ВСЕКИ СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ ФОРУМИТЕ СА ЕДНООБРАЗНИ, ЧЕ НЯМА НИЩО НОВО ИЛИ ОРИГИНАЛНО Е ТОВА Е НА ПЪТ ДА СЕ ПРОМЕНИ. СТРАННИЧЕ, ДОБРЕ СИ ДОШЪЛ НА ОСТРОВ

 
ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Flag Counter
▶Добре дошли!
в Сиатъл

Съществуват пет големи компании, обхващащи почти целият щат. Всяка компанията се състои от два съдружника, които ще са собствениците на империята и служители, които работят там. Както е известно бизнеса е една голяма, световна индустрия,а между компаниите винаги е имало неприязън и желание за повече мощ. Но както във всеки друг град, този също не пропуска да приюти и едни от най-големи наркодилъри, фалшификатори, наемни убийци и т.н. Всеки от тях много добре знае как да върти лесни пари, изплъзвайки се лесно и незабелязано на органите на реда. Много от хората, идващи от "подземния свят", желаят да завземат някоя компания, чрез убийство на реалните собственици.



▶Вие сте влезнали
като
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
▶Екипа

Cristian Grey.

▶administrator


- sahara

▶administrator

▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Top posters
.a.n.n.a.
 
Christian.
 
Thayer
 
Caroline.
 
Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
 
Chiara.
 
Jenny Humphrey
 
miss grey.∞
 
Flor Leroxe
 
Виктор.
 

Share | 
 

 Пейките около малкото езеро

Go down 
АвторСъобщение
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Пейките около малкото езеро   Чет Апр 11, 2013 10:37 am

[You must be registered and logged in to see this image.]

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Patrick

avatar

Брой мнения : 17
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Пет Май 03, 2013 10:43 am



He has a dozens of names and faces don't think you really know him till you've seen it all


Патрик беше добър полицай, всъщност един от много добрите особено що се отнася до работа под прикритие. Много добре знаеше как да се промъква, как да печели доверието на хората, може би външният му вид му помагаше до голяма степен с това начинание, но не разчиташе само на него.
Ето го и поредният ден, поредната задача, беше разучавал този картел през последните няколко месеца, следеше всяко тяхно движение, запознаваше се с членовете им от далеч и сега бе време да влезе в техният кръг и да ги срине, както бе правил толкова много пъти досега. Не се залъгвайте от фактът, че бе агент едва от има няма две години, опитът му е много по - дълъг от този.
"И нека шоуто започне" - каза той с усмивка на лице и излезе от колата, слагайки тъмните си очила и отправяйки се към целта си. Днес той не беше Патрик Девънпорт, днес и в следващите няколко месеца той щеше да бъде Кристофър Майнард, наркодилър и новото протеже на Джеймс Лорейн или поне това бе целта му, а той винаги постигаше целите си.
Висока мускулеста фигура, бежови панталони и черна тениска, тъмни очила и ослепителна усмивка той се придвижи бавно към жертвата си. Тя бе сама, седяща на пейката в парка взираща се някъде без да възприема обстановката или поне така изглеждаше отстрани
- Красив ден, нали? - попита той небрежно накланяйки глава леко в страни поглеждайки към нея през очилата си.
Върнете се в началото Go down
sophie
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 27
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Пет Май 03, 2013 3:41 pm

Mirror is my best friend.It never laugh when I cry...


Да си студент беше яко. Безкрайни купони, много нови хора, пълна свобода, краткотрайни връзки... Всичко забранено и желано го имаше в студентския живот на повечето хора. Но не и моя, ясно? За мен това беше ежедневие откакто навърших 14. Причината? Ами липса на родителски контрол. Те нека да си мислят и да разправят, че били перфектни. Само аз си знам какво съм свършила през всичките тези години. Затова и ето ме тук. Глупавите ми колеги отново се бяха отнесли в работа по подготовката на някакъв пролетен празник. Украсяваха зали, избираха менюта. Не ме интересуваше особено. Трябваше да са поласкани ако изобщо ги уважа.
В последно време предпочитам спокойствието. Толкова ми беше омръзнало от натегачи, които искаха да са ми приятели заради парите... Затова и си стоях тук. Сам-самичка в парка. Очилата скриваха позицията на очите ми, но всъщност просто се наслаждавах на прекрасния слънчев ден. Току виж съм хванала малко тен.
Затова и облеклото ми не беше особено много. Лятна рокличка. Беше достатъчно топло, за да си я позволя. Арес - моя верен и единствен приятел, който ме обичаше заради самата мен - иначе казано любимото ми [You must be registered and logged in to see this link.] стоеше кротко на земята до пейката, следвайки примера ми и се препичаше мързеливо.
Спокойствие!
Това беше моята утопия.
И толкова й се радвах... Поне, докато не беше помрачена.
Веждите ми веднага се смръщиха и въздъхнах отегчено. Винаги имаше кой да ме изкара от равновесие. И после как да бъда ''Дзен'' ?
Бавно се размърдах и свалих очилата си, поглеждайки неодобрително господина, който очевидно беше весел, че ме заговаря. Твърде весел за вкуса ми.
- Беше. Зависи от гледната точка. - отвърнах хладно и върнах очилата си на мястото им. Арес надигна глава и огледа непознатия, очевидно усетил промяната в настроението ми. Не ни харесваше компанията му.
Върнете се в началото Go down
Patrick

avatar

Брой мнения : 17
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Пет Май 03, 2013 4:52 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
He has a dozens of names and faces don't think you really know him till you've seen it all


Бе твърде лесно, тя бе точно това което той си представяше, че ще бъде и определено не остана разочарован. Трябваше да признае, че това му допадаше, ако имаше нещо което мразеше най - много то беше лесните момичета, определено не бе по тази част. Не можеше да разбере какво може да намериш в една празна обвивка, дори да бе само за секс, пак би предпочел мозък преди външен вид.
Та както и да е сега целта му не бе да се вмъкне в бельото на русокоската пред него, а да я спечели, така че тя да го запознае с баща си. Това бе най - бързият начин да спечелиш доверието на някой като мистър Лорейн, препоръчан от този на когото вярва най - много или по - скоро този който може да го манипулира най - лесно.
- Хм, не звучи особено убедително, не мислиш ли така - каза той клякайки и подавайки ръка към кучето. Макар да го гледаше накриво, той знаеше, че кучето няма да го нападне, както повечето живи същества то също го харесваше.
- Мисля, че домашният ти любимец е по - добър в преценката си - допълни той поглеждайки към девойката над очилата си срещайки погледът ѝ за момент. За да бъде честен пред себе си, момичето пред него бе по - хубаво от снимките които той имаше, а зелените ѝ очи не изглеждаха толкова ледени колкото се опитваше да се представи. Може би нямаше да е чак толкова лесно да спечели доверието ѝ, но пък това нямаше да го откаже толкова лесно.
Върнете се в началото Go down
sophie
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 27
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Пет Май 03, 2013 7:02 pm



And who do u think you are ? Running around and leaving scars... Collecting your jar of hearts and tearing love apart





''Дано да се махне, дано да се махне, дано да се махне! '' молеше се съзнанието ми. Отчаяно при това. Все още имах остатъци от добро настроение. Все още можех да превъзмогна прекъсването му и да продължа с любимото си занимание сам- самичка. Молех се... Но от къде този късмет?
Нали трябваше да ми е гадно.
''Не може, трябва да бъдеш тормозена 24/7. Иначе просто няма да е твоя живот.'' отвърна друг глас в главата ми и ме накара да въздъхна отново. Качих очилата на главата си и погледнах досадника, който вече се беше настанил пред мен и се опитваше да си играе с Арес, който стоеше и го гледаше. Не го винях, той си беше мързел по природа. Затова и го взех - устояваше дори когато се размекна и се гушна в него - просто стоеше по цяла вечер до мен. Затова и го обичах.
- О, това е очарователно. - казах с фалшива усмивка по възможно най- саркастичния начин и след малко лицето ми отново придоби нормалната си хладина и сериозност.
- Чудесно, порадва се на кучето, пусна две- три от сваляческите си реплики. Блестящо изпълнение, десет точки ти давам. Сега би ли си спестил усилията на ''сваляч'' и ме оставиш да се насладя на спокойния си следобед сама, както преди да се появиш? - попитах директно, срещайки погледа му.
Наистина не ми се занимаваше нито със ''искрената му усмивка'' нито със ''заинтересоваността му от моя милост''. Да, сигурна бях, че ме е ''забелязал'' от далеч, и че е ''срамота'' красота като мен да си стои самичка в парка. Да.
Знаех всяка изтъркана реплика от репертоарите на повечето мъже. Те винаги бяха добри за мен и винаги бяха ''различни''. Никога нямаше да ме наранят, нито биха ме използвали. Те бяха единствените.
Винаги.
А сега предпочитах само собствената си компания и тази на кучето си...
Върнете се в началото Go down
Patrick

avatar

Брой мнения : 17
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Пет Май 03, 2013 8:03 pm

names and faces
[You must be registered and logged in to see this image.]
A man with tons of faces but who he really is?


"Хмм, предизвикателство" Патрик си помисли и лека усмивка се плъзна по устните му. Той отдели още малко внимание на четирикракият симпатяга обмисляйки как да подходи. Добре може би трябваше да отдели повече време да проучи малката госпожица, вместо да се съсредоточава върху охраната и онези в обкръжението на Лорейн, но вече бе прекалено късно за подобно нещо.
"Е, Патрик да те видим как ще се справиш с мислене в действие" - каза на ум той продължавайки да се усмихва.
- Хм, хапливо - отвърна той изправяйки се и премествайки очилата си по - нагоре по носът си. Погледна момичето за момент съсредоточено, проучвайки я и накрая вдигна ръце във въздухът в знак, че се предава
- Добре, добре тръгвам си. Извинявай за притеснението - каза той примирено и се завъртя отдалечавайки се от нея. Всъщност бе направил само две крачки, когато се подсмихна, прокарвайки ръка по брадичката си и се върна назад с чаровна усмивка
- Всъщност, размислих - каза той съвсем спокойно и се настани до нея без да обръща внимание на протестите ѝ. Разположи се удобно на пейката изпъвайки крака напред, а дънките подчертаха бедрата му, скръсти ръце пред гърдите си, от което само изпъкнаха мускулите му и вдигна очилата на главата си поглеждайки към момичето а най - ослепителната си усмивка
Върнете се в началото Go down
sophie
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 27
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Пет Май 03, 2013 9:15 pm

Get out of my head...


Ти да видиш. Нима се предаваше? Имало господ там горе в небесата явно. Усмивка се прокрадна по устните ми, когато той се обърна и си тръгна по пътя. Бих се разтанцувала от щастие чак.
Точно така, върви си, върви си! Проследих го с поглед и тъкмо щях да си спусна очилата отново, когато той се обърна към мен. Смръщих се отново.
Недей така де, върви си.
Тръгвай.
Марш!
Ъгх, по дяволите, защо, Господи, си създал мъжете такива досадни идиоти. За нищо не ставаха. Само главоболия ми създаваха. Въздъхнах раздразнено, когато той се появи отново до мен, че дори и седна, настанявайки се удобно.
Прекрасно!
Внезапно деня ми се стори по- мрачен от колкото беше до сега. Слънцето вече печеше сърдито, сякаш за да си отмъсти на хората, които тровеха земята, вятъра оплиташе косата ми около лицето ми и повдигаше роклята ми непослушно, а шума от детската площадка наблизо започваше да пили нервите ми. Това вече не беше моята утопия. Той я развали!
- Хубаво... Пейката е обществена. - съгласих се в крайна сметка и се изправих, пооправяйки роклята си.
- Тогава, извинете ме, за грубото държание. Приятен ден. - казах с възможно най- много сарказъм и вирнах носле. Арес също се изправи заедно с мен и тръгнахме отново по алеята. Щяхме да си намерим друго местенце. Тук явно просто не бяхме желани.
Някои хора наистина не разбираха кога бяха твърде нахални. Не му ли дадох да разбере достатъчно ясно, че не съм очарована, нито заинтересована от зеленикавите му очи и опитите за ''непринуден'' разговор?
Върнете се в началото Go down
Patrick

avatar

Брой мнения : 17
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Пет Май 03, 2013 10:30 pm

lies, lies, lies
[You must be registered and logged in to see this image.]
A man with tons of faces but which one is the real?


Определено появата му и фактът, че не се маха много дразнеше девойката, изражението ѝ се промени, макар той да бе сигурен, че тя дори не го осъзнава. Това бе още едно от качества му можеше да чете хората, сякаш бяха книга, някой се четяха лесно, като списание, други отнемаха малко повече време, а имаше и такива за които ти трябваше предварителна подготовка. Преди да започне тази операция Патрик бе сложил госпожица Лорейн в първата графа, но в момента му се струваше, че тя ще се окаже от онези изненадващите, тези които може и да са с мека корица, но съдържанието им да е по - ценно и от най - луксозната корица.
Кое го караше да си мисли това ли? Много просто, въпреки, че цялото ѝ тяло излъчваше напрежение и неудобство, макар и думите ѝ да бяха груби, а гласът ѝ студен имаше нещо в очите ѝ. Очите ѝ бяха топли, някак приветстващи, приканващи, нещо което я правеше много по - интересна за него. Тя се изправи и тръгна да се отдалечава от него, но той нямаше да го позволи, не и когато целта му бе коренно различна.
Въпреки това ѝ позволи да се отдалече, но след това бързо я настигна, само с няколко крачки, определено дългите крака бяха предимство.
- Дори не ми каза името си, а това е наистина невъзпитано - каза той изпреварвайки я леко и обръщайки се с лице към нея, вземайки Рей Бана си в ръце и поглеждайки я изпод мигли с най - невинният поглед на който бе способен.
Върнете се в началото Go down
sophie
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 27
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Съб Май 04, 2013 11:57 am

[You must be registered and logged in to see this image.]
Trust is only for fools


Не мога да повярвам, че наистина има толкова настоятелни хора. Дали не беше рекламен агент. Само те бяха толкова нагли и не те оставяха, докато не си купиш нещо. Изнудвачи..
Въздъхнах раздразнено, когато ми препречи пътя и го погледнах възмутено. Не разбираше ли от дума? 'Не' значи 'НЕ'. На кой свят живее?
Досадник!
- Добре кажи какво да направя, за да те разкарам от главата си? - промърморих и скръстих ръце. Омръзна ми да се занимавам с откачалки. Дори в парка нямам спокойствие вече..
- Казвам се София. Доволен ли си? - съобщих му името си и зачаках следващите му думи. Да се свършва по- бързо. Само на това се молех. Чудно защо си мислеше, че има шанс с момиче като мен. Нямаше.
Върнете се в началото Go down
Patrick

avatar

Брой мнения : 17
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Съб Май 04, 2013 12:17 pm



See I'm a different kind of knight,
You're gonna find your fairy tales are lies.


Хей поне я накара да му отвърне, това беше начало, но не биваше да се радва предварително. Тя му зададе въпрос и той придоби замислено изражение, потупвайки брадичката си с показалец
- Хм, излез с мен - каза накрая поглеждайки я с изражение на ангел, наистина му приличаше. Беше толкова откачено, как бе възможно един и същи човек да изглежда като ангелче и да бъде такъв демон едновременно, е съществува такъв човек и неговото име бе Патрик Девънпорт.
- О, но къде са ми маниерите, Кристофър, Кристофър Мейнард - каза той с най - очарователната си усмивка и подаде ръка за да се здрависат.
- Хайде, не бъди толкова кисела, днес е хубав ден - подсмихна се той правейки кучешки очички.
Върнете се в началото Go down
sophie
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 27
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Съб Май 04, 2013 6:40 pm

Неее. Той наистина ли го вярваше? Вече се отказвах да го мисля за рационално мислещ човек. Може би трябваше да се обадя, че ме преследват... Мутрите на баща ми веднага щяха да цъфнат.
Не, твърде много драма.
А и това щеше да бъде поредното доказателство, че не мога да се справя с живота си, както майка ми твърдеше. Не исках да мислят това!
Вече бях на 22!
Пълнолетна по всеки закон...
- Без да се обиждаш... Не си виновен ти. Просто предпочитам да прекарам деня си самичка. Сещаш се, малко време насаме с мислите си. Такива неща. Ден, в който да взема някои решения. Много си мил все пак. - опитах с добрата страна и свих рамене, опитвайки се да го подмина.
Сбръчках нос и направих физиономия, когато той вече не беше пред мен. Твърде лигаво за моя вкус. Не бях такава. Съсипят ли ми деня всички го отнасяха.
Въпроса беше да го разкарам по възможно най- бързия начин.
Въпросния Кристофър...
Съмняваше ме. Толкова настоятелен и ... имаше нещо гнило в него. Повечето мъже на неговото място си тръгваха с оклюмали носове и това беше о'кей за мен. Без излишна драма.
Без излишни обяснения. Както сега...
Върнете се в началото Go down
Patrick

avatar

Брой мнения : 17
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Нед Май 05, 2013 7:46 am

[You must be registered and logged in to see this image.]
There is no batter plyer that a man who has nothing to lose


Промяната в поведението ѝ го накара да се разсмее и то искрено, това момиче наистина искаше да се отърве от него
- Какво те кара да си мислиш, че ще се отървеш от мен с мило държание? - попита той повдигайки вежда и накланяйки глава. Определено трябваше да обмисли подхода си, явно само чарът му този път нямаше да му помогне
- Хей, няма проблем денят си е твой, но вечерта е моя - подсмихна се той приближавайки се към нея измъквайки телефонът ѝ от джоба на якенцето ѝ и набирайки своят номер и след това го върна на мястото му
- Среща тук в осем? - попита той чаровно все още стоящ близо до нея, достатъчно, че да усети топлината на тялото ѝ
- Обещавам няма да съжаляваш - допълни той намигайки ѝ
Върнете се в началото Go down
sophie
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 27
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Нед Май 05, 2013 9:22 am

Подиграваше ли ми се? Да видим той как би се справил с разкарването на досадник като него. Извъртях очи и изръмжах раздразнено, когато ми взе телефона, но той не ми го върна докато не си взе номера ми. Грабнах си телефона грубо от ръката му и си го прибрах.
- Ти си досаден! Как по друг начин да ти го кажа, за да разбереш, че няма да изляза с теб? - казах съвсем грубо. Да, бях забравила вече за обноските на дама, но не ми пукаше.
Опитах с добро...опитах с лошо... Трябваше да извадя пистолета от чантата си ли, за да се разкара от главата ми?
Може би все пак мутрите на баща ми не бяха чак толкова лоша идея. Поне щяха да го държат надалеч от мен.
- Разбира се, че няма да съжалявам. Защото няма да дойда. - казах накрая и вирнах носле, обърнах му гръб и тръгнах към колата си.
За кой се мислеше... Та аз бях Лорейн. Една Лорейн никога не се поддава на манипулации, особено на един чаровник - сваляч.
Върнете се в началото Go down
Patrick

avatar

Брой мнения : 17
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Нед Май 05, 2013 9:52 am

[You must be registered and logged in to see this image.]
There is no batter plyer that a man who has nothing to lose


Той се подсмихна доволен, добре може и да не бе реакцията, която получаваше в повечето случай, но поне бе някаква реакция.
- Досаден, не! Очарователен, секси, неустоим определено - отвърна той усмихвайки се отново. Днес му вървеше да дразни, първо директорът му, после още няколко човека в управлението, сега и нея, лош ден.
- Ще видим това - отвърна той самонадеяно намигайки ѝ и след това сложи очилата си на мястото им наблюдавайки я как се отдалечава
- До довечера, София - подвикна след нея той, пъхвайки ръце в джобовете си. Той нямаше да се откаже, щеше да намери начин да стигне до нея и организацията на баща ѝ.
Върнете се в началото Go down
sophie
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 27
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Съб Май 11, 2013 8:47 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
jump in the deep end



Прибрах се съвсем спокойна. Карането винаги ме успокояваше, особено когато задминавах всички останали като спрели. Не заслужаваха друго отношение, все пак карах порше. Трябваше да ми правят път.
И така, пуснах моя най- верен приятел, след като се прибрах у дома и той тръгна да се разкарва. Иконома ме посрещна, за да вземе горнището ми и да ме усведоми, че баща ми искал да ме види. Сега пък какво.
Усещах, че това нямаше да бъде хубав разговор, а от онези за неговия бизнес, които изобщо не ми се нравеха. Но все пак ме викаше. Май все пак трябваше да си намеря компания за вечерта. Залагах главата си, че като изляза от кабинета му настроението ми пак ще е на нула.
Качих се до втория етаж, където беше въпросната стая и почуках на вратата. "Дано да го няма, дано да го няма..." мислех си обнадеждено, но нямах този късмет..
- Влез. - чу се отвътре един сериозен дрезгав глас и аз с нежелание натиснах дръжката на кожената врата. Отворих я бавно и побързах да я затворя, за да се приключва по- бързо. Пристъпих напред и след малко се настаних на един от столовете срещу него, от другата страна на бюрото му.
- Викал си ме... - споменах, за да му припомня защо точно бях тук. Да не си помисли случайно, че аз го исках...
- Да, скъпа. Относно твоето образование... Днес отново получих информация, че си напуснала лекциите най- безцеремонно. С майка ти вече обмисляме да прекратим твоето обучение и наистина да те вкараме в нашите дела. Съобразих се с прищявката ти да учиш, макар да знам, че просто искаш да се скатаеш от длъжността, но ти си единственото ми дете, не мога да не предам бизнеса си на теб, колкото и да не ми се иска да те замесвам. Не съм градил кариерата си с години, само за да се срине всичко, след като си отида. - това беше една от най- дългите речи на баща ми, която изслушвах някога. По принцип винаги му затварях вратата под носа или просто спирах да го слушам, но трябваше да му запуша устата за известно време. Писна ми само да ме преследва.
- Мисля, че се разбрахме да не ме обезпокояваш преди да съм завършила. - казах с равен глас и спокойно изражение, потраквайки с нокти по дървената облегалка за ръцете ми на стола.
- Това е така, но при тези обстоятелства не виждам... - започна отново той, но този път нямаше да го изтрая. Повдигнах поглед към него и свих устни. Изправих се от стола си и сложих ръце на бюрото му.
- Не мисля, че има смисъл да водим този разговор. Знаеш мнението ми за 'прекрасния ти бизнес' и ако учението е единствения ми начин да се измъкна поне за няколко години още, е ще уча. Дали влизам или не в лекциите си не е твой проблем, стига накрая да си взимам изпитите. Мисля, че приключихме темата и не мисля, че трябва да водим този разговор отново, ако не искаш да останеш и без 'единственото си дете'. - казах с нисък и раздразнен тон. Определено ми беше до гуша от неговите приказки. Затова и се завъртях, тръгвайки към вратата.
- Къде отиваш, не сме приключили! - повиши тон, а аз изръмжах изпод дъха си и пак се обърнах към него, забелязвайки, че той вече също беше прав.
- Да се приготвя, татенце, имам среща. - съобщих му най- нагло и се усмихнах лицемерно...Ах, а как не ми се ходеше точно с онзи умник. Но беше първото, за каквото се сетих, а и честно казано не ми беше до празноглавите ми приятелки.
- Не може! Забранявам ти!
- О, гледай ме и ще видиш дали може или не. - казах бясно и излязох през вратата, която се затвори с трясък. Отидох в стаята си и се заех с приготовленията. Исках да напусна къщата по възможно най- бързия начин, затова и взех душ и започнах да си избирам тоалет. Щом беше среща... Черна рокля, високи токчета, червено червило. Обичах да се приготвям, не си мислете, че е за онзи оръфляк. Той не заслужава вниманието ми, но все пак... Изпих една солидна чаша вино, докато се оправях и в крайна сметка резултата беше на лице.
Spoiler:
 

Скоро се качих в червеното си порше и не мина много време, преди да се озова на онази пейка за втори път...Макар и цели двадесет минути по- рано. Тъкмо време за спокойствие, преди онзи да ми натовари нервната система отново.
Върнете се в началото Go down
Patrick

avatar

Брой мнения : 17
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Съб Май 11, 2013 9:57 pm

Let the game begin
[You must be registered and logged in to see this image.]
There is no batter plyer that a man who has nothing to lose


След като София си тръгна от стана още известно време там, загледан в далечината опитвайки да не мисли за нищо, просто изключвайки съзнанието си. В тези моменти той не бе Патрик или Кристофър или Колин или някой от другите си идентичности, в моментите в който се откъсваше от светът той бе никой, човек без име, без минало и бъдеще, единственото което притежаваше бе този миг в който се намираше. Накрая въздъхна леко и се отправи към колата си и след това към домът си. Цялата ситуация в която се намираше не му харесваше, цялото това овещаване което трябваше да направи, обикновено хората бързо му се доверяваха, особено жените, но София Лорейн не му повярва и за минута и това го тревожеше, макар да не искаше да си го признае. Когато влезе в домът си се стовари на столът пред бюрото си и включи компютъра проверявайки пощата си и след това правейки обстойно издирване на всякаква информация, която можеше да се намери под името на София Лорейн. Следващите няколко часа прекара в четене на всичката информация която бе успял да намери и в планиране на следващият си ход и най - вече на вечерта им.
Патрик знаеше много добре, че успее ли да я впечатли днес, то останалото щеше да бъде по - лесно. Също така бе наясно, че не може да я впечатли със скъпи ресторанти и разкош, така че трябваше да бъде изобретателен. Когато бе измислил и подготвил всичко се отправи към банята си за хубав душ и след това се облече за срещата им оставяйки косата си леко разрошена придавайки му неустоим чар. Отново реши да се спре на бежови панталони и блуза с къс ръкав, подходящи обувки и завърши приготовленията си с любимият си 1 million на Пако Рабан, след което взе портфейла си с личните документи на Кристофър Мейнард, телефонът и ключовете за колата и се отправи към парка със сериозно изражение, премисляйки за пореден път стратегията си.
Когато паркира колата си и излезе от нея се подсмихна леко и се отправи към пейката на която се намираше русокоската с която имаше среща
- Нямаше търпение да ме видиш? - попита той чаровно и се усмихна показвайки трапчинките си
- Готова? - попита той подавайки ѝ ръка за да се изправи, бе време срещата им да започне.
Върнете се в началото Go down
sophie
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 27
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   Съб Май 11, 2013 10:18 pm

Ready to lose?




Потрепнах леко, когато спокойствието ми беше нарушено, както по- рано, с поредната самодоволна реплика. Да бе, точно него чаках.
- По- скоро имам непоносимост към къщата си. - поправих го, макар да знаех, че беше загубена кауза. Този просто си знаеше неговото и толкова. Изправих се, пренебрегвайки протегнатата му ръка и прокарах пръсти през свободните си руси къдрици, които стигаха почти до кръста ми.
- Да приключваме с това. - предложих и извъртях очи, тръгвайки след него, просто защото не знаех на къде точно се е ориентирал умника пред мен.
-Къде ще ходим все пак? - поинтересувах се, колкото да си имам някаква бегла представа. Погледнах запоследно поршето си, преди то да се загуби от погледа ми, но все пак вече бях тук. Не можех да си тръгна ей така и да пия заедно с колата си - Някъде, където има алкохол, надявам се.. - допълних отегчено и зачаках отговори на въпросите, които зададох. То и без това за какво ли друго щяхме да си говорим с него...
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Пейките около малкото езеро   

Върнете се в началото Go down
 
Пейките около малкото езеро
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Seattle :: Elite :: Паркът-
Идете на: