ВСЕКИ СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ ФОРУМИТЕ СА ЕДНООБРАЗНИ, ЧЕ НЯМА НИЩО НОВО ИЛИ ОРИГИНАЛНО Е ТОВА Е НА ПЪТ ДА СЕ ПРОМЕНИ. СТРАННИЧЕ, ДОБРЕ СИ ДОШЪЛ НА ОСТРОВ

 
ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Flag Counter
▶Добре дошли!
в Сиатъл

Съществуват пет големи компании, обхващащи почти целият щат. Всяка компанията се състои от два съдружника, които ще са собствениците на империята и служители, които работят там. Както е известно бизнеса е една голяма, световна индустрия,а между компаниите винаги е имало неприязън и желание за повече мощ. Но както във всеки друг град, този също не пропуска да приюти и едни от най-големи наркодилъри, фалшификатори, наемни убийци и т.н. Всеки от тях много добре знае как да върти лесни пари, изплъзвайки се лесно и незабелязано на органите на реда. Много от хората, идващи от "подземния свят", желаят да завземат някоя компания, чрез убийство на реалните собственици.



▶Вие сте влезнали
като
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
▶Екипа

Cristian Grey.

▶administrator


- sahara

▶administrator

▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Top posters
.a.n.n.a.
 
Christian.
 
Thayer
 
Caroline.
 
Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
 
Chiara.
 
Jenny Humphrey
 
miss grey.∞
 
Flor Leroxe
 
Виктор.
 

Share | 
 

 Let's talk about Dreams

Go down 
АвторСъобщение
.a.n.n.a.
Administrator
Administrator
avatar

Брой мнения : 1073
Харесани постове : 36
Join date : 10.04.2013

ПисанеЗаглавие: Let's talk about Dreams    Чет Апр 11, 2013 10:32 am

[You must be registered and logged in to see this image.]

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
http://seattle-elite.bulgarianforum.net/
Nikolas-Brandon Turner.∞
Elite
Elite
avatar

Брой мнения : 43
Харесани постове : 17
Join date : 12.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Let's talk about Dreams    Пет Апр 12, 2013 8:01 pm

Николас бе пристигнал в клуба преди около един час, като не бе успял да не забележи колко препълнено бе. Докато се насочваше към бара, той се буташе в полупияните хора около него, преправяйки си път. Всички места бяха заети, но той знаеше, че абсолютно всеки тук бе запознат със ситуацията - той бе Николас Търнър и никой не можеше да му отказва нищо. Още повече алкохол в един от нощните клубове на най-добрия му приятел. Търнър се озова бързо пред бара, като потупа някакво момче по рамото и щом то извърна глава, Ник му даде да разбере, че мястото е заето. Настани се удобно на високия стол и не след дълго барманът - Виктор, се озова пред него. Младо момче, на около двадесет и три годишна възраст, кестенява коса и зелени изкрящи очи. Добре набито тяло и забавен характер. Всичко неоходимо, за да се хареса на синеокото момче пред него. Те се поздравиха, а Търнър поръча от обичайното двойно уиски с две бучки лед. Обичаше алкохолът му да е изстуден, а и не искаше да се напива. Желаеше само да изпие една чашка след дългия ден, който имаше и да разпусне в любимия си клуб, заобиколен от хора. Целият ден в компанията буквално го бе съсипал и извадил извън кожата му. Бе му дотегнало от постоянните бумащини върху бюрото му, чакащи подписа му, за да се извърши поредната продажба на скъп автомобил. Но беше ли редно да се оплаква, след като и финансовото му състояние зависеше именно от това? Тази компания бе неговият живот и без нея Николас бе свършен.
Минута по-късно питието му се озова пред него, а той плъзна пръстите си по плота и придърпа стъкления съд пред себе си. Отпи солидна глътка, опитващ се да избяга от сивотата на ежедневието си. Днес отново бе ходил на гроба на Катрин, мъртвата му съпруга, след това отиде в компанията, а сега - ето го тук. Пиещ уиски и гледащ със студен син поглед, който сякаш изкарваше наяве всичко, което мъчеше нашето момче. Времето бе минало неусетно около него, питие след питие, цигара след цигара, а той оставаше безмълвен. Погледът му отдавна бе станал мътен, сякаш хората се движеха на забавен кадър пред очите му, а той не бе способен да контролира собствените си действия. Извади телефона си от десния джоб на сакото си и набра номера на личната си асистентка. Двамата често се забавляваха в офиса му, както и на още няколко места и тя наистина бе успяла да привлече вниманието му. Все по-рядко спеше с други жени, а всеки път щом я видеше - той я желаеше.
Той набра номера и отсреща се чу свободен сигнал. Непосредствено след това нежния глас на брюнетката закънтя в ушите му.
- Лена, би ли дошла в клуба, за да ми правиш компания? Наистина ми харесва, когато си около мен.
Думите му прозвучаха дрезгаво и пресипнало, а той се бе подпрял на бара. Мислеше си, че ако се опита да си тръгне, ще падне на пода и няма да може да се изправи заради силното опиянение, което го бе завладяло.
Върнете се в началото Go down
Lenah.
Citizen
Citizen
avatar

Брой мнения : 44
Харесани постове : 11
Join date : 12.04.2013
Местожителство : Seattle

ПисанеЗаглавие: Re: Let's talk about Dreams    Нед Апр 14, 2013 6:31 pm

Лена почти се бе унесла в съня, си мислейки си за последните дни, който беше изкарала в компанията на шефа си. Беше изключително забавно, смееше се от сърце, а секса с него бе повече от невероятен. Преглътна спомняйки си как я докосваше, и какво й причиняваше, когато останеха насаме, не зависимо било то в офиса или пък в апартамента му.. защо по – дяволите й бе това на главата? Да се влюбиш в шефа си? Ама това беше ли нормално, когато Лена много добре знаеше, за съпругата му.. Да на всичкото отгоре успя да се влюби и във вдовец.. Страхотно, какво по – хубаво от това можеше да й се случи в днешния ден. Абсолютно нищо, освен да иде ид а се гръмне някъде пред това да признае какво чувства пред шефа си.
Въздъхна лекичко, като се завъртя отново в леглото си, определено имаше нещо в задника, което не й даваше мира и не й позволяваше да седи на едно място.
Врътна с очи ставайки от леглото и се запъти към банята, като изми лицето си със студена вода, не че това щеше да й помогне да заспи, но поне щеше да се почувства може би малко по – добре. Излизайки от банята, чу как телефона й звъни, отиде и го изрови от чантата си.. Видя името изписано да дисплея и повдигна вежда..
Толкова късно?” помисли си тя преди да вдигне слушалката с едно леко треперещо „Ало”, а след това просто заслуша думите му, които излезаха доста странно за неговата уста. Да не би да беше пиян? Запита се тя, преди да отговори, прехапа леко устната си чувайки последните му думи..
-Добре – отвърна съвсем покорно, можеше ли да му противоречи, когато самата тя бе прекалено привлечена към този мъж.. Да уж беше само секс.. но какво можеше да направи, толкова време бе минало , не бе много но бяха минали две години, от както жена му бе починала, а не след дълго Николас започна да търси от нея секса, с който го даряваше дори сега.
Въздъхна леко хвърляйки нощничката си на леглото и отвори гардероба вадейки от там една стегната и не прекалено къса черна рокля, облече я и сложи съвсем семпъл грим на лицето си, остави косата й свободно да пада под раменете й, и се погледна в огледалото взимайки чантата си, тя излезна от апартамента и се запъти, към не така далечно намиращия се клуб. Кой да предположи, че именно нощта в която Лена не може да спи, той ще се озове в един от близките клубове собственост на господин Грей.. Да ето защо той идваше тук.
Усмихна се на охраната, когато ги видя, и доста бързо и проправиха път допускайки я да влезне, кестенявата госпожица, си проправи път през дансинга опитвайки се да го намери, очакваше да го види с компания на някое от VIP сепаретата, но това не се случи, не напротив завари го на бара наливайки се. Поклати глава и се приближи към него.
-Добър вечер, господин Търнър – както винаги, обичаше да го нарича така, но само от нейната уста звучеше странно еротично и в същото време прекалено сексапилно казано. Погледна разцентрования му поглед, и повдигна веждата си срещу му.
-Струва ми се, че този път си прекалил, с всичкия този алкохол. –едва ли някой друг се осмеляваше да му говори така свободно и да изказва мнението си без да бъде искано, да но Лена не беше някой друг, а и той много добре знаеше, че тя не си държи езика зад зъбите и винаги казваше каквото мислеше, дори да беше достатъчно хапливо.
Върнете се в началото Go down
Nikolas-Brandon Turner.∞
Elite
Elite
avatar

Брой мнения : 43
Харесани постове : 17
Join date : 12.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Let's talk about Dreams    Вто Апр 16, 2013 2:16 pm

Николас-Брандън Търнър, един от най-уважаваните мъже в елтита на Сиатъл, пиян до неузнаваемост и седящ на бара в заведение, пълно с обикновени хора. Кой би предположил, че идеалният му живот до преди 2 години може да го отведе до тук? Самият той дори не можеше и да предположи, че ще удари дъното след такъв успех с компанията за коли, наследена от баща му.
Но ето го тук, надигащ поредната чаша с алкохол, която замайваше главата му почти до безсъзнание. Едрото му мускулесто тяло бе опряно във високия бар, а малките му сини очи блуждаеха из клуба, готови да се затворят и да го отнесат в красивия свят на сънищата. Усещаше как вратовръзката му сякаш го задушава и побърза да я захване с пръстите си, за да я разхлаби. Отпивайки поредната глътка алкохол, Търнър дочу познатия женски глас зад себе си. Остави чашката на бара като съвсем малко му трябваше, за да я разлее и се усмихна глуповато на брюнетката.
- Никога не е достатъчно, Лена.
Заяви най-безцеремонно той, повдигайки ръка нагоре. Дългите му пръсти се спуснаха нагоре по бедрото на дългокраката красавица, а щом достигнаха до дупето й, той го стисна грубо, придърпвайки я към себе си. Кракът му се бе озовал между нейните, а силната му ръка притискаше тялото й към неговото. Николас впи напоените си с алкохол устни в нейните, взимайки си страстна и продължителна целувка. Не го интереуваше, че в момента се намираха в клуб, заобиколени от толкова много хора, които щяха да започнат да приказват по-късно. Просто в устните й намираше утеха за болката си, която раздираше сърцето му по всевъзможни начини. Щом отдели устните си, Търнър я остави да се облегне на него или по-скоро той на нея, за да се предпази от залитане и предстоящо падане на пода.
- Ти си толкова добра с мен, Лена. Наистина те харесвам.
Продума съвсем несъзнателно той, повдигайки натежалата си глава към нея. В този момент не знаеше какво говори и защо го казва, не можеше да мисли трезво, но вероято думите му бяха истина, защото именно не можеше да прецени дали е правилно да го каже или не. Изливаше си душата, а на сутринта може би всичко щеше да е по старо му и ако имаше късмет нямаше да помни нищо от изминалата нощ.
Върнете се в началото Go down
Lenah.
Citizen
Citizen
avatar

Брой мнения : 44
Харесани постове : 11
Join date : 12.04.2013
Местожителство : Seattle

ПисанеЗаглавие: Re: Let's talk about Dreams    Вто Апр 16, 2013 4:21 pm

Лена поклати главата си все така притисната в тялото му, господи този мъж да не беше на принципа на Мечо Пух? „Колкото повече, толкова повече” мдам, май точно така беше. Притвори за миг очи, дори и напоени с алкохол устните му бяха толкова.. дори самата тя не можеше да опише, но знаеше, че имаше едно гъделичкащо чувство долу в стомаха си, да всички виждахме как го гледаше, всички знаехме как се чувстваше спрямо него, но не можеше просто ей така, да му го изтърси нали. Колкото и да й бяха харесали думите му, колкото и да й се искаше да са истина, той бе прекалено пиян.. Не можеше да приеме, че говори сериозно, поклати отрицателно глава, и се вгледа в прекрасните му ириси.
-Мисля си, господин Търнър, че говорите глупости... – започна тя, като ръката й бавно се спуска по тялото му, разкопчавайки леко копчетата на ризата му, и докосвайки добре оформеното му тяло..
Мисля, господин Търнър, че говорите под влиянието на алкохол.. – каза лекичко, докато езичето й намираше пътя си до меката част на ухото му и я слагаше внимателно между зъбите си, а ръката й бавно продължаваше надолу, докато не стигна пакета му, да винаги им беше нужно малко повече време, защото Лена бе прекалено тясна, за да може да го поема от веднага целия. Тялото й изтръпна при тази мисъл, а нея не я интересуваше, дали някой ги гледа въпреки, че беше достатъчно дискретна, че да не разберат изобщо, какво се случваше..
И също така си мисля, господин Търнър, че няма да помните нито една своя дума на утрешния ден – да вярно, може би сега беше момента да му каже всичко, поне да знае, че някога му го е казала, а не си е премълчала , нали на утрешния ден нямаше да помни нищо... Сигурно нямаше да има друг такъв шанс..
И най – вече господин Търнър – започна тя, като спря всяко свое действие отдръпвайки се от него колкото да може да се вгледа в очите му, езика й мина леко и ефирно върху устните й, и прехапвайки ги леко..
-Мисля, че се влюбих във вас.
Заяви му го тихо, но достатъчно силно, че да може да я чуе, не знаеше как щеше да реагира или какво щеше да направи, но имаше нужда да му го каже, не можеше вечно да го държи в себе си криейки всичко, не .. И ето, че най – накрая след толкова много време тя успя да каже тази дума, която имаше толкова много смисъл и значение.
Върнете се в началото Go down
Nikolas-Brandon Turner.∞
Elite
Elite
avatar

Брой мнения : 43
Харесани постове : 17
Join date : 12.04.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Let's talk about Dreams    Вто Апр 16, 2013 6:06 pm

Въпреки огромното количество алкохол, което Търнър бе погълнал през последния един час, той все още можеше да разбере какво точно му се казва и го осъзнаваше, макар съзнанието му да бе оплетено като паежина на изкусен паяк. Усещаше изгарящия допир на пръстите на брюнетката по кожата си и бавно, но сигурно започваше да се възбужда. Дори това, че бяха пред толкова много хора и в напълно открита среда, където всеки папарак можеше да го хване в прегрешение, правеше играта още по-забавна. Нямаше да се учуди ако на сутринта види своя снимка с личната си асистентка във вестника и то на първа страница. Всички медии щяха да избухнат с новата клюка относно собственика на „Devanity”, той щеше да се чуди как да се измъкне от конфузната ситуация. След като чу и последните й думи, Николас започна да се смее истерично, като някаква женичка, научила пикантна клюка за съседите си.
- А аз мисля, че току що ти доказа, че си по-добра шегаджийка от мен, Лена.
Рече той, продължавайки да се смее. Брандън посегна още веднъж към почти празната чаша с алкохол и изсипа останалото питие в устата си. Остави обратно чашата на бара и плъзна едната си ръка по крака си, а после я отмести, настанявайки я от вътрешната страна на бедрото на тъмнокосата изкусителка. Бавно се изкачи по него, докато дългите му пръсти се докоснаха до най-горещата точка от тялото й.
- Убеден съм, че трябва да си ходим, скъпа.
Загатна й той, а пръстите му си проправиха път през тънките й бикини, отмествайки копринения плат в страни. Търнър рязко проникна с пръсти в нея, а премреженият й поглед само издаваше удоволствието, което Моярти изпитваше в този момент. Усещаше я толкова гореща, тясна, тръпнеща за него както винаги. Толкова подготвена, за да му се отдаде за безброен път.
Николас изкара бавно пръстите си от нея, а после бръкна в джоба на сакото си, където намери портфейла си. Взе достатъчно пари, за да плати сметката си и ги постави под празната чаша уиски, която бе изпил последно. Усмихна се доволно на бармана, а после бавно стана от стола, олюлявайки се. Подпря се на Лена, прегръщайки я през рамената и двамата тръгнаха към изхода, преправяйки си място из тълпата, за да минат. Той й подаде ключовете за колата си като преди това я отключи и отвори вратата. Седна на мястото до шофьора и сложи колана си.
- Хайде да си ходим в къщи, Катрин.
Каза той, без ни най-малко да осъзнава какво точно говори. Катрин бе името на мъртвата му съпруга, която носеше неговото дете и за чиято смърт бе отговорен именно Николас. Ако не бе шофирал той през онази нощ, сега семейството му щеше да бъде живо, а той щеше да се радва може би на сина си, наследил избухливия му характер или на малка дъщеричка, одрала кожата на майка си и имаща нейните шоколадови очи и дълги непокорни къдрици.

Върнете се в началото Go down
Patrick

avatar

Брой мнения : 17
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Let's talk about Dreams    Съб Май 11, 2013 10:55 pm



There is no better player than a man who has nothing to lose


Много бе умувал какво точно да спретне за тази вечер и определено не се бе старал до сега за подобни неща, но се надяваше този път да се получи.
- Търпението е едно от качествата ти, нали?- попита той поклащайки леко глава отправяйки се към сребристото си камаро и отвори вратата за нея. От километри си личеше, че тя не искаше да бъде тук, нещо което много го озадачаваше
- Хей, дай ми шанс не съм чак толкова лоша компания - каза той настанявайки се на шофьорското място и закопчавайки колана си и потегляйки с доста висока скорост. Между тях настъпи мълчание и той, не бе сигурен какво точно да каже затова просто усили леко радиото, наистина не искаше да я принуждава да водят някакъв разговор, щом тя не го искаше, може би дори щеше да я освободи от присъствието си . След десетина минути пристигнаха на мястото което бе избрал за срещата им. Не бе нито скъп ресторант, нито луксозен хотел, всъщност на външен вид никой не можеше да познае какво точно беше, което бе и причината да му харесва толкова много това място
- Пристигнахме - каза той изгасяйки двигателя и поглеждайки към нея
- Виж, не зная по каква точно причина се съгласи да излезеш с мен, но сега си тук, може би ако си позволиш да се отпуснеш няма да е толкова лошо - предложи той с лека усмивка, без следа от наглост или арогантност.
Върнете се в началото Go down
sophie
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 27
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Let's talk about Dreams    Съб Май 11, 2013 11:16 pm

Поне имаше вкус за коли. Шевролета си беше същинска сълзица и определено беше удоволствие да се возиш в него. Можех само да се усмихвам при мисълта какво би било да го караш. Може би е време да си купя нова кола.. Но повече бях хвърлила око на Мустанг GT 500. Моята нова мечта.
И така, той няколко пъти се опита да разчупи леда, та дори и с музика. Поне не слушах лаенето на баща ми. В крайна сметка спряхме пред едно добре изглеждащо заведение. Хубаво, биваше.
- Беше баща ми всъщност, или по- скоро кавгата ми с него и усилието ми да му правя напук. Не се разбираме особено много с него... Сигурна съм, че ако не му бях единственото дете щеше да забрави за мен. - след дълго мълчание все пак реших да кажа една откровенност. Човека си харчеше от времето и толкова старание...можех да изтърпя едно питие с него.
Извъртях очи, преди да съм срещнала съжалителния или укорителния му поглед и излязох от колата, изчаквайки го да се приближи, за да влезем двамата. Нямаше да правим сцени, нали..
Върнете се в началото Go down
Patrick

avatar

Брой мнения : 17
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Let's talk about Dreams    Нед Май 12, 2013 1:40 pm

Тя не каза нищо, но въпреки това излезе от колата и ме изчака заедно да влезем в заведението. Настаниха се и си поръчаха напитки, а тя реши най - накрая да отговори на въпроса му или по - скоро да коментира твърдението му
- А аз си мислех, че момиченцата на татко получават всичко което поискат без излишни въпроси - каза той поклащайки глава опитвайки се леко да разведри обстановката
- Разбирам какво имаш предвид и аз не се разбирах със своя - отвърна той свивайки леко рамене
- Но хей можеше да е и по - лошо - допълни той повдигайки вежда, винаги можеше да е и по - зле
- Като например да те омъжи за някой като мен - подхвърли той отпивайки от скоча си
Върнете се в началото Go down
sophie
Underworld
Underworld
avatar

Брой мнения : 27
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Let's talk about Dreams    Нед Май 12, 2013 3:06 pm

Седнахме на бара все пак и аз си поръчах един Космополитан. Бара изглеждаше доста изискан, което ми харесваше. Нямаше излишно блъскане и пълна тъмнина, а просто приятно приглушена, плюс хубава музика.
- Откъде знаеш, че съм момичето на татко? - попитах съмнително и го огледах отново. Добре де, не беше толкова ужасен, но просто не попадна на ден, в който хубавото настроение и приказливостта ще ме съпътстват.
- А колкото до другото предположение - тогава никой от вас нямаше да ми види очите. Има лесен изход. - обясних и свих рамене с тънка, но дяволита усмивка.
Върнете се в началото Go down
Patrick

avatar

Брой мнения : 17
Харесани постове : 0
Join date : 01.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Let's talk about Dreams    Нед Май 12, 2013 3:33 pm

Въпросът ѝ го накара да се зачуди за момент, май тя наистина го възприемаше за някой от онези празноглави свалячи, чиито едничка цел е да вкарат момичето в леглото си
- Ти каза, че си единствено дето.... а и не са ли всички момичета, момиченцата на татко? - попита той свивайки рамене. В животът си бе срещал много хора и много различни стилове на живот, но винаги имаше нещо общо между тях - момичетата винаги бяха привързани към бащите си, а те ги пазеха като очите си, докато момчетата използваха майките си
- С таз разлика, че не винаги нещата са толкова лесни - подметна той леко мрачно. Средата в която тя живееше му бе до полка позната и знаеше, че доста влиятелни хора от този бранш използваха всичко което имаха за да постигнат целите си и да спечелят повече власт, дори ако значи да продадат собствените си деца за тази цел. Но в този момент не му се мислеше за това, трябваше да я спечели, не да я плаши, а ако продължеше с тези мрачни мисли определено това щеше да се случи
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Let's talk about Dreams    

Върнете се в началото Go down
 
Let's talk about Dreams
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Seattle :: Elite :: Частни клубове-
Идете на: