Мазето на Ерик /в близкото бъдеще/

[You must be registered and logged in to see this image.]

Беше облечена както обикновено, черните прилепнали дънки, сладкия черен потник с гол гръб и удобните си маратонки, някой би казал, че това определено не отива на момиче, но тя се харесваше не обичаше високите неудобни токове или пък натруфените потничета, или да се прави на някоя толкова загоряла кифла, слагайки къса поличка, която едва да и закрива дупето. Не нашата тъмнокоска обичаше обикновените и удобните дрехи.Беше вързала косата си на конска опашка, защото на вън така или иначе бе топло, а дългата й коса само и пречеше. Вървеше по улицата пъхнала ръце в джобовете на дънките си, знаеше в кой нощен клуб да иде.Сви по улицата която водеше до центъра на града, а после и по още една която щеше да я отведе точно пред клуба в които от доста време не бе идвала. Бодигарда й ,се усмихна когато я забеляза. А тя сви рамене когато го приближи
– Тъмнокоске, не съм те виждал тук от доста време на сам. – намигна й той, а след това и поиска личната карта, тя поклати глава, поглеждайки го повдигайки едната си вежда, а по лицето на синеоката ни госпожица се разля една много чаровна усмивка
– Знаеш, че не нося такива неща, хайде сега пусни ме – той и направи знак с ръка, за да влезне навътре нашата сладка тъмникоската му намигна и слезе по стълбите на клуба, чуваше се силната музика, която с приближаването й се усмихваше все повече и повече, Мелиса направи доволна физиономия, като видя колко пълна бе дискотеката, да както винаги нямаше да щеше да се усъмни ако я бе видяла празна. Не обичаше сепаретата, за това се запъти директно към бара, като седна на един от столовете и извади кутията си с цигари от джоба си, за да не я смачка..
- Една бира моля – каза тя на бармана, които я погледна и явно я позна след като не си направи даже и труда да и поиска личната карта, по –лицето на Мел се разля една доволна усмивка, когато той и донесе бирата, а тя я наля в чаша и отпи глътка от нея. Да ,да знам какво ще кажете момиче и бира! Ти да не си луда? Аз ви казах, че малката мис не е като нормалните момичета... въпреки, че бе от елитно семейство, колко елитно само тя знаеше, за онези мръсни сделки на баща й.. Но какво можехме да направим.. Мелиса отпи от бирата си, докато се оглеждаше ли оглеждаше. А в следващия момент просто очите й започнаха да се притварят лекичко, а всичко около нея да се размазва. Усети се как залитва на една страна, а след това нечий ръце я хванаха, но Мел вече бе изгубила съзнание..
*****
Очите й изпърхаха, а тя усети силна болка в главата си. Боже какво бе пила? Но в мига, в който отвори очите си, даже не знаеше къде се намира.. А най- малко колко часа по – дяволите бе спала.. облиза пресъхналите си устни, а след това завъртя главата си на една страна изправяйки се. Пред нея стояха двама мъже.. Но все още не можеше да разбере какво се случва.
-Къде по дяволите се намирам – Мелиса понечи да стане, но главата й се зави и веднага седна обратно.. Не й харесваше всичко това трябваше да се измъкне някак си, огледа се наляво- надясно, но не виждаше прозорци никъде, а явно входа бе някъде зад нея.. Преглътна лекичко, като прехапа устната си. Стана рязко и се опита да мине между им, но ръцете им я спряха и тя залитна обратно сядайки..
-Какво искате от мен ? Нищо не съм направила.. пуснете ме да си ходя – проплака момичето.

Беше почти светло, когато Ерик най-накрая се прибра. Клатушкаше се „леко” подпийнал, като имаше по едно момиче от всяка страна, като двете дами отчаяно се опитваха да го задържат на краката му. Тримата все още се смееха, докато се опитваха да стигнат до спалнята, когато един познат мъж ги спря и започна да говори нещо. Дейл премига объркано, като не успя веднага да разбере за какво точно му говореше едрия мъж, който очевидно увърташе думите, заради присъствието на двете непознати. На нашия красавец му трябваше малко време за да разбере какво точно става, но най-накрая закима положително глава, спря да се лигави и се задържа сам на краката си, като шляпна момичетата по стегнатите бузки и ги отправи към спалнята.
- Идвам след малко. Ако закъснея, почвайте без мен – каза закачливо, а те се изкикотиха и направиха точно това, което се искаше от тях.
Ерик взе стълбите с леко затруднение, тъй като алкохола все пак му се беше отразил, макар че повече се беше разглезил, отколкото напил. И все пак успя да слезе долу и то без да се търкаля по стъпалата, но с изненада установи, че „гостенката” му все още спеше. Но не си тръгна веднага. Огледа я с огромна доза интерес, като бе доста изненадан, но все още не можеше да реши дали бе приятно изненадан или не. Беше странна и определено не това, което очакваше, но пък не беше там за да му става жена, така че май нямаше право на дума. А и какво го интересуваше как изглежда, след като почти нямаше да я вижда. Та тя беше в мазето, а той се канеше да се върне горе в спалнята, където беше истинския купон и след не повече от пет минути си тръгна, като нареди да го повикат веднага, щом се събуди.

***
Дейл чу настойчивото чукане по вратата и изръмжа недоволно, като най-накрая се предаде и каза на безпокоящия да влезе. Една от прислужниците му, доста пухкавка полякиня, влезе с типичната за нея широка усмивка, като започна да му обяснява за двамата господа, които го чакат в мазето, тъй като гостенката им е будна. Ерик обаче бе все още буден, а и макар че бе в този дом от години, той все още не бе свикнал напълно с акцента й. Затова и я помоли да говори малко по-бавно и да повтори всичко отново, а след като най-накрая се разбраха, я прати да приготви закуска за момичето. Разбира се, преди това я предупреди строго, да не говори за нищо лично с нея, тъй като много добре знаеше колко добродушна беше жената пред него и веднага щеше да омекне, при вида на две мили очички.
Изчака я да излезе, тъй като бе чисто гол и чак тогава се изправи, оставяйки двете момичета да си спя. Олюля се леко, което му показа, че май не бе спал особено много, но бе що годе трезвен. И все пак възнамеряваше да се върне в леглото си и да се донаспи, затова взе само едно долнище от пижама и след като мина през банята, за да се освежи, тръгна надолу към мазето. Влезе спокойно вътре, като мина първо през всекидневната, но след като видя, че нямаше никой там, се отправи към спалнята. Видя момичето седнало на леглото, опитвайки се да се пазари с новата си охрана, а това го накара да се разсмее, като привлече вниманието на всички.
- Оставете ни сами – каза вече сериозно Ерик, като отпрати двамата мъже и след като вратата след тях се затвори, върна вниманието си върху момичето – Здравей, Мелиса – започна той с усмивка, макар и не така искрена, като придърпа един стол, който се намираше в ъгъла на стаята и седна спокойно на него, качвайки единия си крак върху другия, като глезена му се намираше върху коляното – Надявам се, че стаята ти харесва, защото ще ти се наложи да останеш доста дълго време тук.

Пижамката ми :D
Spoiler:

Мелиса беше готова да зяпне на среща му, ако не бе толкова ядосана от всичко което се случваше. Скръсти ръцете си под гърдите си, и повдигна едната си вежда.
-Ами ако не искам да оставам тук? – попита тя като се опита да му се озъби ама май не й се получаваше особенно добре. Скръсти краката си грациозно, и се мъчеше да не обръща внимание на външния вид на мъжа. Предпочиташе да запази самообладание, и да не прави каквото и да било. Преглътна лекичко, като измести погледа си наоколо оглеждайки стаята... Преглътна тежко, а едно притеснение се изписа на лицето й. Не знаеше какво иска мъжа от нея, какво точно бе направила.. Дали искаха пари или каквото й да е било, но знаеше, че нямаше кой да я потърси или кой да му даде какъвто й да е било откуп..
-Та да си дойдем на думата, господин похитителю.. Какво искаш от мен, и защо се намирам на това място – е Мел не бе свикнала на всичко това, бе свикнала на по – охолен живот, даже този как можеше да очаква тя да бъде подложена на това как да го наречем мъчение. Все пак всичко тук бе все едно да затвориш птичка в кафез.. И май точно това искаше да направи. Облиза леко устнта си като ясно и очевадно се стремешеда не го гледа, въпреки че онова любопитство я глождеше толкова, много че имаше огромното желание да го погледне. Да огледа на пръв поглед перфектно оформеното му тяло. Но стоп кадър, Мел не трябваше да мисли така спрямо него нали? Все пак той я беше затворил едва ли не в някакво май маза? В което по думите му щеше да остане доста дълго време.
-Ще ми дадеш ли някакво логично обяснение, или да започвам да викам? – попита го момичето, чиято плът бе побивана от тръпки, но не бяха от онези сладките, а напротив неприятни тръпки побиващи те от неизвестното, от страх какво щеше да ти случи след малко.. Да точно така се чувстваше Мелиса в момента.