ВСЕКИ СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ ФОРУМИТЕ СА ЕДНООБРАЗНИ, ЧЕ НЯМА НИЩО НОВО ИЛИ ОРИГИНАЛНО Е ТОВА Е НА ПЪТ ДА СЕ ПРОМЕНИ. СТРАННИЧЕ, ДОБРЕ СИ ДОШЪЛ НА ОСТРОВ

 
ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Flag Counter
▶Добре дошли!
в Сиатъл

Съществуват пет големи компании, обхващащи почти целият щат. Всяка компанията се състои от два съдружника, които ще са собствениците на империята и служители, които работят там. Както е известно бизнеса е една голяма, световна индустрия,а между компаниите винаги е имало неприязън и желание за повече мощ. Но както във всеки друг град, този също не пропуска да приюти и едни от най-големи наркодилъри, фалшификатори, наемни убийци и т.н. Всеки от тях много добре знае как да върти лесни пари, изплъзвайки се лесно и незабелязано на органите на реда. Много от хората, идващи от "подземния свят", желаят да завземат някоя компания, чрез убийство на реалните собственици.



▶Вие сте влезнали
като
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
▶Екипа

Cristian Grey.

▶administrator


- sahara

▶administrator

▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Top posters
.a.n.n.a.
 
Christian.
 
Thayer
 
Caroline.
 
Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
 
Chiara.
 
Jenny Humphrey
 
miss grey.∞
 
Flor Leroxe
 
Виктор.
 

Share | 
 

 The Mansions;;;

Go down 
АвторСъобщение
Алекзандър
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 22
Харесани постове : 0
Join date : 14.11.2013

ПисанеЗаглавие: The Mansions;;;    Чет Ное 14, 2013 6:06 pm

Нора извъртя очи и това ли беше Сиатълското добре дошла?Да определено не й беше до местни свалки, а още по – малко до заговаряне с него, можеше и да го направи по – късно, когато със сигурност няколко преки по – нагоре не я чакаха куп документи, момичето взе чашата с лате и се усмихна леко на синеокия.
-Може би, но едва ли те интересува чак толкова. Може би ще се видим по – късно между дърветата. – подсмихна се тя, боже това изречение наистина звучи доста глупаво, но определено нея в момента не я интересуваше особено, просто искаше да свърши, колкото се може по – бързо и да се прибере в апартамента, където определено нямаше да чете хиляди досиета, а щеше просто да се позабавлява с телевизора и интересните програми, който имаше (йей) Поклати глава и подсмихвайки се излезна от кафенето, като тръгна обратно по улицата нагоре към кабинета. Колко часа още трябваше да прекара там, в четене, направо имаше чувството, че ще се побърка вече. А колкото повече досиета прочиташе толкова повече се объркваше, момичето погледна към часовника осъзнавайки, че преспокойно можеше да се прибере, да се махне от това място и да се отдаде на нещо достатъчно „интересно” взе чантата си и тръгна към имението, колкото й да не й се искаше трябваше да свикне вече с това и с този начин на живот.
Момичето преглътна а след по – малко от час беше в онова огромно имение и се запъти към онази къща, която Айзък бе й дал. Е беше по – добре от колкото в хотел, но там може би щеше да намери повече удобства. Нора въздъхна и оставяйки чантата си събу обувките си и съблече дрехите си влизайки директно в банята. Момичето поклати глава чувайки музиката в далечина и се замисли, дали пък онзи барман не причиняваше цялата тази шумотевица. Момичето въздъхна пъхайки се под топлия душ, определено главата й щеше да се пръсне, само при спомена за всичко, което беше изчела, не беше сигурна дори, дали щеше да успее да се справи с цялото това „личен лекар” . Обмисляйки всичко това Нора бе готова и излизайки от банята , застана пред но в мига, в който включи сешоара цялото осветление спря, което я накара едва ли не да подскочи, погледна към съседната къща през прозореца и забеляза същото... Не искаше да си помисля, какво се бе случило. Момичето ядно излезна, само по хавлия и пантафки и тръгна от едната веранда към другата през дърветата. Почука ядосано на вратата му, наистина май имаше нужда да се разберат, кой кога какво щеше да включва към електрическата мрежа.
Изчака да й отвори вратата и скръсти ръце..
-Колко неща си включил в контактите, мамка му
Върнете се в началото Go down
Vincent.
Citizen
Citizen
avatar

Брой мнения : 6
Харесани постове : 0
Join date : 14.11.2013

ПисанеЗаглавие: Re: The Mansions;;;    Чет Ное 14, 2013 7:37 pm

Беше благодарен на цялата вселена, когато шефа оповести края на работния ден и ги пусна да си ходят. Определено се бе изтощил доста, имайки предвид, че бе изкарал цялата смяна от сутринта до вечерта. Да, както обичаше да се шегува, определено 'годините си казваха думата'. Помаха на колегите си, преди да излезе и побърза да се качи в колата, която покорно го чакаше малко по-нагоре от заведението.
Вечерта вече бе прегърнала града с черните си ръце, а жителите сякаш само това чакаха. Нощният живот в Сиатъл винаги бе бил див, но тази вечер всичко живо бе тръгнало към някой клуб. Колкото и да се чувстваше уморен, много добре знаеше, че ако му звънне някой приятел, то той щеше да бъде на първа линия. Все пак трябваше и да изпуска парата нали? В крайна сметка, младоста бе именно за това. Да прави безразборен секс, да се радва на нископлатената си заплата и да си развява коня из целия град. Или поне образно казано.
Паркира колата до имението и въртейки ключовете в ръката си, тръгна към къщата, в която живееше той. Погледна му се плъзна към съседската, където се предполагаше, че живее онова сладко парче и се подсмихна. Държеше се доста хладно с него, но май именно това правеше играта още по-интересна. Всяка една, която му се опъваше първоначално, накрая не спираше да му звъни, без да осъзнава, че секса си беше просто секс. А пък Винс губеше толкова бързо интерес, че дори наносекундата май беше по-бавна от него.
Влетя в къщата, прозявайки се за милионен път днес и хвърли якето върху дивана, включвайки телевизора. Запремята каналите, търсейки нещо интересно и попадна на музикалната програма. Сви рамене, увеличи звука и свали и тениската от гърба си. Приближи се до хладилника, където бе останала лазаня от предния ден и я мушна в микровълновата. Чак в края на деня осъзнаваше, че бе умрял от глад, след хилядите кафета, които бе изпил на работа. Кофеина сякаш вече не му помагаше особено, и без друго очите му не спираха да се притварят.
Седна да яде, докато отново превключваше каналите и започваше да се дразни на простотиите, които даваха. Новини, сапунка, новини, сапунка, сапунка. А, някакво смотано порно. Сапунка, новини, документален филм .. Какво, по дяволите, го бъркаше дали шимпанзетата си бъркат в носа или в ухото? Върна отново на музикалната програма, усили я още повече и когато приключи с обяда, се изправи лениво от дивана и се приближи към лаптопа, който вече бе хванал прах. От доста време не го бе използвал, но така или иначе, не му оставаше абсолютно никакво време. В мига, обаче, в който го включи към зарядното, всичко потъна в мрак и тишина.
-Шибани бушони. - изпсува някъде в тъмното и извади телефона от джоба си, пускайки фенера.
За малко да се спъне в ниската табуретка, докато прекосяваше хора, чул че се звъни на вратата. Избута я назад и се запъти към коридора, където тропането бе доста настоятелно. Предполагаше, че кмета бе дошъл да провери какво става. Но когато отвори вратата остана изненадан .. приятно, или пък не чак толкова.
-Точно толкова, от колкото имам нужда. - повдигна отново вежди и наклони глава настрани - Тъкмо мислех да вляза в банята, ако искаш да се присъединиш? Тъкмо няма да харчим чак толкова ток.
Ухили се подигравателно, знаейки, че не бе особено уместна шега, но както се държаха към него, така отвръщаше и той. Или по-скоро бе негова любима тактика, за която малко се сещаха.
Върнете се в началото Go down
Алекзандър
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 22
Харесани постове : 0
Join date : 14.11.2013

ПисанеЗаглавие: Re: The Mansions;;;    Чет Ное 14, 2013 9:19 pm

Нора го гледаше невярващо, ама той сериозно ли? „Точно толкова колко са ми нужни” бла бла, определено, ако не искаше да се излага, до сега щеше да го е сритала...но тъй като щеше да се опитва да гради репутация в този град, не можеше да си го позволи.Не можеше да позволи, да руши това, което не бе нейно, все пак колко човека тук, знаеха изобщо коя е ? Николко и надали някой щеше да я възприеме на сериозно та от кога 23 годишните ставаха лекари?
Може би това бе онзи проблем, първо че бе малка прекалено рано завършила колежа..и второ беше жена, все пак кой приемаше жените на сериозно? Беше сигурна, че всеки от познатите й в момента се обзалагаше, колко време щеше да издържи и дали изобщо можеше да се справи с това да е заточена едва ли не в този град? Все пак какво толкова можеше да се намери тук, всичко бе по – различно дори и хората, които живееха тук.. Нора преглътна леко и сви устни в една интересна физиономия... вглеждайки се в мъжа срещу й, проговаряйки най – накрая.
-Ти сериозно ли? Сериозно ли си мислиш, че си толкова смешен? И че всичко което кажеш, ще те доведе до някъде? – попита тя, като се засмя лекичко, виждате ли Нора много обичаше такива мъже, беше се нагледала на тях в Ню Йорк, мислеха си, че когато отвръщаха с лошо можеха да постигнат нещо, но истината беше, че освен да  я отблъснат не можеха да направят нищо, кой знае какво. Най – много да я накарат да съжалява, че се бе опитала дори да говори с тях и бе изхабила няколко думи. Поклати глава като извъртя очи и отново погледна към него.
-Мисля си, че по – скоро бих влезнала в банята с крокодила на кмета, от колкото да влезна в теб... все пак, ти си задник от класа, на която аз не мога да стъпя – намигна му момичето, и в мига в който тръгна на обратно към съседната къща, се сети, че само той може да оправи бушоните, а това от части в момента не й помагаше много. Стисна леко ръцете си и мислено сякаш извика от яд обърна се и се върна обратно пред него.
-И въпреки това в момента ти си единствения, който може да оправи бушоните, а повярвай ми не изгарям от желание да седя цяла нощ на тъмно, за това моля те или ако обичаш или все тая, просто ела и оправи бушоните. А след това можеш преспокойно да продължиш със скучноватия си живот и да скучаеш, както намериш за добре. – зави му тя на един дъх, в действителност не знаеше, защо тя самата не пробваше да ги оправи, а не в същност знаеше никога не бе правила подобно нещо, не й беше нужно да го прави, все пак такова нещо не се случваше в нейния свят, но уви.. вече всичко трябваше да очаква, дори и това, да ти спре тока, защото някой е включил прекалено много неща, беше трудно и вече действително започваше да се замисля, дали щеше да успее да постигне нещо...
Върнете се в началото Go down
Vincent.
Citizen
Citizen
avatar

Брой мнения : 6
Харесани постове : 0
Join date : 14.11.2013

ПисанеЗаглавие: Re: The Mansions;;;    Пет Ное 15, 2013 4:51 pm

С какво си имаше работа, по дяволите ? Винсънт се подпря на вратата, скръствайки ръце и подсмихвайки се нагло. Определено госпожичка Кой-си-ти го забавляваше, имайки надпредвид, че се държи толкова нагло. Не помнеше скоро някой да му бе направил подобно впечатление и честно казано това бе направо вдъхновяващо. Личеше й, че е нервна, все пак не познаваше никой тук и то беше ясно защо. Хаплия й език беше под всякаква критика, още по-малко начина, по който се държеше. Но в крайна сметка или щеше да се впише в картинката с останалите, или останалите щяха да я 'изпишат'. Или поне образно казано.
А и Паркър бе достатъчно огромен инат, че да не приема каквато и да е критика. Кога се бе чуло и видяло някаква жена да му казва какво да прави? Определено нямаше да се случи и в тази ситуация, та ако ще да беше и кралицата на Англия.
-Уу колко груб език. - изцъка, повдигайки едната си вежда и поклати глава - Първо ме обиждаш, а сега искаш помощ? Задника от класа може и на свещи. А ти трябва да си луда, ако си мислиш, че ще направя нещо за теб по този начин. Сега се върни обратно и когато си готова, почукай отново и ме помоли възпитано.
Намигна й подигравателно и затвори вратата пред носа й. Заклати неодобрително глава и се приближи към хладилника, изваждайки си бира. Поне да я изпиеше преди да се е стоплила, а след като нахалната госпожица се махнеше от вратата му, той самият щеше да оправи бушоните. Нямаше навика да си настъпва гордостта, само за да удовлетвори поредното татково момиченце, което като тропнеше с крак получава каквото си пожелае. Принципно точно тези жени се оплакваха от факта, че ги използват само за едното бързо, а после треперят до телефона, чакайки своя принц да им позвъни. Да, ама не. И Винсънт правеше точно това. Чукаше ги, докато не удовлетвори нуждите си и после се изнизваше безшумно. В крайна сметка, кой можеше да го вини? Никой не иска викторианска принцеса до себе си. Щом можеше - получаваше лесно секс. Сметките бяха еквивалент на математическия израз едно плюс едно, прави две, и това бе цялостната философия в битието на Паркър. Не си усложняваше живота с мелодрами, емоции и онова, от което всички се страхуваха 'разбито сърце'. Каква ирония, какво чудо.
Върнете се в началото Go down
Алекзандър
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 22
Харесани постове : 0
Join date : 14.11.2013

ПисанеЗаглавие: Re: The Mansions;;;    Пет Ное 15, 2013 5:50 pm

Нора се загледа в него едва ли не зяпнала, добре това определено нямаше да се случи. Тя да сниши глава пред мъж? Особено пред този мъж? Сериозно ли ? Нямаше начин, ако ще и сама да ходи и да се мъчи с тези скапани бушони, нямаше да се върне обратно да почука на вратата му и да го „помоли учтиво” да оправи бушоните. Той говореше с нея хапливо, тя му отговаряше по същия начин, кръговрата на живота какво да направим? Момичето поклати глава присвивайки очи и се завъртя тръгвайки към онзи кол, на който седеше кутията с бушоните, е може би не беше електротехник, но не й пукаше особено, какво щеше да направи, все пак какво лошо имаше в това да опита да поправи нещо което не разбира.. Да много лошо. Нора се загледа буквално като индианец в тази кутия. Не разбираше или поне й беше трудно да разбере, какво е това пред нея. Не, че не бе виждала и друг път, но никога ама никога не й се бе налагало да прави някакви опити за поправка над него. В действителност не знаеше какво да прави... беше й точно като тъмна Индия всичко това. Момичето преглътна седейки и гледайки тъпо в кутията. Но ако ще и онзи от горе да слезеше да й каже, нямаше да иде да помоли за помощ господина.. не в никакъв случай, нямаше да го направи. Въздъхна лекичко като отвори кутията и светна с фенерчето в ръката си срещи съдържанието вътре а всичко като, че ли ставаше все по – трудно и по – трудно за разбиране.
Момичето се нацупи още повече осъзнавайки, че бе абсолютно безсилна, и в действителност трябваше да преклони глава и да преглътне дразнението си към съседа си и да го помоли в крайна сметка да оправи бушоните, защото наистина Нора изпадаше в паника .. Прехапа леко устна и въздъхвайки се обърна и тръгна обратно към прекрасния си съсед, е добре сега какво, щеше да му се моли, нали ? Да трябваше да бъде любезна с него, за да оправи бушоните, а после щеше да се моли, да не се засича с него отново.Почука леко на вратата и чакайки го да отвори се замисли, дали пък да не се върнеше обратно и да не запали действително свещи ? Добре може би щеше да е най – добре ако се обърнеше и си тръгнеше, но вече бе късно, вратата пред нея се бе отворила и Нора извъртя очи леко , вдигайки ръце сякаш беше напълно безпомощна в случая.
-Добре предавам се, моля те оправи бушоните, защото накрая ще изпадна в панически шок. – заяви му тя, като се опита да се усмихне срещу него, преди да присвие отново устните си в една права линия. Не беше свикнала да се моли на някой, да направи нещо за нея, но уви ето и този ден дойде, деня в който Нора преклони глава и се върна да помоли някой за помощ. Може би нямаше да се случи втори път, но дори и веднъж беше достатъчен, че да го запомни и да знае, че го е направила.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: The Mansions;;;    

Върнете се в началото Go down
 
The Mansions;;;
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Seattle :: Elite :: Имения-
Идете на: