ВСЕКИ СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ ФОРУМИТЕ СА ЕДНООБРАЗНИ, ЧЕ НЯМА НИЩО НОВО ИЛИ ОРИГИНАЛНО Е ТОВА Е НА ПЪТ ДА СЕ ПРОМЕНИ. СТРАННИЧЕ, ДОБРЕ СИ ДОШЪЛ НА ОСТРОВ

 
ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Flag Counter
▶Добре дошли!
в Сиатъл

Съществуват пет големи компании, обхващащи почти целият щат. Всяка компанията се състои от два съдружника, които ще са собствениците на империята и служители, които работят там. Както е известно бизнеса е една голяма, световна индустрия,а между компаниите винаги е имало неприязън и желание за повече мощ. Но както във всеки друг град, този също не пропуска да приюти и едни от най-големи наркодилъри, фалшификатори, наемни убийци и т.н. Всеки от тях много добре знае как да върти лесни пари, изплъзвайки се лесно и незабелязано на органите на реда. Много от хората, идващи от "подземния свят", желаят да завземат някоя компания, чрез убийство на реалните собственици.



▶Вие сте влезнали
като
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
▶Екипа

Cristian Grey.

▶administrator


- sahara

▶administrator

▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Top posters
.a.n.n.a.
 
Christian.
 
Thayer
 
Caroline.
 
Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
 
Chiara.
 
Jenny Humphrey
 
miss grey.∞
 
Flor Leroxe
 
Виктор.
 

Share | 
 

 sоmе days ago.. when she saw him again. The cemetery.

Go down 
АвторСъобщение
.claire thompson
Elite
Elite
avatar

Брой мнения : 28
Харесани постове : 0
Join date : 12.11.2013

ПисанеЗаглавие: sоmе days ago.. when she saw him again. The cemetery.   Сря Ное 13, 2013 7:50 pm


- Обвиненията към госпожица Клеър Томпсън, са свалени. Невинна до доказване на противно, отсече съда. И въпреки, че доста от жителите на Сиатъл са убедени, че тя е виновна за убийството на Виктор Иванович, госпожица Томпсън продължава да е на свобода. Факт който обезпокоява .. 
Клеър натисна червеното копче на дистанционното и телевизора се изключи. Обърна се по гръб. Въздъхна, все така загледана във тавана на спалнята си. Помещението беше малко, доста осветено. Сините пердета бяха дръпнати и от прозореца се виждаше прекрасна гледка към градината. 
"Почти година". Помисли си Клеър. Беше минала почти година, от онзи ден, когато тя го видя за последно. От както беше вкусила за последен път вкуса на устните му.  Несъзнателно ръката и' се спусна към колието на вратът и'. Колието, което той и' беше подарил. Стисна очи и една сълза, толкова малко малка, невинна и чиста се спусна по едната страна на лицето и'. Секунда по - късно, беше грубо избърсана. Клеър не можеше да си позволи слабост. Не и сега.
"Въздух. Имам нужда от въздух.
Изправи се и отвори гардероба. След около петнадесет минути усърдно търсене и избиране на дрехи, най - накрая тя се спря на черен панталон, бяла тениска и черно сако. Седна пред тоалетката си. Дръпна ластика на плитката, и червената и' буйна коса се спусна по рамената и' на вълнички. Сложи си спирала, взе ключовете и чантата си и излезе, тръшкайки вратата. Отред я чакаше тъмносиньо Бленти. Качи се в колата, запали с ключа и се отправи към гробището. Трябваше да сподели с някой.. някой на който държаше. Беше и' станало нещо като навик. Почти през ден тя ходеше на гробището, за да посети гроба на Виктор. 
Спря на паркинга. И слезе. Нямаше почти никои, което беше съвсем нормално имайки в предвид часът. От далеч, видя, че на гроба имаше някой. Не беше сигурна дали иска да се приближи. Ако беше някой от семейството му, още преди да се е доближила на два метра щеше да чуе, да бъде наричана "Убийца". А това, изобщо не беше приятно. 
Обаче колкото повече се приближаваше фигурата и' се струваше все по - позната и по - позната, докато накрая, когато стигна на около десет крачки го разпозна. Нима наистина можеше да е.. 
-Виктор?  
Мъжът се обърна и тя видя лицето му. В този момент усети, че и' причернява пред очите. Гледката се замъгли и тя падна безпомощно във безсъзнание. 

Върнете се в началото Go down
Виктор.
Elite
Elite
avatar

Брой мнения : 82
Харесани постове : 8
Join date : 14.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: sоmе days ago.. when she saw him again. The cemetery.   Сря Ное 13, 2013 9:20 pm

В един от огромните хотели, на петнадесетия етаж, се чуваше силен, дразнещ звук.
Алармата доста ожесточено се впи в съзнанието на мъжа, който едва-едва протегна ръка, за да я изключи. Тези ранни посещения в офиса винаги му се отразяваха доста зле, особено ако това включваше и убийственото главоболие. На пръв поглед, първокласните приеми, включващи стотици едри клечки, се превръщаха в истински разврат, особено след като минеше полунощ. Задръжките падаха напълно и единственото, от което на практика имаха нужда, бяха голи и горещи женски тела.
Изправи се бавно от леглото, чувайки името си някъде изотзад. Обърна се стреснато и съзря симпатичното момиче до себе си, което се изпъваше бавно като котка. Да, май така трябваше да й каже .. "коте". По простата причина, че дори представа си нямаше за името й. Усмихна й се леко и стана, запътвайки се към банята. Можеше поне един път да се опита да запомня тези подробности, иначе му бе омръзнало от тази неловкост всяка сутрин, когато не знаеше как да нарича партньорката си от вечерта. Още по-малко, много добре знаеше за какво ламтяха тези сексуални парчета. Всяка от тях искаше да се докопа до парите и статута му. А единственото, което той правеше, беше да ги чука и да се радва на това, което получава в замяна. Защо ли всяка си бе наумила, че владее по-различен трик от предишната, и като по чудо би завъртяла главата му? Познаваше ги прекалено добре и можеше да чете мислите им само с един поглед. Бяха прекалено еднакви, скъпи курви, използващи секси задниците си, за да получат последен модел Бентли или нов мезонет. Само дето Виктор нямаше как да се върже на нито една от тях.
Метна си бърз душ и с облекчение въздъхна, когато видя, че забавлението си бе тръгнало. Тактика. Точно така, трябваше да бъде тактичен и да се сдържа. Иначе с удоволствие би я нагрубил и тя сама щеше да се изпари за по-малко от двадесет секунди.
Свали кърпата от кръста си и извади скъп, тъмносин костюм. И без това в гардероба му преобладаваха именно такива строги облекла. Плюс няколко хиляди вратовръзки, от които слагаше само десетина. Облече се и слезе към кухнята, където млада азиатка вече го очакваше с топла чаша кафе. Благодари на икономката си и приседна на барплота, отваряйки днешната преса. Твърде много плащаха на шибаните репортери, само и само да пишат поредната лъжа.
-Спад в борсата. - измърмори под носа си и погледна към ролекса на ръката си.
Ако имаше спад, то едва ли милионите щяха да се трупат нон-стоп в швейцарската му банка, където държеше всичко.
Отпи глътка от кафето си и се изправи, пристягайки вратовръзката си. Затвори лаптопа и го прибра в един от куфарите си, когато сладката азиатка му съобщи, че шофьорът му го чака. В два имаше поредното скучно дело и честно казано изобщо нямаше да бърза, ако знаеше, че по-късно същата сутрин нямаше среща с господин Бас. Един от малкото хора, които уважаваше заради влиянието си в целия щат.
Черното затъмнено ауди вече го чакаше пред входа на хотела, а шофьорът го поздрави усмихнато, отваряйки вратата му.
-Здравей, Бил. - кимна Вик и отвори едно от куфарчетата си, когато се качи.
Прегледа всички документи, които му бяха нужни, докато пристигнат и свърза едно-две изречения със стария на вид мъж. Бил винаги му бе крайно предан и поради този факт, Иванович все още не го бе уволнил.
Колата спря пред внушителната сграда на където го чакаше отново документите и костюмирания мъж се запъти към входа. Още преди да е прекосил фоайето, служителите му започнаха да го затрупват с информация. Вдигна ръка, за да ги накара да замълчат и гневно стисна челюст. Така и не се научиха, че всичко, което имат да казват, го казваха на секретарката му. М да, което веднага го навеждаше на дългите крака, които притежаваше тя. Амбър му бе станала любимка още, когато се бе явила на кастинга. Мръсния начин, по който я чукаше с офиса си, всеки път го възбуждаше.
-Добро утро, Господине.
Още щом вратите на асансьора се отвориха, когато достигнаха двадесетия етаж, Амбър се изправи от бюрото си и се запъти към него. Подаде му новата доза документация, която се нуждаеше от преглед и неговия подпис.
-Благодаря ти, скъпа. - усмихна й се чаровно, но така и не я погледна - Искам двойно кафе, нека бъде доста силно.
Махна с ръка и все така без да я поглежда, влезе в широкия си офис.

След няколко часа, хиляди прегледани документи и изпити няколко кафета, Виктор се изправи, протягайки се силно. Замисляйки се за миналото си, от година на сам... Беше му тежко , а й чустваше една много силна празнота в себе си. Празнота, която не можеше да не забелязва..Но това, което беше направила тя.. неговото момиче онази единствената, заслужаваше да страда, онова предателство той никога нямаше да забрави, въпречи че нещо му липсваше но не знаеше какво беше то.
Въздъхвайки стана от бюрото, задушаваше се в този офис имаше нужда да излезне, някъде далеч от всичко това. Качи се в колата, не знаеше, защо но искаше да иде на гробищата в същност знаеше много добре искаше да види онзи свой бсевдо гроб..Да всичко го мислеха за мъртав, а той внимаваше да не застане пред някой обектив.
След няколко преки, и завоя отиде именно там, разхождайки се из мрачното място, студенината го обгръщаше, усещаше нещо, което никога не бе усещал до сега.. Дъжда се сипеше отгоре му, но това не му правеше особено голямо впечатление, не просто се радваше, че сега можеше да прави каквото иска, и да й го върне по начин, по който само той можеше .
Вървеше сред гробищата и калта се затъкваше в подметките му, но не му направи впечатлени.Беше намерил гроба си, на който беше изписано неговото име, но той просто не бе там, седеше и гледаше и размишляваше, докато не чу приближаването, а след това и името си. Той се сепна, как можеше точно сега да реши да се появи точно тук.. Виктор се обърна и виждайки я направи една замислена физиономия, опредлено щеше да се прави, че не я познава, щеше да я нарани , и въпреки, че от този факт му ставаше неприятно, но трябваше...
-Добре ли сте? – попита най – любезно преглъщайки буцата от случилото се, която се беше загнездила в гърлото му, не знаеше какво се случва, приближи се до момичето, преди да е ударило главата в земята и я подхвана. Като се загледа в лицето й, но той знаеше, че няма да й даде да види, че я помни щеше да започне играта си още в мига, в който Клеър отвореше очите си. Леко потупа бузата й и се усмихна нагло.
-Хей, добре ли сте? – попита отново той..
Върнете се в началото Go down
.claire thompson
Elite
Elite
avatar

Брой мнения : 28
Харесани постове : 0
Join date : 12.11.2013

ПисанеЗаглавие: Re: sоmе days ago.. when she saw him again. The cemetery.   Сря Ное 13, 2013 9:59 pm


Минаха няколко минути, докато Клеър осъзнае какво се случва. Виктор .. нейният любим... единствената и' любов беше жив. Когато най-сетне, можеше да се задържи на краката си, тя го погледна. Треперещата и' ръка докосна лицето му, а другата подтисна викът, напиращ от от гърдите и'. 
-Ти си жив.. 
Каза с трепнеш глас. Имаше чувството, че сърцето и' че изхвърчи. Усещаше как сълзите и' напират, и за да ги спре, го прегърна. Толкова силно както никога до сега! Не можеше да повярва. Тъкмо когато се беше примирила със смъртта му, той се върна.
Обаче той не отвърна на прегръдката и'. Точно в този момент тя разбра, че нещо не е наред. Отдръпна се и го погледа. Той изглеждаше изненадан. 
-Виктор? - попита плахо. - Не ме ли помниш? Аз съм Клеър! Твоето момиче .. 
Гласът и' замря. Той си нямаше и на идея, коя е тя. Но как така не я помнеше?! Какво се беше случило през тази една година? 
В отчаянието си, тя поиска да му достави някакво доказателство. 
- Виж! 
Свали колието от вратът си и му го показа. Сребърното колие във форма на сърце със инициалите "К & В". 
Наблюдаваше всяко едно негово движение, не можеше той да не я помни! Нима беше забравил всички, онези хубави моменти? Всички целувки? Всички онези мигове прекарани само двамата?
Нямаше начин.. не можеше това да е истина.. 
- Моля те, Виктор! Спомни си!
Толкова пъти, вечер си беше мислила, за нещата които би му казала, ако можеше. Толкова пъти си беше предствяла, че той се завръща при нея и я дарява отново с любовта си .. Една сълза се спусна от лицето и'. 
-Виктор? 
Прошепна накрая. Имаше нужда от това, той да каже нещо. Каквото и' да било. Да и' даде знак, че той знае коя е. Само от това се нуждаеше. Нищо друго. 
Продължи да гледа озадъченото му лице, чакайки той да проговори.
Върнете се в началото Go down
Виктор.
Elite
Elite
avatar

Брой мнения : 82
Харесани постове : 8
Join date : 14.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: sоmе days ago.. when she saw him again. The cemetery.   Чет Ное 14, 2013 10:46 am

Погледът му се спускаше по цялото й лице. От големите й изразителни очи, през малкото чипо носле и се спираше на плътните й устни, които доста привлекателно биваха облизвани от очевидното й притеснение. Формата им успяваха да приковават вниманието на господина, който впрочем трудно се впечатляваше. Но тази госпожица определено имаше нещо мистериозно и загадъчно в себе си, което бе подбудило някои фибри, намиращи се в областта около мъжкото му достойнство.Гледаше я така сякаш я познаваше от толкова време, но в същност не знаеше коя е тя.. Не я бе виждал, но тя го познаваше, държеше се с него сякаш са били толкова близки. Но поглеждайки към плочата разбра нещо. Той беше мъртъв. Мъртъв, за всички който са го познавали преди година и това накара сърцето му да се свие между гърдите. Но чувайки медения й глас, усещайки пръстите й до извивките на лицето си, почувства странна топлота, сякаш си беше у дома. От кога не се бе чувствал наистина така, до сега не можеше да нарече нито едно място у дома.
-Виж, не знам за какво говориш,...за бога аз наистина дори не знам, коя си ти..Просто не помня нищо разбираш ли? Не знам, кой съм бил, не помня цели 23 години от живота си.- стисна челюстта си и се обърна с гръб към нея, гледайки към гроба. Да лъжеше я, лъжеше я но трябваше да продължи.
Усещаше, как яростта му започва да кипи във вените му.
-Онзи.. гроба на който бяхте, та мамка му аз не съм мъртъв... Просто не знам абсолютно нищо за себе си.. – започна да лъже той,казвайки го с толкова изстрадано с дрезгавия си глас, наистина искаше да знае..
Но не знаеше какво да я попита, как да започне. Може би когато му кажеше, коя е.. А не преди секунди го бе направила, бе му показала колието си, което сякаш за преструвката му нищо не значеше. А той се чувстваше леко гузен, от това което правеше.
Всичко ставаше толкова сложно за неговата личност. Но какво я се стегни Виктор, та и с по- сложни дела си се справял, с това не можеш, искаше просто да затвори страницата с делата, да не мисли за работа и да разбере миналото си.

Върнете се в началото Go down
.claire thompson
Elite
Elite
avatar

Брой мнения : 28
Харесани постове : 0
Join date : 12.11.2013

ПисанеЗаглавие: Re: sоmе days ago.. when she saw him again. The cemetery.   Пет Ное 15, 2013 6:14 pm


Клеър заби поглед в земята. Не можеше да повярва. Просто факта, че сега Виктор стоеше пред нея. 
Думите му, бяха като милиони стрели, които се забиваха във сърцето и' и го разбиваха на милиони парченца. 
Обаче трябваше да бъде силна. 
Приближи се до него и сложи треперещата си ръка върху рамото му. Не знаеше, какво да каже или направи.
-Виж, Виктор .. Аз .. - облиза за пореден път устните си заради притеснението. - Чуй ме. Знам, че си нямаш и на идея коя съм аз, но имам нужда от това да ми се довериш.. Позволи ми, да те заведа у дома. 
Тук спря. Той не изглеждаше особено убеден в думите и'. 
- Нищо от това няма значение за мен, освен факта, че си жив. Преди много време, ти ми помогна много. За това, мисля, че сега е мой ред да ти помогна .. Обещавам ти, че ще ти помогна да си спомниш всичко .. дори и първото духване на свещичките за рождения ти ден .. 
Избърса сълзите си.
Беше твърдо решена, да бъде силна и заради двамата. Огънят във очите му, който видя, и' говореше, че беше усетил някаква връзка между тях, а това беше добро начало. Боже, та тя не беше спряла да го обича дори за миг, през цялата тази година! 
Направи няколко крачки и спря. Обърна се и подаде ръка на Виктор.
- Е? Идваш ли? 
Усмивката на лицето, значеше само едно. Тя искаше той да хване ръката и'. 
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: sоmе days ago.. when she saw him again. The cemetery.   

Върнете се в началото Go down
 
sоmе days ago.. when she saw him again. The cemetery.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» 100 Days With Mr. Arrogant
» На чий концерт бихте искали да идете?
» Любими двойки?

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Seattle :: Between time and space :: Минало-
Идете на: