Събудих се от лъчите на слънцето. Прозях се и скочих боквално от леглото. Протегнах се, за да се разсъня. Измих лицето и зъбите си. След това се подготвих за джогинг. Трябваше да поддържам физическата си форма перфектна макар и това да не е най- важното.
Обух си едни червени кецове, къси дънкови панталонки, който ми позволяваха свобода на движенията, син потник и герданче. След това си взех малката спортна чантичка и в нея натъпках малко пари и вода, ключовете и телефона. После си вързах косата на упашка и пийнах малко вода преди да тръгна към близкия парк. Там тичах всеки ден. Както казах подържах добра форма.
Извадих ключовете си и излязох от къщата си. След това я заключих и проверих дали наистина бе заключена хубаво. Оверих се, че е и прибрах ключовете си отново в чантичката. Затичах се леко към отсрещната пътека. След това тръгнах по-леко и после отново забързах.
Когато стигнах парка забелязах, че въдуха бе доста чист и дърветата се бяха раззеленили. Беше наистина жив пейзаж с най-различни нюанси на зеленото. Усмихнах се на гледката.
Видях шадраванче и седнах отстрани на него. Загледах се в малките вълнички причинени от падането на водата. Не беше кой знае колко чисто. В един от ъглите му имаше паднали листа. Човек от почистването ги изгреба с кепче и остави на страна. Усмихнах се на това, че малкото шадраванче стана една идейка по-чисто.
Срещу мен стоеше русо момиче. Усмихнах й се и се представих.
- Аз съм Сия. Тук е много приятно, нали? Смятам, че атмосферата се дължи основно на свежите дървета. А ти?