Елена се въртеше нервно на високия кухненски стол. Беше я обзела някаква странна еуфория и енергията превземаше тялото й. Тя се завъртя още два пъти, след това застана с лице към барплота в голямата кухня на имението и отпи глътка от сутрешното си кафе. Посегна към вестника и започна да разгръща лист по лист, спирайки се само на по-големите заглавия. Бе прекалено етусиазирана, за да обръща внимание на малките детайли. Щом достигна и до последната страница, тя прегъна вестника на две, пусна го нехайно върху плота и стана от стола. Затича се към стаята си и се преоблече. Днес времето й се струваше прекрасно и ободряващо. Слънчевите лъчи грееха над града, тя бе в отпуск, който скоро свършваше и искаше да му се наслади изцяло. Веднага започна да обмисля варианта да се измъкне от дома си и това й се стори най-добрата идея. Елена среса дългата си права коса, прекара тънките си пръсти през кестенявите кичури и щом приключи, взе телефона си, който лежеше покорно върху леглото й. Отвори указателя и веднага реши кой точно ще й прави компания. Андрю. Не го бе виждала в близките дни, а имаше такова голямо желание да си побъбри с най-добрия си приятел. Тя набра номера и търпеливо зачака свободния сигнал да бъде прекъснат от гласа му.
- Надявам се нямаш никакви планове днес, защото след десетина минути ще дойда да те взема.
Каза съвсем бързо и кратко тя, а после затвори и се усмихна лукаво. Не искаше да рискува да получи не за отговор, тъй като щеше да й се наложи да го омолява или отвлече, а както добре знаеше, вторият вариант щеше да й създаде проблеми. Грей нанесе семпъл грим върху лицето си, а после енергично затича надолу по стълбите. Взе ключовете си от дървеното шкафче до входната врата и след като се озова навън, заключи. Нямаше никой в имението, дори прислужниците отсъстваха по незнайна за нея причина. Може би Крисчън ги бе изпратил на пазар или им бе дал почивен ден, нямаше представа, но и не се интересуваше много от това. Елена се качи в спортната си кола, запали двигателя и се наслади на мъркането му. Потегли с бясна скорост, дочуваше свиренето на гумите по нагорещения черен асфалт. Пусна музика, която огласи колата и свали прозореца си. Облегна лакътя си там, държейки волана с дяната си ръка. Пътува по-малко от пет минути и тогава спря пред къщата на Андрю. Отново набра номера и го пришпори да побърза. Облегна се удобно на седалката и зачака тъмнокоското да се появи.