Офисът на Т. Паркър

You're gonna be mine

[You must be registered and logged in to see this image.]

 because baby, you're already mine 

И не след дълго, Тейър трябваше да продължи с изпълняването на поръчките си. Пред него стояха купища документи и папки, препълнени с снимки и информация за жертвите си. Една по една, той хвърляше вече завършените сделки и ги мяташе в препълненото кошче. Агресиран от всичките тези хора, които виждаше по папките, той се отдръпна от стената и въздъхна тежко, сядайки на кожения си стол. През изминалата седмица единственото нещо, с което се занимаваше бе да отива по някакви скучни срещи от окръга на брат си, защото го бе помолил. Искаше да си почине от всичките тези неща, които бяха препълнили главата му. Работата на брат му беше доста по-тегава от колкото си мислеше. Тук бяха заложени милиони и той трябваше да е нащрек с всички хора, с които бе провел разговор. Но имаше една сделка, която го драстеше отвътре. Недовършена от самия него сделка. Знаеше, че нещата не бяха доизпипани и че имаше да взима своята награда. С здрав захват дръпна първото чекмедже на бюрото си и извади един документ, на който бе изписано номер, на когото трябваше да звънне, за да си получи възнаграждението си за добре свършената работа. Без много съмнения, той грабна телефона си и цифра по цифра набираше, докато до последно се чу свободния сигнал.
"Да?" чу се студен отговор по телефона. МОмчето преглътна, завъртайки стола си по часовниковата стрелка.
"Предплагам това е номера, на когото трябваше да се обадя, за да получа наградата си." промълви Тейър хладнокръвно, опитвайки се да бъде колкото се може по кратък. Мразеше да овърта. Искаше да е точен, кратък и безпристрастен, точно такъв, какъвто го бяха обучили като по-малък.
"Беше крайно време, Паркър." от другата страна на разговора се възгласи глас, допринесен от хилене. Това подразни Тей и въздъхна тежко. "Е?" допълни се той.
"Е, какво?" ядосано отвърна Тейър, усещайки яростта да се покачва в тялото му. В момента, клиентът му го разиграваше повече от всичко.
"Кога искаш да получиш наградата си?" ето това бе въпросът, който Тейър чакаше. С лукава усмивка, той прехапа устни и погледна към часовника пред него, чието тиктакане изнервяше всички, освен самия той.
"След 2 часа. Надявам се, че няма да ме разиграеш." огласи Паркър и взе химикалката си, захапвайки я. "Знаеш адреса."
"Ще я имаш." това бяха последните думи, които се чуха по телефона. Тейър метна телефона си на масата и се усмихна самодоволно. Знаеше, че каквото щеше да пристигне, щеше да го направи по-щастлив. Но незнаеше какво да очаква. Част от него мислеше, че щеше да е просто огромна сума пари за добре свършената работа, но се очертаваше да бъде различно. Все пак, тук говорехме за важна сделка. Тейър разхлаби възела на вратовръзката си и погледна към часовника. След 2 часа, неговата пратка щеше да тук.

[You must be registered and logged in to see this image.]

“This is a fight for love”

Lust, Hate, desire . We are the children of the great empire

| А ли се събуди след последния спомен за онази нощ, още помнеше как онзи нож, нагорещен минаваше по тялото й.Восъка, който го изгаряше и лицето му, все още бяха там пред нея, съпътстващи я през последните няколко дена. Не можеше да ги забрави, колкото и да й се искаше да го направи. Стана от леглото, като прехапа устна и мина леко с ръката си по коремчето. Преглътна и погледна отражението си в огледалото, бе толкова рано, за каквото й да е било излизане, но Али имаше нужда да подиша малко чист въздух и да се разходи..Тъкмо когато влезна в банята, се чу звънеца, а тя извъртя очи с досада. Кой пък сега искаше нещо от нея. Преглътна лекичко, като облече суичъра на анцуга си и мина през хола, за да отвори,а щом го стори видя лице, което определено не бе очаквала да види след толкова години, но това лице, лицето на чичо й нямаше как да бъде забравено.
„Здравей, Али.” – каза й той, а тя изтръпвайки стъпи крачка на зад.. „Време е за разплащане на баща ти” – допълни, а тя го погледна не разбиращо. Наистина не знаеше за какво става въпрос, отсъстваше няколко крачки на зад, а с всяка следваща той пристъпваше още една на пред към нея, докато гърба й не удари тухлената повърхност на стената и не преглътна лекичко. Алина бе значително по – малка от него, а когато ръката му я стисна малко над лакътя, тя изтръпна и усети една много различна болка.. „Хайде, тръгвай.” Заяви й той, а на него Алина никога не бе успявала да се дърпа, защото знаеше, какво следваше в повечето случай. И въпреки, че се опита да не продължава напред той я задърпа през стайте излезна от апартамента, а дори не си направи труда да затвори вратата след тях. За влачи я до колата, а колкото й пъти да се опитваше да се отскубне, толкова пъти изпитваше само болката в ръката си. „Къде, ме водиш по- дяволите” простена тя, като прехапа устната си, но не бе удостоена от отговора, той я напъха в колата пред блока, и затвори вратата след нея.
„Знаеш, адреса искам лично да му я предадеш. Кажи, му че това е неговата награда” лицето на Алина побеля, когато чу тези думи, а след това чичо й се усмихна лукаво, като й помаха доволно..

След по – малко от час, колата спря пред сграда не позната, за Алина.. Шофьора слезна и я издърпа от вътре, днес определено не й вървеше в дърпането от мъжете. Преглътна заседналата буца в гърлото си. И бе провлачена през входа към асансьора, а след това пак през него през малък коридор, като мъжа отвори някаква врата, а това което видя Алина, я накара да пребледнее още повече. Мъжа я издърпа пред себе си, а тя едва ли не отвори устата си на среща ,когато видя онова лице, което можеше да познае навсякъде.
-Това е наградата Ви, господин Паркър. Баща й и чичо й се надяват да й се насладите напълно – продума мъжа, а Али най – накрая успя да издърпа ръката си от него, като се опита да излезне, но бе спряна от същата тази ръка, която я държеше до преди минута.
.

» Офисът на Крисчън Грей