше да се чувства. Алекс пое от аромата му, който бе прекрасна смесица от мъжки парфюм прекрасно смесен с неговия мускусен, който я караше да изтръпне, само когато си поемаше въздух около него.
Действаше й толкова греховно, но какво грешно имаше в това което тя и тялото й изпитваха към него. А в съзнанието й едно по – едно излизаха спомени
Алекс примижа лекичко, докато притаяваше дъх, а той сякаш просто избяга между устните й ненадейно и я лиши от възможността да премисли хубаво, когато беше дръпната така силно към нещо такак изкушаващо, нещо така прекрасно.
Госпожицата се разтрепери от възбуда. А коленете ѝ сякаш омекнаха.
Сърцевината й искаше да се обвие около него, мускулите се свиха и отпуснаха сякаш беше на ръба на това да свърши само от докосването му, ала не бе успяла да падне от този ръб и да потъне в пълното удоволствие на оргазма. Бедрата й се стегнаха около кръста му и се разтрепериха. Желанието й да го почувства още повече в себе си и удоволствието, което избухна в слабините й и я накара да изстене с копнеж.
Ръцете й се спуснаха по тялото му, изкачвайки ги по гърба му,.. . Усещаше как тайната й се търка в костта му и нагорещява пожара в слабините й още повече. Той я побъркваше, караше слабините й да се свиват и отпускат от удоволствие, искайки да го усеща в себе си. Карайки я едвам да си поема въздух.
-Според мен, тези неща не се забравят – прошепна леко и накъсано, готова да му даде всичко, което искаше да вземе от нея..
Изведнъж осети силното свиване на коремните си мускали, който образуваха онази топка за пореден път в корема й все едно забушува торнадо. Караики я да извие вратлето си нагоре, поемайки си въздух за минутка, задържайки го, а след това издишвайки го премесен с един прекрасен стон от удоволствието, което преживяваше в момента. Отъркваше своите собствени слабини палаво, мърдайки таза си в слабините му.Усещаше ги пулсиращи, искащи я и нетърпеливи.
Може би Алекс днес, щеше да получи наистина нови неизпитвани до сега тръпки на удоволствие. Искаше да го усети в себе си, искаше го сега точно така, трепереща от искащото торнадо, което се бе завихрило в корема й, чакайки да бъде освободено, имаше, чувството, че само от така прекрасното му докосване, от начина, по който реагираше тялото й при всеки негов допир. Не оставящ я да си почине и за секунда преди да я накара да изпита отново онова прекрасно чувство.Искаше да усети върховния му момент , да го усети как тръпне за нея, господи всичко това.....
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   Пон Апр 29, 2013 8:20 pm

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow.I'm gonna make it alright.But not right now___________________________


Честно да ви кажа аз Майки не съмг о виждала в тази светлина от...Чакайте да преброя...Една,две...Седем?Да...От както с Бела за последно правиха джиджи-биджи като животни.Ауу тогава беше много сексва... Така спирам с тийн драмите!Сериозно...Не го правя нарочно..Загорял период,но нали трябва да сме състрадателни към Майкъл...Вие не бихте ли?Не?Еее животни...Аз пък съм..Ха пукнете се.
Да,да спирам,давам по същество не ме псувайте де..Сис!Спри!
Майкъл сведе глава по врата й,а устните му бавно се разходиха по кожата й.И както всичко бе бавно,нежно и някак си...Сякаш не очакваше някакъв обрат нещата се промениха.О'Нийл я хвана рязко за китките и ги вдигна над главата й,устните му срещнаха нейните,жадно я целуна и захапа долната й устна,дръпна я малко по-силно,преди отново да се спусне надолу по нея.
Ръцете му бързо я освобождаваха от наличието на всякакви дрехи,очите му обхождаха всяка една разкриваща се под очите му извивка.Трябваше му само музика,вярвате ли ми?
Е..Добре де...Вече и на мен и на него ни се завъртя една приятна мелодия...Марабу..О'Нийл притвори лениво очи и продължи надолу по тялото й.Ръцете му разтвориха бедрата й,главата му се плъзгаше надолу,надолу стигна до хълмчето,най-сладката тайна и дъхът му я опари там.Доволно ръмжене се откъсна от гърдите му.
-Toлкова си сладка...Толквоа красива...-прошепна.И някак си за негов ече нямаше значение всичко,което се бе случило или което щеше да се случи.Бе готов на всякакви саможертви.Просто вътрешно в този момент намираше един вътрешен покой.
Майкъл извъртя главата си на една страна и започна да целува бедрото й слизайки все по-надолу към...Същината й.
Пръстите му бавно се провряха под бельото й,задърпаха го надолу,свалиха го и очите му се приковаха в нея.
Сините му ириси всякаш потрепнаха при гледката.Не,не си представяйте нещо ужасяващо,напротив представете си нещо...Ами ще ви кажа какво виждаше той.Тя беше наистина красива,розова,окъпана във влага..Толквоа нежна.Майкъл прехапа устни и потърка нос в клитора й.
Очите му се приковаха в лицето й и преднамерено бавно разтвори устни близко до клитора й,докосна го и издиша върху него...О'Нийл отново...Се надигна към нея и да..Дразнещо нали?
Приближи се до устните й и се подсмихна.
-Така...Сега ми кажи какво искаш да правим?
Е..Голям е задник.Честно.Аз бих го цапнала с нещо,но чакайте...
Едната му ръка се настани между бедрата й и дразнещо започна да масажира около клитора й.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: The day when she sow him and his eyes.   

Върнете се в началото Go down
 
The day when she sow him and his eyes.
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2
 Similar topics
-
» За любовта, болката, разочарованието... За живота
» With tired eyes, tired minds, tired sould, we slept.

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Seattle :: Elite :: Имения-
Идете на: