ВСЕКИ СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ ФОРУМИТЕ СА ЕДНООБРАЗНИ, ЧЕ НЯМА НИЩО НОВО ИЛИ ОРИГИНАЛНО Е ТОВА Е НА ПЪТ ДА СЕ ПРОМЕНИ. СТРАННИЧЕ, ДОБРЕ СИ ДОШЪЛ НА ОСТРОВ

 
ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Flag Counter
▶Добре дошли!
в Сиатъл

Съществуват пет големи компании, обхващащи почти целият щат. Всяка компанията се състои от два съдружника, които ще са собствениците на империята и служители, които работят там. Както е известно бизнеса е една голяма, световна индустрия,а между компаниите винаги е имало неприязън и желание за повече мощ. Но както във всеки друг град, този също не пропуска да приюти и едни от най-големи наркодилъри, фалшификатори, наемни убийци и т.н. Всеки от тях много добре знае как да върти лесни пари, изплъзвайки се лесно и незабелязано на органите на реда. Много от хората, идващи от "подземния свят", желаят да завземат някоя компания, чрез убийство на реалните собственици.



▶Вие сте влезнали
като
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
▶Екипа

Cristian Grey.

▶administrator


- sahara

▶administrator

▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Top posters
.a.n.n.a.
 
Christian.
 
Thayer
 
Caroline.
 
Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
 
Chiara.
 
Jenny Humphrey
 
miss grey.∞
 
Flor Leroxe
 
Виктор.
 

Share | 
 

 Disire

Go down 
АвторСъобщение
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Disire    Чет Апр 11, 2013 10:25 am

[You must be registered and logged in to see this image.]

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
.sarah

avatar

Брой мнения : 14
Харесани постове : 0
Join date : 20.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Disire    Пон Апр 29, 2013 7:29 pm

*нека си представим, че всъщност действието се развива някъде зад въпросния клуб или на 2-3 пресечки от него.

Ето защо рядко кривваше от познатия си път, защото направеше ли го трудно успяваше да влезе обратно в правилния или й бе твърде трудно да се върне назад по стъпките си. Понякога смяташе, че е твърде организирана, че твърде често оставя от онези цветни лепнещи листчета по хладилника си, които да й напомнят кога е на зъболекар или какво трябва да купи от магазина. Твърде често плануваше деня си още от предния и никога не кривваше дори с минута от ясно установения й в минути и секунди план. В редките случаи, когато всичко й писваше, когато искаше да захвърли всяко едно нещо от живота си, да се отърси от миналото си, тя поемаше в друга посока, завиваше в погрешния завой и така се озоваваше в ситуация, от която трудно успяваше да избяга.
В един непознат град беше още по-лесно да се изгубиш. Точно това се бе случило с нашата героиня, която скиташе в безтегловност из улиците на Сиатъл и докато с интерес оглеждаше и разучаваше околността, бе успяла да изгуби красивия си задник, на място, което й беше пълна мъгла. Тъмнокосата се завъртя на петите си търсейки някъде табела с името на улицата или поне нещо, което можеше да й подскаже къде точно се намира, но по всичко личеше че това място си е направо забравено от Бога.
- Чудесно Сара, можеше да попаднеш в магазин за близалки, но неее ти ще се изгубиш в някакво задънено място миришещо на урина – измърмори сама на себе си пъстрооката, след което се подпря на стената зад себе си и въздъхна тихо удряйки няколко пъти главата си в тухлената повърхност, макар и съвсем леко.
След моментното суетене и объркване, страхът не закъсня – страх че нещо неизвестно я очаква, нещо от което нямаше да успее да се предпази. Тялото й бе залято от студени вълни, които накараха всяко косъмче по нея да настръхне, мозъка й заработи на бързи обороти и впрегна всичките си налични мозъчни клетки задавайки им една единствена задача – да намерят изход от тази ситуация, в който тялото й си оставаше цяло, без дори драскотина. И като в някой малоумен филм на ужасите, едва след като момичето се моташе приблизително двадесет минути, все пак се сети че има мобилен телефон, който можеше да използва. Гугъл мапс, който да й каже „ти се намираш тук” и „изхода е в тази посока”, ах колко добре би й дошло едно такова приложение. Сара извади телефона си и тъкмо набра номера на информация, когато устройството издаде някакъв жальовен звук и малко след това примигна за последно преди да се изключи - още една грешка, която съпътстваше повечето бързо умиращи във филмите на ужаси.
Върнете се в началото Go down
Charles Darwin
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 13
Харесани постове : 0
Join date : 29.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Disire    Сря Май 01, 2013 5:59 pm

Деня бе хубав и всичко вървеше повече от добре, затова и Ерик реши да мине през един от бъдещите си клубове и да види, дали помещението наистина си заслужаваше парите. Беше собственик на негов … нека го наречем приятел, който бе решил, че има нужда от по-голямо помещение, тъй като бизнеса бе потръгнал, но все още не можеше да си позволи два клуба, затова бе решил да продаде първия си. Дейл бе ходил веднъж два пъти там и бе останал приятно изненадан, но това беше само от страна на забавлението. Когато ставаше въпрос за бизнес, нещата седяха различно, затова и нашия красавец реши да отиде ранната вечер, преди още да е отворил.
Огледа първо района, като остана с убеждение, че тук щеше да се продава доста лесно, а и нямаше чак толкова полицаи, както в по централните части на града. Не, че нямаше и връзки там, но защо пък да не спести някой долар и да го вложи в новия си клуб, вместо да го дава, на някой мазен полицай, който се чуди от къде да изкара някоя друга банкнота. А и хората в този квартал изглеждаха някак … ами нека си го кажем направо – зависими. Наркотиците бяха забавление за богатите, нужда за бедните и пари за Ерик. Всеки трябваше да живее някак.
Дейл поседя известно време в по-задънените улички, като бе оставил колата пред сградата, а той спокойно си крачеше отзад. Добре де, не бе чак толкова спокойно, тъй като бе намерил за нужно да вземе и пистолета си, но знае ли човек кога какво ще му се случи. Вярно, че той бе доста самоуверен и всеки, който знаеше кой е не би го доближил, но нямаше нищо лошо в малко предпазни мерки. Но вместо да се оглежда за потенциални крадци и побойници, той бе отдал цялото си внимание на една от тук добре изглеждаща дама, която се бе подпряла на бъдещия му клуб и вече десет минути се побъркваше. Е … поне имаше време да си доизпуши цигарата и след като най-накрая я хвърли на земята, тръгна бавно към нея, срещайки притеснения й поглед.
- Ако обичате, възнамерявам да купя сградата. Не е нужно да я рушите – каза той със закачлива усмивка, коментирайки „ударите”, които бе нанесла на стената с глава – Не ми изглеждате като момичетата, които обикновено се срещат той – отбеляза най-накрая Ерик, като по-скоро си я попита какво прави момиче като нея точно тук.

Дрехи:
Spoiler:
 

ПП. Извинявай за забавянето, малко попрекалих. Дано поне да си е заслужавало :D
Върнете се в началото Go down
.sarah

avatar

Брой мнения : 14
Харесани постове : 0
Join date : 20.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Disire    Сря Май 01, 2013 6:27 pm

Тръпките по тялото на Сара не спираха, вървяха като приливни вълни, плъзгаха се по гърба й и достигаха чак до пръстите на краката й. Ако някой се загледа в нея като нищо щеше да реши, че е някое пропаднало леко момиче - с изпито лице, макар в момента да бе от страх и цялата трепереща, като причината отново бе страха. Паник атаките, които често получаваше понякога водеха до едно нейно буквално психично изкривяване - започваше да заеква, да трепери, чувстваше как някой я следи и често започваше да крещи и бута предметите около себе си неконтролируемо. Лекарите я оправяха с една конска доза морфин, но и до ден днешен момичето не можеше да ги преживее, все пак за някой с нейното минало бе що годе нормално, всекидневния психически, физически и сексуален тормоз и то върху едно дете води до подобни проблеми.
Тъмнокосата се сепна когато чу мъжки глас. Автоматично стисна чантата си премествайки я пред гърдите си сякаш тя бе най-голямото й оръжие, всъщност вътре имаше лютив спрей, но най-вероятно докато го открие щеше да мине цяла вечност. Погледа й бързо обходи непознатия - добре облечен, добре изглеждащ, но въпреки това в очите на Сара той бе само поредната заплаха, макар да излъчваше необясним за нея чар. След като господина довърши изречението си, бързо успя да потвърди теорията на Сара, че изглежда като леко момиче. Смръщи се, след което се отдръпна от стената и приглади косата си към тила.
- Не съм от тях, изгубих се - измърмори светлооката, като приличаше досущ на малко дете, чиято близалка току що е била брутално отнета. - Вие самият не приличате на човек, който се мотае на такива места - продължи след миг Сара, след което сключи вежди и наклони глава на една страна. - Освен ако не сте тук да си търсите едно от въпросите момичета, макар да не мисля че имате нужда да си плащате за да се уредете.
Върнете се в началото Go down
Charles Darwin
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 13
Харесани постове : 0
Join date : 29.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Disire    Сря Май 01, 2013 7:10 pm

Ерик просто не можеше да наложи на устните си да се отпуснат. След последните думи на непознатата, те бяха широко изпънати и показваха колко приятно му бе станало от чутото. И все пак се почувства малко неудобно, че я бе накарал да се почувства по този начин. Та нали й каза, че не му прилича на момичетата, които често се срещат тук … или той нещо започваше да забравя и да говори обратното на това, което мисли. Е, нямаше никакво значение, защото не възнамеряваше да остави нещата така, нито пък нея тук. Беше права, той нямаше нужда да плаща, за да получава, а и обичаше предизвикателствата. И може би точно това бе причината да вижда нея като едно интересно предизвикателство.
- Бизнес – оправда се Дейл, като вдигна безпомощно ръце – Най-развит е там, където най-малко очакваш, а за такива неща не може да се капризничи. Тъкмо се канех да вляза, за да видя как са нещата вътре, преди да се натъкна на поредната проява на вандализъм.
Май малко попрекаляваше с шегите за нейното отчаяние, но причината бе изключително проста – тя приличаше на малко канарче, в чийто очи той беше котката. Искаше му се да я успокои поне малко, тъй като нямаше нищо забавно в изплашено момиче, което се прави, че те харесва, само за да се измъкне по-леко. На моменти Ерик бе ужасен човек и все пак, не чак толкова, колкото тя си мислеше. Но разбира се, ако я пуснеше да си тръгне току така, щеше да изгуби приятната тръпка, която непознатата събуждаше в тялото му. Затова и се замисли за момент, преди да отправи предложението си към нея, което обаче не бе никак успокоително, тъй като умишлено бе решил да я поизплаши още малко.
- Мъжете, които по принцип се навъртат тук, въобще не са като мен – подхвана той с дяволита усмивка – Има всякакви и до един ми изглеждат като психопати. Отчаянието води до лудост, а да ти кажа честно, в този квартал има доста отчаяни хора, на които живота не е дал нищо хубаво и затова сами си го взимат – продължи да си говори спокойно Ерик, като видя как очите й се разшириха до известна степен – Но ти имаш късмет – заяви накрая убедително и направи няколко смели крачки към нея, като застана заплашително близо – Добре, че те намерих аз – остави й няколко секунди спокойствие, за да осмисли думите му, а после кимна към старата сграда, на която се беше опряла – Защо не дойдеш с мен. Трябва да огледам вътре и да си поговоря малко със сегашния собственик. След това ще те закарам където пожелаеш, колата ми е от предната страна на заведението – завърши най-накрая Дейл, като очакваше и недоверието в очите й, за което също имаше решение, така че не спря да се усмихва – Освен ако не предпочиташ някой друг да ти помогне … не че ще чакаш много. След около час тук ще е пълно с всякакви хора. Е … едва ли ще имат телефони, по-скоро да ти вземат твоя, направо с цялата чанта, но знам ли, може и да греша. Сигурно ще се намери пое един добър човек, който да те упъти, след като ти вземе нещата, но пък тогава ще е тъмно и няма да имаш пари дори за такси. Сложен е живота на подобно място.
След всички тези думи, Ерик потърка брадичка, като се замисли над собствените си думи, наслаждавайки се на погледа й. Отново показа белите си зъбки, като видя, че тя на реагира и реши да се направи, че приема това за отказа, така че просто я потупа по рамото и тръгна да заобикаля сградата.
- Е … ти си знаеш. Ако решиш нещо, аз съм вътре – каза спокойно той и тръгна към входа.
Върнете се в началото Go down
.sarah

avatar

Брой мнения : 14
Харесани постове : 0
Join date : 20.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Disire    Сря Май 01, 2013 7:29 pm

Тази близост, която бе дръзнал непознатия да изгради по между им, накара Сара да се почувства доста по-зле отколкото беше преди малко. Не обичаше да допуска хора в личното си пространство, обикновено водеше разговори, стига между нея и събеседника й да има поне 2-3 метра разстояние, а ако има някое стъкло още по-добре. Личното й пространство си беше нейно и всяко посегателство в него й се отразяваше по-зле отколкото изглеждаше. В главата й веднага за препускаха такива спомени и сцени, които са присъщи по-скоро за някой психо филм, но всъщност това бяха реални неща от нейния живот. Мъжът говореше ли говореше, а в главата на Сара все повече започваха да се за формят възможни сценарии, за начините по които можеше да се развие вечерта пред нея. В най-добрият случай, както той беше споменал, щеше да се озове без чанта и всичките й налични вещи в нея, в най-лошия без дрехи и без никакво останало достойнство, а то не беше много, че да й взимат и това, което й бе останало. Вече й се искаше никога да не бе напускала апартамента си, колко по-добре щеше да й бъде да прекара вечерта с купа пуканки в скута си и някой интересен филм, дори ако това я правеше скучна и посредствена личност, която не обича да експериментира. Пък и естествено, че не обича, точно както не обичаше неизвестното и новото - предпочиташе скучните и монотнонни неща, които вече й бяха до болка познати, но пък поне бяха безопасни.
- Чакай! - почти истерично извика тъмнокосата и в мига, в който го бе направила част от нея съжали. Нито познаваше господина, нито знаеше дали може да му се довери, но нещо й подсказваше, че далеч по-добре щеше да бъде той да я отведе до някое публично място, вместо да си седи тук и да чака някоя беля да я сполети. Имайки предвид какъв магнит беше тя, то нямаше да й се наложи дълго да чака. - Нали няма просто така да ме зарежеш? - попита го тя като пристъпи смело към него, но все още държеше тялото си в отбранителна позиция. - След всичко, което наговори и виждайки колко ме е страх, просто ще ме оставиш?! Ей, господично, утре ще ти тежи на съвестта! - добави тя като почти размаха показалец пред лицето му, сякаш той бе непослушно дете. Миг по-късно ненадейно по устните й се разля усмивка, която Сара се опита да скрие поглеждайки към земята.
- Смятам да приема предложението ти и ще те оставя да ме спасиш.
Върнете се в началото Go down
Charles Darwin
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 13
Харесани постове : 0
Join date : 29.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Disire    Сря Май 01, 2013 7:58 pm

Всичко вървеше точно по план, като непознатата подаде доста по-бързо, отколкото Ерик бе очаквал. Определено беше по-лесна от хората, с които правеше бизнес, а щом беше свикнал на тях, как ли пък щеше да се предаде пред едно невинно момиче. Беше доста самонадеяно, но още щом я видя, бе сигурен на сто процента, че му е в кърпа вързана. По един или друг начин той получаваше нещата, които така силно иска и удоволствието винаги беше за двамата, но тя тепърва щеше да види това. Е … сега трябваше и да свършат малко работа, преди да се позабавляват, а и Дейл бе напълно сигурен, че ако още сега се качат в колата, тя щеше да се размърмори, че иска да я закара до вкъщи. Затова сложи ръката си на кръста й, като я придърпа грубо към себе си, но не направи нищо повече, а продължи да върви, сякаш бяха дошли заедно и тя бе в ролята на негова дама.
- Ще ти се наложи обаче да ме поизчакаш малко. Лично аз не бих си викнал такси точно от тук – каза той, подсигурявайки се, че нямаше да помоли бармана или някой друг просто да й повика превоз до вкъщи.
Най-накрая влязоха вътре, като ги посрещнаха няколко недоволни лица, но след като управителката дойде да ги уведоми, че още не са отворили, разпозна Ерик. Усмихна му се чаровно, като веднага започна да му се подмазва, както и на госпожицата до него, предлагайки им нещо за пиене. Всъщност, не бе точно предложение – подкани ги да седнат на едно голямо сепаре по средата на клуба, като прати една от сервитьорките с чаша уиски, в което имаше кубче лед и два пръста сода, за господина и тъй като непознатата не бе идвала тук, реши да я пробва с чаша мартини. Блондинката остана на бара, като веднага звънна на шефа си, който щеше да дойде всеки момент, а гостите вече се настаняваха удобно, наслаждавайки се на слабата музика, която им бяха пуснали.
- Та … така и не ми каза името си – започна най-накрая някакъв смислен разговор, като се отпусна назад и й остави около двайсетина сантиметра разстояние, тъй като започваше да прилича на астматичка, щом той я приближеше. Някои жени имаха нужда от въздух, а Дейл можеше да бъде доста разбран … в някои редки моменти.
Върнете се в началото Go down
.sarah

avatar

Брой мнения : 14
Харесани постове : 0
Join date : 20.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Disire    Сря Май 01, 2013 8:20 pm

Не й трябваше много време за да установи с колко самонадеян мъж си имаше работа. Не беше глупаво момиче, не се връзваше на някоя друга чаровна усмивка и ако за повечето жени кредитната карта вършеше работа, то за Сара това бе просто формалност. И сама можеше да си позволи скъпи дрешки и луксозни ресторанти, далеч не беше в това проблема, във всяка една нейна връзка проблема идваше веднага щом мъжа до нея покажеше близост - автоматично Сара пускаше предпазните си стени, свиваше се като мръсно коте и изпитваше такъв непреодолим страх, че направо си беше за психиатрия. Колкото и чаровни усмивки да й отпрати непознатия, тъмнокоската трудно щеше да му се върже, най-вече имайки предвид ужаса, който изпитваше всеки път щом разстоянието по между им биваше съкратено драстично. Щом усети ръката му на кръста си сърцето й подскочи и пулса й се ускори рязко, почувства как няколко тръпки се спуснаха по гърба й и кожата й моментално настръхна. До някъде чувството на близост за момент се хареса на светлооката, но в следващия момент това бързо бе заместено от едно драстично по-различно усещане - сякаш баща й отново се разполагаше върху тялото й, обсипвайки го с гнусните си докосвания и целувки.
Сара рязко тръсна глава опитвайки се да направи достатъчно голямо течение в главата си и да прогони нахлулите мисли преди нагледно да са се образували като сцени и картини пред очите й. Не обичаше да си спомня миналото, нито да го свързва с настоящето си, но никога не бе успяла напълно да преодолее началния неприазън, който изпитваше към всяка живо същество от мъжки пол. И след като някакви важни клечки се бяха озовали в празния бар, Сара се почувства малко по-добре, дишаше спокойно, макар да поемаше по-дълбоки дози въздух от нормалното. Преди да разбере какво точно се случи, пред нея на масата се озова чаша мартини с три маслинки, които от далече изглеждаха адски апетитни, но за човек, който не си пада по алкохола, не беше нищо особено. Може би щеше да си позволи една или две глътки, но нищо повече - твърде бързо я хващаше и никак не носеше на алкохол.
- Сигурно защото не си попитал за него - отвърна му тъмнокосата като се усмихна и отметна един непокорен кичур от косата си зад рамо. - Сара - добави след малко, като прие за излишно да споменава фамилията си.
- А твоето? Или да те наричам "спасителя"?
Върнете се в началото Go down
Charles Darwin
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 13
Харесани постове : 0
Join date : 29.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Disire    Съб Май 04, 2013 5:49 pm

„Спасителя” … звучеше му някак величествено и невероятно готино, затова и вече цяла минута си се усмихваше сам, представяйки си се в някакъв костюм с пелерина. Истински Супер мен, но тъй като си бяха неговите представи, беше и още по-невероятен. Но след като се върна отново в реалността, премига няколко пъти и видя все още любопитния поглед на Сара, който му се виждаше все така настоятелен. „Спасителя” му се виждаше много по-хубаво, но все пак реши да не се държи некултурно и да се представи на дамата. Принципно го правеше много по-рано, но точно нея бе решил да я омае по различен начин, затова и не бързаше да си казва името … а и тя едва ли беше чувала за него.
- Ерик – каза с горда усмивка, сякаш бе президента – Но ти можеш да ме наричаш както пожелаеш.
Смигна й закачливо, като се усмихваше широко. Имаше нещо в нея, което провокираше интереса и желанията му, но все още не бе разбрал какво точно. Е … Дейл бе търпелив човек, затова и реши да не бърза, а щом и приятеля му дойде, остави за малко настойчивите си погледи и обърна внимание на работата. Започна да говори с видно по-възрастния мъж пред него, който доста оглеждаше младото момиче. Това никак не се хареса на Ерик, тъй като си я бе видял пръв, а и не бе от хората, които обичаха да споделят, най-вече това, на което самите те още не се бяха насладили. И все пак не каза нищо, оставяйки я сама да си реши какво да прави.
- Какво мислиш? – попита я най-накрая той, сякаш бяха женена двойка и щяха да купуват собствен дом – С малко ремонт ще стане още по-добре.

ПП. Сори за глупавия пост, ама нещо забих.
Върнете се в началото Go down
.sarah

avatar

Брой мнения : 14
Харесани постове : 0
Join date : 20.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Disire    Съб Май 04, 2013 6:07 pm

Сара продължи скептично да гледа мъжа до себе си. Не криеше любопитството, което той бе пробудил в нея, но и не смяташе особено да се връзва на чаровната усмивка и погледа, които навярно пленяваха доста женски сърца. Тя самата бе една от онези "недостъпните", не за друго, ами защото малко мъже оставаха покрай нея виждайки изблиците й на паника при най-малкия опит на близост, често просто й лепваха етикета "луда" и си плюеха на петите. "Малко" ли казах? Всъщност никой не оставаше достатъчно дълго за да пробие зад стените, които тя си издигаше и никой не бе достатъчно търпелив, за да я остави сама да се пребори с проблема си и да го допусне до себе си в интимен и физически аспект.
Когато при тях се присъедини видимо по-възрастен мъж, тъмнокосата се почувства не на място и моментално, дори някак инстинктивно се отдръпна с още няколко сантиметра далеч от Ерик и се сви на мястото си като се загледа в плуващата маслинка в чашата й. Неприятни тръпки приплъзнаха по гърба на Сара, сякаш на моменти усещаше нечий настоятелен поглед и колкото и да се бореше със себе си настоявайки да не поглежда, в крайна сметка потърси въпросния поглед. Принадлежеше на преди малко присъединилия се към тях възрастен мъж, гледайки го в продължение на няколко секунди, в главата на тъмнокосата се промъкнаха пъстроцветни картини от миналото - крехкото й тяло, което лежеше свито в леглото и баща й влизащ внимателно в стаята. Това, което следваше, Сара не пожелаваше и най-големия си враг, никога едно невинно дете не биваше да бъде подлагано на подобен тормоз, който в случая на хубавицата трайно се бе отразил на бъдещето й.
Гърбът й се изправи от облегалката, преди да се изправи и буквално с викове да излезе от клуба, Ерик заговори, сякаш се познаваха от години.
- Ъм - запелтечи Сара и погледа й обходи на бързо мястото. - Освежаване. Определено - добави, след което стисна чантата си и се изправи от дивана.
- Искам да си ходя - побърза да каже момичето, като погледа й за момент се стрелна към възрастния мъж, после бързо се върна върху лицето на Ерик.


p.s няма проблем, добре си е ^^
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Disire    

Върнете се в началото Go down
 
Disire
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Seattle :: Underwold :: Клубове-
Идете на: