ВСЕКИ СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ ФОРУМИТЕ СА ЕДНООБРАЗНИ, ЧЕ НЯМА НИЩО НОВО ИЛИ ОРИГИНАЛНО Е ТОВА Е НА ПЪТ ДА СЕ ПРОМЕНИ. СТРАННИЧЕ, ДОБРЕ СИ ДОШЪЛ НА ОСТРОВ

 
ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Flag Counter
▶Добре дошли!
в Сиатъл

Съществуват пет големи компании, обхващащи почти целият щат. Всяка компанията се състои от два съдружника, които ще са собствениците на империята и служители, които работят там. Както е известно бизнеса е една голяма, световна индустрия,а между компаниите винаги е имало неприязън и желание за повече мощ. Но както във всеки друг град, този също не пропуска да приюти и едни от най-големи наркодилъри, фалшификатори, наемни убийци и т.н. Всеки от тях много добре знае как да върти лесни пари, изплъзвайки се лесно и незабелязано на органите на реда. Много от хората, идващи от "подземния свят", желаят да завземат някоя компания, чрез убийство на реалните собственици.



▶Вие сте влезнали
като
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
▶Екипа

Cristian Grey.

▶administrator


- sahara

▶administrator

▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Top posters
.a.n.n.a.
 
Christian.
 
Thayer
 
Caroline.
 
Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
 
Chiara.
 
Jenny Humphrey
 
miss grey.∞
 
Flor Leroxe
 
Виктор.
 

Share | 
 

 Пентхауса на К. Грей

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Вто Апр 16, 2013 9:04 pm

i need you,more than i can take
Got. to be true to myself?
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...



Ана въздъхна опитвайки се да възвърне нормалния цвят на лицето си, а с него и нормалния си пулс беше толкова трудно, но наистина трябваше да иде на работа, трябваше да иде и вчера, но не го бе направила, а щеше да е много неприятно, все пак... Поклати глава и погледна към него повдигайки веждата си..
-Ако не заспя докато се прибирам – заяви му тя, опитвайки се да го подразни, и се подсмихна лекичко, докато го наблюдаваше как се отдалечава.
В действителност палачинките, който Крисчън беше направил бяха прекрасни и Ана можеше да изяде още няколко като да не повярвате, но се отказа, като стана от стола . Отпи глътка от кафето и се върна в стаята . Да за пръв път щеше да отиде там и какво ? Нямаше да може да се съсредоточи в това бе абсолютно сигурна.. Знаеше, че съзнанието й ще се върти около него.. Въздъхна лекичко, за какво въобще й беше да ходи на работа? Да имаше за какво това й бе мечта.. искаше да я осъществи, да дойде тук, да работи в издателство, а сега не бе толкова сигурна, че може да се справи. Преглътна лекичко и започна да се облича.. Можеше ли да не ходи никъде?( Моля, моля ;ддд)
Погледна се в огледалото и размаха пръст срещу себе си, не бе реално колко различно изглеждаше, е не трябваше да забрави да благодари на Тайлър, който бе взел значителна част от дрехите й или това, което беше останало от тях след като Миранда бе използвала шанса си и не бе сменила целия и гардероб. Чувстваше се различно с тази дълга малко над коленете пола и тази бяла ризка, а определено Ана не бе от жените, който предпочитаха токчетата, но файда.. Трябваше и се налагаше да ги обуе.
Остави косата си да пада на красиви букли над раменете й докато мажеше лицето си с някакъв крем, който явно отново Миранда бе пъхнала в чантата й.. Да всичко това минаваше всякакви граници, но не можеше да направи нищо по – въпроса. Както се познаваше и като знаеше какъв кон с капаци е; и това я накара да си спомни когато отиде за пръв път при Крисчън..
Сети се как не бе видяла ръба и едва ли не щеше да си разбие главата в пода .. Да... Видя го в огледалото и се усмихна на развеселената му физиономия, а след това усети и ръката му по дупето си... и този смях... да определено имаше нещо нередно в Крисчън Грей.. Ана се загледа в него за премигайки на парцали, или тя не го познаваше такъв или той наистина си сменяше настроенията или просто се бе побъркал... Не знаеше кое е , но знаеше, че със сигурност не познаваше достатъчно добре Крисчън въпреки, че бе готова на всичко за този мъж.
Наблюдаваше го внимателно докато се обличаше и все повече загубваше желание да ходи където й да е било..
-Не може ли просто Тайлър, да дойде до там, и след това да ме вземе, няма смисъл да го караш да седи цял ден там, Крисчън.. А й надали Амбър ще си науми да прави нещо в СИП – каза му тя, умолително като запърха с мигли срещу него. До сега не беше правила така, но ето че й това й се случи да направи. Въпреки, че не знаеше защо но даже й хареса да го гледа така.. Облиза леко устните си, и сега не й бе нужно да се надигна на пръсти, за да успее да го целуне мнем,... токчетата й придаваха необходимата височина, че да стигне до там, докосна устните си до неговите и го погледна.
–Иначе, да готова съм.. но наистина не смятам всичко това за нужно – обясни му докато преплиташе пръстите си в неговите, а тоя я дръпна без да казва нищо по коридора, да това си беше чисто и твърдо „НЕ, Ана” завъртя очи, докато се качваха в асансьора и тя отново го погледна и впи устните си в неговите притискайки малкото си тяло в неговото. Да онези тръпки, напомнете й защо се чувстваше така? А, да защото просто не можеше без нищо от това.. А как щеше да изкара цял ден в СИП, без него? Мм, знаеше имаше е-майл, както й телефон.. Но пък можеше да не й остане време за това. Откъсна устните си от неговите, и леко прехапа устната си..
-Не си мисли, че аз не исках да прекарам деня си в леглото с теб..


_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Сря Апр 17, 2013 5:56 pm

Нямаше начин да я остави без наблюдението на Търнър цял ден. Не знаеше Амбър къде е и каква ще бъде следващата й стъпка. А бе просто убеден, че нямаше да му се размине само с телефонно обаждане и нахлуване в дома на Ана. С тази разлика, че сега вече беше подготвен и в момента в който я хванеха, щеше да й плати цялото психиатрично лечение.
-Няма начин. - поклати глава и я погледна многозначително, намеквайки й, че изобщо не го интересуваше дали иска или не.
Това, което го интересуваше бе да бъде в пълна безопасност, а знаеше, че Търнър винаги бе един от добрите му агенти. Имаше своя охранителна агенция, на която Крисчън бе един от изключителните клиенти. Можеше да му се довери на сляпо.
Телефонът му иззвъня и прочете името на асистентката си. Явно вече бе вечер при нея.
-Грей слуша. - отвори вратата на Ана и се настани до нея, хващайки ръката й.
Говореше през почти целия път. V-образната бръчка, която се бе образувала между веждите му ставаше все по-дълбока с всяка минута. Разсеяно галеше дланта на Ана с пръстите си, загледал се през прозореца. Явно не всичко щеше да премине гладко. Част от борда на Испанската гилдия били крайно недоволни от факта, че лично не е присъствал там. Оттегляха предложенията си и договора въобще не се бе състоял. Крисчън стисна челюст и облегна главата си назад.
-Майната им. -просъска ядно и погледна към часовника си - Погрижи се за останалите предложения, ако трябва им предложи по-големи суми.
Затвори телефона без дори да каже 'Довиждане' и го прибра в сакото си. Поклати глава и присви очи, обмислящ всичките си възможности. Изобщо не съжаляваше, че се бе прибрал, дори напротив. Ако не се бе върнал, сега все още щеше да е там, да се ядосва на синдикатите и да се чуди дали иска да бъде с Ана или нея.
Погледна я, стисна леко ръката й и отново втренчи поглед през прозореца. Единствената му тревога сега бе бившата му секретарка, която трябваше на всяка цена да бъде заловена. Беше наредил да има охрани навсякъде около Ескала, както и около работното място на Ана. Беше й спестил тази малка подробност, защото определено нямаше да е доволен от реакцията й. А не бе удобен момент да се карат и за това.
Бил спря пред високата сграда на СИП и Грей веднага забеляза Търнър, който чакаше на входа. Обърна се към Стийл и хвана леко брадичката й, повдигайки я към лицето си.
-Ще ти се обадя после. - докосна устните й със своите и се подсмихна - И внимавай.
Усмивката му се стопи, докато очите му не променяха цвета си. Ако можеше щеше да виси над главата й цял ден. Проследи я с поглед, докато охранителя не я посрещна и Бил потегли към компанията му.

Седеше в офиса си, преглеждайки документите, които бяха разисквани на конференцията предния ден. Очите му издаваха убийствено раздразнение, наистина бяха разтягали само локуми. Отпи от ароматното кафе и запали цигара, смачквайки част от листата. Нищо, което да го интересува особено. Поне Керълайн си бе свършила добре работата. Явно заслужаваше повишение.
Изпука врата си и се изправи, приближавайки се към прозореца. Вече минаваше два следобед и като за първи път, нямаше търпение да се прибере. Никога не бе изпитвал такова желание да си бъде вкъщи, в последните години се бе превърнал в пълен работохолик. Ако можеше нямаше да мърда от офиса. Но сега .. сега знаеше кой щеше да го чака там.
Извади телефона си и набра номера й. Изчака да даде още няколко минути свободен сигнал, но накрая му затвори. Явно не можеше да говори. Пръстите му зашариха бързо по клавиатурата. Да, беше факт, че никой никога не му затваряше телефона.
От: Крисчън Грей
Относно: Отбягвате ли ме?
До: Ана Стийл
Госпожице Стийл? Не мислех, че ще Ви бъде неприятно да разговаряте с мен. Надявам се да отделите няколко минути за да чуя гласа Ви.
П.с - Вече нямам търпение да те видя, ангел.
Изпрати го и допуши цигарата си, посрещайки секретарката си. Странно, всяка жена, която преди му се струваше секси, сега изобщо не хващаше окото му. Дори и мисъл не минаваше през главата му. Мислеше само за онези сини очи, които сякаш виждаха през него, разголваха всеки един ъгъл от тялото му.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Сря Апр 17, 2013 6:45 pm

i need you,more than i can take
Got. to be true to myself?
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...


Не беше никак ама никак доволна от факта, че Търнър беше там и киснеше.. Какво щеше да прави цял ден, да седи като статуя. Наистина трябваше да си поговори с Грей и определено това щеше да се случи още вечерта, а й беше прекалено не комфортно с всичко това. Въздъхна лекичко.. Беше вече обяд, а на нея никак ама никак не й се седеше тук с тези хиляди писма, който трябваше да прегледа.. А за пръв път в живота си бе изпила толкова кофеин колкото никога до сега, това я ободряваше, но в същото време изостряше нервите й още повече, а те не бяха никак спокойни последите 24 часа. Шефа й се въртеше като досадна лисица около нея непрекъснато, дразнеше, а в същото време задаваше прекалено лични въпроси, който със сигурност не влизаха в характеристиката й, и определено не му беше нужен отговор, а й предпочиташе да го държи на разстояние. Ана чу, че телефона й звънеше, но едва ли в момента докато Джак й беше на главата, а й трябваше да прегледа толкова писма до него, можеше да вдигне на Крисчън, а толкова много й се искаше да чуе прекрасния му глас.. Но онова гласче в главата й отново се обади, да й напомня какво трябваше да прави, бе готова да натисне зелената слушалка „ Анастастасия Стийл, на работа си!” скастри я онова досадно създание в главата й, и Ана премести пръста си, затваряйки телефона, и се върна отново към това да преглежда писмата. Извъртя очи когато чу поредния въпрос на Джак, но поклати глава
-Разсейвате ме . – заяви му тя, като наблюдаваше реакцията му, да определено не му хареса отговора й, а тя се зачуди, какво толкова искаше, че не спираше да виси над главата й. Докато не направи някаква сърдита физиономия, и не се врътна влизайки в офиса си, а Ана на свой ред въздъхна, притваряйки очи с досада. Някой да й напомни отново, защо по дяволите й трябваше тази работа? И не предпочете да остане с Крисчън? А да мечтите... прехапа устната си връщайки се отново към заниманието си, когато телефона й изпиука и тъмнокоската го взе в ръцете си, а когато го прочете се подсмихна и поклати глава.

От; Ана Стийл
Отностно; За какво отбягване говорите господин Грей?
До: Крисчън Грей
Господин Грей, не бъдете толкова досаден и нетърпелив. Имам предостатъчно работа и шеф, който цяла сутрин ми виси на главата с досадните си въпроси..
П.С. Нямаш си на представа, колко ми се иска да бяхме останали в леглото.

Подсмихна се отново докато пръстите й шареха по клавиатурата, а когато го написа просто „изпрати” и остави телефона на бюрото, като се върна към задълженията си, да определено нищо от това не й се нравеше. Замисли се за секунда, колко било скучно да си асистент, и като си помисли, че и Амбър е правила същото за Крисчън.. да но и малко повече, или пък много повече.. Преглътна при тази мисъл и тръсна главата си, когато усети, че беше забила в една точка гледайки монитора срещу нея, избута тези мисли, някъде настрани, въобще не искаше да мисли за Амбър, а камоли за Амбър и Крисчън заедно, само при тази мисъл и усещаше как тялото й изтръпва побивано от неприятните тръпки минали по него. Погледна към часовника на стената и осъзна колко бързо бе минало времето.. Оставаше още толкова малко, докато си тръгнеше от тук. И от всичката тази документация ...
Ана толкова се бе залисала в писмата, че Джак трябваше няколко пъти да й повтори едно и също нещо докато го чуе. Беше пет и половина, колко бързо се бе изнизало това време.
А когато надигна глава видя Джак изправен до бюрото й.
-На по чашка Ана? Принципно всички ходим за по едно бързо отсреща – е първо нямаше как да се съгласи, защото последното „На по едно бързо” беше завършило с фатален край. А й Крисчън определено нямаше да бъде доволен.
-Не мога, съжалявам.. Трябва да се прибера – каза тя с най – извинителното изражение, което можеше да направи нищо, че въобще не съжаляваше, че няма да отиде. Просто когато той, вдигна ръмене и си замина, Ана прибра всички наредени и прегледани писма, взе чантата си и сакото си и излезна от офиса, а в мига, в който го направи Тайлър вече я чакаше на вратата. Ана поклати глава, решена да говори с Крисчън на всяка цена и се качи в колата. Не знаеше, къде е той, дали се е прибрал или е още в компанията, но просто облегна глава на седалката. Наистина искаше страшно много да го види, само няколко часа бяха минали от както не се бяха виждали, но на Ана й се струваха вече като дни.

Не след дълго бяха пред Ескала, и Ана искаше колкото се може по – бързо да се качи горе. Слезна от колата усмихвайки се на Тайлър и се запъти към асансьора, като през цялото време се усмихваше. Да ето за такива моменти трябваше да живее човек. Ана слезна и навлизайки в коридора започна да сваля токчетата, който я бяха убивали толкова много часове днес, подаде глава в хола, но него го нямаше, продължи направо към спалнята, но й там го нямаше, да явно той все още не се бе прибрал. Извади телефона си, като остави чантата на фотьойла и пръстите й пъргаво минаха по клавиатурата;
От; Ана Стийл
Отностно: Липсва присъствието Ви Господин Грей.
До: Крисчън Грей
Познайте кой Ви, чака с нетърпение?
Натисна изпрати, а след това остави телефона на шкафчето и свали дрехите си оставяйки ги внимателно на леглото и влезна в банята.. Нямаше намерение да се кисне цяла вечер, за това си взе бърз душ и когато излена, отново си намери една от неговите тениски. Обичаше да му носи тениските.

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Сря Апр 17, 2013 8:34 pm

Въздъхна уморено, когато и последната камара документи бе прегледана и ги избута настрани. Да, определено отсъствието на Керълайн не му се отразяваше добре. Не беше свикнал той да прочита всичко, което бе адресирано до него. Единственото, което го интересуваше бяха документите от големите компании, с които можеше да сключи подобаващ договор.
Единствения проблем обаче бе, че така и почти нищо не бе запомнил от редовете, които бяха преминали пред зоркия му поглед. През цялото време съзнанието му си играеше с него, връщайки го обратно към спомените от последните 24 часа. Стискаше челюст ядно, обвиняващ само себе си за всичко станало. Да, наистина не съжаляваше, че бе показал на Ана една от най-тъмните си тайни. Но всичко останало ..
Тръсна глава, мръщейки се отново. Не трябваше да помрачава вечерта си с подобни мисли. Телефонът му извибрира и когато прочете съдържанието на съобщението се подсмихна. Пръстите му бързо започнаха да шарят по клавиатурата, облягайки се назад.
До: Ана Стийл
Относно: Колко хубаво звучи
От: Крисчън Грей
Нетърпелива сте, госпожице Стийл. Не знаете колко ми харесва това само.
Ще се забавя поне още два часа в офиса. Защо не ме чакаш с вечерята .. върху себе си например?
Изпрати го набързо и още в същия момент звънна на Бил да дойде да го вземе. Изправи се, докато провеждаше последните си разговори по телефона и прибра част от документите в куфарчето си. Посочи с ръка останалата хартия на секретарката си, която трябваше да прибере и се насочи към асансьора. Имаше някои идеи за вечерта и определено искаше да я изненада, прибирайки се далеч по-рано. А и трябваше да мине през едно място, в което се съдържаше и изненадата.
Бил вече го чакаше пред сградата, когато излезе и му отвори вратата на колата. Крисчън му кимна и се настани на задната седалка, преглеждайки отново е-майла си. Нямаше новини от Керълайн и прибра телефона във вътрешния джоб. Облегна глава назад, загледан във високите сгради на Сиатъл и въздъхна. На моменти му се искаше да живее на друго, далеч по-спокойно място. Да работи в компания, не и да я притежава. Парите си имаха своите плюсове, но сякаш минусите бяха много повече.
Не усети кога бяха пристигнали пред Ескала и в следващия момент вече бе в коридора на апартамента си. Остави куфара си на плота в кухнята и тръгна към спалнята, разхлабяйки вратовръзката си. Бутна вратата тихо и видя Ана пред огледалото, обличайки негова тениска. Облегна се на касата на вратата, прехапвайки устна и се загледа във фигурата й. Очите му, проблясващи на моменти, бавно се спускаха и отново се разхождаха по всеки неин милиметър.
Когато го видя в отражението, подскочи и се стресна. Грей се подсмихна и се приближи към нея, докосвайки брадичката й с пръсти. Повдигна я към лицето си и целуна устните й само за миг.
-Извинявам се за това, госпожице Стийл. - отдръпна се и свали сакото, хвърляйки го на леглото - Облечи си и удобно долнище. Искам да те заведа на едно място.
Съблече костюма си и извади черен анцуг, с който винаги се чувстваше превъзходно. Почти никога нямаше възможност да носи дрехи от този тип, но когато се случеше, се чувстваше като друг човек. Погледна към Ана, която го наблюдаваше и наклони глава настрани. Харесваше му когато хващаше погледа й и просто мълчаха. Сиви очи срещу сини. Приближи се и хвана ръката й, докосвайки я с устни и я поведе към асансьора.
Усещаше любопитството в настойчивия й поглед, но беше достатъчно свикнал да удържа на такава атака. Завъртя ключовете около пръста си и отвори вратата на колата. Затвори я след нея и се настани на шофьорското място.
-Казвал ли съм ти колко дяволски секси изглеждаш в моите тениски? - дрезгаво попита, съсредоточен в пътя.
Докосна коляното й с ръка и се подсмихна, сякаш повече на себе си. Подкара колата към магистралата, а когато стъпи на нея, даде пълен достъп на колата до мощността си. Харесваше му да се чувства толкова свободен, макар че никога нямаше да рискува живота на Ана, увеличавайки още повече скоростта.
Караше към добре познатата му къща, където я бе довел първия път. Видя с ъгълчето на окото си как се подсмихва, когато я видя, което автоматично накара и неговата усмивка да се появи. Просто искаше да направи всичко по силите си за да бъде щастлива.
Паркира колата и взе две чанти от задната седалка. Слезе, отваряйки й вратата и тръгнаха към кея. Грей извади голямо одеяло, когато стигнаха в края на дървения мост и се настани върху него. Придърпа другата чанта към себе си и извади кутии с различна храна, която бе взел от китайски ресторант.
-Знаеш ли, последния и единствен път, в който бях на пикник беше преди повече от двадесет години. - мрачно вдигна поглед към Ана, а после добави - Просто искам да вечеряме .. Не знам, просто да бъдем аз и ти.
Не можеше да намери други думи и се почувства адски неловко. Поклати глава, въздъхвайки тихо и с очакване й се усмихна.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Сря Апр 17, 2013 11:03 pm

i need you,more than i can take
Got. to be true to myself?
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...


Когато разбра къде я е завел, една радостна усмивка, но в следващия момент, в съзнанието й отново изникна случилото се още същата нощ...Спомни си как се бяха скарали, дори и тихо, как си тръгна и как му прати онзи смс.. не не искаше да мисли, за това, но като че ли онова чувство, което изпита тогава ... се появи в нея отново, цялото й същство примираше това да не се случи отново, но какво можеше да направи?
Нито той, нито тя знаеха какво може би ги очакваше утрешния ден, а още по – малко на какво щеше да ги подложи бъдещето. Чувстваше се толкова малка, а искаше да знае толкова неща.. искаше да може да прочете мислите му, искаше й се да вижда в бъдещето, за да разбере какво ще ги очаква тогава, но нито едно от тези неща съществуваше или пък дори и да същствуваше едва ли точно тя щеше да им такива способности. Въздъхна лекичко загледала се през прозореца.. На това място бе изпитала толкова прекраси неща, бе я накарал да се почувства по – искана от всякога, а начина, по който я докосваше тогава все още изгаряше кожата й..
Тръсна лекичко глава осъзнала,колко много се бе съсредоточила в мислите си, а дрезгавия му галс я измъкна от мислите й. Точно като по поръчка. Усмихна му се и леко прехапа устната си, наистина нямаше желание да мисли, за неприятните неща, който се бяха случили онази нощ. Ана му се усмихна съвсем лекичко, като се загледа в него.. Осъзнавайки в същност какво я бе попитал..
-Мислех си, господин Грей, че по Ви се харесва, когато дори Вашата тениска не е там.
Заяви му тя, като се подсмихна съвсем леко дяволито, а после поклати главата си, добре самата тя не бе предполагала, че някога ще се отпусне до толкова, че да говори така, а да не говорим, че онова изчервяване по бузите й, онази сладникава детска руменина вече не се показваше толкова често, когато бе около него. Явно бе свикнала с всичко това? Въпреки, че бе наистина трудно да свикнеш с Крисчън и неговите хиляди настроения и сивото му бреме..
Да Крисчън Грей носеше голямо бреме със себе си, а бе толкова млад, Ана все още не можеше да спре да си представя онова четири годишно момченце, с прекрасно сиви ириси, да бъде тормозено по този начин, искаше да му покаже, че винаги може да разчита на нея. Искаше да му покаже, колко много искаше само и единствено неговото щастие и спокойствие.. Искаше да му дава всичко, което бе способна и щеше да го направи, дори й да не знаеше как да го направи точно с него, щеше да се научи. Какво щеше да й коства това. Абсолютно нищо.. Притвори за миг очите си, като облегна главата си беше толкова красиво, а колкото повече приближаваха онова местенце, толкова по – спокойна се чувстваше.
Единственото, за което се молеше в момента, е да не ги сполети отново същото продължение. Отвори очите си, и видя най – красивата гледка в живота си, онази гледка, която той бе споделил с нея, колко прекрасно, колко прекрасно..само дето Ана не знаеше, това което аз знам и не знаеше, какво щеше да й дойде на главата съвсем скоричко.. Нищо Ана, мама ще е тук, и ще те върне в реалността, където когато целунеш жаба тя не се превръща в красивия принц от приказките (;д) Пое си глътка въздух, толкова дълбоко сякаш искаше да напои дробовете си, не само с прекрасия аромат на Крисчън, ами и със свежия въздух, който в действителност й подейства адски успокояващо и ободряващо.
-Благодаря ти. – беше единственото, което успя да прошепне срещу устните му. Надигна се на пръстчета и докосна съвсем леко устните си до неговите, толкова ефирно и нежно. А след това просто го последва към дървения кей, прехапвайки устната си, а тя отново усещаше ръцете му по тялото си въпреки, че в момента те въобще не се намираха дори и близичко до него.
Седна на одеялото до него и му се усмихна в отговор, вгледа се в очите му, а след това протегна ръката си и с върха на пръстчетата си докосна нежно скулата му, продължавайки да се усмихва толкова истински и неприкрито.
-И съм сигурна, че въобще не е било в този час – подсмихна се опитвайки се да разсее мрачността в очите му, и леко приближи лицето си до неговото, като докосна отново лекичко устни до неговите. Шепнейки срещу тях – Винаги можем да останем само Аз и Ти..

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Чет Апр 18, 2013 7:07 pm

Само ако знаеше какво предизвиква на подсъзнанието му тялото й. Всяко движение бе способно да разпали огъня в цялото му същество, а дори да видеше малко от голата й плът, бе способен да разкъса всяка парцалка, която гордо се бе настанила върху тялото й. Действаше му като искра на керосин. Само една бе нужна, за да избухне всичко.
Подсмихна се на думите й и наклони глава. Едва ли някога щеше да се наслади до край на лицето й, на всички емоции, които чертите й издаваха. Сините й очи така го пронизваха, сякаш го омагьосваха и не можеше да отвърне погледа си. Докосна отново устните й със своите, а след това вдигна поглед към чистото небе. Звездите весело блещукаха в черния небосвод, придавайки странна атмосфера на случващото се. Романтика може би?
Извади кутиите с китайското и подаде едната на Ана. Никога не би се справил с пръчките, които бяха обичайния сервиз за хранене, за това бе достатъчно досетлив да вземе и вилици. Боцна в крехкото месце и лакомо задъвка, вглеждайки се в спокойната повърхност на водата. Лекият бриз подухваше лицето му, освежаваше кожата му толкова внимателно, че му се искаше никога да не мръдне повече оттам. Всеки път се чувстваше така, когато дойдеше. Откъснал се от света, уж близо, а всъщност толкова далеч.
Чувстваше се толкова странно, толкова не себе си. Сякаш само за час, света му се бе преобърнал, но вече не му изглеждаше толкова страшно, колкото до преди ден. Усещайки страха, който изпита предния ден в Милано, когато Амбър бе при Ана, го накара да проумее толкова много неща. Изобщо не се бе и замислил дали ще застраши компанията си, просто знаеше, че трябва да е при нея. Мисълта обаче, че тя не трябва да е с него, толкова шеметно препускаше през ума му, че накрая дори й го каза. А след това .. след това осъзна, че няма да преживее ако допусне да я загуби. Просто не знаеше как ще продължи напред, ако не виждаше усмивката й всеки ден, заразителния й смях, искрящите очи. Нищо друго нямаше значение за него.
-Аз не вярвам в думи като 'винаги' или 'вечност', Ана. - промълви тихо и я погледна, поклащайки глава - Времето не е нещо, което ние можем да контролираме. Повярвай ми, разбрал съм го.
Усмихна се на мисълта си и остави кутията с храна настрани. Подпря лакти на коленете си и въздъхна, откъсвайки поглед от очите на Ана. Тази жажда за контрол, която по-рано буквално можеше да го убие, сега сякаш бе отпуснала хватката си. Все още присъстваше доминанството в съзнанието му и знаеше, че никога няма да се махне, но когато бе около Ана, това чувство някак намаляше темпото си. Може би точно нея не искаше да контролира .. или просто тя бе единствената, която му се противопоставяше. Беше свикнал всеки да се подчинява на желанията му, на заповедите. А сега се бе появила тя и извърташе всичките му морални гледни точки на другата страна.
Не искаше да се задълбочава чак толкова в мисли и тръсна глава. Защо винаги мислите му не го оставяха на мира? Искаше само миг спокойствие, в който да се наслаждава на случващото се. Когато останеше сам можеше да мисли колкото си иска, ако ще и главоболие да получи.
-Какво стана днес в работата? - обърна се към Ана, отпивайки от минералната вода - Надявам се всичко да е наред. Не ми хареса това, че когато ти се обадих, ти ми затвори. Толкова ли те натоварват?
Повдигна вежда многозначително, а след това се усмихна. Беше дал ясна заповед на приятеля си от ФБР. Искаше да знае всичко за тези, които заобикалят Ана в офиса, особено онзи, който й бе шеф. Не му харесваше да има толкова мъже около нея, но едва ли Ана някога щеше да иска да работи в компанията му като съдружник. Просто си представяше физиономия й, когато й го предложи. Трябваше да го отложи за малко повече време напред.


_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Чет Апр 18, 2013 8:10 pm

i need you,more than i can take
Got. to be true to myself?
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...


Можеше ли да го направи? Да бъде това.. такава красота, такова желание.. но й харесваше толкова много това място, че със сигурност й беше станало също толкова любимо колкото на него. Гледаше го, беше се взряла в него, а той правеше това местенце още по – красиво. Още по приказно. Усмихна се сладко, докато изучаваше чертите му на бледата светлина, атмосферата беше толкова приятна, че Ана със сигурност никога нямаше да може да се наслади на тези моменти до край.
А всяка вечер с Крисчън си намираше постоянен адрес в нейния лист за топ 10 срещи с Крисчън Грей. Подсмихна се сама на мисълта си, а красотата бе толкова пленяваща, сякаш бяха отишли в доста различна реалност, тяхната реалност. Ана лекичко въздъхна хапвайки от китайското въпреки, че никак не беше гладна. За това бавно го сдъвка, докато се взираше все така в него, а след това остави кутийката, докато прехапваше съвсем леко устната си.
-Ами досадно... как да го кажа, просто.. не ти вдигнах защото шефа ми беше над главата ми.. И ми задаваше какви ли не странни въпроси – вижте сега Ана не искаше да парадира с това, че излиза с Крисчън, а когато Джак я попита как се казвал приятеля й, тя просто игнорира въпроса както направи и със следващите, който й бяха зададени. Не щеше да му спести това, нямаше да го споменава, защото не искаше да развали вечерта им..
- Ами писма и отново писма и само писма.. – да можеше ли да не говорят за това? Не искаше да говори за това с него, а дори не знаеше защо. Просто можеше ли наистина да не са в реалността и да седят далеч от всичко, което се случваше на няколко мили от тях, все пак това място беше достойно, за да се каже, че няма нищо общо с онази реалност. Облиза леко устните си, докато го гледаше..
-Виж може ли да не говорим за това? Просто днес ми се искаше да избягам от там с писъци, за това сам можеш да си направиш изводите, колко ми беше приятно да съм там. – въздъхна лекичко, казвайки го, а след това подмести кутийката си на страна и се приближи до него, като му обърна гръб и се облегна съвсем внимателно и премерено за да отбягва гърдите му не искаше да разваля момента, като помрачи с нещо това, което се случваше. Подсмихна се лекичко, и хвана ръцете му овивайки ги около тънката си талийка.
Подсмихна се като продължаваше да се взира на пред във водата, блещукаща толкова красиво под луната светлина, всичко беше толкова изпълнено, и цяло.. Точно така искаше да продължава да бъде. Да бъдат те, да бъдат тя и той и да има тях..
Но можеше ли всичко да продължи да бъде толкова хубаво. Всичко да се нарежда така? Защото Ана знаеше, че колкото й мисленето й да го искаше всичко и всички винаги щяха да са срещу тях.. предчувствуваше го.. продължаваше да гледа прав пред себе си, без да казва каквото й да е било, не искаше да казва нищо просто защото не желаеше да разваля нищо.
Облегна главата си на рамото му, като обърна леко главата си към бледата му на цвят шия зарови нослето си там между нея и ключицата му, поемайки най – блажения аромат, който можеше да съществува.
Само този аромат беше способен да я накара да направи толкова грешни неща, че само при мисълта за тях се изчервяваше. Продължи да се вглежда още няколко минути така, докато устните й не се докоснаха до плътта му, правейки редичка с целучици чак до рамото му, а после се върна по същата линия. Въздъха лекичко, и се подсмихна толкова специфично.
-Не знаеш, какво мисли караш да изникват в главата ми. Просто си нямаш ни най – малка идея за това – заяви му тя, като погледна отново на пред, към водата, а пръстите й нежно галеха кокалчетата на дланите му, с който я бе обгърнал, чувстваше се толкова спокойна и на мястото си в този момент.
Сякаш си бе дошла у дома след един наистина тежък и натоварен ден, който в действителност беше такъв, колкото й да не искаше да си го признае.
Е можеше да го казва, но едва ли някога щеше да го направи, без да си изчезне душата. Облиза устните си отново и притвори за миг очите си, докато вдишваше отново от аромата му, а мислите все повече се въртяха в главата й.

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пет Апр 19, 2013 7:50 am

Беше му пределно ясно, че работата й не бе особено лека. Искаше и можеше да й помогне, но едва ли Ана би била съгласна с това. Знаеше, че иска сама да се издигне в йерархията на компанията, което честно казано не му харесваше особено като идея. Но за момент нямаше да се бърка там, не и докато не разбереше повече за този Джак.
Целуна слепоочието й, придърпвайки я към себе си още по-близо. Харесваше му да я усеща до себе си, толкова се опияняваше от близостта й. Устните му продължиха надолу към скулата й, отклонявайки се към ухото й. Аромата й, вкуса й. Всичко това караше тялото му да се напряга до неузнаваемост, а торнадото във възбудата му отново се развихри.
-Имаш ли представа какво ме караш да изпитвам? - прошепна в ухото й и го гризна, засмуквайки меката част.
Ана се обърна да го погледне и той сякаш само това чакаше. Дръпна я в скута си и сключи ръце около талията й. Устните му жадно се впиха в нейните, с такава изпепеляваща страст, че ако някой ги наблюдаваше щеше сам да изпита електричеството, което се процеждаше между тях. Искрите сякаш бяха видими за всяко око и не можеше да пропусне факта, че Крисчън просто изпитваше нужда от нея.
Едната му ръка бавно се плъзна по гърба й, докосвайки го с пръсти, а другата се впи в дупето й, притискайки го по-плътно към себе си. Усещаше възбудата толкова осезаемо, точно под пъпа. Пращаше цялата му енергия в слабините, искаше я сега и на момента. Тих стон се откъсна от устните му и легна назад, преобръщайки се рязко. Хвана ръцете й и ги вдигна над главата й, целувайки я все така с дива страст. Нямаше си и на идея защо чувстваше всичко това, само с едно докосване. Всяка една фибра в тялото му бе започнала да трепери от желание, разкъсваше го отвътре.
Устните му се спуснаха към врата й бавно, дразнейки я леко с език. Спря се малко над гърдите й и се надигна. Дишането му веднага се бе учестило, очите му искряха от напиращата възбуда. Наблюдаваше чертите на лицето й, светлината меко се отразяваше в тях.
-Толкова си красива. - наведе се и прошепне срещу устните й, докосвайки ги с върха на езика си - Нямаш нужда от това.
Подсмихна се дяволите и хвана ръбовете на тениската. Издърпваше я бавно нагоре, като покриваше с целувки всяка част от тялото й, която се откриваше. Ана се понадигна леко, вдигайки ръце и Крисчън я освободи напълно от парчето плат. Пръстите му бързо и ловко започнаха да шарят по кожата й, оставяйки леки розови следи след себе си. Целуна отново устните й, в поредната жадувана целувка, а след това се спусна към гърдите й. Езикът му шареше нежно около зърното й, което бързо смени цвета си и се втвърди от допира му. Едната му ръка масажираше другата гърда, толкова бавно и мъчително, че усети как крехкото й телце започна да се извива под нейното.
Той самият не бе особено вещ в този вид секс, много добре знаеше как може да я подлуди, но не и само със собствените си ръце. А нямаше начин да я отведе отново в онази стая, тя беше част от миналото. Най-малко искаше да омърсява Ана с миналия си живот. С нея всичко трябваше да бъде красиво, нежно. Точно като чувствата, които изпитваше към тази жена.
Пръстите му се спуснаха бавно през корема й, докосвайки го нежно и продължиха към долнището й. Развърза ловко връзките и го избута надолу. Понадигна се отново, облягайки се на лакътя си и се вгледа в очите й. Издаваха толкова много емоция, че не можеше да разбере какво точно чувства в този момент.
Не каза нищо, не искаше да разваля момента с думи. Просто остана за миг вгледан в очите й, докато отново не впи устните в нейните, по-диво от преди, с още по-голямо желание. Никога нямаше да се наслади достатъчно на целувките й, всичко това беше като убийствена доза наркотик, която можеше да го убие всеки момент. Но знаеше, че се нуждае от нея и нямаше да спре.
-Докосни ме. - прошепна накъсано, вглеждайки се в очите й някак несигурно.
Подпираше се на дланите на ръцете си, достатъчно близо над тялото й. Искаше да види как ще се почувства, може би възбудата щеше да му помогне да превъзмогне всичко това. Не беше сигурен, но пак беше някаква стъпка напред.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пет Апр 19, 2013 8:31 am

You are like a air for my soul
I. Have dream about U & Me!
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...


Бе тихо, толкава блажена тишина, а тя отново бе толкова близо до Крисчън.Явно наистина бе копняла винаги именно за всичко това, което се случваше между им, да го докосне отново, да се остави напълно и само в неговите ръце. И ето, че всичко това отново се случваше. Ръцете му отново я изпиваха, а дъха му галеше плътта й , карайки я да тръпне, а дишането й да става все по тежко и учестено, само от един единствен допир.
Самото му присъствие, я пленяваше и я връщаше без да се противи отново при него.
Беше толкова прав, искаше отново да го осеща, да го чувства и да я кара да иска отново само него. Но бе по важно всичко да се изговори, така неприлично, само с движение, думите бяха безсмислени в този случай и тя наистина предпочиташе да го има в своя свят достъпен само за тях двамата ..
Интимно, перверзно, но техен какъвто винаги щеше да остане. Всичките й мисли бяха обгърнати само и единствено от неговата персона, не можеше да мисли за нищо друго в момента. Оставяйки се в опияняващите му ласки, който караха кожата й да настръхва, да тръпне искайки допира му.
Накара бледото й телце да се извие лекичко, докато пръстите му галеха по неповторим начин, тялото й... Ръката му започна отново да се допира до тялото й, което все повече и повече се разгорещяваше, пъплеше надолу по тяло й, устните му се заиграха с гърдите й, дразнейки ги още повече..
Премина надолу, очертавайки причудливи форми по коремчето й, което се издигаше и спускаше бавно..извивайки се толкова грациозно...
Ръката й се уви около косите му, притискайки го към себе си, все едно не искаше отново да загуби допира му, искаше да й припомни нагледно всяко едно чувство което беше изпитала онази нощ тук, всеки един допир и емоция, която изпитваха тогава. По лицето й отново се изписваха онези така сладки физиономии, очите й леко премрежени, притварящи се, а устните и съвсем леко разтворени издишващи тежко.
А след това се загледа в очите му, чувайки думите му, не беше много сигурна, за това потърси сякаш отново онова разрешение в очите му, а когато го намери леко прехапа устните си, и притвори съвсем лекичко очите си, сякаш искаше да се наслади на всяка негова извивка.Ръката й се спусна по тялото му, пъхайки се под блузата му очертавайки онези добре познати форми, разучавайки бавно и внимателно всяка негова линия, всеки сантиметър, от прекрасното му тяло.
А надигайки ръката си разкриваше и самата гледка на тялото му, опитвайки се да запомни толкова добре всяка линийка, всеки белег, който със сигурност не бе докосван от никой друг.. Беше..красиво, чувстваше се толкова красиво, че не можеше да опише какво точно изпитваше.
Беше уникално, чувствата..бяха невероятни, бяха толкова, толкова много в така малкото й тяло. Всичко това сякаш преобръщаше всичко в нея, целия й мироглед към абсолютно всичко.., Уникален, ето това, беше Крисчън Грей, уникален и красив, красив като никой друг, но Ана не бе видяла онази външна красота, за която всеки копнееше, не намираше в него нещо повече, нещо много по – различно от всички останали.. Виждаше истинския Крисчън Грей, а не онзи на който се опитваше да се прави, не виждаше само онази маска, която надяваше за да предпази себе си от целия свят.. Не успя да се въздържа, още дълго, но реши, че не трябва да прекалява с даденото й позволение да го докосва, бавно покачи ръцете си нагоре описвайки раменете му преди да ги увие около вратът му и бавно и сигурно го придърпа към себе си, увивайки краката си около ханша му, притискайки се в него
А устните й жадно намериха неговите. Нетърпеливи за онези така жадувани целувки, езичето й проправи път през тях намирайки неговия, вплитайки ги и повличайки го в онази така взривоопасна игра, която можеше да накара сърцето й да изхвръкне от гърдите й.
-Добре ли си?– прошепна тихичко с копнеж откъсвайки устните си от неговите...Искаше да се обеди, че той наистина не се бе почувствал застрашен от нейния допир, не искаше да вижда онзи тъмно сив поглед, който помръкваше, когато го докосваше. Обичаше светлите му, красивите му и в уникален нюанс на сивото ириси, онези когато беше спокоен , когато се чувстваше щастлив и доволен от всичко около него. Да обичаше всичко в него , всеки един Крисчън, с който се запознаваше всяка изминала минута.

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пет Апр 19, 2013 7:22 pm

Напълно се бе доверил на ръцете й. Доверяваше се на самата нея. Знаеше, че може, беше го доказал още на сутринта. Но тогава бе далеч по-различно, той сам бе ръководел движенията й. Стисна леко очи, когато усети пръстите й върху гърдите си. Докосваха го толкова нежно, внимателно, но той не възприемаше нищо от това. Мислите му потичаха в съвсем различна посока. Трябваше още хиляди пъти да й позволява да прави това и може би чак тогава щеше да почувства някакво удоволствие.
Челюстта му се стегна автоматически, сякаш по команда. Хилядите игли отново се загнездиха в сърцето му, в съзнанието му изплуваха старите картини. Но за негово изумление, успя да издържи. Не направи нищо, което предполагаше, че ще направи. Очакваше да реагира далеч по-остро, дори смяташе, че е способен да я отблъсне по-грубо отколкото бе възможно. Все пак, никога не бе позволявал някой да го докосне там. Дори като малък се бе дърпал, пищял когато новите му родители се бяха опитали да го прегърнат. Бягаше като опарен всеки път, крехката му психика веднага пораждаше болката и неистовите спомени, които все още се опитваше да зарови надълбоко.
Но нещо вътре в него се възпротиви на първичната реакция, сякаш смрази всяко едно негово движение. И в този момент осъзна .. никога, наистина никога нямаше да направи нещо, с което да я застраши. Нито физически, нито психически. Никога нямаше да може да я докосне, не и по онзи брутален начин, по който смяташе. Тя самата сякаш му действаше така, имаше нещо толкова различно в нея. Като аура, която я предпазваше от него, а в същото време и дяволски го привличаше.
Отвори очи и за миг остана вгледан в нейните. Преглътна бавно и кимна. Дали се чувства добре? Никога не се бе чувствал по-прекрасно. Всичко това около тях, всичко което се бе случило същият този ден. Сякаш останалите неща бяха забравени, никога не се бяха случвали. В този момент бяха само те двамата, времето бе спряло напълно.
Наведе се към устните й, покривайки ги със своите, в една нежна и също толкова изпепеляваща целувка. Едната му ръка му милваше скулата й, а другата описваше странни фигури върху тялото й, докосвайки я с пръсти. Възбудата изобщо не си бе отишла, дори напротив. Сякаш с още по-голяма сила го заля, обхващайки всеки милиметър, всяка фибра в цялото му същество. Устните му ловко отново продължиха своя път, през ключицата, към гърдите й и надолу по корема й.
Ръката му докосваше бедрото й, пръстите му шареха навсякъде по голата плът. Нежната й кожа бе настръхнала от лекия бриз, от възбудата, от ръцете му. Самият той усещаше как тръпки постоянно се впиват в гърба му. Желаеше я толкова много, усещаше онази топка в стомаха си.
Разтвори бавно краката й с коляното си, като устните му отново намериха нейните и се настани между тях бедрата й. Горещите целувки бяха станали толкова настойчиви, изпепеляваха всичко. Толкова много чувства се бяха развилнели в сърцето на Крисчън, че не знаеше на кои да се отдаде първо. Страстта му, желанието, онази сладка тръпка, страха, отчаянието. Точно като коктейл, който не знаеше как се приготвя.
Усещаше я, толкова близо до себе си, толкова интимно. Всяко движение, всеки стон. Всичко беше толкова различно, сякаш в пъти по-чувствено. Никога не бе предполагал, че ще бъде толкова нежен, че ще прави каквото и да било с толкова внимание.
Атмосферата, лунното сияние, тихата вода. И две тела, две души на хора, които сякаш бяха изцяло създадени един за друг. Всичко беше толкова нереално, че за миг Грей си помисли, че сънува. Не вярваше, че бе намерил човек като Ана. Никога нямаше да повярва, че все пак има на този свят някой, който не би се почудил дали да го обича или не. Който се бе осмелил да пристъпи към неговия свят, без да го е страх и без задни мисли. Човек, който би изтърпял настроенията му и винаги ще му подаде ръка. И този човек беше Анастасия, Грей нямаше в какво да се съмнява.


_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пет Апр 19, 2013 8:46 pm

You are like a air for my soul
I. Have dream about U & Me!
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...


Точно както тогава, дори й по хубаво. Усещането за парещите му устни по кожата й, за докосването му, притвори очи, като прехапа леко долната си устна. Кожата й изтръпна а в корема й се разрази истинско торнадо на премесени чувства от завърналата се близост на Крисчън.
Сякаш тялото й само показваше каква липса бе изпитвало, за допира и близостта му. Тялото й в сякаш бе очаквало толкова дълго време тази среща с неговото, искащо да го накара да се почувства точно както преди колко ? Може би два дни или по малко?
Да й припомни какво беше да я докосва и да му се отдава. Спомняйки си онзи едва втори ден, в който вече се бе впил в съзнанието й, карайки кожата й да настръхва, само когато я погледнеше. Онази сладък и дразнещ момент, който я караше да се изчервява, като малко момиченце.
А след това и онзи момент, след това просто й бе отнел всичко, което бе дал за секунда, я бе получил и за същото кратко време я бе отблъснал. Толкова й харесваха игрите които играеха. Караха я да се чувства толкова добре, колкото й самия той я карааше да се чувства.
А в следващия момент, в съзнанието й проникна и спомена за преживяното в дома, о всички тези чувства караха Ана да изтръпва отново и отново само при мисълта за тях.
Ана пое от аромата му, който бе прекрасна смесица от мъжки парфюм прекрасно смесен с неговия мускусен, който я караше да изтръпне, само когато си поемаше въздух около него.
Действаше й толкова греховно, но какво грешно имаше в това което тя и тялото й изпитваха към него. А в съзнанието й едно по – едно излизаха спомени
Ана примижа лекичко, докато притаяваше дъх, а той сякаш просто избяга между устните й ненадейно и я лиши от възможността да премисли хубаво, когато беше дръпната така силно към нещо такак изкушаващо, нещо така прекрасно. Гърба ѝ трепна при лекия сблъска с дървената повърхност. Госпожицата се разтрепери от възбуда. А коленете ѝ сякаш омекнаха.
Сърцевината й се обви около него, мускулите се свиха и отпуснаха сякаш беше на ръба на това да свърши, ала не бе успяла да падне от този ръб и да потъне в пълното удоволствие на оргазма. Бедрата й се стегнаха около кръста му и се разтрепериха. Желанието й да го почувства още повече в себе си и удоволствието, което избухна в слабините й и я накара да изстене високо.
Ръцете й се спуснаха по тялото му, изкачвайки ги по гърба му,.. . Усещаше как тайната й се търка в костта му и нагорещява пожара в слабините й още повече. Той я побъркваше отново, караше слабините й да се свиват и отпускат от удоволствие, искайки да го задържи в себе си. Карайки я едвам да си поема въздух.
Изведнъж осети силното свиване на коремните си мускали, който образуваха онази топка за пореден път в корема й все едно забушува торнадо. Караики я да извие вратлето си нагоре, поемайки си въздух за минутка, задържайки го, а след това издишвайки го премесен с един прекрасен стон от удоволствието, което бе преживяла току що. Крисчън можеше да усети лепкавата влажна течност, която се бе образувала и спуснала по него, от този така сладникав върховен момент в тялото й.
Отъркваше своите собствени слабини палаво, мърдайки таза си в слабините му.Усещаше ги пулсиращи, искащи я и нетърпеливи.
Може би Ана днес, щеше да получи наистина нови неизпитвани до сега тръпки на удоволствие. Искаше да го усети в себе си, искаше го сега точно така, трепереща от преди секундния оргазъм, който бе получила и то само от така прекрасното му докосване, от начина, по който реагираше тялото й при всеки негов допир. Не оставящ я да си почине и за секунда преди да я накара да изпита отново това прекрасно чувство.Искаше да усети върховния му момент и отново да почувства как пулсиращо се разливаше...



_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Съб Апр 20, 2013 10:58 am

Всяко докосване му се струваше все по-нереално, чувствено. Сякаш се бе откъснал от света, някъде в друго измерение. И за първи път не бе сам, не усещаше онази самота. Нищо не бе същото, всеки допир беше коренно различен, всеки поглед, всеки стон.
Тялото му реагираше с все по-голяма страст на нейното, изпиваше , желаеше я. Усещаше сладките тръпки по гръбнака си, които бавно пропълзяваха по цялото му същество. Пръстите му бавно се разхождаха по тялото й, изучаваха всеки милиметър. Опияняваше се от всеки допир на плътта му с нейната, забързваше и после пак забавяше. Сладката игра, на която можеха да се отдадат само двама души. Всеки удар на сърцето му сякаш съвпадаше с нейния, дишането му бе тежко. Устните му намираха отново и отново нейните, въплъщавайки всяко чувство в целувка, приветствайки я в своя собствен свят.
Усети как тялото й се напряга под неговото, топлината около слабините си. И това сякаш автоматично накара и неговото тяло да се разтърси от конвулсии, топката в стомаха му избухна с последен мощен тласък. Тих стон на удоволствие се откъсна от устните му, с последни сили отново я целуна и се стовари тежко на твърдия дървен кей.
Гърдите му се издигаха в забързано темпо, сърцето му все още яростно туптеше. Умопомрачаващия оргазъм сякаш му бе отнел способността да вижда. Гледаше с притворени очи към звездите, чуваше някак отдалеч песента на разбиващите се вълни под тях.
Няколко минути му отне, за да се съвземе напълно. Опипвайки около себе си, успя да намери ръката на Ана и без да отваря очи я приближи към устните си и я целуна. Усещаше как се бе усмихнал, след малко щеше да го иска отново, знаеше колко ненаситен можеше да бъде. Понадигна се на лакти и погледна към Ана, която вече го наблюдаваше. Мълчаливо се надвеси над нея и докосна брадичката й с пръсти.
-Благодаря ти за всичко. - прошепна тихо и нежно я целуна.
Не, не беше благодарен за това, което се бе случило преди малко. Беше й благодарен за това, че въпреки тайните му, тя не се бе изплашила. Беше останала с него, хващайки смело ръката му. Нямаше как да не оцени това, беше го докоснало доста дълбоко. Едва ли щеше да намери думи, с които да й го каже, но пък щеше да направи всичко възможно за да я направи най-щастливата жена. Точно това, което тя заслужаваше.
Изправи се, когато усети побиващите тръпки по тялото си, но този път не бяха така приятни. Покрай водата определено не бе особено топло. Подаде долнището и тениската на Ана, докато той самият се обличаше. Гърдите му сякаш пареха, това докосване му бе за първи път. Но не съжаляваше за решението си, дори напротив. Щеше да го прави всеки път, докато накрая не се отпуснеше под пръстите й. Никое друго докосване не можеше да се сравни с нейното. Можеше да го подлуди само с едно движение.
Храната си стоеше недокосната встрани, но едва ли някой от двамата имаше особено желание да посегне към нея. Крисчън беше гладен за друго и погледите му го издаваха твърде много. Но не смяташе да прекара цялата нощ по този начин. Колкото и да му се искаше всъщност.
Седна отново до Ана и подпря лактите на колената си. В далечината успя да види един от корабите, който явно тъкмо пристигаше на пристанището. Посочи го на Ана и се усмихна. Нова идея се бе закотвила в съзнанието му.
-Как ти се струва Париж? - попита уж нехайно и я погледна. - И Лондон?
Да, понякога имаше навика да казва веднага това, което му хрумваше. Не му се струваше като лоша идея една едномесечна почивка. Идеален начин да се опознаят още по-добре, да изучат и най-скритите си места в себе си.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Съб Апр 20, 2013 1:07 pm

You are like a air for my soul
I. Have dream about U & Me!
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...

Като за начало скъпа моя любов поста ти е идеален. Та даже уникален
Ана изтена всичко това, бе повече от перфектно, уникално, даже не знаеше как да го обясни.
Но всичко се промени не много след това, всяко чувство, което изпитваше в момента, това че я държеше на ръба, приближавайки я все повече към онова върховно чувство отново.
Боже, този мъж, можеше да я накара да изпитва уникално желание, да бъде само негова.
Да не спира да я прави именно такава.
Искаше да го усеща още време там вътре в себе си. Но просто цялото това усещане, я караше да стаяга тялото си, да отпуска мускулите си и после отново да обхваща пениса му в себе си.
А всичко това.. това я караше да премира за удоволствието, което й доставяше.
Имаше чувството, че ще я накара да се пристрастни към него. А по кожата й полепваше едно наистина странно, чувство за обвързване, ако имаше накъде още повече да се обвържат.
- О, Богове...- простена силно тя, докато ноктите й се впиваха съвсем лекичко в гърба му, притискайки се силно в него, оставяйки своите следи там, онова чувство на удоволствие, което изпитваше, оставяше следите си по него.
Ръцете й се разхождаха по тялото му, запомняха всяко едно релефче, всеки белег, всяка извивка. Гласът му погали слуха й, карайки я да прехапе устните си, движенията му я караха да трепне, да очаква онзи миг с нетърпение да го иска, да иска да го изпитва пак и пак..
Поредното проникване на Крисчън, я изтръгна от всякакви мисли, карайки тялото й да се привие в ръцете му, но не след дълго болката която бе изпитала от проникването бе заместена от нещо различно, тръпки побиха тялото й от удоволствие, тялото й се стегна, а стягащата топка за пулсира в корема й.
Ръцете й се хванаха за раменете му, все едно да го задържи колкото се може в себе си. Ноктите й се впиха като на котенце в кокалчетата му.
Оргазма който бе изпитала, накара тялото й след минутка да се отпусне в ръцето му
Ана, имаше чувството, че точно в този момент ще се разтопи в ръцете му.
Защо я караше да се чувства по този начин, ако някой й беше обяснил преди да дойде как щеше да се почувства, вярвайте ми най - вероятно би ви се изсмяла.
Но сега...сега се чувстваше уникално и странно, някак си не искаше всичко това да минава , но бе сигурна колко бързо щеше да мине всичко това и знаеше, защо. Защото трябваше да се върне обратно в реалността, там където щяха да бъдат засипани от работа и от собствените си мили.
Загледа се в него, като леко сви главата си в свивката на рамото му..
-Караш ме да се чувствам много странно. - заяви му тя, продължавайки да диша тежко.
В този момент, не я интересуваше факта, че в действителност не бяха ползвали презервативи, Но това не я интересуваше, искаше просто да му се наслаждава, 24/7 не знаеше наистина защо се чувстваше по този начин, но наистина не искаше това да свършва.
Съзнаваше, че един месец няма да й стигне да успее да се наслаждава на този мъж. Въпроса бе, че ако бе права в това, което я караше да чувста и цялото време на света не би и стигнал да му се наслаждава така както й се искаше.
-Париж, Лондон звучи ми толкова прекрасно, а като говорим за Париж...все едно си говорим за романтика и сърчица. - отвърна му тя отпуснала се в прегръдките му и галеща лекичко ръката му.Харесва й аромата му, начина по който я докосваше, начина по който й говореше.
-Уникално и чудесно, аз и ти.... – каза му тя някак невинно.
Гласа й звучеше леко прегракнал, но в същото време беше все така нежен и тих.
Все едно я бе страх, да изговори тези думи. Господи как я караше да се чувства всичко това, уникално и несравнимо. Искаше постоянно да се чувства по този начин Да са тя и той, да няма всички онези проблеми и да не ги преследва черното му минало. Но знаеше, че взела него, го е взела с всичките му демони, настроения и най – вече сивото му минало, което така непрестанно го преследваше и измъчваше. Посещаваше го нощем в сънищата му, тормозеше се и Ана виждаше всичко това, а толкова й се искаше да му помогне.

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Съб Апр 20, 2013 8:13 pm

Сепна се, когато чу думите й. Странно му звучеше това романтика и сърчица. Трябваше ли постоянно да й прави подаръци, да й носи цветя? Не беше сигурен, че е способен на нещо подобно. А и не вярваше тя да се очарова точно от нещо толкова материално. Все пак, беше опознал тази нейна страна и знаеше колко обича някой да изразява любовта си към нея чрез пари.
Наистина, бе изчел много книги, в които твърде пламенно любовта бе описвана, но никога не бе смятал, че ще изпитва нещо подобно. Не знаеше дали е любов, но знаеше, че е нещо много по-силно от всички предишни чувства. Беше факт, че го е страх, всичко му бе толкова непознато. Пристъпваше бавно, но докато Ана бе до него, нямаше от какво да се страхува.
Докосна слепоочието й с устни , придърпвайки я да седне между краката му. Облегна гърба й върху гърдите си и я прегърна с две ръце. Тялото й изглеждаше толкова крехко, слабо. Сякаш прегръдката му щеше да я предпази от всичко.
-Ще бъдем далеч от тук. - прошепна в ухото й и се заигра с пръстите на едната й ръка, облягайки брадичка на рамото й - Поне знам, че този път ще бъдеш с мен.
Подсмихна се леко на шегата си, но в същият момент го преряза мисълта за Амбър. Все още не знаеше къде е, никой не я бе виждал. А неизвестността ужасяваше Грей, за него нямаше нищо по-страшно от това. Беше наредил на всички агенти на Търнър да наблюдават апартамента му, както и цялата сграда. Отделно бе назначил и други охранители, които да бъдат около компанията където работеше Ана. Трябваше на всяка цена да заловят русата психопатка, иначе не знаеше какво може да направи следващия път. И точно от това се страхуваше. Ами ако отново е далеч от Стийл? И тя се опита да я нарани? Определено това нямаше да си го прости.
-Знаеш ли мислих много. - проговори дрезгаво, въздъхвайки тежко - Не мога да проумея защо Амбър толкова отчаяно действа. Никога не е била такава, или поне не е показвала, че е психически нестабилна. Все още изтръпвам като се замисля как е проникнала в апартамента ти.
Поклати глава, усещайки онези тръпки, които преминаха по гръбнака му и облиза устните си. Беше намерил начин да се отърват от всичко това. Именно като заминат някъде по Европа, за по-продължителен период. Търнър и агентите му щяха да имат достатъчно време да я намерят, за да могат те двамата да се върнат спокойни. Особено Крисчън. Нямаше начин сега да допусне Ана да се прибере в онзи апартамент, каквото и да му костваше. Беше съгласен да му е сърдита до болка, отколкото да не може да си намери място от притеснение цяла нощ. Най-малкото, че няма начин да я изложи на опасност.
-Ако искаш след малко може да се прибираме. - целуна рамото й нежно и прошепна в ухото й - Там поне ще мога да те прегръщам без да ни е студено.
Подсмихна се и хватката му стана още по-силна, сякаш не искаше никога да я пуска. Такова привързване не вярваше да съществува някъде, беше толкова силно. Само за две седмици и вече бе като омагьосан, напълно заслепен от госпожица Стийл. Всички около тях се чудеха какво е направило това момиче с истинския Крисчън Грей, но и всеки можеше да забележи страстта с която той я гледаше всеки път.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Съб Апр 20, 2013 8:43 pm

You are like a air for my soul
I. Have dream about U & Me!
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...

Ана, седеше и го слушаше сгушена в него се чувстваше толкова добре, че не можехте да си представите, на сигурно, защитена. Но когато заговори за Амбър, тръпките по гърба й започнаха да минават, карайки кожата й, да бъде побивана и карайки съзнанието й да се връща тогава онази нощ, когато си мислеше, че просто сънува и няма никой в стаята й. А сега какво се бе оказало, лудата бивша-секретарка на Крисчън я преследваше и защо? Ами никой нямаше обяснение на това, тя самата не можеше да го намери.. Не в същност когато се замислеше, всичко се свиваше до там, че той искаше нещо повече с Ана, че бе зарязал Амбър...Ана преглътна, не искаше да говори за това, чувстваше се наистина слаба, когато всичко опираше до тази тема..
-Не знам.. просто не искам да си спомням, физиономията й... Крисчън тя изглеждаше толкова наранена..според мен, просто .. просто е наранена, наранена е от това, че си предпочел мен пред нея. А аз не ти давам това, което тя ти е давала.. – преглътна отново по трудно особенно при тази мисъл, да Крисчън я бе завел точно само веднъж в онази стая, а след това когато самата тя бе искала, той да го направи.. е тогава се бяха изпокарали.. И за това Ана не бе искала нещо подобно отново от него.
Даже понякога се замисляше, дали да не му предложи, да направи тази стая на нещо съвсем различно? Може би щеше да се съгласи, а може би щеше да избухне за това все още не си позволяваше да казва или прави такива подмятания..А колко хубаво щеше да бъде да са далеч от всичко това, от всички проблеми, далеч от всичко и всички.. само двамата, нямаше да има по – хубаво нещо от това. Но можеха ли да го направят? Да Крисчън можеше да си го позволи, все пак не беше задължен да ходи на работа, и можеше да го прави когато пожелае.. ама тя ходеше с нормално работно време..
-Иска ми се толкова много да сме далеч от всичко и от всички... но аз.. аз трябва да ходя на работа, ако искам да не я изгубя – каза му толкова тихичко и плахо тя, не беше сигурна, как щеше да реагира въпреки, че вярвайте ми Ана със сигурност искаше да прекара времето си далеч от тук с Крисъчн, не с някой друг , а й това бе шанс, който нямаше как да изпусне. Ами ако тогава можеше да пита , да разбере макар и с бавни крачки всичко за него? Защо не? Може би щеше да е толкова прекрасно..
– Но като се замисля, защо не.. може би работата в СИП не ми е било писано.. – подсмихна се лекичко казвайки го преди той да е казал каквото й да е било, преди да я е нахокал ако въобще това щеше да се случи.
Бриза бе станал по – студен от както бяха дошли или просто те бяха толкова разгорещени, че не бяха го забелязали, Ана се сгуши още малко в него като усети студа, който бе полазил по голите участаци на кожата й, и тя се сви в него като котенце, потърквайки нежно бузата си в леко наболата му брада, която тя толкова харесваше, обичаше да я докосва и да чувства боцкащото чувство, което създаваше по кожата й. Притвори за миг очи, мислейки си, как всеки следващ път ставаше по – хубаво от предния, как се отдаваха още повече един на друг, а когато съприкосновеничиха, сякаш не съществуваше нищо друго около тях, сякаш бяха далеч от това, място далеч от земята.. Подсмихна се лекичко и се обърна към него докосвайки устните си до вратът му, а в следващия момент припна изправяйки се и подмахвайки му с ръка да стане.
След като Крисчън го направи, Ана затвори кутиите с яденето и ги прибера обратно в прлика, подавайки му го, взе одеялото сгъвайки го и го притисна до гърдите си, като уви ръцете си около него. Усети, как ръката му се стовари нежно на раменете й, и тя се подсмихна докато вървяха към колата..
-Ще ме прегръщаш ли прекрасни? – попита го тя, но онзи пожар, който избухваше в нея, когато я погледнеше, караше в очите й да се намества едно блясъче сякаш очакваше нещо наистина голямо. Ана отвори задната врата оставяйки одеялото и взе плика с храната, за да сложи и него и послушно , затваряйки вратата отвори другата и се настани на седалката, а лицето й грееше, така както никога преди, усмивка се бе настанила на него, без да може да я махне от там.

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пон Апр 22, 2013 7:54 am

Усмихна се на думите й, поглеждайки я многозначително и запали двигателя на колата. Изобщо не искаше да си тръгва от това място, но беше факт, че не желаеше да остава в необезопасена къща, когато бе с Ана. Наистина, охранителната система беше достатъчно добра, но без Търнър или служителите му, Грей не искаше да рискува. Всъщност, той никога не си бе падал по риска, по простата причина, че там не можеше да поеме всичко със своите ръце. Което ви дава отговор автоматично.
Пътя до Ескала премина в блажена тишина. Никой от двамата не искаше да прекъсва идилията, настъпила между тях. Бяха достатъчни само няколко погледа, срамежливи усмивки и в очите на Крисчън отново проблясваше онзи метален блясък. В главата си дори вече бе планирал къде точно ще я отведе, отново на онези негови скрити местенца, където винаги оставаше сам. Париж винаги му бе бил любима дестинация, просто защото поне за няколко минути можеше да остане сам. Напълно изключваше всички, които познава и се отдаваше на красотата на града. А сега щеше да я подели и с прекрасната госпожица Стийл, която бе успяла да завърти съзнанието му, само с онези нейни две сини очички, които всеки път прогаряха Крисчън.
Паркира колата в гаража и след няколко минути вече, вратите на асансьора се отвориха пред дългия коридор на апартамента. Държеше ръката на Ана и миг преди да я пусне, докосна опакото на дланта й с устни. Остави одеялото и чантите до плота в кухнята, където икономката щеше да се погрижи за тях и тръгна към спалнята, подсказвайки на Стийл да го последва. Още по пътя започна да съблича дрехите си, жадуващ за горещия душ. Остана само по долнището на анцуга си и хвърли тениската на спалнята. Дяволита усмивка се промъкна върху устните му и рязко се завъртя към Ана. Приближи се бавно към нея, в очите му се появиха онези черни въглени, които направо крещяха желанието, което изпитваше към нея и ловко се наведе. Обгърна бедрата й с ръце и въпреки насмешливия й писък, я преметна през рамото си. Засмя се ведро и тръгна към банята. Ана се извиваше в ръцете му, крещейки да я пусне, но след всеки път, в който тя го удареше по гърба, той затягаше още повече хватката около бедрата й. Пусна душа и както още течеше студена вода, скочи под струята. Ледените тръпки веднага накараха кожата му да настръхне и чу отново как Ана извика. Ухили се на физиономията й и прехапа устни при вида на вече подгизналата тениска. Очертаваше перфектно всяка нейна извивка, загадъчно , но достатъчно за да събуди интереса му.
-Мис мокра фланелка. - прошепна дяволито Грей и я притисна към стъклото на душ кабината, сваляйки рязко долнището си.
Ръцете му зашариха отново по тялото й, сякаш до преди час не бе правил същото. Студената вода бавно започна да се затопля, обливайки телата им, които бяха достатъчно нагорещени от близостта им. Крисчън веднага усети пулсирането в слабините си, готов да я има отново и отново. Но ако сега се отдадеше на желанието си, на другата сутрин нямаше да се измъкне от леглото. Което беше доста примамливо, но искаше да уреди колкото се може по-бързо заминаването им. Не можеше повече да седи на тръни в Сиатъл, само чакайки да се случи нещо. А от всичко, той най-много мразеше да чака. Факт, всеизвестен на всеки, който го познава.
-Колкото и да ми се иска да разкъсам всичко по теб и да те чукам цяла нощ .. - просъска през зъби и впи устни в нейните - .. ще оставя кулминацията за почивката ни.
С нежелание се отдръпна, а зверската възбуда, която изпитваше се очертаваше твърде очевидно върху боксерките му. Не, наистина трябваше да охлади страстите иначе не знаеше до къде може да стигне с всичко това. Затвори очи и наклони назад главата си, колкото силната струя да изпръска лицето му. Прокара ръка през косата си и отново впи очи в Ана.
Запита се какво ли щеше да прави в този момент, ако тя не се бе появила в живота му. Една картина веднага се завъртя в съзнанието му. Със сигурност щеше да бъде на балкона, с чаша вино в ръка и поредната книга, опитвайки се да се откъсне от всичко чрез нея. Щеше да си е играл в стаята с някоя нова подчинена и да преосмисля живота си отново и отново. След това щеше да си легне, а кошмарите да не го оставят да се наспи пълноценно. На другия ден всичко това се повтаряше, като добави и посещение на офиса.
Тръсна глава, прогонвайки всичко от съзнанието си и свали и боскерките си, захвърляйки ги на мраморния под до душ кабината. Помогна на Ана с тениската и я пое в обятията си, докосвайки устните й нежно. Да, сега бе различно и вместо да си легне сам, тя щеше да бъде до него.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Пон Апр 22, 2013 10:19 am

You are like a air for my soul
I. Have dream about U & Me!
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...



|Господи..защо беше нужно да прави всичко това, в момента се бе почувствала като някое малко детенце, играеха си точно като деца, но всичко си беше толкова тяхно, колкото на никога на другико... Но както винги или по – скоро както бе забелязала не можеше да се бори по никакъв начин с него.Продължаваше да се смее, но в същото време се опитваше да се освободи от хватката му „чувал с картофи”, а колкото повече се опитваше, толкова по безвъзвратно ставаше, защото той затягаше ръцете си около бедрата й, и всичко й се струваше невъзможно.
А да не говорим как й се искаше да го убие в мига, в който усети студената струя вода върху тялото си. Сякаш за секунди бе отешила горещото си тяло, но всичко това бе забравено минути по – късно, защото онова горещи усещае в тялото й, желанието в слабините й, всичко бе събудено отново в нея, само от близостта му, не можеше да повярва какво се случваше между тях.
И ето този мъж, само с едно докосване с един допир до тялото й... той беше способен да я накара да се побърка от желание. Преглътна едвам доловимо от усещанията. Като затвори очите си и се отдаде на усещането, което извикваше в нея всяко негово действие. Докосване, всичко което я караше да изпитва този мъж... А думите му, действаха й толкова възбуждащо, дори и тези думи, който не звучаха никак като романтика и цветченца, сега й звучаха толкова примамливо..толкова...хъм даже не можеше да намери думи, за това, което бяха предизвикали думите му в нея.. Преглътна лекичко, за да прогони така изгарящото желание от себе си.
Как можеше да бъде толкова ненаситна? И да продължава да иска още и още, а знаеше, че в същност не бе такова момиче, но както всички бяхме забелязали от както бе срещнала Крисчън всичко в живота й се бе променило, дори самата тя.. Искаше неща, който преди това не бе искала, чувстваше се толкова различно, изпитваше нужда от него и допира му.
Харесваше й да слуша дрезгавия му глас, който звучеше като мелодия в ушите й.. Боцкащото чувство от наболата му брада, докосването му... да всичко я привличаше като магнит към него. Двете напълни противоположности, който се привличаха и не можеха една без друга. Ето на това ни намирисваше на всички. Той с неговите мрачни кътчета и тя опитваща се да разбуди и премахне всичките му демони. Какво по – сладко от това. Можеше ли да ви стане по – интересно. Но никой от тях не знаеше какво им се готви, не.. не знаеха, че отново ще има пострадали, е това беше хубаво, че не знаха, нека си се нарадват един на друг, преди отново да са стигнали до онези крайности... Ана се остави на ръцете му, в който се чувстваше все по – сигуна и сигурна, сякаш нищо не можеше да й се случи, сякаш той нямаше да позволи да й се случи вече каквото й да е било. И тя знаеше, че е така, но можеше ли да бъде сигурна във всичко това?
В същност около Крисчън май винаги се случваха толкова неочаквани неща, че не можеше да бъде единствено сигурна, кога настроението му отново бързо и рязко ще се смени и тя отново ще бъде пометена заедно с това негово настроение.. не, не искаше да мисли за това, защото нямаше смисъл..
Вече мисля, че всички се бяха обедили, че Стийл е свикнала с бъразо сменящите се настроения, така че го очакваше винаги, но можеше ли това да не й направи впечатление? Е нямаше как да се случи, защото тя искаше Крисчън да е добре, да е щастлив и да я няма онази болка в очите му, която се появяваше заедно с всеки един негов спомен.
Но не само прегръдката му я караше да се чувства страхотно и да се отдава толкова спокойно на мислите си, въпреки, че около него й бе толкова трудно да мисли правилно?
Не, не тя мислеше съвсем правилно, но не можеше да мисли до край, защото когато той бе около й винаги други по – силни желания бяха извиквани у нея..
-Не може ли да си останем в леглото и да не ставаме от него – попита невино прехапвайки устната си, а едната й ръка премести нахалния кичур, който водата бе избутала и се бе настанил на лицето й, гъделичкайки нослето й, което пък си беше чисто начинание в опита й да не кихне..
Надигна леко главата си за да срещне погледа му, а очте й преминаха по всяко кътче на лицето му, карайки я да се усмихне все повече.. надигайки се на пръстчета устните й отново намериха неговите червени, сочни и така сладки.


_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]


Последната промяна е направена от ღAnaϞ на Вто Апр 23, 2013 1:14 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Вто Апр 23, 2013 8:37 am

Тъмни облаци обрамчваха небето над Сиатъл. Мъглата бе обхванала целия град, помрачавайки всеки слънчев лъч, който успееше да се процеди през тъмната завеса.
Крисчън отвори очи, събуден от дъжда, който тихо ромолеше отвън. Усети топлината, излъчвана от малкото тяло до него и се надигна на лакти, прозявайки се сънено. Нямаше никакъв спомен от съня си, което означаваше, че бе спал спокойно. Онова блажено чувство отново го заля и впери поглед към френските прозорци. Обичаше мрачното време, но сега сякаш му се струваше твърде депресиращо, сиво.
Измъкна се тихо от стаята, искаше да остави Ана да поспи още малко. Беше твърде рано, едва седем. Отиде в кухнята и видя икономката, която го поздрави мило. Грей й кимна в отговор и пое топлата чаша кафе. Заръча й да направи някаква закуска и излезе на балкона, сядайки на един от столовете.
Да, определено гледката на дъждовния Сиатъл му харесва някога. Олицетворяваше дните му, съзнанието му. Примесено с кошмарите, които имаше, идилията беше страховита. Но сега беше различно, повече се наслаждаваше на слънчевото време, което макар и рядко за тази част на щата, го караше малко или много да се усмихва. Вече различаваше емоциите си, гледаше по-истински на всичко, обръщаше внимание на всеки детайл. Нямаше да излъже, ако кажеше, че Ана го бе научила как да живее. Всяко ново чувство, което изпитваше, можеше да го усети с цялото си същество, да не мисли, да не бъде толкова вторачен в контрола. Някак вече не го плашеше тази идея, дори напротив. Беше готов да продължи малките стъпки, но само ако тя бе до него. Какво ли щеше да прави, ако Ана все пак решеше, че не той е мъжът за нея? Едва ли щеше да се съвземе лесно и едва ли някога щеше да се довери отново. Ако първият път е болезнен, би ли повторил? Никога.
Запали цигара и докосна устните си с палец. Замисления му поглед бе втренчен някъде в морето, което за разлика от предните дни, сега бе доста по-бурно. Вълните се издигаха високо, разбивайки се със ярост в скалите по крайбрежието. Водите бяха тъмни, почти черни. Не особено красива гледка, когато искаш да я сравниш с тази от предната вечер, при кея. Срамежлива усмивка се появи върху лицето му, когато спомените го заляха. Никога не бе имал по-истинска нощ, напоена с всички чувства, които изпитваше. Кога бе смесвал страх с желание и страст? Да, но Ана можеше да го накара да изпитва всичко наведнъж, без дори да се потруди за това.
Загаси тютюневото изделие в пепелника и влезе навътре, усетил примамливия аромат от готовата закуска. Малката азиатка (която все още няма име ;дд) бе приготвила омлет с бекон и бе наляла портокалов сок в две чаши. Крисчън извади правоъгълния поднос от шкафа и нареди всичко. Никога не бе бил сервитьор, но не му се струваше толкова трудно. Пое подноса и се насочи към стаята си, където Ана все още не се бе събудила.
Остави го на нощното шкафче и се наведе към нея, докосвайки с устни ъгълчетата на нейните.
-Добро утро, красавице. - прошепна Грей, милвайки скулата й с пръст - Закуска в леглото?
Беше толкова красива, когато спеше. Някак спокойна, чертите й бяха напълно отпуснати. Не се виждаше онова напрежение, което се забелязваше твърде отдалеч. Случилите се събития определено й се отразяваха и точно тази тревожност Крисчън трябваше да премахне.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Вто Апр 23, 2013 12:25 pm

You are like a air for my soul
I. Have dream about U & Me!
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...



|Сънища толкова сладки, а в същото време можеха да се превърнат в същински кошмар. Нормално ли беше това? Но нали знаете имаше една поговорка „Всичко хубаво има и своя край” Както й прекрасния сън на Ана превърнал се в същински кошмар.
" Ана беше на работа, а когато се прибра вместо Крисчън бе заварила Миранда в апартамента, (което бе наистина странно, но все пак нали сънува.. Нека да продължим де) Ана я погледна не вярващо, но в действителност Крисчън бе извън града отново, а трябваше вече да се е върнал и да я чака там.
Ана погледна към Миранда повдигайки едната си вежда, забелязвайки как госпожицата се рови в ймейла й. Завъртя очи колко типично за Миранда бе това.
-Имаш е-майл от него, беше написал, че ще те чака на залез слънце пред Ескала. – Ана се подсмихна и поклати глава, защо се опитваше да и даде романтика и сърчица, когато тя го харесваше и го искаше и без тях. Остави Миранда в кухнята, като се запъти към спалнята, извади онази синя рокля от гардероба. Да точно онази дето я бе облякла на първата им „среща” ако въобще можехме да наречем срещите им срещи.
Оправи се така както никога до сега. Радостна, че ще го види, толкова й бе липсвал, че нито един от вас не можеше да си представи, това, което изпитваше тя в момента..
Но и тя самата не знаеше, защо се вълнува толкова може би, защото понякога не вървеше Крисчън и цветя и сърчица в едно изречение, или просто защото не бе свикнала с това, той да е такъв? Май по – скоро и тя не знаеше, кое от двете. И тогава застана на прозореца забелязвайки, че слънцето залязваше, а можеше да види малката фигура от тук стояща пред Ескала, не можеше да повярва наистина, че той прави това. Поклащайки глава Ана излезна от стаята минавайки по коридора и се качи в асансьора, натискайки първия етаж.
Но имаше чувството, че слиза толкова бавно, сякаш бяха минали часове. А когато излезна бързайки да го види, осъзна че на вън е тъмно, мрачно и сиво.. А Крисчън го нямаше. Никъде. Но чуваше гласът му някак далечно и зловещо, виждаше около себе си на моменти лицето му, в очите му имаше онези дяволите пламъци, а на лицето му бе показана една толкова странна и не типична за него усмивка, от която я побиваха тръпки. Смеха му звучеше толкова зловещо..
-Искаш ли да ме имаш Ана? – попита я той, а тя сложи дланите си запушвайки ушите си, не искаше да слуша игрите на съзнанието й, сви се на плочките като стискаше зъби и очи
– Хайде Ана намери ме.. – продължаваше да звучи гласа в главата й, но тя не искаше да го слуша.. Не.. това е само сън..
"

И точно в този момент усети така нежния допир до себе си, и очите й бавно изпърхаха отваряйки се и виждайки прекрасното му лице, усмивката му.. И някак си й олекна, той бе там, а тя се почувства толкова щастлива.. Закуска, о колко хубаво звучеше..
-Добро утро и на теб – опита се да изглежда колкото се може по – спокойна и тя наистина се бе почувствала така при вида му. Изглеждаше добре, и някак променен, може би спокойния му сън си казваше думата.
-Закуска? Зависи каква закуска предлагате господин Грей – да наистина не бе гладна, може би за храна.. Но някак не искаше да си го признае в момента. Просто му се усмихна като седна в леглото, а лицето й се оказа на милиметри от неговото, както и устните й. Усмихна му се преди да докосне неговите ефирно и внимателно, чувстваше всичко това толкова сладникаво, но толкова много й харесваше, когато всичко протичаше именно по този начин
– Ами какво ще кажеш, да се върнеш в леглото – прошепна срещу устните му, като се подсмихна лекичко, не не искаше да става искаше да се излежава до него и да не прави абсолютно нищо. Просто да се чувства сигурна, спокойна и щастлива?
Да точно това чувстваше, когато той бе толкова близо до нея именно щастлива. А й какво пък времето на вън бе толкова мързеливо, че всеки би предпочел да остане в леглото наслаждавайки се на любимия си точно това искаше да направи Ана, да се наслаждава на мъжа, който й даваше всичко, което й бе нужно



_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Вто Апр 23, 2013 6:43 pm

Предложението й беше повече от примамливо, но неслучайно нямаше как да се съгласи. Просто искаше да се махне колкото се може по-бързо то Сиатъл и за няколко седмици да остави всички проблеми зад гърба си. Не виждаше друг изход от цялата ситуация, особено когато Амбър все още се разхождаше свободна и кой знае какво бе намислила.
Взе подноса със закуската и го постави между двамата, кръстосвайки крака под себе си. Отпи глътка от портокаловия сок и многозначително погледна Ана, подсказвайки й, че наистина трябва да се нахрани.
-Голяма сте ненаситница, госпожице Стийл. - наклони глава и се подсмихна, вкусвайки от омлета - За съжаление няма да мога, искам да организирам всичко колкото се може по-бързо.
Вече си представяше как заминават, толкова далеч, на места където никой не ги познава. Можеха да се разхождат без да се притесняват, че някой може да ги снима и да превърне всичко в един солен компромат. Всички бяха наясно какво можеше да скалъпи един журналист. От едно привидно нищо, в голям медиен скандал. Някак не искаше все още света да разбира за Ана, сякаш я пазеше само за себе си. Но не това бе причината и отново се подсмихна, прогонвайки тези мисли. Просто нямаше как да допусне да направят личния им в публично достояние. Веднага щеше да започнат да се ровят в миналото й, да пишат километрични статии за това от къде е, с какво се занимава, та дори и обкръжението й от приятели. Едва ли щеше да го понесе особено леко и именно това спираше Крисчън от свободните разходки в парка. Колкото и всъщност да нямаше време за нещо подобно. Което си беше друга основна причина да иска да се откъсне от Сиатъл.
-Защо не дойдеш с мен в офиса? - вдигна глава, осенен от тази идея - Ще има друга причина да разгледаш сградата, без този път да се изчервяваш толкова много.
Намигна й дяволито и отпи от сока. Да, този момент определено винаги щеше да остане запечатан в съзнанието му. И, онзи въпрос, как беше .. "Гей ли сте?". Искаше му сега злорадо да се заяде, напомняйки й, но не видя никакъв смисъл. Определено можеше да я попита дали вече е получила отговор на този въпрос, но и нямаше как да остане пас. Все щеше да намери нещо, с което и тя да се заяде. Сякаш й бе в кръвта това. Всичките им скандали бяха доказателство, че колкото бе твърдоглав и инат единия, то толкова беше и другия. Може би оттам идваше онази страст, която буквално струеше от вените им. Крисчън никога преди не бе чувствал подобна възбуда до жена, още по-малко желание. Именно заради това всеки път бе като опиянен, разтърсван от животинското, което се пробуждаше в съзнанието му.
Колкото повече се задълбочаваше в мислите си, толкова повече започна отново да усеща някаква възбуда. А точно в този момент знаеше, че наистина няма да мръдне от леглото ако избуташе закуската настрани и се впуснеше в любовната игра.
Изяде омлета си и се изправи, оставяйки Ана да закуси. Съблече боскерките си и оповести, че влиза до банята. Този път трябваше да се изкъпе набързо, не искаше да закъснява за офиса. Колкото по-бързо запазеше апартаментите в хотелите, толкова по-добре. А за това се грижеше новата му секретарка.
Влезе под душа и затвори очи, наслаждавайки се на горещата вода, стичаща се плавно върху тялото му. Винаги бе обожавал просто да седи под струята и да размишлява, отмятайки всички проблеми, които му се струпваха през деня. След това винаги се чувстваше далеч по-освежен, макар и непълноценно. Все пак, всяко нещо си имаше и плюсове и минуси. В интерес на истината, май за него повечето неща имаха само минуси. Да, Крисчън Грей и неговите мрачни мисли.
Уви кърпа около тялото си и излезе, прокарвайки ръка през влажната си коса.
-Все още ли не си станала да се обличаш? - ухили се на Ана, отваряйки гардероба и преглеждайки костюмите на закачалките.



_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Вто Апр 23, 2013 8:09 pm

You are like a air for my soul
I. Have dream about U & Me!
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...



|Погледна го като повдигна едната си вежда. В офиса с него, хъм спомни си първия ден,в който го бе видяла и определено нямаше как да не се сети за онзи въпрос, но.. Какво да ви кажа, той беше хъм неправилен или по – скоро не бе зададен на правилния човек или хъм, май по – скоро въобще не беше нейн въпрос. Въпреки,че именно нейните устни го бяха изрекло.
Но честнно не й пречеше, даже се забавляваше, когато всеки път и доказваше, че няма нищо общо и е много по – далеч от значението на думичката ‘Гей’ подсмихна се лекичко и изпи портокаловия сок, докато се излягаше отново на леглото не й се ходеше никъде, но можеше ли да откаже да изкара един ден в офиса с него, само за да е с него, не заради друго.
Облиза леко устните си, докато го наблюдаваше как се облича. Различни чувства преминаваха през нея, чувстваше се едновременно толкова привлечена и искаща и едновременно, искаше да се сдържа да не го направи..
Защото бе сигурна, че може да го накара да се върне в леглото, но някак си не искаше. Просто един ден, в който отново нещо щеше да бъде уреждано, и да именно това, да се махнат от Сиатъл. Поне за малко да бъдат далеч от всички проблеми..
Присви леко очите си, като се подсмихна ставайки от леглото и свали тениската му хвърляйки я на леглото. Влезна в банята миейки лицето си, и погледна отражението си. Беше щастлива и това всеки можеше да го види от километри. Просто лицето й сиаеше. Върна се в стаята заглеждайки се в него. Повдигна леко едната си вежда, като го погледна..
-А аз си мислех, че вие сте ненаситния господин Грей – констатира Ана, докато бавно се обличаше. Е какво пък, все пак виждате ли от както се виждаше с господин Грей, Ана бе спряла да се изчервява толкова честичко, въпреки че това си беше най – големия й чар и определено не можеше да се отърве толкова лесно от него. Подсмихна се лекичко, докато прехапваше устната си и извъртя очите си обличайки една червена риза, а към нея добави и черната пола която заставаше малко над коляното й..
Добре може би днес можеше просто да се радва на ниските пантофки, толкова не й бяха удобни тези токове, но пък. Защо не?
Погледна се в огледалото, като среса косата си връзвайки я отново на висока опашка, винаги правеше така все пак не обичаше да оставя косата си пусната, а й така разкриваше по голямата част от лицето . Набързо намаза лицето си с крем и леко се подсмихна на отражението, не слагаше почти нищо на лицето си, което бе голям плюс за кожата й, която бе толкова млада и й личеше колко запазена беше. Така де кожата й. Подсмихна се на глупавите си мисли, и когато реши, че самата тя е готова се обърна към него.
Поклащайки леко глава, гледайки го колко глупаво седи срещу гардероба загледан в костюмите си. Приближи се към него, като обхвана ханша му с ръце. И се подсмихна леко докосвайки устните си до гърбът му.
-Защо не пробваш нещо по – светло? – попита тя, съвсем лекчко, все пак всичко около него бе черно, сиво, синьо, ами какво щеше да му коства да праобва нещо по – светло от сивото, или пък друг нюанс на черното, но няколко идей по светъл?
Леко потърка нослето си в рамото му, поемайки прекрасния му аромат, който не бе никак натрапчив, не бе толкова хубав, че Ана можеше да го поема с дни, без да се замисля. Да седи и да поема аромата му, който бе така наситен, така задоволителен. Сякаш бе свикнала толкова много, с него, че я преследваше на всякъде. Пусна го като се отдръпна и седна на леглото скръствайки краката си внимателно .
-А мен питаше, дали съм готова, когато самия ти все още не си- поклати главата си. Мъж понякога можеха да бъдат по – големи флегми и от една жена, е в повечето случай това се случваше, когато ги мързи прекалено много или пък нямат никакво желание да направят нещо. Да май така беше. Прибра онзи немирен кичур коса, който се бе измъкнал от опашката й и наклони главата си на една страна все още гледайки го. И наслаждавайки се на извивките на тялото му.


_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Сря Апр 24, 2013 7:55 am

Идеята й не бе лоша и Крисчън се подсмихна. Само дето той по-различен цвят от онези три, просто нямаше. Малко по-светло сиво щеше да свърши работа. Извади костюма от гардероба, заедно с вратовръзка в същия нюанс и бяла риза, оставяйки ги на леглото. Подсуши тялото си с кърпата и започна да се облича, поглеждайки от време на време към Ана.
-Изглеждаш като истинска бизнес дама. - констатира, прехапвайки устната си и се усмихна - Да те назнача направо като главен сътрудник?
Наклони глава настрани, вгледан в очите й, докато закопчаваше копчетата на ризата си. Това определено щеше да му се хареса, но много добре знаеше реакцията й. Типа искам-да-постигна-всичко-сама му беше пределно ясна. Може би точно това й харесваше толкова много. Желанието да се потруди сама за всичко, а не да чака да й бъде поднесено на златна тепсия. Буквално.
След няколко минути вече бе напълно готов и се запътиха към асансьора. Крисчън преглеждаше е-майла от телефона си, толкова съсредоточено, че бе смръщил вежди. Така и не бе научил шибания италиански, как се предполагаше да знае какво иска италианската компания от него? Врътна очи с досада и прибра телефона в джоба си, когато асансьорът оповести, че са достигнали гаражите. Вратите плавно се отвориха и очите на Грей веднага се спряха на Бил, който вече ги очакваше пред колата. Поздравиха го и двамата се настаниха на задната седалка.
-Направо към Грей Ентърпрайзес, Бил. - разсеяно проговори Крисчън, облягайки се на седалката.
Хвана ръката на Ана и се заигра с пръстите й, вгледан през прозореца. Това спокойствие, което се бе възцарило в съзнанието му, бе направо плашещо. Това нова чувство можеше да го накара да се побърка, не знаеше какво точно трябва да прави. Щеше да излъже ако кажеше, че предпочита онези сиви дни, но сега? Да, трябваше да се пусне по течението, но като че ли това щеше да е най-трудното от всичко останало. По-трудно и от докосването на Ана върху гърдите му. Имаше чувството, че всичко му се изплъзва измежду пръстите, подобно на ситен пясък. Не можеше да го контролира, дори и да иска.
Улисан в мисли, изобщо не усети кога бяха пристигнали пред входа на сградата. Крисчън отвори вратата и подаде ръка на Ана да слезе. Погледа му се проплъзна по етажите на сградата, свивайки леко очи. Не можеше да отрече, че бе горд с всичко това. Но пък и никога не го показваше, не виждаше смисъл.
Преплете пръсти с тези на госпожица Стийл и се запъти към входа. Служителите му се усмихваха ведро и ги поздравяваха, кимайки покорно с глави. Не малко от тях искаха да се доберат до неговия етаж, където знаеха, че щяха да имат далеч по-доходоносно работно място. Само дето не всички можеха да му докажат, че си заслужават.
Влязоха в един от асансьорите и няколко минути по-късно, вече бяха на двадесетия етаж, където секретарката на Крисчън ги посрещна бодро. Очите й се стрелнаха към преплетените им пръсти, но не позволи на изражението си да се промени. Грей беше готов да се ухили, но единствено й заръча да им донесе две дълги кафета в офиса му.
-Тези погледи едва ли някога ще ми омръзнат. - засмя се той, влизайки в офиса и остави куфарчето на бюрото - Харесва ми да те гледат така.
Наклони глава и повдигна леко вежда. Подсмихна се и включи лаптопа, който автоматично поиска данните му. Въведе набързо нужната информация и когато секретарката му влезе, той разсеяно проговори към Ана.
-Къде желаеш първо, Ана? - пое своята чаша и отпи солидна глътка от кафето.
Искаше да отидат там, където тя искаше. Той бе посещавал повечето големи градове в Европа, които бяха идеалното място за икономически прогрес. Нямаше да му направи особено впечатление, но пък за сметка на това, щеше да бъде напълно въодушевен ако и Ана се забавляваше. Искаше винаги да вижда усмивката й на лицето, толкова искрена и лъчезарна. Направи знак на секретарката му да слуша внимателно, подразбирайки се, че тя самата трябваше да се погрижи за резервациите.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Сря Апр 24, 2013 10:20 am

You are like a air for my soul
I. Have dream about U & Me!
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...



|Ана се загледа в него и извъртя очи, присвивайки ги лекичко, скръсти ръцете си под гърдите си, като се нацупи
-Мислиш ли, че има смисъл да обсъждаме това? – попита го повдигайки едната си вежда, докато го наблюдаваше как се облича. – Мисля, си че по – скоро няма да работа, от колкото да работя с теб или да ми поднасяш всичко на тепсия.. Как беше? А, да. Не смесвай бизнеса с удоволствието, бебчо – сподели му мислите като се подсмихна на думите си, определено тази думичка не звучеше толкова добре от нейната уста, както от неговата. Поклати глава подсмихвайки се и тогава се сети, да май Крисчън си падаше именно по това, да смесва бизнеса си с удоволствието, Именно това беше направил с Амбър. Ана преглътна лекичко сещайки се за нея и затвори очите си за миг.
В дейстивтелност не искаше да мисли за това, но знаеше ли в кой момент тя отново щеше да се появи и да се намеси в живота им? Не никой не знаеше това и надали можеше да предположи. През цялото време просто мислеше за това, мозъка й се въртеше именно около тези въпроси. Кога отново връзката им ще бъде разстърсена от нещо, което отново ще предизвика паника, а може би и поредния скандал помежду им. Тишината, да продължаваше да гледа през прозореца на колата, толкова замислена, за бъдещето им, което бе толкова неизвестно. Е поне за тях двамата любов ;д . Гледаше минаващите сгради покрай тях и просто не искаше да обмисля, какво можеше да изпита ако отново го изгубеше по някакъв начин, но всичко това се въртеше като торнадо в малкия й мозък точно в този момент. Можеше ли да си позволи да го загуби отново.
Въпреки, че последния път бяха прекарали не повече от четиредесет и освем часа разделени. Ана преглътна лекичко при спомена за разкъсващата я болка, и за начина по който се бе почувствала тогава. Но сега не нямаше да го позволи. Поне тя си мислеше, така. Тръсна глава избутвайки всички черногледи мисли някъде далеч в съзнанието й, за да не мисли за това. Не сега имаше нещо много по – хубаво за което да мислеше. Нямаше да позволи черногледството й да съсипе, пое си глътка въздух преди да слезне и да вплете пръсти в неговите.
Да беше й ясно реакцията на поне женските индивиди, който го заобикаляха. Начина, по който го гледаха, просто не можеше да отрече, че се радва на завидно женско внимание, което пък от друга страна наистина не се нравеше много много на Ана.
Слушайки го, поклати глава, и се подсмихна
-А на мен, пък не ми харесва, че всяка една тук иска да е на моето място – констатира тя поклащайки глава гледайки през прозорците. Да харесваше й тази гледка, като се замислим така май Крисчън винаги намираше перфектната гледка, онази красота скрита в малкия свят, именно той също притежаваше красота, не само външна, но и вътрешна и Ана се обеждаваше в това с всеки изминал ден, колкото й да знаеше, че има много тъмни кътчета е него..
Слушаше думите му замисляйки се, къде би искало всяко едно момиче да бъде заведено.
-Ммм, мисля си какво би казал, да започнем от Верона? Ами след това Онези замъци в Амстердам, може би Венеция, Париж, Лондон , някое топло местенце? – попита го тя като се подсмихна лекичко, винаги бе искала да посети някое от тези местенца, а защо сега да не му ги предложеше. Въпреки, че някак си бе сигурна, че той е посетил повечето от тях, все пак това бе Крисчън Грей, можеше ли да се усъмни дори за секундичка в него. Приближи се, като леко мина с пръстите си по рамото му, преди да седне в онзи фотьойл , на който в същност вече бе сядала и ето този път просто не успя да се сдържи, а звънкия й смях се разнесе леко тихичко из между устните й..
-Вие Гей ли сте господин Грей? – попита го тя, като усети червенината заиграла на бузите й, а дори очите й се смееха сещайки се за физиономията му тогава. Знаеше, вече знаеше отговора на този въпрос, но просто наистина не издържа и му го зададе отново. Имаше някакво леко чувство, че този път ще опита от хапливия му език, но пък й беше забавно да го попита отново особенно когато знаеше отговора на този въпрос.


_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Christian.
Sis, Baby Boo
Sis, Baby Boo
avatar

Брой мнения : 332
Харесани постове : 84
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Сря Апр 24, 2013 9:02 pm

Закачливата Ана определено му допадаше много. Искрения й, топъл смях бе като камбанен звън в ушите му, накара го и той да се усмихне широко. Винаги имаше толкова странно въздействие върху него, в един миг може да го накара да се смее, а в друг да я гледа втренчено и да се чуди какво по-точно й минава през главата.
Но пък последния й въпрос, направо го накара за малко да се задави с кафето си. Очите му се забиха директно в нейните и само преглътна. Той самият бе искал да се пошегува с това, но по някакво необичайно стечение на обстоятелствата, си бе премълчал. Причина номер едно - не искаше да злорадства. Е, явно малката сама си го просеше.
-Колко още оргазма трябва да изпитате, за да научите отговора, госпожице Стийл? - нехайно отвърна, сякаш питаше колко е часът.
Този вид реконструиране на първия им разговор, определено успя да го развесели. Сякаш отново я виждаше за първи път и се чудеше защо изобщо се бе съгласил на това интервю. Какво ли щеше да бъде ако все пак нейната приятелка не бе болна и именно тя се бе срещнала с него? Едва ли нещо щеше да е същото в този момент, съмняваше се дори дали щеше да познава Ана. Въпрос, на чийто отговор бе ясен.
Напълно изумил, че секретарката му все още е там и ги гледаше с широко отворени очи, Грей я погледна и повдигна вежди. Тя схвана намека му и набързо излезе, подвила опашка. Понякога наистина се учудваше как може да има хора без грам усет. Поклати глава и затвори лаптопа, вадейки кутията си с цигари.
-Сигурен съм, че ще се влюбиш във Венеция. - подсмихна се съвсем леко, палейки цигара - Не е така блестящ като Париж или Лондон. Има някакъв доста голям чар в този град. Поне на мен винаги ми е харесвал най-много.
Дръпна силно и се изправи, приближавайки се към френските прозорци. Отвори единия, защото много добре знаеше как Ана понасяше цигарения дим и се облегна на колоната, вглеждайки се в Сиатъл. Дъждът се бе усилил още повече, но на никой не му правеше впечатление. Гражданите бяха свикнало с обичайното буреносно време.
В главата му вече се оформяше страхотната почивка, която щяха да имат. Бе решил първо да минат именно през Венеция, където можеше да наеме и яхта за цялата седмица. Не искаше да я впечатлява с луксозните хотели или скъпите ресторанти. Трябваше да намира други начини, непонятни за него. Именно за това този път, за първи път, той самият се чувстваше толкова развълнуван. Имаше достатъчно време за да измисля нещо оригинално, най-лесно щеше да й купува разни глезотии за хиляди долари. Но не там бе целта.
Загаси цигарата в пепелника и се обърна към Ана, подавайки й ръка да се приближи към него. Преплете пръсти с нейните и я завъртя пред себе си, прокарвайки пръсти през талията й. Докосна слепоочието й с устни, а след това й показа мястото, където се предполага да е тяхното малко скривалище.
-Вече е и твое. - прошепна в ухото й и дари скулата й с няколко бързи целувки - А и нали знаеш, че никоя никога няма да бъде като теб. Нито пък да заеме твоето място.
Да, ето там вече бе голяма разлика. Самият той си признаваше, макар и не директно, колко много бе хлътнал. Е, може би все още нямаше смелостта да изрече онези две думи, но знаеше, че малко по-малко точно това се случваше. Любовта, която изпитваше не можеше да сбърка с никое друго чувство. Никога не бе изпитвал нещо толкова силно, именно заради това знаеше, че е точно така. Каква ирония на съдбата само.


_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Lately, I've been, I've been loosing sleep
Dreaming about the things that we could be.
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   Чет Апр 25, 2013 12:20 am

You are like a air for my soul
I. Have dream about U & Me!
Whenever I'm alone with you.You make me feel like I am whole again.Whenever im alone with you.You make me feel like I am young again.However far away, I will" always love you.However long I stay, I will always love you.Whatever words I say, I will always love you. ...



|Дa ето го, нямаше просто как да го пропуснем,хапливия език на господин Крисчън Грей, е да вярно всичко това доведе до изчервяването на Ана.. Все пак не бяха само двамата, не беше и секретарката му,Ана я погледна леко сконфузено, а след това се смръщи срещу му..
-Явно не са достатъчно задоволителни, господин Грей! – отвърна му тя, като завъртя очите си, и му направи физиономия. Да тя принципно не му правеше физиономий, но сега.. сега просто Крисчън си го беше изпросил. Погледна го съдрдито, като знаеше, че в думите й няма грам истина, е тя знаеше, ама той знаеше ли? Надяваше да знае. Въпреки, че би трябвало да я познава достатъчно добре, от към онази част, все пак нашата малка Мис, не бе лягала никога с друг.. Прехапа леко усната си при тези мисли, и се загледа в него.
Да времето на вън беше повече като неговото перманентно настроение, което като че ли последните дни си бе взело отпуск. Но тихо никога не е късно онова лошо сиво настроение, да се завърне на хоризонта. Поклати леко глава, като се подсмихна когато видя протегнатата му ръка и стана от стола, за да иде при него, да го почувства отново близо до себе си, за да се почувства сигурна..
Всеки път, в който преплиташе пръстите си в неговите се сещаше, за онова първо мимолетно докосване, но докосване, което бе предизвикало силно електричество в тялото й, което пък от своя страна я накара да дръпне ръката си от учудване. Хъм, като се замислеше така, май определено първата им среща е била същински провал така де онова „интервю”.. Но не сега не съжаляваше за нито една минута прекарана с него. Не съжаляваше, че се бе съгласила да дойде именно тук вместо Миранда.. все пак не можеше да си представи в момента Миранда да седи до него, или пък която й да е друга жена, ами не тя. Подсмихна се сама на мислите си, като опря челото си в брадичката му.
Уединение, почивка, само той и тя, колко по – хубаво можеше да й звучи. Ако искаше и на полето да я бе завел, щеше да се почувства по същия начин, както като я заведе на екскурзия. Та Ана много добре знаеше, че това нямаше да се случи, за това просто приемаше всичко, като залсужена почивка. Въпреки, че от самото начало бе твърдо против Крисчън да прахосва парите си около нея, но .. нямаше избор нали? Все пак като се съгласи да го вземе тя го взе с всичко което имаше, и сега не можеше да върне това, което не й се нравеше. Да в това, което той имаше нямаше нищо нередно все пак бе спечелил всичко с много труд, а най – важното, е че бе постигнал всичко сам.
Както й тя искаше да постига всичко сама в живота си, добре след като той самия го бе направил, защо не искаше да я разбере? Може би както винаги разликата между мъжа и жената.. Но Ана нямаше да мисли за това точно сега. Въздъха лекичко като се сгуши в него. Беше й толкова приятно толкова спокойно, че не искаше никой и нищо да ги обезпокоява, но все пак той бе на работа за разлика от някой хора, който тихичко се скатаваха..копнеейки просто за малко повече време с Крисчън.
-Виждате ли господин Грей, колкото й оргазма да преживее тялото ми, няма да бъдат достатъчни, че да ми докажете именно това – пошегува се с него, отново. Беше й забавно, бе щастлива, и просто й харесваше да го закача на тази тема. А нека й да не забравяме, че кхъм кхъм, Ана все пак едва ли не все още малко или много влизаше в графа „дете” така де недоизживяно детство, все пак бе на двадесет и една не на петдесет. Но това пък въобще не й пречеше, дори понякога да се държеше именно като такова, тя мислеше, доста добре за възрастта си, а да не говорим за действията й.
Кое двадесет и едно годишно момиче, би било готово да скочи с двата крака в онзи договор? Ами май всяко имайки предвид чара на господин Грей.. Нооо чакайте все пак! Да си гледа работата чара му, а и договора, така или иначе не го бе подписала, а бе получила нещо много по различно (не можах да заспя любова -.- И да и се разлигавих на края на поста.. не върти очи и не се напикавай от смях )


_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Пентхауса на К. Грей   

Върнете се в началото Go down
 
Пентхауса на К. Грей
Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Seattle :: Elite :: Escala-
Идете на: