Съществуват пет големи компании, обхващащи почти целият щат. Всяка компанията се състои от два съдружника, които ще са собствениците на империята и служители, които работят там. Както е известно бизнеса е една голяма, световна индустрия,а между компаниите винаги е имало неприязън и желание за повече мощ. Но както във всеки друг град, този също не пропуска да приюти и едни от най-големи наркодилъри, фалшификатори, наемни убийци и т.н. Всеки от тях много добре знае как да върти лесни пари, изплъзвайки се лесно и незабелязано на органите на реда. Много от хората, идващи от "подземния свят", желаят да завземат някоя компания, чрез убийство на реалните собственици.
Брой мнения : 17 Харесани постове : 0 Join date : 22.04.2013
Заглавие: Felix Apartmen Пон Апр 22, 2013 3:29 pm
Феликс, обаче, не беше толкова глупав. Голямата му ръка улови нейната й и я дръпна към себе си съвсем невъзмутимо.Но нещо толкованеочаквано се случи, че и двамата се озоваха на земята. Преобърна я под тежкото си тяло и я притисна към пода с тежестта си, улавяйки ръцете й, а бедрата му се стиснаха около нейните така, че да не може да движи особено много краката си, което беше добре. Трябваше да е готов за евентуален, непредвиден и със сигурност подъл удар от нейна страна. -Вика му се прикриване на същинското престъпление.- изръмжа срещу лицето й, докато силните му, настоятелни пръсти измъкваха флашката от дланта й. Трябваше да я вземе преди някой друг- Съжалявам,не исках да го правя!- изръмжа и слави маската от лицето си. Но в следващия момент нещо привличе вниманието му. Нещо подразни периферното му зрение и Феликс се извърна към разкрития прозорец. Случи се толкова бързо, че едва разбраха какво бе станало. Феликс улови русокоската през кръста и я дръпна към себе си, но малкия куршум просвистя толкова близко по ръката му, че го одраска и отнесе флашката, разбивайки я на малки не сглобяеми парчета. Бе притиснал момичето възможно най- близо до себе си, сякаш точно така я предпази от въпросния куршум. Вероятно никак предназначен за него или нея, а именно за флашката. Недоволно изръмжа Феликс след случилото се, а в следващия момент пръстите му натиснаха няколко точки на врата й, а голямата му ръка я удари достатъчно силно по тила, че да я зашемети и дори почти приспи. Егати напастта беше тази жена. Но той не знаеше, какво да направи с нея. Дали да я убие наистина или да я остави жива... Но така кротка, просто защото я беше зашеметил, в ръцете му, му харесваше със сигурност много повече от противното. Изправи се от мястото си, докато останалите от неговото подкрепление се заемаха със задачите си на чистачи и унищожаването на този, дръзнал да унищожи важната флашка. -Шефе ами момичето? -Аз ще се погрижа за това, вие останете тук и разчистете – изръмжа той, да май клонеше повече към това да запази живота й отколкото да я убие.Защото трябваше да я убие и да вземе флашката, а сега нямаше нито едно от двете * * *
Феликс я беше оставил все още зашеметена на леглото, за да отиде в банята, където си взе един кратък душ, а когато се върна- само по боксерки и тениска се зае с промиването на собствената си рана. Стискаше зъби от болката, която се появяваше, когато промиваше раната си, притискаше я и я превързваше.. Поне можеше да се радва, че няма разкъсани големи артерии или вени, или изобщо нещо, което да е толкова опасно, че да го притесни повече, отколкото обикновеното. Когато приключи със собственото си тяло се обърна към нея. -Предполагам, че държиш на болка, маце... но и да пищиш, никой няма да се усъмни достатъчно.- сви рамене нехайно. Върха на ножа се пъхна в раната, която сам й беше направил и закачи връхчето на куршума, изваждайки го навън.
.judith Elite
Брой мнения : 7 Харесани постове : 0 Join date : 11.04.2013
Заглавие: Re: Felix Apartmen Пон Апр 22, 2013 4:01 pm
Джудит, не знаеше къде се намира. Не беше сигурна дали сънува или е реалност. А може би беше мъртва? Имаше чувството, че огън изгаря кожата и', че ножове дупчат тялото и'... И изведнъж всичко спря.. също толкова бързо както и беше започнало .. просто спря и наоколо настана тишина .. и тъмнина.
***
Ярка слънчева светлина. Лекия бриз на морето, вълните му. Гласът на чайките. Всичко това беше във главата на Джудит преди да осъзнае, че това е просто сън. Илюзия и че трябва да отвори очите си. Точно това и направи. Намираше се във слабоосветена стая. Опита се да се размърда, но рязка силна болка във рамото я накара да си спомни случило се. Изправи се. Все още беше със същата бяла рокля, но сега там имаше едно голямо червено петно от кръв. Откри че ръката и', беше превързана. Нали уж, трябваше да я убият? Не знаеше от колко време е била тук, за това не можеше да предположи, дали вече са тръгнали да я търсят. Естествено, баща и', нямаше да остави нещата така. Щеше да преобърне всеки един камък, всяка една сграда в Сиатъл, докато не я намери. Започна да се върти напред назад. Нямаше смисъл, да проверява дали вратата е заключена. Беше убедена, че е така. Единственото което щеше да направи е да покаже на похитителите си, че е будна, а това беше последното което искаше. Нуждаеше се от време, за да обмисли ситуацията и да реши как да действа. В този момент вратата се отвори. Влезе мъж. Ако не бяха сините му очи, едва ли щеше да разпознае този който я беше прострелял. Отдръпна се към стената, и видя че в ръцете си имаше поднос с храна. Едва сега усети, колко гладна всъщност беше. -Виждам че си станала -прошепна той, без да среща погледа и'. - Искаш ли? -Не ми е притрябвала, храната ти .. Гласът и' беше студен и безмилостен. Все така без да я поглежда се настани, на стола до масата и започна да яде. Джудит, едвам се сдържаше да не му се нахвърли. Само ако не беше онази болка в рамото и .. -От колкото време съм тук? Попита тя, без да се отлепя от стената.