ВСЕКИ СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ ФОРУМИТЕ СА ЕДНООБРАЗНИ, ЧЕ НЯМА НИЩО НОВО ИЛИ ОРИГИНАЛНО Е ТОВА Е НА ПЪТ ДА СЕ ПРОМЕНИ. СТРАННИЧЕ, ДОБРЕ СИ ДОШЪЛ НА ОСТРОВ

 
ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Flag Counter
▶Добре дошли!
в Сиатъл

Съществуват пет големи компании, обхващащи почти целият щат. Всяка компанията се състои от два съдружника, които ще са собствениците на империята и служители, които работят там. Както е известно бизнеса е една голяма, световна индустрия,а между компаниите винаги е имало неприязън и желание за повече мощ. Но както във всеки друг град, този също не пропуска да приюти и едни от най-големи наркодилъри, фалшификатори, наемни убийци и т.н. Всеки от тях много добре знае как да върти лесни пари, изплъзвайки се лесно и незабелязано на органите на реда. Много от хората, идващи от "подземния свят", желаят да завземат някоя компания, чрез убийство на реалните собственици.



▶Вие сте влезнали
като
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
▶Екипа

Cristian Grey.

▶administrator


- sahara

▶administrator

▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Top posters
.a.n.n.a.
 
Christian.
 
Thayer
 
Caroline.
 
Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
 
Chiara.
 
Jenny Humphrey
 
miss grey.∞
 
Flor Leroxe
 
Виктор.
 

Share | 
 

 Пентхауса на К. Грей

Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Пентхауса на К. Грей   Чет Апр 11, 2013 10:46 am

[You must be registered and logged in to see this image.]

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пет Апр 12, 2013 11:18 pm

You Can Tell Me Your Secret's
Got. to be true to myself?
And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way.You gave me more that I can return.Yet there's so much that you deserve.Nothing to say, nothing to do,.I've nothing to give.I must leave without you.You know we're headed separate ways


Ана се загледа в него,” мамичката ти Миранда” щеше да си поговори много обстойно с нея, само да се прибереше, със сигурност щяха да проведът много сериозен разговор. Но първо я очакваше нея смата такъв просто го предчувстваше.. Не искаше да мисли, какво му се въртеше в момента в главата особенно след като му каза за Хорхе.. е в нейната почти не се въртеше в този миг това.. Не тя мислеше, как заминаването му беше още утре..
Едвам бе издържала два дена без него, ами какво щеше да прави цяла седмица или щеше да се побърка или тя самата не знаеше какво точно щеше да се случи.. Притвори за миг очи и хвана съвсем разсеяно ръката му притлитайки пръсти с неговите и излизайки от стаята . През цялото време не каза нищо, мислеше, че така или иначе той отново не й се бе доверил и със сигурност я бе излъгал за жената от снимката.
Мислеше и за това което щеше да се случи когато се приберат у дома и в главата й в момента се бе завъртяла една буря от различни мисли, и не знаеше с коя по на пред да се захване..
Преглътна леко и се опита да лепне усмивката на лицето си, докато все още бяха в дома му, сбогуваха се отново топло, както й я бяха посрещнали, но Ана вече не се чувстваше толкова добре колкото когато дойде тук.
Просто заминаването на Крисчън, липсата му, Миранда и нейните глупости и изложбата на Хорхе, която със сигурност нямаше да бъде одобрена дестинация докато самия него го нямаше. Преглътна леко и незабележимо, а когато той я дръпна залитна съвсем лекичко тръгвайки след него. Не знаеше какво да му каже, или пък как да се оправдае.. Излизайки от имението ама метна един поглед из рамо, за да види отново прекрасната къща а също и семейството му.
Качи се преди него в колата, докато той беше отворил вратата и го погледна лекичко, но не каза нищо.. Какво можеше да каже? Изчака го той самия да се качи и го погледна най – накрая..
-Добре, ако за теб е толкова важно няма да ходя на тъпата изложба. – каза му тя, но не добави, че със сигурност Миранда отново щеше да му се обади да го нахока...
Ами да, Хорхе тогава беше пиян и в нормално състояние едва ли би напраивл нещо като онази вечер.. А й Ана нямаше как да му позволи да направи нещо такова. Сви ръце пред гърдите си, и го погледна леко извинителлно, заради хапливото си изказване, а след това се опита да смекчи обстановката..Ръката й леко мина по бедрото му, за пръв път го докосваше по – този начин, но както вече всички се бяхме обедили, те имаха прекалено много първи неща, който са правили заедно. М дам... Погледна го леко преглъщайки и повдигна едната си вежда, като отдръпна ръката си слагайки в скута си.
-Знаеш ли, не знам какво или по – скоро как ще прекарам цялата седмица без теб – преглътна тя поглеждайки през прозореца и просто оглеждаше всичко покрай, което се минаваше не казваше нищо. Просто мълчеше , не искаше да каже нещо хапливо отново отностно изложбата, а и не искаше да мрънка като малко дете за това, че той имаше работа и заминаваше ...
Пътя до Ескала протече в мълчание, или той не искаше да и отговаря или пазеше каквото й да е било, за след съвсем мъничко. Ана го погледна когато й отвори за пореден път вратата даже на моменти когато го правеше, се чувстваше неудобно? И така до апартамента мълчанието ставаше все по – странно и по – странно, и въпреки това Ана беше преплела пръстите си с неговите някак нехаино.
Прехапа устната си когато слезнаха в кордира, и се закова на мястото.
-Не говориш с мен заради изложбата или заради това, да го направиш тук? – попита го тя любопитно, но никак не целеше заяждане звучеше повече, като зов за помощ,от колкото като хапливо изказване, просто искаше да чуе гледната му точка. А когато не я гледаше, не говореше или каквото й да е било тя не го разбираше.

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Съб Апр 13, 2013 1:18 pm

Пътя обратно до Ескала премина в пълно мълчание, само тихата музика се рееше ефирно в колата. Крисчън не реагира по никакъв начин, когато усети докосването й по бедрото си, макар че му подейства адски възбуждащо. Всеки неин допир всъщност беше способен да разпали страстта му, но преди да се отдаде на това, имаше да й каже някои неща. Потропваше с палец върху волана, докато другата му ръка седеше, стисната в юмрук, пред устните му. Погледа му не се отделяше от пътя, съсредоточен изцяло върху мислите си.
Отново и отново си повтаряше, че изобщо не му хареса идеята Ана да посети онази изложба. Още по-малко, че той щеше да е толкова далеч и тя щеше да бъде сама. Но от друга страна, не можеше по този начин да я отделя от приятелите й. Макар, всички да бяха наясно за онези 'приятелски' чувства, които изпитва онзи Хорхе към нея. Не искаше дори и да си помисля как щеше да реагира, ако разбереше, че отново се е опитал да я докосне. Със сигурност щеше още в същия момент да се качи на самолета и когато се върне .. това момче щеше да изчезне от щата Вашингтон.
Паркира колата в подземния гараж и отвори вратата на Ана. Качиха се в асансьора, а мълчанието продължаваше да се протаква тягостно. Сякаш ако някой обелеше и дума, скандалът щеше да пламне на мига. Грей бе стиснал челюст, взирайки се в малкия циферблат, оповестяващ на кой етаж се намират.
Влязоха в апартамента и Крисчън тръгна към кухнята, но когато чу гласа на Ана, застина на едно място. Пое си въздух и се обърна, впивайки поглед в нея.
-Тук ли ще го обсъждаме? - гласът му бе тих, но с твърде висока нотка на ирония. - В кухнята.
Завъртя се и се запъти натам, пътем събличайки спортния суитчер. Остави го на плота и извади бутилка вино, заедно с две кристални чаши. Наля и в двете малко количество от червената течност и подаде едната на Ана, подпирайки се на плота.
Отпи глътка и прокара ръка през косата си, въздъхвайки тежко. Добре, можеше да каже точно какво му е на ума, но ако го направеше, най-вероятно вечерта щеше да свърши като онази, преди няколко дни. Трябваше да се научи да преценява добре думите си, защото едва ли Ана би изтърпяла хапливия му характер. Никога не се бе съобразявал с някой и сега му бе изключително трудно.
-Няма да ми е особено приятно, когато знам, че ще си в неговата компания. - вдигна поглед към нея и поклати глава- Много добре знам, че беше пиян онази вечер, но не мисля, че това е замъглило преценката му към теб. Видях как те гледаше, Ана.
Да, ето това го бе подразнило почти моментално. Чувството за собственост му бе толкова изострено, че само ако някой посмееше да докосне нещо негово, то по-добре никога повече да не се мярка пред очите му. Особено сега, когато имаше една действителна връзка, беше доста несигурен в случващото се. Не знаеше как се задържа жена, която не бе с него заради богатството или социалния му статут. Всяка предишна му бе подчинена, без право на мнение или каквото и да е било. Да, имаха препълнени банкови сметки, но цената беше да нямат никакъв друг контакт с него, освен в стаята. Тънеха в неведение относно живота му.
А и след като Амбър бе напуснала толкова драматично, начина по който му бе наговорила всичко онова, наистина му бе бръкнала под кожата. Имаше още една причина да се притеснява, което изобщо не се нравеше на характера му. Не му хареса факта, че бе споменала Ана и раздяла в едно изречение. Никой нямаше право да му говори по този начин и буквално бе побеснял в офиса. Но си замълча пред Стийл, нямаше нужда да знае какво се бе случило. Едва ли щеше да й хареса факта, че бившата му асистентка се бе опитала да му налети, събличайки се по бельо пред очите му.
-Но ти имам доверие. - прекъсна отново настъпилото мълчание и докосна устните си с палец - Винаги съм ти имал.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Съб Апр 13, 2013 3:08 pm

You Can Tell Me Your Secret's
Got. to be true to myself?
And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way.You gave me more that I can return.Yet there's so much that you deserve.Nothing to say, nothing to do,.I've nothing to give.I must leave without you.You know we're headed separate ways


И ето на лице беше онова командващо, доминантно същество, на което не можеше да оспориш... Но Ана присви очи и сърдито и хапливо изръси..
-Не забравяй, че аз не съм ти поредната подчинена! – е може би бе сбъркала и го бе ядосала, но щом той щеше да командва, тя щеше да му натяква.. Не че имаше желание, да прекара вечерта преди да замине в поредния скандал, но просто езика й не можеше да бъде държан зад зъбите й, а явно това беше първо и основната причина, за онзи нощ, когато го беше напуснала.. При тази мисъл все едно някой сви , а тя знаеше, че той се чувства виновен, чувстваше как неговата вина и болка я пронизват право в гърдите и като лиани се разпространяват по цялото й тяло хващайки всеки един от органите й в здрава хватка.
Въздухът за секунда сякаш започна да влиза в дробовете й по-бавно и Ана сякаш усети как гърлото й се затваря и не можеше да поеме дори капчица кислород. Но колкото й той да изпитваше вина, тя също бе виновна, за желанията си, както й за онзи смс, може би ако не го беше пратила онази нощ нямаше да се стигне въобще до нищо от това, извърна погледа си от него, опитвайки се да не показва, болката която изпитваше при онзи спомен, а когато се успокой, се обърна вгледана в очите му, слушайки и попивайки както винаги всяка негова дума или действие.. Опитвайки се да проникне в съзнанието му, да го разбере.. Но не можеше..
Сега или никога помиасли си тя наблюдавайки го, и врътна очи гледайки в действителност, физиономията изписала се на лицето му, каквото й да се въртеше в главата му, определено беше подобно на онова от преди две вечери, но този път, той трябваше да е наясно, че с това си държание едва ли щеше да я задържи особено дълго време до себе си. Колкото й Ана да искаше да бъде с него, ако Крисчън продължаваше, да се пали за най – малкото едва ли щеше да издържи на сменящите му се като нюанси настроения..
-Вече, казах Крисчън няма да отида и толкова ! – заяви му тя, опитвайки се да смекчи физиономията си и да не му врътне очи, не искаше да се карат и нямаше такова намерение, просто явно когато тази тема започнеше нямаше нормален край, за това тя просто реши да не продължава да говори на нея...
- Хорхе ми е най – добрия приятел Крисчън, това че ти ме гледаш с онези очи, не значи, че всеки втори е влюбен в мен... просто аз не притежавам половината, което примерно някоя от секретарките ти притежава или пък Амбър или онази новата... Не аз нямам нищо от онова, за това престани, да си набиваш в главата, че всеки втори е влюбен в мен.. А й ... си мислих, че вече си разбрал, че аз не мога да бъда на друг и съм само твоя! – и ето просто на един дъх, без да се замисля, тя му беше казала всичко, което се въртеше в главата й, и което мислеше за правилно..
Ана никога не е била нещо забележимо и винаги е била невзрачно момиченце, което общуваше с не повече от десетима души и то ако нещо зависеше от това.. Не обичаше партита, купони, скъпи неща... не тя не беше Миранда, Амбър или която и да е друга, от жените, с които беше свикнал той. Тя беше различна.Обърна му гръб и отиде до хладилника отваряйки го, а от там тя извади онези така любими ягоди, който бяха същия цвят като устните й. Да прекрасно нали.
Доближи една като отхапа леко връхчето й беше толкова вкусна и толкова сочна. От както бе започнала да прави онова.... всичко това, й се струваше толкова вкусно а преди не обичаше ягоди.
Да ама не, с ягодите и с каквото й да се опитваше да задоволи хормоните си, който препускаха в нея, всеки път когато беше близо до него, нищо не помагаше.
Но нямаше да му даде, въпреки че знаеше, че цяла седмица той щеше да отсъства, щеше да е в компанията на кой знае колко жени и в този момент в главата на Ана изникна, онова което не трябваше, като змия увила сърцето й ревността я стисна здраво... Не, че му нямаше доверие, но какво имаше тя, че да успее да го задържи когато бе далеч от нея? Надали имаше нещо такова, но Ана се опитваше а мисли нормално, да не се замисля, че първата красавица или първия модел, ще се озове в хотелската му стая и ще докосва нейното тяло както докосваше нея.. Тази мисъл я накара да изтръпне и някак си да се обгърне леко с ръце, докато дъвчеше бавно и ритмично ягодата.

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Съб Апр 13, 2013 7:16 pm

Крисчън замръзна, като физиономията му бе изместена от каменна маска. Не можеше да повярва, че Ана го бе споменала. Той правеше всичко по силите си, само и само самата тя да не си втълпява, че е една от тях. Но казаното преди малко съвсем си противоречеше. Беше се откъснал от миналото си, макар и за толкова кратко време, опитваше се да забрави за онова изпепеляващо желание, което го връхлиташе неочаквано. Стаята .. да, точно нея се опитваше да изтрие от съзнанието си. Действително му бе далеч по-лесно, когато бе около нея, но начина по който се сещаше .. Едва ли не щеше да го заболи физически, ако в скоро време не я посети. Да се отдаде на пороците си ..
Стисна челюст и издиша през зъби. Идваше му да се развика, да изпусне цялото напрежение, което се бе събрало в последно време.
-Наистина ли се мислиш за такава, Ана? - изсумтя сурово и поклати глава, отдръпвайки се.
Приближи се към прозорците, а светлините на Сиатъл меко се отразиха върху чертите на лицето му. Беше безумен самият факт, че й минаваше през главата тази мисъл. Той самият не можеше да я разбере. Колко пъти още трябваше да й доказва, че с нея иска нещо истинско, нещо далеч непонятно за неговата същност. Сякаш му се подиграваше, не можеше да го разбере.
Точно това имаше предвид, как щеше да се качи утре на самолета с тази мисъл? Та той мислеше да намери начин и ако успее, да остане тук, да не ходи в шибания Милано. Не знаеше какво щеше да му хрумне докато е там, както и на нея. Ами ако сметнеше, че наистина той не е мъжът за нея? И когато се прибере, да я види в обятията на друг? Определено нямаше да подейства изобщо добре на психиката му, която и без това бе доста изкривена от нормалната.
-Прави каквото искаш. - махна с ръка и отпи от виното си.
Завъртя се отново към нея и поклати глава. Да, тази мисъл определено щеше да го преследва доста време. Каквото и да му кажеше, както и да се държеше .. той винаги щеше да си спомня как се е нарекла едва ли не негова подчинена. Със сигурност това би му харесало, но в крайно различен контекст и далеч по-друга ситуация. Не и когато усещаше как ... как се влюбва.
Тялото му се напрегна, когато го осъзна и преглътна. Той действително се влюбваше в тази жена и не можеше да го спре, не беше под контрола му. Имаше чувството, че ръцете му ще се разтреперят ако се поддадеше на емоциите си. Шеметно, напълно несъзнателно бе позволил на сърцето си да я приеме, да зависи от нея. Ето защо винаги се бе чувствал толкова странно, твърде нови чувства се бяха породили в съществото му.
Но не. Избута всички мисли настрани, щеше да ги остави за цялата седмица, когато го нямаше. И без това щеше да прекарва вечерите си по ресторанти, където нямаше да седи повече от 15 минута, а след това щеше да се връща в луксозния хотел, който колкото и престижен да беше, той щеше да се чувства сам.
-Просто не го казвай никога повече. - вдигна поглед и я погледна, като побърза да прибави - Моля те. Никога няма да бъдеш част от тях. Мислех, че вече ти е известно, но явно съм бил в грешка.
Говореше бавно, сякаш наблягайки на всяка своя дума. Определено му подейства успокоително, когато чу думите й, но все още някои неща го глождеха отвътре. Понякога отделяше твърде много внимание на всичко .. трябваше да се научи да не търси двойно значение зад всяка дума.
-Просто искам да идем и да си легнем, наистина. - разтри слепоочията си и с поглед, изпълнен с нежност, се втренчи в очите й .
Искаше да я усеща колкото се може по-близо, особено като знаеше, че толкова време няма да може да я прегърне. И, мамка му, шибаните кошмари определено щяха да са неотлъчни през всяка една нощ, докато бе там.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Съб Апр 13, 2013 7:57 pm

You Can Tell Me Your Secret's
Got. to be true to myself?
And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way.You gave me more that I can return.Yet there's so much that you deserve.Nothing to say, nothing to do,.I've nothing to give.I must leave without you.You know we're headed separate ways



Да прави каквото иска? Ама той сериозно ли й го беше казал.. Мигаше едва ли не на парцали срещу му, не знаеше какво да му каже, а думите му бяха дошли като гръм от ясно небе, а след това и онези по меките..
Преглътна лекичко не сигурна в себе си, можеше ли да му каже какво мисли или просто да се предаде на бързо сменящото му се настроение и да замълчи. Вдигна високо брадичката си, като навири малкото си чипо носле срещу него.
-Да добре, нека си лягаме. И да ще правя каквото и както искам! – заяви му тя, не напротив Ана никога не се бе мислила за някоя от онези, подчинените му, по простата причина, че тя не можеше да му се подчини, беше прекалено своенравно и инатлива, за да става за подчинена. Знаеше, че той иска нещо повече от нея, не бе както при другите, но тогава по – дяволите, защо и той и тя се държаха точно като деца...
-Да знаеш Крисчън като пълен побертет си. – заяви, като му обърна гръб и свали тениската с която беше облечена, тръгвайки към спалнята..
Взе запалката от мощното му шкафче и запали свеща гасейки лампите, съблече дрехите си и се пъхна в леглото му, да вярно беше нахлузила отново негова тениска, но толкова й харесваше именно това, не стига, че спеше до него, не стига че усещаше толкова близо аромата му, но пък й тениската му носеше. Е накрая сигурно и четаката муз а зъби щеше да започне да ползва... подсмихна се на собствените си мисли, като се отпусна в леглото му, наблюдавайки го на лекия пламък на свещта. Беше толкова красив едва ли някога щеше да свикне на красотата му. Преглътна леко, като премести главата си под такъв ъгъл, че да го вижда с целия му разкош...
Успокоена и примирила се с факта, че той ще е далеч, минало й от поредното заяждане между им.. прехапа леко устанат аси преди да се надигне лекичко в леглтоо
-Мразя, когато се карам с теб, мразя когато не казвам това което мисля, а най – много мразя, когато знам, че ще си далеч от мен.. – преглътна след като си бе признала всичко това, той щеше да й липсва адски много и наистина не знаеше какво щеше да прави тази седмица, е със сигурност нямаше да иде на изложбата, може би щеше да идва тук през деня, за да се чувства по – близо до него или пък щеше да иде да види майка си.
Да защо не? Какво той нямаше да е в града, може би не беше чак толкова лоша идея самата нея да я няма в града.. И мислейки си го усети ръцете му по тялото си, толквоа сладко докосване, докосване за което беше копняла последните няколко дена, че чак сега й се струваше нереално... карайки тялото й както винаги да се извива под неговото, да се притиска, и да мечтае за онзи край, който неизбежно идваше всеки път, а даже понякога беше добре дошъл повече оот няколко пъти.
Толкова много й харесваше, начина по - който караше тялото й да изтръпва и как самата тя го обгръщаше, как мускулите й се свиваха и отпускаха околу му, беше толкова нереално на моменти, че не искаше да свършва.. Не искаше да го има колкото се може повече пъти искаше да взима всичко от нея, да й дава....


Пламъкът на свещта бе прекалено горещ. Блещукаше и танцуваше на вятъра, който не носеше хлад, а повече жега от самия огън. Нежни крила се люлееха в тъмното като есенни паяжини и падащият при размаха им прах се пръскаше в кръга светлина. Ана се опитваше да се отдалечи, но светлината я привличаше. И изведнъж стана много горещо, летеше прекалено близо до слънцето, заслепена и опиянена от светлината и топяща се от топлината, уморена от усилията си да продължава да лети. Беше толкова топло.
Горещината я задушаваше, заливаше я като лава. Събуди се.
Отвори очи и усети как се топи в ръцете на Крисчън. Беше се увил около нея като знаме на победата. Спеше дълбоко, главата му върху гърдите й, ръката му около нея. Стискаше я здраво все едно беше жизнено важен елемент. Единият му крак преметнат през нейните. Топлината на тялото му я задушаваше. Освен това беше тежък. Отне й време да възприеме, че очите й не я лъжат, че той все още е в леглото, дълбоко заспал, а навън е ден. Бяха спали толкова непробудни, цяла нощ.
Дясната й ръка започна да търси нещо хладно. И докато все още осмисляше факта, че той все още е с нея, й хрумна, че сега може да го докосне. Внимателно прокара ръка по гърба му, съвсем леко. Той потръпна и простена сякаш от болка, като ранено животно, и веднага се събуди.. Очите му, сънени, мигащи срещу светлината на деня, срещнаха неините под един рошав кичур.
-Добро утро - прошепна срещу устните му преди да ги докосне нежно.. – Надявам се не си се успал.


_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]


Последната промяна е направена от .Ana.♥ на Нед Апр 14, 2013 10:43 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Нед Апр 14, 2013 10:38 am

Всичко беше толкова спокойно в съзнанието му. Сякаш се рееше, някъде на високо, далеч от всичко и всички. Държеше ръката й, усещаше нежната й плът. Пръстите му си играеха с нейните, приближаваше ги към устните си. Усмивката й сякаш го огряваше, топлеше го като утринните слънчеви лъчи. Очите й, толкова сини и толкова дълбоки, го пронизваха сякаш го виждат за първи път. Устните й, тези дяволски изкушаващи устни, бяха леко притворени, сякаш пригодени само за неговите целувки.
И както слънцето грееше над тях, небето рязко се стъмни, разля мрачните си сенки. Крисчън вдигна поглед нагоре, присвил леко очи. С паника осъзна, че ръката на Ана се изплъзва от неговата. Стисна по-силно, но сякаш не можеше да я задържи. Тя отстъпваше бавно назад, а усмивката й издаваше някаква ирония, напълно изблъскала любовта преди малко. "Ана..!" прошепна, но тя продължи да отстъпва от него, клатеща разочаровано глава. Крисчън с ужас осъзна, че някой друг я държи за ръка и я водеше напред. Мъж. Слаба, висока фигура. Не можеше да види лицето му. Тя си тръгваше от него .. Беше избрала друг. Не можеше да помръдне, сякаш никой мускул в тялото му не го слушаше. Панически започна да клати глава, направи още няколко опита да я повика, но тя сякаш се забавляваше. Беше й забавно да гледа как страда.
Грей рязко отвори очи и първото нещо, което фокусира, беше нейното лице. Гледаше го по толкова по различен начин, коренно друг от съня му. Целуна го нежно и топката, загнездила се в стомаха му изчезна. Въздъхна тежко и й се усмихна разсеяно, поглеждайки към часовника. Имаше цял час докато бе време да отлети. Час?! Той не бе прибрал дори и един чифт бельо. Изправи се рязко, глупаво усмихнат.
-Вие сте причината да бъда разсеян, госпожице Стийл. - засмя се на физиономията й и рязко отвори гардероба. - Ако закъснея, ще обява вашето име на борда като главна причина.
Извади куфара, който бе в края и го отвори, поставяйки го до себе си. Извади няколко костюма, както си бяха на закачалките и ги прибра, без да обръща внимание, че може да ги намачка. Това беше най-малкия му проблем. В хотела винаги някой се грижеше за дрехите му.
Прибра всичко, което му бе нужно в огромния куфар и го закопча, местейки го до вратата. Беше оставил един от костюмите на леглото и ловко съблече тениската, заедно с боксерките. Изгаряше от желание да си вземе душ с Ана, но знаеше колко продължаваше всеки техен сеанс. Чудеше се дали някога ще се наслади на тялото й? По-скоро не.
Метна си душ за по-малко от пет минути, а докато се оправяше, ухото му не се отдели от слушалката на телефона. Германците винаги го дразнеха безкрайно много. Мразеше езика им, а се налагаше дори официално да разговаря с тях на немски. Защо не се сети да прехвърли всичките си разговори към Керълайн? Тя поне щеше да ръководи конференциите му в Милано.
Пристягаше вратовръзката пред огледалото, когато вече бе напълно готов. Ана се излежаваше и го наблюдаваше през цялото време, което още повече го подразни. Не биваше да го подлага на подобни изкушения, не и когато почти закъсняваше. Имаше двадесет минути на разположение, което бе достатъчно за да пие кафе, преди да бъде затворен в самолета за дългия полет. Приближи се към леглото и се надвеси над Ана, облягайки се на дланите си. Остана загледан в очите й, търсейки дълбоко онова, което бе видял в съня си. Но знаеше, че тя не би му го причинила .. дали?
-Хайде, искам да прекарам малкото оставащо време с теб. - почти измърка срещу устните й, преди да ги докосне - А ако останем тук, това означава да отпътувам с час закъснение. Чакам те в кухнята.
Отдръпна се, когато чу гласа на Бил пред вратата. Беше дошъл да вземе багажа му. Хвана куфара за дръжката и излезе, подавайки го в ръцете му. Мъжът му кимна покорно и тръгна към асансьора, явно самолета вече бе на покрива. Крисчън се запъти към кухнята, където икономката вече бе направила закуска, а приятния аромат от горещото кафе, се разнесе съблазнително край обонянието му. Поздрави я с усмивка и се настани на плота, разгръщайки вестника. Както винаги, в Сиатъл Таймс беше публикувана негова снимка, заедно с още някои свои сътрудници. Навсякъде бяха оповестени предстоящите конференции. Врътна с досада очи и го затвори, когато чу стъпките й. Усмихна й се, когато погледите им се засякоха и протегна ръка към нея. Завъртя се на високия стол и я дръпна към себе си, така че да застане между краката му. Докосна устните й с пръст, после брадичката и се спусна към врата.
-Как ли ще издържа без всичко това? - поклати глава шепнейки и впи жадно устни в нейните.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Нед Апр 14, 2013 11:34 am

Can I have You,All?
Got. to be true to myself?
And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way.You gave me more that I can return.Yet there's so much that you deserve.Nothing to say, nothing to do,.I've nothing to give.I must leave without you.You know we're headed separate ways


Ана му се усмихна нежно, как той щял да издържи? Ами тя? Някой питаше ли нея...знаейки ... не не искаше да го мисли и нямаше да го направи ... просто не можеше да си го позволи.
Не искаше цяла седмица да мисли какви ли не щуротий.. Да точно така щеше да ходи в издателството, да практикува скучен ден, какъвто не беше когато Крисчън беше наоколо и в същото време да се опитва да не се разсейва мислейки за него.. Сгуши се като котенце в прегръдките му, и допря нослето си до кожата му поемайки изключителния мускусен аромат примесен с парфюма, който можеше да познае навсякъде.. Въздъхна лекичко, и поклати главата си..
-Както издържаше преди да ме срещнеш – отвърна му тя, да представи си, колко скучно щеше да си прекара, надяваше се да е така, да е залян от работа и конференций, обсъждания.. Общо взето Ана се надяваше, че Крисчън ще прекарва деня си, спане, кафе, конференция, прибиране, една седмица изпълнена в скука.. или поне тя си мислеше, че ще е таква, надяваше да е такава..
-И недей да ме обвиняваш, аз нямам нищо общо с това, че си като зависим.. – пошегува се тя, преди съвсем леко да се отдръпне от него.. Не искаше, но беше време и за него и за нея, да са за малко разделени и не разделени като разделени, а просто на няколко хиляди мили един от друг.. Какво по – лошо от това, можеше да се случи, а да знаеше и отговора на този въпрос, да са разделени, а да са съвсем близо един до друг..
Май беше по – лошия вариант, но което и от двете да беше бе ясно, че днес нямаше да прекара деня си с него, нито пък отново щеше да чувства онази топлина, която излъчваше тялото му нощно вереме.. колко жалко, колко жалко.. Още съвсем малко време имаше с него, а не искаше..Прехапа леко устната си, като се вгледа в кристално сивите му ириси и простена сякаш нещо я нараняваше, но в същност Ана си беше съвсем наред, просто това разстояние, щеше да й дойде малко в повече, на мислите.. Да мисли постоянно, какво прави той в момента? Е това никак ама никак нямаше да се отрази добре нито на нея нито на когото й да е било..
В действителност не завиждаше на Миранда, защото тази седмица, щеше да бъде седмица на мрънкащата Ана. А повярвайте ми вие не сте я виждали такава.. Е може би сте я виждали, но не чак толкова, сега най – добре да се стегне, защото в противен случай на никой не му се мислеше, как тя самата щеше да издържи без него и близостта му.. Въздъхна и отново се отпусна в прегръдките му, не искаше да ходи никъде и със сигурност той самия беше забелязал това нещо в очите й..
-Мисля, че е време да тръгваш, не искаше да закъсняваш, нали? – попита тя с нотка тъга в гласа си. Самата тя щеше да се прибере и най – накрая да се предаде на инквизиторката Миранда и нейните хиялда и педстотин въпроси, заедно с нейните досадни изказвания и натяквания.
Ана бе изключила телефона през последните два дни иманно заради това, за да не й досажда гаргата, но сега нямаше друг избор и щеше да се предаде без бой.. Да точно това щеше да направи, леко облиза устната си преди да застане отново лице в лице с него и наклони съвсем леко главицата си, като уви ръцете си около вратът му и впи устните си в неговите, червени и сладки, толкова сладострастно се чувстваше, когато я целуваше, че самата тя не знаеше, дали предпочита шоколад или устните му.. Малки тръпчици пробягнаха по тялото й, а онова електричество, което в началото се бе настанило така нахално помежду им, сега беше като, че ли много по – силно от колкото тогава, и Ана знаеше, че е така.. Знаеше, какво изпитва към него и това, че той нямаше да бъде до нея, не означаваше, четя щеше да промени решението си спрямо него.. Не .. тя беше негова и щеше да остане именно такава, нямаше да променя това нито факта, че би направила всичко само й само Крисчън да бъде щастлив и доволен ..
-И моля те, не се опитвай да ме контролираш от хиляди мили... просто ефекта ще бъде нулев, а ти ще бъдеш ядосан. – прошепна тя на милиметър от устните му, преди да се подсмихне на това, което беше казала.

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Нед Апр 14, 2013 2:41 pm

Усмихна се на думите й, а само миг по-късно бе впил устни в нейните, попивайки всяка една неизказана дума. Целувка, преплетена с твърде много чувства, емоции, положителни и отрицателни. Ръката му се плъзна по талията й, придърпвайки я още по-силно към себе си. Само с това можеше да й покаже какво всъщност значеше за него, как имаше нужда от нея. Пръстите му деликатно се разходиха по гърба й, докосвайки я сякаш го правеше за последно. Притискаше тялото й към своето, усети как притока на кислород му бе секнал, а сърцето му яростно бе започнало да тупти. Ана бе способна да покачи адреналина му точно за секунди. Което изобщо, изобщо не беше добре, имайки предвид, че трябва да тръгне след има-няма 5 минути. Бил вече бе на покрива с багажа му, което значеше, че самолетът ще е готов за излитане.
Прекъсна целувката, когато усети гъделичкащото чувство на възбуда в корема си и подпря челото си на нейното. Гледаха се толкова отблизо, всеки опитващ се да разчете мислите на другия. Сякаш разговаряха телепатично, толкова бе силна връзката помежду им. Крисчън се опитваше да запечата всяка една нейна черта, докато очите му обикаляха лицето й. По дяволите, разделяха се само за седмица, а той имаше чувството, че няма да я вижда цяла година. Колко по-странно можеше да бъде всичко това?
-Нали знаеш, че можеш да останеш тук колкото време поискаш. - хвана брадичката й с палец и показалец, докосвайки челото й с устни.
Стисна челюст, когато телефонът му извибрира и пръсна създалата се атмосфера. Оповестяваха му, че е време да тръгва. Очевидно и Керълайн вече бе в самолета. Въздъхна отегчено и прибра блекбърито във вътрешния джоб на сакото си. Не откъсваше поглед от Ана, докато оправяше отново вратовръзката си и разсеяно й се усмихна. Не, наистина не му се тръгваше. Само ако имаше избор ...
Изправи се бавно от стола, свивайки устни и хвана един непокорен кичур на Ана, завъртайки го около показалеца си. Постави го нежно зад ухото й и се наведе да я целуне. Кратка, далеч по-деликатна целувка, но достатъчна за едно достойно довиждане.
Тръгна към асансьора, точно преди да излезе от кухнята, се обърна към нея, а устните му се извиха в усмивка, макар и малко тъжна.
-Никога повече няма да е както преди да те срещна.
Преглътна, задържайки погледа си за още няколко секунди върху нейния и се обърна. В последния момент видя как му се усмихва, преди вратите на асансьора да се затворят пред лицето му. Прокашля се и спокойно изчака пристигането на последния етаж.
Горе, екипът му вече го чакаше, а самолетът бе в пълна готовност. Върху покривът на Ескала имаше достатъчно място, голямата реактивна машина да набере мощ, за да излети нормално. Керълайн му се усмихна, когато го видя и се настаниха на единичните седалки, един срещу друг. Стюардесата им донесе по чаша вино, а Крисчън бе впил поглед в отдалечаващия се Сиатъл. Оставаше зад него, толкова красив, колкото и сив .. А там бе и неговото момиче.
Полетът бе повече от отчайващо дълъг. Макар и липсата на турбуленция, деветте часа се изнизаха твърде бавно. През повечето време асистентката му показваше различните форми на документите, които го интересуваха. Всичко в крайна сметка се свеждаше до инвестиция, инвестиция. Да, всеки път когато го споменеше, Крисчън я поглеждаше многозначително. Много добре беше наясно как точно се прави бизнес, все пак ..
Посрещнаха ги на частното летище, част от агентите на останалите компании и няколко отделни лица. Грей се запозна набързо с всички, с желанието само да отиде в хотела и да се наспи както трябва. Не само от полета, ами и часовата разлика буквално смазваше слепоочията му.
Черен джип го чакаше по-встрани от пътя. Бил вървеше неотлъчно от него и Керълайн, а с черните си очила можеше почти да мине за бодигард. Крисчън, развеселен се усмихна и поклати глава. Качи се в превозното средство и отпусна глава на седалка, загледан в сградите на красивия Милано. Винаги го бе харесвал много, но този път му изглеждаше твърде скучен, сив. Може би ако Ана бе с него, всичко щеше да е далеч по-различно. Сви устни и въздъхна. Не трябваше да си скапва настроението още в първия ден. Имаше достатъчно време за да е вкиснат и да го изкарва на всички около него.
Пристигнаха пред луксозния хотел, а две от момчетата веднага се втурната към тях. Поеха багажа им от джипа и Крисчън се насочи към асансьора, докато Керълайн бе на рецепцията. Беше наел президентския апартамент за себе си, което по-рано би му изглеждало вълнуващо, но сега се чувстваше твърде .. незаинтересовано. Нямаше желание за нищо. Извади телефона си, докато асансьора се придвижваше до шестнадесетия етаж и написа бързо съобщение.
От: Крисчън Грей
Относно: Не до толкова радостна новина
До: Ана Стийл
Госпожице Стийл, реших, че е редно да Ви уведомя, че пристигнах без никакви проблеми. Надявам се всичко да е наред с Вас.
П.с- наистина е ужасно скучно без теб, бебчо : )

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Нед Апр 14, 2013 3:48 pm

Can I have You,All?
Got. to be true to myself?
And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way.You gave me more that I can return.Yet there's so much that you deserve.Nothing to say, nothing to do,.I've nothing to give.I must leave without you.You know we're headed separate ways


Цял ден, Ана се чудеше какво да прави, а той толкова много й липсваше, че на моменти се чувстваше адски самотна, нямаше го само няколко часа, а сърцето й се свиваш.. Прехапа леко устната си излизайки от банята и чу телефона си, добре че се бе прибрала за да го зареди, въпреки че аромата на Крисчън и липсваше, трябваше да дойде до апартамента, а Миранда не я бе оставила цял ден на мира.. Но ние нищо не можехме да направим.. Очите й минаха по буквите в съобщението и я накара една бегла усмивка да мине през лицето й. Седна на новото и непознато легло, като фините й пръсчета бавно започнаха да натискат копчетата

От; Ана Стийл
Отностно; Когато нещо ти липсва...
До ; Крисчън Грей

Толкова официално, че мога да се зачудя, дали е от Вас. А аз, да Ви уведомя, че се прибрах в апартамента.
Липсваш ми

Натисна изпрати и легна на леглото Миранда беше някъде на вън, а това значеше, че няма дори с кого да говори в момента, а и честно казано не искаше. Може би ако поспеше, на сутринта нямаше да се чувства толкова самотно, когато Миранда щеше да я засипе с поредната доза въпроси, но винаги можеше да иде и да се скрие в Ескала нали? Да.. но без него там беше някак пусто, както й в апартамента и в сърцето й...Лежеше и зяпаше тавана и чакаше часовете да минават, въпреки че нямаше да са само часове докато той се върнеше..Толкова много въпроси й беше наляла в главата Миранда, че Ана се чудеше от къде да започне да ги осмисля, беше толкова трудно да го стори, знаейки че на повечето не можеше да й даде отговор..
Не можеше да й каже всичко, което искаше да знае, а й някой неща и тя самата не знаеше, чудеше се дали въобще да си прави труда да й обяснява каквото й да било все пак това не й влизаше в работата нали?
Изведнъж се сепна. Заспала ли беше? За премига на мъждивата светлина, която проникваше на открехнатата врата на банята. Потърси Крисчън до себе си, но бе особено без резултатно, защото него го нямаше, а тя дори не бе в неговото легло.. Не долавяше аромата му, което я накара да се свие лекичко в леглото. За премига срещу себе си, а след това чу някакво прошомулване, вдигна погледа си, до леглото й в действителност седеше сянка, и това определено не беше Миранда, но Ана не можеше да я различи на тази светлина, беше прекалено тъмно. А й беше явно облечена цялата в черно, не можеше да каже с точност. Като замаяна протегна ръка, за да светне лампата на нощното шкафче, после отново се обърна по – посоката, в която бе видяла неясната фигура, но вече нямаше никого.
Разтърси глава, дали си въобразяваше или й се беше приискало да имаше някой там.Седна на леглото и се огледа, и в този момент започна да я обзема неясна и коварна тревога – но наистина беше съвсем сама. Разтърка лицето си, колко ли беше часът? Поклати глава, чудейки се дали да сподели това с Крисчън или излишно щеше да го притеснява, може би просто трябваше да провери каво прави, да.. той нямаше да усети нали? Все пак, кой нормален човек усещаше от смс-и? Стана от леглото, като взе телефона от шкафчето и тръгна към кухнята, един чай щеше да й дойде наистина добре. Ама й нейното въображение. Вече й се привиждаше какво ли не, сигурно беше реакция от липсата на Крисчън..
Пусна каната с вода, за да се стопли и седна на един стол облягайки се на плота

От Ана Стийл
Отностно; Странни неща
До Крисчън Грей

Спите ли господин Грей? Или се забавлявате

Подсмихна се лекичко, преди да изпрати смс-а и на нова сметка чу шум, но този пън не му обърна внимание определено вече взимаше всичко много на сериозно, трябваше да се спре. А й беше ясно, че там е нямало никой. Дали? Дали, обаче наистина нямаше никой... Въздъхна лекичко, и подскочи когато чу копчето на каната, завъртя очи.. Май последните събития не й действаха никак добре, въздъхна лекичко, като взе една порцеланова чаша и наля топлата вода, сложи захар и пусна пакетчето с чай, взе една лъжичка и разбърквайки застана до прозореца, наблюдавайки Сиатъл и духайки леко в чашата за да не си опари езика.. Гледаше в действителност колко спокойно бе.. А Миранда все още я нямаше, значи нямаше шанс, да е била тя в стаята й, да определено й се привиждаше


_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Нед Апр 14, 2013 4:55 pm

След като получи съобщението й, се подсмихна. Значи все пак се бе преместила в Сиатъл. Защо не й бе предложил да се премести при него? Поклати глава, осъзнавайки, че това беше твърде огромна стъпка за това ниво на отношенията им. Никога не бе съжителствал с жена и сега му бе странно .. любопитно. Дали ако успееха да запазят връзката си, в крайна сметка да заживеят заедно? Естествено, всички двойки го правеха. Но как се предлагаше? Май след 24 години, вече се налагаше да говори с майка си на тази тема. Подсмихна се, осъзнавайки, че едва ли щеше да се осмели да разговаря с нея за нещо толкова лично и прибра телефона в джоба си.
Вече почти се бе стъмнило навън, когато влезе в апартамента. Отново беше разкошен, целия в кафяви и бежови цветове. Кожения диван в хола го накара да се засмее на мръснишките мисли, които прелетяха през главата му. Защо свързваше всеки кожен предмет с .. Да, със стаята. Маниак, точно това беше той. Маниак на тема контрол, маниак на тема извратен секс. Всичко трябваше да е само и единствено в неговите ръце, никой друг нямаше право да докосва нещо негово.
Потръпна при тези си мисли и подаде бакшиш на пиколото, което остави багажа му до огромното легло. Въздъхна и разтри слепоочията си. Поклати глава, когато получи съобщение от Керълайн. Трябваше да бъде готов до половин час. Първата официална среща в италианския ресторант, центъра на Милано.
Метна си бърз душ и извади един от най-хубавите си костюми, поръчков. Доста се бе изръсил за тези парцалки, имайки предвид, че той винаги бе уважавал добре облечените хора. Особено тези с вкус.
Вечерта в ресторанта премина като всяка друга. Крисчън се почувства за пореден път твърде странно, на маса само с мъже и жени над 45. Е, ако изключим двадесетгодишните любовници на някои. Погледа му бавно се спускаше по всяко едно лице, изолирал се какво говорят. Търсеше слабите им места, изучаваше маниерите му. Обожаваше да играе на тази игра с противниците си, толкова лесно се поддаваше. Усещаше погледите на някои по-нахални дами и съвсем взискателно повдигаше чашата си към тези, на които уловеше очите. Толкова му бе писнало от това. Искаше му се Ана да бе там. Тя поне можеше да го изкара извън равновесие, да го накара да се смее, да се побърка от възбуда .. и то само за по-малко от пет минути.
Не пожела да ходи никъде другаде след ресторанта. Искаше само да се прибере в хотела и да се наспи както трябва. Главоболието направо разцепваше главата му на две. Нямаше как толкова бързо да се пригоди към часовата разлика. Още с влизането в апартамента, свали всяка дреха от тялото си и си легна. Но и там нямаше почивка.
Кошмарите не се забавиха да го последват. Отново онези очи, приковани толкова жестоко в него. Някакви ръце го дърпаха, изпускаха го върху пламъците и отново го вдигаха. Не можеше да се измъкне от ловките им пръсти, мускулите му отново бяха сковани и той нямаше сили дори да извика. Лицето й, то отново бе на сантиметри от неговото. Шепнеше му нещо, толкова тихо, че той не можеше да разбере какво. Опита се да изкрещи името й, но без резултат. Тя му се усмихваше зловещо, клатейки глава. Докосна устните му с палец, сякаш нажежен метал го гореше. Опита се отново да изкрещи, но някой бе стиснал гърлото му, задушаваше го.
Отвори рязко очи, докосвайки мястото до себе си. Ана я нямаше. Панически се изправи, трескаво оглеждайки стаята.
-Мамка му. - изсъска през зъби и се изправи.
Та той беше в Милано, какви шеги си правеше въображението му? Провери телефона си и имаше съобщение от Керълайн. Отговори й набързо и влезе в банята. Беше едва девет, имаше още почти четири часа до първата конференция. Не му се разхождаше особено, но искаше да купи нещо на Ана. И трябваше да е нещо символично, защото щеше да е най-лесно да й купи някое колие от петдесет хиляди евро. А всички знаем как щеше да реагира тя. Но този кошмар .. отново и отново се връщаше в съзнанието му. Сякаш бе продължение на онова, което бе сънувал предната вечер.
Уви кърпа около кръста си когато излезе и видя, че е получил съобщение точно от нея, от неговото момиче. Усмихна се и докато сушеше косата си с една ръка, пръстите на другата шареха бързо върху клавиатурата.
От: Крисчън Грей
Относно: Часова разлика
До: Ана Стийл
Госпожице Стийл, ако при вас е вечер, то аз тепърва ще ходя да пия сутрешното си кафе с госпожица Даркблуум.
В прочие, защо по дяволите, не спиш?
Смръщи вечер, осъзнавайки, че там бе доста късно през нощта. През главата му веднага премина идеята, че може да й се е случило нещо, но едва ли щеше да му пише подобен смс, толкова закачлив. Щеше да я попита при първа възможност, но знаеше, че сега щеше да му отвърне подобаващо. Нарочно я дразнеше с асистентката си, макар да бе наясно, че той бе далеч по-ревнивия.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Нед Апр 14, 2013 6:10 pm

Can I have You,All?
Got. to be true to myself?
And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way.You gave me more that I can return.Yet there's so much that you deserve.Nothing to say, nothing to do,.I've nothing to give.I must leave without you.You know we're headed separate ways



Ана се бе загледала в гледката, от прозореца си, когато подскочи от телефона си, добре нищо тук не беше на ред.. Или наистина превърташе или просто онова, което беше видяла в стаята й е било поредния кошмар, но как щеше да е кошмар, след като го виждаше... Аа беше сигурна, че в този момент, тя е изключително будна. Отиде до барплота, като остави празната чаша от чай, на него и взе телефона си, присви очи, когато прочете онова за асистенката му... да поредната миналата,пф... Смръщи се и се върна в стаята си, остави телефона на леглото и извъртя очи, просто не се сдържа..
От; Ана Стийл
Отностно; Гледай си работата, задник!
До; Крисчън Грей

Явно се забавлявате добре с АСИСТЕНТКАТА Ви.. Приятно прекарване.
Аз отивам, при жената, която не знайно как беше в апартамента ми или по – скоро в стаята ми и след това просто се изпари...
А защо не спя едва ли е Ваша най – голяма грижа.
Приятен ден, господин Грей.

Стисна зъби раздразнена, от всичко и захвърли телефона си някъде, явно нямаше да има асистентка, заради която да не се скарат, е може би ако беше мъж нещата щяха да са коренно различно, но уви нямаше как да се случи. Ана въздъхна влизайки в банята, една топла вана щеше да й се отрази чудесно. Съблече дрехите си оставяйки ги на фотьойла до леглото си, като прехапа устните си, и влезна в банята, пускайки водата да пълни ваната. Въздъхна лекичко поглеждайки се в огледалото, да как искаше той да не се забавлява с разни асистентки, като тя не му даваше явно всичко от което имаше нужда.
Е по – дяволите, някой да й обясни как да си мисли, че тя е нещо повече от тях, като той винаги хем и показваше именно това, хем й показваше обратното. Преглътна и поклати главата си, беше много късно да се терзае с мислите си, притвори очи, като върза косата си на кок и влезна във вече пълната вана отпускайки се в нея. Преглътна лекичко, спомняйки си последното й влизане във вана, да с Крисчън .. Колко добре се чувстваше тогава, а сега не беше добре, никак даже чувството за ревност и вината, която изпита за съобщението я глождеше от вътре. Преглътна тежко, като отпусна главата си във ваната и притвори очите си. Да какво по – хубаво от това да се отпуснеш и да не мислиш..
Но можеше ли наистина да не мисли, за всичко, което й се случваше. Аз не мисля така.. а явно и тя.. докато се рееше в мислите си, явно се бе отнесла, да определено имаше нужда от почивка, една дълга и спокойна почивка, без мисли, без проблеми далеч от всичко това.. Изведнъж, се потопи във водата и рязко се изправи, отново беше заспала без да се усети.. Какво по – дяволите й се случваше. Но още нещо се случи в същия момент, чу силен трясък на врата, но не чуваше стъпки, явно не беше Миранда, това я накара да преглътне притеснено и да разшири очите си. Не можеше повече тя действително откачаше. Излезна от ваната, като уви тялото си в хавлия. И бързо излезна от банята, а в стаята й бе тъмница, не смееше да продължи на пред защото в действителност тя не виждаше нищо и отново шум това я накара да изтръпне. Паниката започваше да я обзема, а сърцето й да блъска в гърдите.
Пулса й скочи рязко, а тя имаше чувството, че ако мръдне ще й се случи нещо. Но не можеше да седи цяла нощ така нали, трябваше да разбере какво се случва. Пое си въздух въпреки, че й беше наистина адски трудно, да направи каквото й да е било и бавно едва едва се наведе търсейки лампата на нощното шкафче, но нея я нямаше там, изпита ужас имаше някой в стаята й и наистина преди един час не бе имала халюцинации за случващото се и определено не бе сънувала. Преглътна едвам едвам като тръгна към вратата на стаята, за да светне полюлея, но стъпвайки боса на пода усети болка в стъпалото си, какво за бога се случваше в стаята й. Искаше да изкрещи.. да избяга като малко дете, но не можеше.. Не трябваше да дава на паниката й да я обзема. Но точно това се случваше с нея, затвори очите си стискайки ги силно опитвайки се да игнорира, болката в стъпалото беше захапала силно долната си устна, и тихо стъпваше, настъпвайки разни неща в стаята си. Как не бе чула нищо? Толкова дълбоко ли бе заспала. Пое си глътка въздух, а миг по късно усети стената пред себе си, в мига в който посегна към лампата, а сърцето й искаше да изскочи от гърдите й, чу нещо за себе си, но нямаше желание да се обръща, а в следващия момент усети нещо, което значително силно я удари по – главата, а пред очите й причерня, и просто Ана изпадна в забвение..

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Нед Апр 14, 2013 7:43 pm

Крисчън тъкмо отпиваше от своето тъмно лате, усмихвайки се на теорията на Керълайн за новите инвестиции, когато телефонът му извибрира. Очите му преминаха през всяка буква, разширявайки се все повече и повече. Остави чашата на масата и набра номера на Ана трескаво. От другата страна на линия даде свободно, но никой не вдигна. Затвори и отново набра, усещайки как вената на челото му започна да пулсира, а кръвта сякаш се отдръпна от лицето му. Отново гласова поща, след това още един път и още един. Нарочно ли го правеше? Ами ако не .. какво, по дяволите, е видяла в апартамента си? Жена? Предполагаше, че е крадец, тоест буквално се молеше да е крадец. Защото ако беше тя .. Не, беше изключено! Тя не бе психично болна. Или поне на това се надяваше.
Влезе в телефонния указател и трескаво започна да рови из имената с буквата 'Т'. Пръстите му бяха започнали да треперят, за първи път губеше контрол над тялото си!
-Търнър! - почти извика, когато чу тежкия, дебел мъжки глас от другата страна на линията - Отиди веднага в апартамента на госпожица Стийл, улица Мадисън, при второ авеню. Сградата срещу паркинга, апартамента й е на седмия етаж.
Джак веднага се подчини и обеща да му се обади веднага след като пристигне. Грей затвори ядно, а когато Керълайн се опита да разбере какво се е случило, вдигна ръка за да я накара да замълчи. Беше готов още сега да си тръгне, дори нямаше да дочака до първата конференция. Майната й на шибаната конференция! Изобщо не го интересуваше какво щеше да се случи, екипът му щеше да се справи и без неговото присъствие. Пръстите му зашариха бързо по клавиатурата на телефона, това чувство, което изпитваше .. буквално беше способно да го убие. Кога Крисчън Грей бе губил контрол над ситуация?
От: Крисчън Грей
Относно: КАКВО СТАВА?
До: Ана Стийл
ВДИГНИ ШИБАНИЯ ТЕЛЕФОН, АНА! НЕ МЕ ПРЕДИЗВИКВАЙ !

Трескаво се надяваше нарочно да не му вдига, молеше се всичко да е от инат. Не можеше нещо да й се случи, нямаше да го позволи, а още по-малко да си го прости след това. Пое си въздух, не трябваше да реагира по този начин. Както винаги мислеше най-лошото, просто трябваше да се отпусне. Извини се на Керълайн и се изправи, излизайки от Старбъкс. Не можеше просто да седи на едно място и да чака да му се обадят. Беше повече болезнено от това да го пуснат в басейн с игли. Там поне щеше да успее да контролира тялото си.
Тръсна глава, при началото на странните си мисли и продължи към хотела, който се намираше точно срещу кафето. Качи се в асансьора заедно с две доста заможни бабки и се загледа в циферблата, игнорирайки факта, че дъртите чанти не спряха да клюкарят за еди-коя-си и то на висок тон. Пръстите му нервно потрепваха, обвили здраво блекбърито.
Почти се стресна, когато извибрира в ръката му, точно когато влизаше в апартамента си. Видя името на повикващия на дисплея и сви устни.
-Ана, ако още един път направиш н.. - говореше бързо, със студен тон, но бе прекъснат от друг глас, който изобщо не принадлежеше на Ана.
Усети как по гърба му полазват тръпки, увиващи се като змии около тялото му. Преглътна трудно и ококори очи, гледайки напред, но сякаш не виждаше нищо.
-Не е Ана, Крисчън. - гласът й бе толкова ласкателен, сякаш го боготвореше когато изрече името му - Реших, че това е начинът с теб да си поговорим.
Значи все пак беше тя. Стисна челюст, а сърцето в гърдите му от силното сърцебиене, сякаш вече бе спряло. Кръвта се стече по вените му право в юмруците, сякаш искаше да удари нещо. Трябваше да запази самообладание, само така щеше да разбере какво е намислила тази психопатка.
-Амбър. - възвърна деловия си тон и извади цигарите от вътрешния джоб на сакото си - Наистина ли прецени, че това е най-удобният вариант, с който да проведем разговор?
-О, бебчо, наясно съм с факта, че не би ме изслушал, ако любимата ти не лежеше сега в безсъзнание под краката ми. - изкиска се противно, карайки очите на Грей да придобият черен цвят.
Какво й беше направила?! Паниката отново започна да го обзема, какво си мислеше, че прави тази жена? Само един косъм да бе паднал от главата й... със сигурност заради това, главата на Амбър щеше да лети. И Крисчън щеше собственоръчно да се погрижи за това.
Сърцето му отново придоби сърдечния си удар, толкова бързо и силно, че сякаш искаше да изскочи от гръдния му кош. Търнър трябваше да е там всеки момент, единствения му шанс беше да я държи колкото се може по-дълго на телефона.
-Защо трябваше да я намесваш? - вложи цялото си актьорско майсторство, придобито през годините като магнат, само и само гласът му да прозвучи ласкателно, почти кадифено гладко - Мислех, че ще ме послушаш, когато ти казах да стоиш настрана от нея.
-Аз стоя настрана, Крисчън. - проплака в слушалката и той затвори очи, стискайки още по-силно челюстта си - Не разбирам тя с какво те е заслужила, какво не направих аз за теб, което тя е?!
Истерично изпищя последните няколко думи, а в следващия момент линията прекъсна. Амбър му бе затворила, твърде светкавично дори и за нея самата. Как така не беше разбрал, че й има нещо? Набра веднага отново номера, но никой не вдигана, даде сигнал чак докато не чу гласа на гласовата поща. Набираше отново и отново, търсеше някакъв вариант да разбере какво се случва. В мига, в който затвори, когато отново чу гласовата поща, името на Джак се изписа на дисплея му.
-Джак, какво става, по дяволите, защо Амбър беше там? - изрева, затваряйки с трясък вратата след себе си.
-Господин Грей, нямаше никой, когато се качих. Срещнах госпожица Амбър по стълбите, но тя бе напълно спокойна, дори ми се усмихна. Не предполагах, че може би е тя. Единствено телефона на госпожица Стийл звънеше от коридора, беше захвърлен на пода. Извикал съм подкрепление, трябва да претърсим сградата. - още преди Грей да го е попитал как е Ана, Джак продължи - Госпожица Стийл е добре, явно е била припаднала. В момента пие чай, очевидно е в шок, не ми казва нищо.
-Искам да я отведеш в Ескала, никой да не мърда на повече от пет сантиметра. Обърнете целия град, но намерете шибаната кучка - отново изкрещя, а след това добави, малко по-тихо - Дай ми я, искам да я чуя. По дяволите, Търнър!
Приседна на кожения диван в хола, притиснал телефона към ухото си. Извади цигара от кутията и я запали, като за първи път звука от запалката не му направи никакво впечатление. Клатеше глава, не разбираше как бе възможно да се стигне дотам. Побиваха го тръпки, тялото му сякаш бе обливано със студени вълни.
Не го интересуваше, още същата вечер щеше да се върне в Сиатъл. Нямаше да допусне същата грешка да я остави сама. Само при мисълта какво можеше да й направи Амбър .. вътрешно се разкъсваше.


_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Нед Апр 14, 2013 8:46 pm

Where are you when I need you?
Got. to be true to myself?
And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way.You gave me more that I can return.Yet there's so much that you deserve.Nothing to say, nothing to do,.I've nothing to give.I must leave without you.You know we're headed separate ways


Чуваше всичко, което се говореше около нея.. И знаеше какво се случваше, но не можеше просто не искаше да стане, защото не искаше да среща злобния поглед на Амбър, а когато стана нея вече я нямаше на нейно място над нея се бе надвесил Джак, а Ана сякаш вече не помнеше какво се е случило.. Но изведнъж всичко й дойде като гръм от ясно небе и преглътна мъчително.
Той и помогна да стане от земята, а Ана не искаше да гледа обърнатата стая с нагоре краката, преглътна мъчително, а Джак я заведе в кухнята, но тя не говореше с него, направи й чак, но Ана усещаше как тялото и потрепваше, погледна го когато чу, че разговаря с някого по телефона и прехапа устната си, чуваше какво казваше той, а тя просто обгърна порцелановата чаша с ръце и я допря до устните си. Не знаеше какво да прави, ами ако Амбър отново се върнеше, но как можеше да спре това, може би като оставеше Крисчън? Но можеше ли да го направи отново?
По – този начин щеше да съсипе и себе си и него. Но можеше ли да се предаде току така, да остави него? От който имаше нужда сякаш цветето от слънце и вода?
Беше се превърнал в нейния въздух, а сега се случваше всичко това, Ана не желаеше да ходи никъде нито пък да говори с когото й да е било, една чиста като роса сълза се стече по бузата й, когато Джак й подаде телефона, а тя просто поклати глава, все едно си беше глътнала езика, но не беше така, просто нямаше желание, нямаше сили да говори с когото й да е било, дори и с него.. Просто прекалено много се бе случило тази нощ, вече всичко й идваше в повече и тя не знаеше, как да се справи с всичко това...
-Господин Грей, тя не иска да говори. От както съм дошъл просто мълчи – Ана не знаеше какво му беше казал той, Джак я погледна настоятелно, но тя просто отново поклати глава ставайки от стола и влезна в стаята, виждайки всичко, което се бе случило, не можеше да продължава да седи по хавлия въпреки всичко. Въздъхна едвам едвам искаше просто всичко да беше свършило, сега какво следваше?
Поредната Амбър? Или самата тя отново щеше да я тормози, Ана нямаше да може да издържи та за бога тя не бе толкова психически стабилна.. не не беше и нямаше да успее да се справи, най – много да получеше някой срив в психиката си.
Просто не обърна повече внимание на нищо, знаеше че сигурно Крисчън, ще й се ядоса че не е говорила с него, но нямаше сили да си отвори устата пък и не искаше да чува самата тя как щеше да прозвучи гласа й в момента. Прехапа устната си обличайки един чифт дънки и тениска, тъкмо вадеше косата си от ластика когато Джак се показа на вратата на стаята
-Госпожице Стийл, господин Грей каза да ви заведа в Ескала. – каза й той, а тя само му кимна, как можеше да остане тук? Сигурно Миранда като се прибереше щеше да се побърка от мисли какво се бе случвало тук.. Но този път Ана нямаше сили да говори за това или най – малкото да ооправи, за да прикрие всичко, единствения правилен вариант, бе да заключи стаята си и да вземе ключа със себе си, за да не види какво се бе случило. На излизане от апартамента, Ана се оглеждаше, виждате ли тя се бе наплашила адски много, как беше успяла да влезне в апартамента?
Това беше не възможно, а още повече, кой я бе пуснал в сградата. Ана преглътна, когато Джак и отвори вратата на колата и й подаде телефона, а тя го изгледа на криво държейки го в треперещите си ръце, не знаеше дали ще иска повече да го ползва.
Гледаше през прозореца, докато осмисляше всичко, а очите й просто се затвориха сякаш омаяна от пътя и изморена от всичко случило се, усещаше странна болка в главата си, и просто се остави на съня да я отвлече някъде далеч.


Не знаеше какво става и къде се намира, не беше в Ескала, не беше въобще в Сиатъл и в това можеше да бъде сигурна, виждаше сенки нищо друго чуваше онзи глас, който смътно си спомняше.. „ Какво не направих, което тя е?” изкрещя онзи глас, а Ана перфектно знаеше, чий беше този глас.. и точно когато щеше да чуе още нещо тя подскочи в леглото като опарена, надяваше се че нищо не е ставало, че е сънувала, че си е в къщи, не искаше да отвори очите си изпитваше непознат страх да го направи, имаше чувството, че наистина е превъртяла, и не смееше да отвори проклетите си очи...
Просто седеше будна, със затворени очи, а от тях се отрони нова сълза.. Усещаше познатия аромат около себе си, а това значеше, че е в леглото на Крисчън.. значи бе в Ескала, но не помнеше как бе стигнала до леглото му, и въпреки това...тя знаеше, че той не е там.. че е сама и него го няма, а тя трябва да се изправи срещу вссичко, да приеме, че той има луда бивша подчинена, която не може да приеме факта, че той е щастлив и иска да я побърка явно... И знаейки, че той не е там тя просто продължи да хлипа тихичко, оставяйки сълзите й да намокрят обилно лицето й, а тя се сви във одеялото .

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Нед Апр 14, 2013 9:42 pm

Но защо тя не пожела да разговаря с него? Той просто искаше да се увери, че е добре, нищо повече. Мисълта, че можеше да й се случи нещо не спираше да го разкъсва, задушаваше го спирайки притока на кислород в дробовете му, дори час след случилото се. Едва ли и някога щеше да му даде спокойствие. Не можеше да си представи как се чувстваше тя в този момент, но трябваше да е там, да бъде до нея. Ако не друго, то поне можеше да й даде подкрепата си, да я прегърне силно и той сам да я пази, със собствените си ръце. Нямаше да позволи нищо лошо да му се случи.
Скочи на крака и докато търсеше номера на Бил, извади куфара от гардероба. Беше наполовина подреден, бе изкарал само два от костюмите, които му трябваха.
-Бил, подготви самолета и предупреди пилота. - нареди делово, докато прибираше ризите - Час по-скоро трябва да тръгнем.
Не искаше да се бави изобщо, и без това знаеше колко време е от Милано до Сиатъл. Ако нямаше никакъв проблем по пътя, трябваше да стигнат дори за седем часа, не осем. Но мисълта болезнено се вряза в корема му, карайки веждите му да се сбръчкат в неприятна физиономия. Седем часа му звучеше прекалено много. Ето това определено си беше бавене. Но друг начин нямаше, ако можеше да се телепортира, сега вече да е отишъл на някой остров с Ана, криещи се от целия свят.
Керьлайн влезе на няколко пъти, задавайки му въпроси относно някои от темите, които трябваше да се дискутират. Записваше ожесточено, докато Грей говореше разсеяно и прибираше багажа си. Изобщо не можеше да мисли за това какви площи се използват за направата на нова конструкция. По дяволите, пет пари не даваше! В мислите му единствено се въртеше Ана, картината как лежи безпомощно на земята, а Амбър я гледа дяволито отвисоко. С онази нейна, болно психична усмивка. Тръсна глава, давайки последни инструкции на асистентката си и затвори циповете на куфара. Остави го до леглото, точно преди Бил да влети при него. И неговото изражение издаваше всичко останало, но не и спокойствие, Търнър веднага му бе съобщил какво се е случило.
-Самолетът ви чака, сър. -отбеляза толкова тихо, че някой би си помислил, че се страхува от Крисчън.
Правеше го от тактичност. Качество, което Грей винаги ценеше адски високо в него. Кимна му рязко и взе малкото куфарче с документите вътре, като Бил взе багажа му. Колата вече бе пред хотела и Крисчън се настани на задната седалка. Почуди се дали да не се опита да й се обади отново, но нямаше нужда да насилва нещата. По-добре беше да й каже нещо лице в лице, да докосне устните й с пръсти и успокоително да й прошепне, че вече е там и няма от какво да се тревожи. Просто трябваше да стисне зъби и да има търпение, поне докато пристигне. А търпението бе нещо, което той определено нямаше в излишък. Темпераментния му характер нямаше начин да се сблъска с това нещо, наречено търпение.
През целият полет бе втренчен в облаците, които се извисяваха толкова близо под самолета. Но Грей бе твърде зает за да се любува на красотата, която се разкриваше пред него. В главата му отново и отново се завръщаха думите на Амбър, набиваха се толкова жестоко в съзнанието му. Търсеше някакъв скрит смисъл зад всяка буква, но едва ли тя щеше да тръгне да се занимава с това да му изпраща кодови сигнали. Тя никога не бе била такава. Просто беше непонятно за Крисчън, познаваше я от толкова много време. Никога не го бе предавала, винаги бе действала толкова прецизно и усърдно. Ума й бе като бръснач, винаги пълна с нови идеи. А в последните две седмици сякаш се бе пречупила, някаква коренна промяна. А може би винаги бе луда? Кой знаеше, особено след като и Грей не се считаше за особено нормален.
Странно облекчение заля цялото му тяло, когато видя светлините на Сиатъл отдалеч и сградата на Ескала, извисявайки се високо. Вече бе почти изгрев, но слънцето все още не си бе проправило път. Искаше му се още на момента да скочи от самолета, директно в апартамента си. Адреналина му се бе покачил дотолкова, че усещаше как ръцете му леко потрепват, неспособен да ги контролира. Пилотът приземи успешно реактивната машина и в мига, в който се отвориха вратите, Грей буквално изтича към асансьора, натискайки с все сила копчето за повикване. Бързаше толкова много, просто искаше да я прегърне, да се увери, че е добре!
Влетя в апартамента си и се затича към своята стая, беше убеден, че тя е там. Срещна Търнър пред вратата, но му направи знак да мълчи. Не искаше да разговаря с никой в момента. Открехна тихо вратата и се сдържа да не избухне от гняв отново. Ана се бе свила в леглото му, толкова самотно, сякаш издаваше колко е уплашена. Приближи се бавно и прочете по лицето й всичко онова, от което него самия го бе страх. Макар и привидно спокойния сън, физиономията й изобщо не издаваше именно това. Подпухналото й лице му подсказа, че е плакала и стисна челюст. Наведе се над нея, докосвайки съвсем леко челото й. Не искаше да я буди, още нямаше и седем часа. За разлика от всички останали обаче, мигрената направо го съсипваше. Тъкмо бе привикнал към онази часова зона и главата го бе отпуснала, когато пак бе объркал организма си. Трябваше да поспи, изобщо не бе мигнал през полета. Съблече се безшумно, оставайки само по боксерки и се вмъкна под завивките, обвивайки слабото й тяло с ръце.
-Тук съм. - прошепна в ухото й, галейки скулата й с пръст - Нищо няма да ти се случи, обещавам.
Никога нямаше да си прости, че всичко това се случваше по негова вина. Знаеше, че Амбър просто ревнува, но нейната ревност бе отдавна прогонена към психично разстроените болести. Единствения шанс беше да я вкарат в някоя психиатрична клиника, където Крисчън знаеше, че побъркват хората още повече.
Щеше да мисли за всичко това след като се събудеше. Ето това бе момент, който си заслужаваше премислянето. Не бе сигурен дали иска Ана да бъде въвличана в подобни истории, защото бе сигурен, че проблемите винаги щяха да вървят ръка за ръка с него.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Нед Апр 14, 2013 11:06 pm

Where are you when I need you?
Got. to be true to myself?
And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way.You gave me more that I can return.Yet there's so much that you deserve.Nothing to say, nothing to do,.I've nothing to give.I must leave without you.You know we're headed separate ways


Тези сънища я побъркваха, имаше чувството, че някой я е хванал за вратът й я душеше. Не можеше да си поеме въздух като хората и това, я караше да иска просто да остане така, да се отпусне и всичко да свърши. Беше уплашена и това всички ясно го виждахме. И как да не бе? Та кога на Анастасия Стийл й се бе случвало нещо подобно? Кога откачената бивша подчинена на приятеля ти я бе нападала? Никога... точно това никога я караше да мисли, че не иска да се събужда, но усещаше топлина до себе си, и тежестта над тялото си. И именно това я накара отново с изплашено изображение на лицетото си да се сепне и да се обърне .
И тогава го видя той беше там, до нея, преглътна мъчно, той си бе дошъл.. бе си дошъл за нея.. Притвори очите си и отново не издържа на напрежението пропускайки една малка сълза да се стече по бузата й.. Прехапа устната си наблюдавайки измореното му лице, леко изкривено от яд но все пак спеше.. беше й казал, часова разлика, въздъхна лекичко, не искаше да го буди сгуши се в него, не знаеше какво да прави искаше да направи нещо, но не знаеше наистина какво.
Щеше да остане до него, но я беше страх, знаеше че Амбър е избягала, знаеше, че няма да се върне, или беше толкова глупава, че да го направи. Надяваше,че не, но нямаше да се отдалечава от Крисчън. Сега се чувстваше малко по – спокойна знаейки,че той не е на хиляди мили разстояние от нея, а сега беше при нея. Наблюдаваше го изкушаваше я, искаше да го докосне, но трябваше да издържи онзи любовен тест, нали? Искаше да го чувства опасно близко, но не трябваше да го докосва. Отново се обърна, като се опита да поспи още мъничко.
И не й трябваше много време, за да се унесе отново.

Но тогава попадна там, където не искаше.. Амбър се смееше толкова зловещо срещу нея..
-Заблуждава ли те Ана? Проверява ли те, до колко си зарибена? Станал ли ти е фикс идея? Знаеш ли колко е опасно да играеш играта на Крисчън, Ана? – шепнеше в ухото й, а Ана не можеше да помръдне чувстваше тялото си вледенено.. Изтръпваше докато я слушаше, знаеше, че не трябва да и дреме докато я слушаше какво говори, но не можеше. Чувстваше, че отново се задушаваше..
-Заведе ли те там Ана? Докосваше ли те в онази стая, играеше ли си с теб, та за бога ти си дете.. – Ана притвори очи осещайки болката в гласа й, знаеше причината, тя също бе искала повече от Крисчън, а той го бе дал на нея, а не на Амбър.. опита се да преглътне, но не успя, задушаваше все повече. Искаше да й се помоли да я пусне, а една сълза се стече от очите й доакто наблюдаваше доволната физиономия на Амбър.. имаче чувството, че сърцето й ще гръмне, и че змия се бе увила около гърлото й, задушавайки я..
Не издържаше, усещаше сама колко по – слаб ставаше пулса й, усещаше как се задушава все повече, кислорода не достигаше до дробовете й, Амбър щеше да я убие, онази нагла блондинка, която се бе държала толкова мило в началото. Какво се бе променило, а Да.. Ана й бе отнела Крисчън и сега си плащаше за това..
Усещаше как главата й се вие и губеше съзнание, в този момент, знаеше че няма да го види повече, че той е далеч от нея, а така искаше да го види поне един последен път, да го докосне, а след това ако трябваше щеше да се даде сама на Амбър. Но не... нямаше да има тази възможност..
Очите й запърхаха, а Ана се бореше за поредната глътка въздух, която не достигаше до дробовете й, господи това ли заслужаваше..

И в мига, в който Ана попадна в тъмнината подскочи в леглото, плачейки, опитвайки се да поема глътката въздух от която се нуждаеше и виждайки Крисчън до себе си, той беше там, на нея нищо и нямаше и Амбър я нямаше.. Но съня й бе толкова реален, все едно някой я беше задушавал наистина, сърцето й блъскаше бясно в гърдите й, изпитваше странна болка по шията си все едно някой на истина я бе душил, а когато видя себе си в огледалото срещу тях, видя колко бледа бе в същност, колко подпухнала беше..
А гласа на Амбър звучеше толкова ясно в съзнанието й сякаш тя беше седяла до преди минута до нея и бе казала и направила всичко това..
Господи тя наистина се побъркваше. Затвори очите си стискайки ги, и зарови за пръв път глава в гърдите на все така спящия Крисчън.. не се бе осмелявала до сега да заравя лицето си в нежната плът на гърдите му, но сега дори не се замисли..
-О, Крисчън – простена с толкова страх и болка в гласа й, болка която не беше защото я бе страх, да беше я страх, но тази болка беше много по – различна. Беше болка от отчаянието да не го изгуби, да не се наложи да си тръгва от него..

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пон Апр 15, 2013 7:54 am

Съзнанието на Крисчън бе напълно обзето от странни картини. Намираше се в тъмна стая, напуканите стени зловещо ставаха все по-високи. Носеше се миризма на мухъл, на нещо старо. Имаше един единствен прозорец в дъното, през който се процеждаше съвсем малко от слънчевия лъч. Грей стоеше в средата на стаята, вперил поглед някъде пред себе си. Сякаш само физически присъстваше, а съзнанието му се рееше някъде другаде. Виждаше отново онези лица, които не спираше да сънува от няколко дни насам. Не бяха като онези кошмари, които сънуваше до преди месец. За разлика от сегашните, те бяха свързани само и единствено с миналото му. А сега .. сега бяха обвързани с Ана, със страха от това да не я загуби или по-лошо - някой да посмее да я нарани.
Не спираше да вижда Амбър, застанала над нея, съскайки пред лицето й. Заплашваше я, отпращаше й обиди. А той седеше някъде встрани, сякаш ръцете му бяха завързани и не можеше да направи нищо. От устните му отново не можеше да излезе и стон, колкото и да се опитваше. Просто гледаше как бившата си подчинена тормози приятелката му, истинската му приятелка. Тя и никоя друга.
Усети допир до гърдите си, сякаш някой му изкара въздуха и рязко отвори очи, осъзнавайки, че това не бе сън. Ана се бе гушнала в него, съвсем незабележимо трепереща. Крисчън преглътна и я притисна до себе си, за миг забравил, че цялото му тяло се бе напрегнало. Осъзнаваше колко я бе страх и нея самата, а той далеч не искаше това. Не искаше да се чувства заплашена от нещо. Нямаше как да позволи нещо да й се случи оттук нататък, никога нямаше да замине и да я остави сама.
Ана бе усетила, че се е събудил и се отдръпна да го погледне. Крисчън видя в очите й всичко онова, което го караше да настръхва. Този поглед, примесен с болка и страх, не й отиваше, не биваше точно тези чувства да се отразяват в сините й ириси. Преглътна леко и вдигна ръка, докосвайки скулата й. Беше бесен, на себе си и на Амбър. Ами ако й беше направила нещо? Да я бе ударила, да й бе причинила болка. Едва ли щеше да си го прости някога. Тежка въздишка се откъсна от устните му, впивайки поглед в нейния. Нямаше нужда от думи, знаеше, че тя разбира какво му е на самия него. Очите и на двама им бяха достатъчно красноречиви. Пръстите му докосваха лицето й, милваха нежната й кожа внимателно. Определено се чувстваше виновен, така или иначе никой друг не носеше вина.
-Съжалявам. - прошепна тихо и се надигна на лакът, подпирайки главата си на дланта - Просто не очаквах, че ще случи нещо подобно.
Преглътна отново и докосна устните й с чело. Нямаше да я вини ако тя решеше да си тръгне. Може би така щеше да е по-добре и за двамата. Той щеше да се погрижи за Амбър, да получи нужното лечение, а Ана нямаше да живее в страх, че някой психопат може да тръгне по петите й. Да, при самата мисъл настръхваше, но беше за добро. Със сигурност щеше да страда, но нямаше да живее с мисълта, че Ана не е щастлива. Защото едва ли някога щеше да бъде, ако останеше при него.
-Вече мисля, че не е толкова добра идея .. - започна тихо, облиза устните си и поклати глава - Аз и ти ... Не искам да бъде така. Не заслужаваш това, Ана.
Трябваше да й го каже, изпита някакво непреодолимо чувство да сподели мислите си. Беше му трудно, не знаеше как щеше да реагира ако тя наистина напуснеше живота му, но единственото, което не можеше да го спре беше мисълта, че така ще е далеч по-добре. Ще намери нормален мъж, който няма да я натоварва с миналото си, ще се грижи за нея без да има нужда да я закриля от луди бивши. Щеше да има нормална връзка, която никога не би протекла по този начин. Защото колкото и да си мислеше, че това тяхното е нормално, то просто не беше. И никога нямаше да бъде. Страховете на Крисчън, спомените му, миналото. Всичко това му пречеше да бъде онова, от което Ана имаше нужда. А не искаше никога да й липсва нещо. Предпочиташе да не докосва повече жена, отколкото да наранява единствената, която бе докоснала същността му.
И двамата щяха да намерят начин да продължат, макар и той да не бе особено сигурен за себе си. Щеше да й даде всичко, абсолютно всичко, което имаше. Просто щеше да се погрижи да не й липсва нищо, поне не и материално. Защото морално просто не знаеше как.
Телефонът му неспирно вибрираше, което го накара да се обърне към нощното шкафче. Взе го и прегледа всички съобщения, които бе получил. Керълайн го бе осведомила, че всичко в Милано е протекло добре, нямало за какво да се тревожи. Да, само дето шибания Милано изобщо не го тревожеше. Нито пък срещите, на които се очакваше да присъства. Интересуваше го само момичето, което сега лежеше до него и не обелваше дума. Остави телефона настрани и отново се вгледа в очите й, хващайки брадичката й с палец и показалец. Имаше още толкова много неща, които искаше да каже, но не знаеше как.. поне не и по безболезнен начин.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пон Апр 15, 2013 8:30 am

Where are you when I need you?
Got. to be true to myself?
And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way.You gave me more that I can return.Yet there's so much that you deserve.Nothing to say, nothing to do,.I've nothing to give.I must leave without you.You know we're headed separate ways


Ана го гледаше изпитваше някакво спокойствие, когато той я докосваше, ясно можеше да прочете в очите му като никога до сега, колко притеснение имаше в тях. Преглътна лекичко, не знаеше какво трябва да направи, но думите му вече започнаха да я разяждат вътрешно. Не можеше да възприеме думите му не искаше.. Та тя беше толкова сигурна, че иска да е с него...
Да с какви ли не неща се изправяше, не знаеше какво да каже..не искаше да казва нищо. Защото едва ли хапливия й език щеше да остане зад зъбите, стисна леко зъбките си, докато го гледаше и се чудеше какво да направи.. Как и какво да каже, без да прозвучи неприятно и трудно. Пое си дълбоко въздух и притвори очите си, лягайки по гръб и се загледа в тавана, мислеше но и тя не знаеше какво да мисли...
-О моля те... явно скъпите ти асистентки ти влияят повече от колкото би трябвало.. Какво и на нея ли й предложи онзи договор Крисчън? – беше я заболяло от думите му, нямаше просто как да замълчи, след онзи смс, който й бе пратил, след Амбър вече не знаеше какво да мисли.. Отви тялото си и стана от леглото си. Не предполагаше, че момента в който ще каже нещо, щяха да бъдат хапливи думи, от който не само него щеше да го заболи, ами и самата нея я болеше. Въздъхна лекичко, като обгърна ръцете си и бавно ги галеше с дланите си нагоре – надолу.
-Знаеш, ли кое е най – лошото Крисчън.. че осъзнах, колко много значиш за мен.. че знам, вече какво чувствам и искам.. а ти ми казваш, че не трябва да сме заедно,.. Бях готова да продължа да забравя, но ти... Както й да е... няма смисъл от повече думи. – заяви му тя, докато обуваше маратонките си, трябваше да се махане, трябваше да излезне..
Беше пределно ясно, че той нямаше да е с нея.. света ми бе толкова по – различен.. коренно различен от нейния и токущо й бе доказано, как тя не можеше да принадлежи никога към този свят, колкото й да се стараеше, колкото й да го искаше.. Пое си дълбока глътка въздух, но сякаш не я поемаше както трябваше както й се искаше, просто отново всичко й засядаше в гърлото..
-Оправи си живота и реши най – накрая какво искаш, Крисчън.. Дори да не съм аз, просто .... вземи това решение и се разбери сам със себе си.. А до тогава, просто забрави, че ме е имало... не ме търси, защото няма да получиш отговори повече.. – защо сякаш сърцето й се разцепи на две, докато казваше всичко това, беше я страх точно от това я беше страх, да не го изгуби, а точно това ставаше в момента, оставяше го.. Оставяше го без да иска.. без да има желание за това.. Не искаше да го напусне, но той не искаше да е с нея, а това.. това й даваше да разбере, всичко от което имаше нужда, да знае..
Седеше и го наблюдаваше, виждаше различните чувства минаващи през лицето му, виждаше сякаш мислите му и болката, която изпитваше в този момент, знаеше самата тя знаеше, че не мисли какво говори, че нищо от това, което казваше дори не го мислеше, не го искаше.. Но просто всичко й бе дошло нанагорно, не знаеше какво да направи или да каже, просто страха от това да го изгуби, по някакъв начин, я нараняваше много повече от това, да каже всичко това. Преглътна когато тръгна да излиза от стаята, натискайки дръжката, се обърна лекичко към него..
- Обичам те, но това едва ли някога е имало или ще има значение.. бях готова на всичко за теб, Крисчън. – каза му и излезна от стаята, но защо не можеше да си тръгне, след всичко което беше казала, след всичко, което беше наговорила.. Толкова жалка се чувстваше в този момент, толкова нестабилна , а нямаше избор или пък имаше.. Да продължи да се бори с всичко в него, с околните, само за да е щастлива, защото тя въпреки всичко, което се случваше, въпреки всичко което ставаше бе щастлива с Крисчън..
Съжаляваше за всичко, което бе казала, и само едно последно решение , само то й бе останало, дали да се върне и да рухне отново в обятията му или да продължи по коридора, надолу по – стълбите и в асансьора и никога повече да не поглежда назад.
Но ето тя отново не можеше да вземе такова решение, чувстваше се толкова без силна, опря гърба си в стената и бавно се свлече по нея заравяйки лицето в шепите си, и без никой да я е питал за позволение, отново се разплака, беше толкова слаба... Никога нямаше да успее да вземе това решение, въпреки всичко, което бе наговорила , въпреки че го бе наранила, тя знаеше колко наранена бе тя самата. Беше му казала, че го обича, а в същност се опитваше да го остави...

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пон Апр 15, 2013 12:37 pm

Крисчън затвори очи и стисна челюст. Преглътна тежко, загледан след нея. Не почувства сили, не можеше да я последва. Всичко, което му каза го докосна толкова дълбоко, че усети как всеки един призрак от миналото му го хвана за гърлото, раздра тялото му. Сърцето му сякаш бе спряло, усещаше как не искаше нищо, просто искаше всичко да свърши в същия момент. Сякаш тъмен облак скри слънцето в живота му, отново потъна в мрака, в който бе живял толкова много години. Всеки един спомен се възвърна с такава сила, че успя да го повали като ударна вълна. Стискаше чаршафа, кокалчетата на пръстите му побеляха. Губеше земята под себе си, почувства се застрашен. Последния път, в който го изпитваше бе едва на четири. Почувства се дете, сякаш до него отново лежеше студеното тяло. Стискаше очи силно, докато тръпките преминаваха по гръбнака му отново и отново.
Не знаеше какво да направи, за първи път усети колко разклатена бе психиката му. Позволяваше на Ана да си тръгне, дори не бе направил опит да я спре. Така ли трябваше да бъде? Наистина ли искаше да остане в мрачния си, сив затвор? Защото бавно пристъпваше към него, връщаше се назад, след всички крачки, които бе направил.
Отвори рязко очи и се изправи от леглото. Нямаше да допусне така да се разделят, не и преди да й каже всичко. Ако това беше начин да го напусне по-лесно, то така да беше. Ако някой трябваше да страда, това трябваше да е само той. Беше й обещал, че никога няма да я накара да страда, да я предпазва. Ако трябваше щеше да я предпази и от самия себе си. Достатъчно я бе вкарал в живота си, на тъмно място. А тя беше онзи лъч светлина, от който се бе нуждаел твърде дълго. А тя му бе казала, че го обича. Самите две думички, те имаха такова въздействие върху цялото му същество. Никой не му бе казвал, че го обича, никога. Той самият също. Не бе изпитвал обич към никой. А сега всичко се бе променило, с такава скорост, че го объркваше повече от всичко. Трябваше да се научи да се доверява, толкова му беше трудно.
Рязко отвори вратата и я видя, от което сърцето му се сви още повече. Не трябваше да я вижда така, просто картинката беше ужасна за съзнанието му. Приближи се бавно и седна на земята, точно срещу нея. Хвана бавно ръцете й, сваляйки ги от лицето й. Очите му, изпълнени със страх, се разходиха по чертите й. Мълчаливо вдигна ръка да я погали, но се отказа. Нямаше да я докосне, докато тя не му разреши. Беше там за да говори, не за да се опитва да се извинява.
-Никога не съм искал да те оставя. Всичко това, което направихме, заедно .. никога не съм се чувствал по този начин. Само ти успя да ме докоснеш толкова дълбоко, само на теб разкрих себе си. - говореше толкова тихо, сякаш само на себе си.
Млъкна за миг и затвори очи. Всяка една картина, всеки спомен. Сякаш преговори всичко, илюзията му бавно се въртеше около различни лица. Някои щастливи, други разочаровани, трети изпълнени със страх. Но всяко от тях му въздействаше, че го накара отново да стисне челюст. Имаше толкова много тайни, коя от тях по-шокираща. Нямаше думи, с които да опише начина по който се чувстваше. Кога би признал, че го е страх, че е наранен? Криеше се зад маската на успелия магнат, усмихваше се изкуствено. Бранеше всеки свой момент от миналото, криеше го от света, дори и от самия себе си. Хвана внимателно края на тениската си и я свали, захвърляйки я настрана. Хвана рязко ръката й и преглътна. Бавно я приближи към гърдите си, поставяйки я на сърцето му. Напрегна всеки един свой мускул, издиша тежко. Ударите, колана, фасовете, изгарящата болка по целия си гръб. Всичко се завъртя като ураган в главата му, причиняваща му отново онази агония, с която бе живял толкова време.
Отвори очи и не можа да се сдържи. От окото му се откъсна сълза, твърде нетипично за него, може би никога не би го повторил. Но бе разкрил себе си пред Ана, защо трябваше да крие, че и той можеше да се разплаче, да пусне демоните си на свобода. Само една сълза, която бе напоена с всяка болка от миналото му. Разкриваща истинската му същност. Не бе толкова силен, колкото изглеждаше. И той имаше нужда от подкрепа, колкото и да го отричаше.
-Това. - прошепна още по-тихо и насочи ръката й към белезите - Той гасеше цигарите си върху мен. Още усещам болката. Никога няма да го преодолея.
Придържаше дланта й със своята върху себе си. Отново беше затворил очи и дишаше тежко. Скръсти краката под себе си и се приближи по-близо към нейното тяло. Показваше й всеки белег, само с местене на ръката й. Изгаряше, но това беше единствения начин. Насочваше я към най-тъмните кътчета на душата си, местата където никой друг не познаваше. Нито дори родителите му, които бяха правели хиляди опити да се докоснат до мислите му.
Отвори очи и се вгледа в нейните. Изражението му бе станало твърдо, не показваше никаква емоция.
-Можеш да тръгнеш, Ана. - прошепна и пусна ръката й- Но никога, никой няма да се докосне до мен, както ти. Само ти. Единствена.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пон Апр 15, 2013 2:06 pm

i need you,more than i can take
Got. to be true to myself?
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...



Беше ужасно разстроена, уморена да се чувства с разбито сърце и на предела на силите си. Брюнетката хвърляше сините си ириси за секунда-две върху Крисчън, после отново отместваше погледа си в страни и се мъчеше да преглътне сълзите, които напираха от очите й.
Ана се загледа в него, преглътна трудно, хапейки устната си нервно, слушаше го но не смееше да каже каквото й да е било. Представи си го, представи си какво е изпитвал, какво е преживял, но със сигурност не можеше да усети какво точно чувства, знаеше че е страдал..
Знаеше, че са го тормозили, бе се чудила, от къде са всички тези малки белези, все си мислеше, че са останали белези от шарка, но се оказа съвсем различно... корено различно, дълбоко и мрачно...минало което го преследваше, нараняваше го и със сигурност го задушаваше.. Буца се настани в гърлото й, чувайки последните му думи... и тя просто го наблюдаваше .Виждаше как една сълза се отрони от очите му, капвайки по паркета и се чувстваше безвъзвратно безсилна да спре болката му. Накрая се приближи бавно към него.
Седна на крачка разстояние и обви ръце около тялото си, усещайки студа през тънките си дрехи, а те дори не бяха на вън....
- Има хора, които не могат да контролират гнева си, Крисчън. - изрече тихо тя, впила светлите си ириси в неговите, който не бяха така светли както обикновено, и виждайки го тя отвърна глава и погледа си от него. Секунда по-късно тя извърна глава към него и пръстите й се озоваха върху лицето му, бършещи следата от единствената сълза отронила се от очите му. Невинното й лице подсказваше за тъгата, която я сломяваше и тя усещаше нуждата да види усмивката му. Именно тя й беше давала силата да продължи напред, когато всичко изглеждаше загубено.
Можеше ли наистина да си тръгне, сега?
Можеше ли да го остави, можеше ли да го нарани чак толкова много? Въпреки, че думите й едва ли бяха по лека форма, от това да си тръгне. Загледа се в него виждайки всичко в очите му, никога никога преди не бе виждала Крисчън в това състояние.. Винаги е бил толкова силен, а слабостта му предизвикваше ужас в Ана.. Преглътна ллекичко впила кристално сините си очи в неговите.. На свой ред, взе ръката му в своята и я настани на мястото където бие малкото й сърчице..
-Не мога да си тръгна, ти си смисъла това да бие толкова немирно. – прошепна съвсем тихичко тя, а след това без да се замисля Ана впи устните си в неговите, имаше нужда, имаше толкова много нужда именно от това.. Да го чувства близо до себе си, да го усеща, поддаваше се на липсата, която я преследваше толкова дълго през последните двадесет и четири часа и за пръв път от.
Нуждаеше се от близостта му, нуждаеше се от устните и ръцете му, от тялото му, прилепнало плътно в нейното. А когато откъсна устните си от неговите дишаше тежко, сърцето й биеше като лудо и тя се почувства сигурна, както първия път, когато бе негова. И отново не можеше да откъсне устните си от неговите, не можеше да го пусне да си отиде толкова бързо. Все още не, дали някога щеше да може да го пусне да си отиде, или тя щеше да успее.
Тънките пръсти на девойката се озоваха на гърба му, докосвайки го толкова нежно и внимателно сякаш бе порцеланов и можеше да се напука, ако го натиснеше съвсем лекичко. От плътните й устни се откъсна тих стон, който сякаш подтикваше Крисчън.
Ръцете на Ана се озоваха върху белезите му и пръстите й сякаш усетили преживяната болка, нежно се спускаха по плътта му, не позволявайки си да задържи пръстите си над тях. А след секунди просто откъсна устните си отново задъхана, зачервена и все още объркана, не знаеше.. какво щяха да правят, знаеше само, че не можеше да си тръгне от него и това не го бе осъзнала сега.. Бе го осъзнала още при първия им скандал, още през онази нощ, когато усети неописуемата си болка, когато бе далеч от него..
И той бе прав.. Никога нищо нямаше да е същото от преди онова интервю, а тогава ако не Ана не бе отишла там, сега нямаше да го има това, но тя не съжаляваше, защото имаше нещо непознато, изпитваше нещо към някого и то бе огромно, и толкова опияняващо, че не съжаляваше, че онзи ден бе послушала Миранда и я бе заместила, може би все пак не трябваше да съди Миранда толкова много... Прехапа устните си, като преплете пръстите си с неговите, а другата й ръка правеше причудливи формички по кокалчетата му, докато дишането й не се нормализира. А когато това се случи, Ана затаи дъх..
-За това ли имаш нужда да контролираш всичко? – попита тя, тихичко но успя да си поема глътка въздух...

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пон Апр 15, 2013 7:13 pm

Не очакваше тя да го целуне. Поне не и по начина, по който го направи. С толкова много чувство, с желание. Не искаше състраданието й, просто искаше да знае през какво е преминал за да бъде това, което е. Колкото и да се опитваше, винаги щеше да има своята тъмна страна, едва ли някога щеше да се отърве от нея. Макар и да се опитваше да й обърне гръб, тя винаги щеше да впива нокти в съзнанието му, извръщайки го лице в лице със себе си.
Сдържа се да не изскимти, когато Ана го докосна. Беше неочаквано, не беше подготвен за това. Може би щеше да й позволи да го направи, но не и тази вечер, не и когато се чувстваше така смазан. За първи път бе разкрил чувствата си, една голяма част от тайните си. Чувстваше се засрамен, сякаш бе гол на обществено място. Беше позволил на емоциите да го завладеят, не бе успял да ги спре, да ги контролира.
Притискаше силно крехкото й тяло към себе си, усещаше как тя самата му вдъхва спокойствие. Сякаш черпеше енергията си от нея, почувства се в далеч по-добре, когато я докосваше. Всичко се бе преобърнало на обратно, беше като някаква друга вселена. А ето ги, те двамата седяха прегърнати в тъмния коридор, откъснати от света. Начина, по който Ана хвана ръката му и я постави върху сърцето си, точно като него преди малко, накара го да преглътне и да поклати глава. Чувстваше се като звяр до нея, тя бе толкова невинна, не виждала цялата онази болка. Ами ако той някога й причинеше нещо подобно? Ако я изложеше на риск? Но прогони тези мисли, напълно убеден в чувствата си. Никога нямаше да си позволи да направи всичко това с нея, ако накрая бе решил да я нарани. Нямаше да я допусне толкова близо до себе си.
-Има толкова много неща, които ме подтикват натам, Ана. - прошепна, сякаш по-скоро на себе си и премести погледа си някъде встрани - Но само то ми помага поне за миг да забравя всичко. Да усещам, че контрола е в моите ръце .. не знам как бих се справил, ако не беше това.
Седяха един срещу друг, всеки притаил дъх и просто наблюдаващ другия. Не се познаваха, а сякаш бяха заедно от години. Сякаш си имаха по-голямо доверие отколкото на самите себе си. Крисчън се пресегна бавно и хвана ръката й, обръщайки нежно дланта й нагоре. Прокара пръсти по нея, поемайки си въздух. Не знаеше какво да й каже, но ако трябваше щеше да й се моли да не го оставя. Каквото и да си бе мислил до преди малко, колкото и да не искаше да рискува, без нея не виждаше смисъл. Докосна дланта й с устни и вдигна поглед към очите й. Красивите й сини очи, които все още крещяха със своите смесени чувства. Кой би предположил, че някога ще стигне дотук? Той самият смяташе, че цял живот щеше да живее по този начин, с подчинени, без семейство. Но Ана се бе появила и бе преобърнала целият му мироглед. Всичките му разбирания просто бяха изчезнали, макар и малка част от тях все още да тормозеха съзнанието му.
-Знаеш ли, всяка вечер сънувах кошмари. - проговори отново тихо, разбрал, че тази вечер бе времето на откровения - Еднакви, все свързани с онази проститутка, майка ми. Будувал съм по цели нощи, беше ме страх да затворя очи. Но след онази нощ .. когато ти спа до мен, аз спах спокойно. От двадесет и три години насам, това бе първия миг на спокойствие в съня ми, Ана.
Гласът му бе дрезгав, сякаш бе крещял до преди малко. Вдигна отново поглед към нейния и си пое въздух. Това лице .. никога нямаше да престане да спира дъха му. Всеки път, когато я поглеждаше, някакъв лъч озаряваше приятно мрачната му душа. Как да допуснеше да я изгуби?
Изправи се бавно и хвана ръката й. Нямаше да има тайни от нея, поне не и такива, за които тя го питала. Искаше между тях да се получи, но едва ли някога щеше да стане, ако той не й се разкриеше напълно. Тръгна към офиса си, стискайки нежно пръстите й. Галеше с палец опакото на дланта й, вдигайки ръката й да я целуне. Погледна я преди да отвори вратата и я пусна.
Приближи се към високия сейф в дъното и го отключи. Извади продълговата кутия, доста изпокъсана. Не я бе отварял от толкова много години. Просто си седеше там, непокътната и недокосната от никой. Върна се към бюрото и я остави пред Ана, преглъщайки мъчително. Отвори и един от шкафовете, където имаше доста дебела, черна папка. Постави я върху кутията и прехапа долната си устна.
-В папката има информация за всяка една подчинена, снимки. Можеш да прегледаш всичко ако искаш. - не я поглеждаше докато говореше, не намираше сили - А в кутията .. там е всичко, което ми е останало от детството. Просто в една шибана кутия.


_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пон Апр 15, 2013 7:59 pm

i need you,more than i can take
Got. to be true to myself?
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...


Не тя не искаше да знае нищо за подчинените му, дори не искаше да говори на тази тема, те не бяха важни.. Не единственото важно беше Крисчън, единствено той я интересуваше, а не коя подчинена под ред е щяла да бъде в началото или пък как са изглеждали... Затвори за миг очите си поклащайки глава..
-Не искам, да знам Крисчън, не искам да знам нищо за тях.. те не са важни и никога не са били – прошепна лекичко, докато обръщаше лицето си по посока на неговото, не искаше да се рови толкова на дълбоко.. Не искаше да го боли, а виждаше болката на лицето му колкото й да я прикриваше. Тази полка нямаше как я скрие.. Притвори за миг очи.. като стана и застана с лице срещу му.. протегна ръцете си, като хвана неговите и надигна леко главата си за да се вгледа в прекрасните му ириси.. Въздъхна лекичко
-Мисля, че каза прекалено много, за днес.. Нека оставим кутията за друг път.. – да точно това трябваше да направят, много внимателно и с бавни крачки да пристъпват към това, защото Ана знаеше, че върви по много тънак лед, а тя не искаше този лед да се счупи и тя да пропадне в студената вода.. Не не искаше това искаше, просто да са добре и да не мислят за нищо..
Ана осъзнаваше, че на Крисчън му трябва време, трябва му много време, за да може да говори за това, а тя щеше да му го даде..помните ли? Трябва да се научат да вървят, преди да започнат да тичат... и точно това смяташе Ана да направи, да се научи да върви с него. Прехапа леко и невинно устната си, докато продължаваше да се взира в очите му, сякаш това бе достатъчно да му покаже всичко, което й се върти в главата. Но знаеше, че не беше така и нямаше как да се случи.. Не нито тя можеше да прочете мислите му, нито той нейните, а понякога така й се искаше да успява... Но очите им издаваха онези не казани неща, онези не доизказани чувства, който не можеше да намерите навсякъде. И ще попитате, защо? Защото никой явно от нас, не притежава връзката и електричеството, което имаше между тях двамата. И това си беше цялата независимо красива или грозна истина.
Ана никога не се бе чувствала така, а вече знаеше, че той също.. просто всичко беше толкова ново и в същото време толкова искано, че Ана наистина не можеше да си тръгне от него.. Една много част от нея просто искаше да изкрещи и да каже, че не може да издържа на това напрежение, на този живот, който й предлага господин Грей, а другата част от нея крещеше, че няма начин да го напусне, че щеше да загуби всичко, ако го бе направила... Пое си глътка въздух, и погледна леко настрани от Крисчън, беше едва девет, а тя много добре знаеше, че днес трябваше да ходи в СИП. И колкото й да й се искаше да остане с него, нямаше как да й се случи. Надигна се леко на пръсти и уви вратът му с ръцете си, а след това нежно впи устните си в неговите.. Като го погледна извинително, не знаеше как ще реагира, като му кажеше, че трябва да иде на работа, особено след случилото се вчера..
-Съжалявам, за всичко, което наговорих – извини му се тихичко, като все още впиваше очите си в неговите, но искаше да му каже точно това преди да му е заявила, че трябва да иде на работа точно след един час. Погледна го още по – извинително, и преглътна видимо, преди отново да заговори, а гласа й като, че ли бе станал по –тъничък, но все така мелодичен и галещ слуха..
-Аз... преди да си казал, каквото й да е било, знай че няма как да се отърва. – въздъхна и затвори очите си – Трябва да ида на работа, точно след един час, Крисчън –ето каза го, седяща все още така, не мърдаща, даже имаше чувството, че дишането й бе секнало, Ана отвори очите си, гледайки в неговите, който отново бавно потъмняха, май не беше добра идея да му казва, но какво трябваше да направи да му каже, че ще иде в апартамента да говори с Миранда, и да го излъже?
Не можеше, и тя много добре го знаеше, а й ако беше казала това за апартамента, бе сигурна, че нямаше да й даде да отиде до там сама.. И въпреки всичко, май най – добре щеше да е лъжата, но Ана никога през живота си не бе лъгала, а майка й винаги казваше, че не може да лъже, защото когато е била малка и се е опитвала да излъже за нещо, едното й око започвало да мижи...


_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Вто Апр 16, 2013 8:28 am

Погледна я остро и мълчаливо въздъхна, обвивайки ръце около талията й. Нямаше да се опитва да я спре, знаеше, че веднага щеше да му възрази. Наклони глава и докосна скулата й с пръсти. Чувстваше я толкова по-близка сега, след всичко, което й бе признал. Беше й благодарен, че отложи всичко останало за по-напред. Едва ли щеше да издържи на напрежението да види отново какво се съдържа в кутията. Но в този момент се чувстваше толкова по-добре. Сякаш бе откъснал нещо страховито от гърба си, товарът бе забравен някъде по пътя.
Той самият имаше доста работа в компанията, трябваше да навакса с пропуснатото от предния ден в Милано. Беше наредил на Керълайн да му изпрати всичко, което се е обсъждало. Със сигурност му трябваха няколко часа, докато премине през всеки документ.
-Търнър ще дойде с теб. - каза го с такъв тон, че означаваше повече като заповед, отколкото като молба- Но първо трябва да закусим. Аз ще бъда вашият готвач тази сутрин, госпожице Стийл. Палачинки ала Крисчън Грей.
Подсмихна се и се наведе да докосне устните й, придърпвайки я към себе си. Целувка, от онези, които само те двамата умееха. Попита с всички чувства, които се криеха в съзнанията им, в душите им.
Хвана ръката й и я поведе към кухнята. Икономката беше приготвила вече закуска, омлет и бекон, но Крисчън я прибра в хладилника. Посочи на Ана да седне на високия стол и той пусна плеъра. В помещението веднага се разнесе динамична мелодия, далеч по-различна от типичната за него. Ухили се и започна да се движи в такт с музиката, вадейки няколко яйца. Разби ги в една купа и докато бъркаше, поклащаше ханша си весело. Чу смеха на Ана зад себе си и се засмя заедно с нея. Не бе танцувал от толкова много години. А сега се чувстваше толкова различно, сякаш много по-млад, отколкото бе всъщност. Явно откровенията си имаха и плюсове. Размаха бъркалката, обръщайки се към Стийл и затанцува сякаш бе в някой клуб.
-Защо не се присъединиш? - ухили се на физиономията и се приближи с танцова стъпка към нея - Няма да се справя сам. Не съм го правел от години.
Не се знаеше за какво говори, дали за танците или за закуската. Целуна я, докато тялото му не спираше да се движи. Докосна брадичката й с палец и показалец, прехапвайки устните си. Подсмихна се отново, преди да извади и брашното от шкафа и го поръси върху яйцата. Белият прах веднага полепна и по голото му тяло, а Грей само сви рамене с насмешка. Никога не е бил добър в кухнята, но това не пречеше да се забавлява.
Въртеше бъркалката в ръката си, все така поклащайки се в такт с музиката и извади тигана. Определено бяха комична гледка отстрани. Крисчън, целият в брашно, танцуваш на някаква хаус-транс-денс музика, а Ана седяща отстрани и смееща се.
По дяволите, и това беше ново за Грей. Толкова свободно се чувстваше, толкова удома. А само до преди половин час искаше да затвори очи и никога повече да не ги отвори. Промяната в настроенията му беше толкова главоломна, че и той самият понякога губеше представа. Погледна за миг към Ана и се подсмихна срамежливо. Това момиче бе успяло така да влезе под кожата му, че го беше страх. И то за отрицателно време. Не искаше да мисли какво ще стане, ако някога го напуснеше. Сега искаше само да се наслади на случващото се, имаше достатъчно време да се терзае за бъдещето.
Извади дистанционното за плеъра от задния джоб и смени на друга песен, която като първата беше доста ритмична. Ухили се веднага щом я чу и започна да прави закуската. Кръста му се движеше с такт с музиката, докато подхвърляше палачинките в тигана, а с едната си ръка чистеше брашното от голите си гърди.
Всичко беше толкова комично, че му идеше да се смее с глас. Толкова странно, толкова първично. Всичко съчетано в едно. Никога не бе предполагал, че ще се отпусне по този начин, не и в компанията на друго човешко същество.
-Шоколад или сироп, госпожице Стийл? - обърна се да я погледне за миг и после посочи с глава хладилника - Помогнете ми ... моля.
Подсмихна се и отново насочи вниманието си към палачинките. Опари се на няколко пъти, което го караше да подскача назад и да изскимтява от болка, но това изобщо не спираше танцувалните му умения. Забавляваше се и то толкова много, че ако можеше цял ден щеше да седи и да пържи палачинки.


_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Вто Апр 16, 2013 9:29 am

i need you,more than i can take
Got. to be true to myself?
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...

На секундата щеше да оспори това за Тейлър но реши просто сега да не го прави, въпреки че не беше никак съгласна някой да й ходи по дупето, и когато реши да каже нещо, просто се отказа отново защото сега едва ли беше момента, в който трябваше да спорят.. А след това се усмихна когато за пореден път настроението му се завъртя на триста и шеисет градуса, прехапа леко устната си, а след това поклати глава. Крисчън и готвене, звучеше й наистина странно, а последния път, в който бе яла палачинки беше когато ходи да види майка си, да там Ана нямаше как да не яде, защото иначе й се мъмреше и то никак малко. Продължи да го гледа още няколко секунди въпреки, че нищо не й пречеше да се довери на готварските му умения нали? Надали щеше да се опита да я отрови, ако го бе искал, до сега да го беше направил..
Мдамм..Мина леко с ръка по лицето му, преди да я дръпне и да тръгнат към кухнята определено тези негови настроения не можеха да се проследят, както ти се иска. Прибра с другата си ръка един немирен кичур, който бе паднал на лицето й, докато сядаше на стола, а след това започна да го наблюдава. Забеляза колко по – добре се чувстваше той, а гледайки го нямаше как да не се разсмее, просто това като че ли не бе никак типично а господин Крисчън Грей, и й се стори малко странно в началото..
Но нямаше начин да направи това, което бе поискал от нея.. Не тя никога не танцуваше, по – простатата причина, че не можеше, именно това винаги я бе спирало да се забавлява истински, но сега наблюдавайки го, нямаше как да не се забавлява, защото наистина беше толкова уникален, когато бе щастлив.. Когато се забавляваше и смееше така, господи беше толкова уникален, че не можеше да му се нагледа.. А Ана се чувстваше толкова добре, докато го виждаше такъв, все едно вечерта не се бе случило нищо, все едно не бяха преживяли отново онзи разговор.. Все едно нищо лошо никога не им се бе случвало, а това я караше да се чувства повече от жива й и харесваше толкова много..
Поклати глава, когато продължаваше да се кълчи, омацан в брашно, но беше толкова секс, че в същия момент, сигурно очите й щяха да изскочат, ако се загледаше още малко в него.. Да не можеше ли всичко да е точно такова каквото беше в този момент? Да няма онези сиви моменти и всичко да е толкова цветно и прекрасно..
-А не, може ли теб с шоколад? – подсмихна се и го погледна повдигайки едната си вежда, но знаеше, че нито той нито тя имаха време точно сега именно за това..подсмихна се лекичко и се замисли, какво наистина щеше да бъде ако всеки един техен ден бе по този начин, нямаше неразбирателство, нямаше го онова командване, нито пък някой от поредните досадници от женски пол, който със сигурност не бяха никак ама никак редовни с главата... А като заговорихме за глави, Ана вдигна леко ръката си опипвайки мястото където бе усетила болка предната вечер, а на мястото имаше лека подутина, а когато пръстите й минеха от там лекичко, усети натрапчива болка, но не каза нищо.. Не искаше да развали нищо от това, което се случваше в този момент, защото Крисчън определено изглеждаше толкова щастлив и доволен, че Ана не можеше да му се нагледа.
Как успя да получи такъв мъж до себе си? Изваян, с прекалено много настроения, сменящ ги като носни кърпички, изглеждаше като излезнал бог от гръцката митология, и на всичкото отгоре се бе превърнал в нейн Захир.. да всичко беше толкова объркващо на моменти.. Но Ана, не желаеше отново да види онази болка на лицето му, защото нямаше да може да го понесе отново. Замисли се какво щеше да стане, ако тя наистина му омръзнеше, как щеше да се справи, ако той я оставаше, защото няма как да го преживее.. Той бе всичко първо за нея, и никога нямаше да може да се отърве от това, което той й беше дал и й беше показал.. Въздъхна лекичко поклащайки глава, и се загледа отново в него с една леко разсеяна усмивка..
-Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? – попита го тя, като повдигна леко едната си вежда и се засмя, така както не го бе правила толкова отдавна..

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Вто Апр 16, 2013 7:41 pm

Усмихваше се на думите й, а очите му буквално искряха. Това вътрешно спокойствие, което го бе обзело едва ли можеше да бъде нарушено от някой, освен от този, който му го бе причинил, разбира се. Никога не се бе чувствал толкова спокоен и не искаше този момент да свършва. Защото в мига, в който прекрачат прага на апартамента му, този техен малък свят щеше да изчезне. И отново щяха да се гмурнат в реалността. Едва ли Крисчън щеше да може отново да е толкова искрен, не бе сигурен, че ще понесе още веднъж да изпита всичко това. Ами ако само първия път бе толкова трудно? Може би вече щеше да има повече смелост, но единствено и само пред Ана. Не беше сигурен, но за всичко се изискваше време. Знаеше, че тя бе готова да му го даде. Ако не бе така, вече да си е тръгнала и да е забравила името му.
-Предизвиквате ли ме, госпожице Стийл? - гальовно й метна поглед, взимайки чинията с вече готовата закуска.
Заплашително претрупаното блюдо бе сервирано пред Ана, като й се усмихваше нежно. Извади шоколада и сметаната от хладилника, откъсвайки и няколко банана от панерката с плодове. Взе два ножа и подаде единия на Стийл, като започне да разрязва бананите на тънки колелца.
От много години не бе стъпвал в кухнята, а като се има предвид кулинарните му умения, май палачинките бяха единственото нещо, което можеше да прави. Но в крайна сметка, никога не му се бе налагало да си готви сам. Не му и оставаше време за това.
Настани се до Ана и взе една от палачинките, намазвайки я с течния шоколад. В главата му веднага пробяга доста интересна мисъл. Дали да не намажеше цялото й тяло, а след това бавно да я оближе с език? Със сигурност преживяването щеше да е върховно и за двамата. Смръщи вежди, прогонвайки примамливата идея. Ако го направеше нямаше да мръднат от леглото цял ден, което на него му харесваше, но Ана с нейната работа .. просто нямаше начин да я навие.
-Затвори очи. - обърна се към нея и повдигна вежди, когато не го послуша веднага.
Отряза малко от палачинката, намазана вече с шоколад и сметана, слагайки отгоре и малко банан. Боцна парчето с вилицата и го поднесе към лицето й.
-Отвори уста. - прошепна и сложи палачинката между устните й.
Изкушаваше се само от начина, по който дъвчеше. Наведе се и докосна с език малката линия под долната й устна, където бе останал малко от шоколада. Усети усмивката й, а само миг по-късно вече бе впил устни в нейните. Пусна ножа рязко, който издрънча върху чинията и я придърпа към себе си. Обви ръце около талията й, притискайки я още по-силно. Нямаше по-добър вкус от нейния, напоен с дъх на шоколад и сметана. Езикът му изучаваше нейния, галеше го, на моменти по-грубо, в други по-нежно. Но цялото това електричество между тях се усещаше толкова много, че тръпките в слабините на Грей бяха почти болезнени. Знаеше, че я иска там и на момента, но как като знаеше, че след половин час вече трябва да са по работните си места? Е, както вече споменахме, за него това не бе абсолютно никакъв проблем, но Ана щеше най-малкото да му се обиди.
С голямо нежелание я пусна рязко и опита да възстанови нормалния ритъм на сърцето си. Поклати глава и се усмихна на учудената й физиономия.
-Ако те целуна отново, то едва ли ще отидеш на работа в близките два дни. - прошепна срещу устните й, повдигайки леко вежда - Довечера, бебчо.
Обърна се отново към палачинката си, като я изяде набързо и погледна часовника си. Беше почти десет, значи Бил щеше да ги чака пред Ескала. Остави Ана да се нахрани спокойно и влетя в стаята си. Трябваше да махне това брашно от тялото си. Съблече долнището и влезе в банята. Топлата вода отми и последния спомен от предния ден и онази кошмарна част от сутринта. Беше като феникс, напълно прероден.
Когато излезе, Ана вече се обличаше. Плесна я по дупето, когато мина покрай нея и се засмя. Извади сивия си костюм от гардероба, вратовръзка в същия цвят и бяла риза. Облече се набързо, мятайки по някой и друг поглед към Стийл и затегна вратовръзката около врата си. Погледна се в огледалото и се замисли .. това вече беше Крисчън Грей, който самият той познаваше. Прибра телефона във вътрешния джоб на сакото си и се обърна към Ана.
-Готова ли си? - погледна към часовника си и взе куфарчето с документите - Бил вече ни чака отпред.
Облегна се на рамката на вратата и се загледа в изящната й фигура. Защо правеше всяко движение да изглежда толкова секси? Тялото й, маниерите й. Всичко караше Крисчън да потрепва, да я желае все повече и повече. Не, не по онзи начин, по който бе искал всички останали. Искаше да я докосва бавно, нежно със своите собствени пръсти, без намесата на други предмети. Обикновен секс, който му носеше необикновено удоволствие.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   

Върнете се в началото Go down
 
Пентхауса на К. Грей
Върнете се в началото 
Страница 1 от 3Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Seattle :: Elite :: Escala-
Идете на: