Club White

Заглавие: Club White Чет Апр 11, 2013 12:01 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Заглавие: Re: Club White Пет Апр 19, 2013 8:20 pm

Не ми вярваш, че ще пиша, но аз ще пиша. Утре не ми показвай писанието, не би си заслужавало да чета пияните си мисли. Но колкото пияна съм аз, толкова пияна е и Зара. Пияна от желания, които почти нямаше къде да изрази. Може би имаше, но тя се оказваше с вързани ръце, когато не присъстваше този, когото желае. Беше й трудно да повярва, че може да копнее толкова силно по някого. Нали беше свободна душа? Свободна, творческа душа... залъгваше ли се?
Един Лекс... дори не знаеше какво специално намира в него. Просто имаше нужда. Не постоянно. Ако го виждаше постоянно сигурно би забравила какво е усещането да го чака. Искаше просто да го чака. Днес. Утре. В други ден. Да чака и за всичкото това време на чакане да го виждаше само за малко. Споделяше с него само няколко часа, след което отново го разделяше със света и десетките, хиляди жени по него. Майната им на тези жени! И на всичката ревност и ярост, която изпитваше и заради която надупчи вратата на банята си с вилица, заради която заби нож в стената си и унищожи един от най- големите си шедьорви с неговия лик. НЕ можеше да твори без тези чувства.
Сега отново ги изпитваше. Изгаряща ярост. Докато се надяваше да го види там, където го бе срещнала за пръв път. На същото място в същото сепаре. Сърцето й биеше забързано, докато преглъщаше силния алкохол, който бе поръчала. Зара обичаше да ес чувства пияна. Да изпада в безтегловността, осигуряваща й този порок. Тогава можеше да твори без да спира. Да рисува и рисува, и рисува много. По платната, по чужди тела, по устни. Да излива себе си върху обект и да твори колкото й душа искаше. Докато не издъхне.

Заглавие: Re: Club White Пет Апр 19, 2013 9:11 pm

Да, да вярвам ти, доказа му, че ти винаги каквото и да ти е можеш да напишеш уникален пост. И както винаги никога не ме разочароваш скъпа моя ..Но да се върнем към това, което беше напът да се случи тук, между тези стени
След фиаското с госпожица Савана, беше решил да се отдаде на почивка, искаше мъничко да поспи, не бе очаквал такова развитие с онази девойка но уви.. Да висчко се бе обърнало отново в полза за него, а картите бяха в негова посока както винаги и това му харесваше. Харесваше му толкова много.
Но в мига, в който бе решил да се шмугне в топлото си огромно легло и да поотпусне мъничко, съвсем мъничко той получи смс, с досада взе телефона си и видя подателя, което накара стремен ръмжащ звук на задоволство да се откъсне от гърдите му. Искаше да я види, да му даде да го нарисува отново по онзи така задоволяващ начин, по който само нейните прекрасни ръце можеха да го нарисуват.
Подсмихна се доволно, колкото й да не му се искаше. Но нямаше да иде сега, а й така и така бе загубил желанието си за сън. Стана с досада от леглото набързо мина по клавиатурата изпращайки й смс в отговор, единствената жена, на която отговаряше. А я бе толкова единствена в толкова много отношения.
Въздъхна докато отново напускаше апартамента си, да мислеше да се порови насам на там, да види как седят нещата в Уайт и след това, може би направо щеше да отскочи до прекрасната червенокоснка с прекрасна порцеланова кожа, за да му напомни защо толкова честичко се връщаше при нея.. Слезна от блока и няколко метра по надолу спря пред склуба влизайки вътре, сядайки на любимото си сепаре, доакто палеше цигата си и оглеждаше пространството на около.
И тогава очите му намериха именно онова червенокосо съкровище, подсмихна се нагло като мина жадно с език по устните си.. Тя или го преследваше или знаеше, къде да го намери преди да иде той при нея. Подсмихна се, когато се скри в тъмнината и бавно пристъпи към нея, в гръб.
А докато се усетехте, той вече дишаше във вратът й издишайки цигарения дим в него.
-Нетърпелива си, червенокоске. – прошепна дрезгаво в ухото й, като се подсмихна доволно.

Заглавие: Re: Club White Съб Апр 20, 2013 11:14 am

Червената й коса, която рядко приемаше формата на каквото и да било, днес бе изключително права и изглеждаше повече от достолепно. Имаше естествен обем дори без да използва всички онези мазила и техники, които връстничките й използваха ежедневно. Майната им. Зара имаше естествена красота, която от време на време подчертаваше с очна линия и червило червено, колкото бяха и косите й. Бе преметнала цялото косище на едното си рамо и демонстрираше млечно бяла, красива и нежна шия.
Загледа се в телефона си готова да отговори. Бе закъсняла с преглеждането на съобщението. Бе изпратено преди около двадесет минути. Сърцето й забиваше видимо по- бързо в тези моменти. Палците й зашариха по екрана на телефона. Искаше някой път да му напише писмо. Ама истинско писмо! Но все не намираше време, все нещо се случваше. Прехапа устни. Имаше толкова много обещания в тези няколко негови думи.
Изви врата си оставяйки дима да се разлее по цялата й кожа, както и направи. Той плъзна надолу към широкото й, V- образно деколте и се изгуби в атмосферата. Еротично. Плъзна се толкова естествено по нея, сякаш се опитваше да замести докосването на Лекс. Едва ли беше толкова лесно, но дима бе като подвластен на неговото съзнание. Или поне така си го представяше Зара. Сгърчи се от удоволствие под устните му. Извъртя глава към него. Носът й мина по наболата му брада и косата, докато бузата й не се оказа прилепена към неговата. Един любвеобилен жест, който бързо беше заменен от яростното й изправяне.
- Смърдиш на разврат и перверзия - изглеждаше отвратена от този факт. Никога не бе обичала да дели макар да знаеше, че не може да задържи нещо, което никога не бе било нейно реално.
Пъстрите й очи се присвиха презрително срещу Лекс. Знаеше, че без време ще омекне, а не искаше. Правеше всичко по силите си да запази цялото самообладание и лошотия в себе си.

Заглавие: Re: Club White Съб Апр 20, 2013 1:22 pm

Лекс се подсмихна нагло, оглеждайки я . Да определено тази жена можеше да предизвика тръпките по гръбнака му дори без да го докосва.
Но щеше ли да си признае някога какво го кара да чувства? Едва ли щеше да го направи. Повдигна едната си вежда, като се подсмихна някак дяволито.. Харесваше му как го опреква, а най – много обичаше онази сладка омраза, която бе така неистинна в очите й..
-Чудя се, червенокоске, кога това на какво смърдя ти е правило впечатление? – може би винаги и той го виждаше в очите й, всеки път когато прекарваше дори и малко от времето си с нея. Малкото време, което го караше да не мисли за нищо и го разсейваше толкова много, че не можеше да обясни. Как се случваше това, пръстите му, минаха съвсем лекичко и ефирно докосвайки разкритата кожа на шията й, спускайки се надоли към свивката на гърдите й, към V – образното й деколте.
Описвайки всяка една малка гънчица от бледата й кожа. И продължавайки с дяволитата усмивка, която ставаше все по – широка на лицето му.
-Нетърпелива, толкова нетърпелива, както винаги – прошепна отново в ухото й, докато устните му намериха сладката плът на вратлето й и леко я докосна там, преди рязко да се отдръпне..
Пое си дълбока глътка въздух, за да поеме от сладникавия й аромат, който така сладко го караше да настръхва и да изпитва онази следа от студена вълна по гръбначият си стълб.
Тялото му я притиска към ръба на бара, а едната му ръка се надигна хващайки един кичур коса, и започна да го върти между пръстите си, да нали не очаквахте, че Лекс няма да има желание към нея? Защото той имаше едно огромно и не стихващо желание към скъпата ни художничка. Която така добре боравече с четката и бойте.

Заглавие: Re: Club White Съб Апр 20, 2013 3:01 pm

- Гнусен си! - произнесе сричка по сричка Зара.
Устните й бяха толкова близо до неговите, че дъхът й се разстилаше по лицето му, излизащ на пресекулки- топъл, приятен, разярен. Алените възглавнички на меката й уста бяха леко разтворени, за да пропускат повече дъх на веднъж, който да не задушава дробовете й... защото точно това се получаваше, когато опитваше да бъде равнодушна- органите й се гърчеха от невъзможността да функционират правилно. Прехапа долната си устна и се опита да успокои всичко в себе си, но наглото му, задническо държание не й позволяваше такъв развой на нещата. Непоклатимия й, див характер много напомняше на една друга нейна предшественица, но за разлика от нея, Зара знаеше за какво се бори в момента. Тя се бореше за една идея повече уважение.
- Как не се уморяваш да предлагаш едно и също на жените около себе си? - нацупи устни и се обърна с лице към бара. Дупето й се оказа притиснато в слабините му без възможност да се измъкне. Това не беше добре. Тънкия плат на роклята, която носеше можеше да бъде премахнат толкова лесно и тогава възбуденото й състояние никак нямаше да остане скрито.
Пое чашата си с алкохол и отпи огромна глътка. Не обичаше да пие изобщо. Да не говорим за бързо, но бе прекрачила тези си непоносимости в момента. Искаше да го забрави. Когато бе искала да го види, не предполагаше, че ще усети чужд парфюм по яката му. Тъпо обоняние! Защо просто не й се запуши носа? Така щеше да е най- добре.
- Така ли целуваше тази преди мен? - попита го като извръщаше глава на една страна, за да го погледне с периферното си зрение.

Заглавие: Re: Club White Съб Апр 20, 2013 3:20 pm

Лекс се засмя, като я притисна силно към бара, нямаше как просто да не надуши ревноста идваща от нея. Но нали бе уж творец? Какво й ставаше, целтна на посещенията му бяха именно това, да може госпожица Еко да извършва поръчките му, а не да се влюбва или нещо подобно.
Той се изсмя някак грубо в ухото й, а едната му ръка се уви като змя около тънката й шия пристискайки гърба й към гърдите си и я стисна леко, докато другата му ръка продължи да се спуска надолу по корема й, докато не стигна ръба на роклята й и не се пъхна под нея, а след това под оскъдните й гащички, усещайки прекрасната влага, разнесла се по слабините й..
-Ревност ли надушвам, Зара? Не мислиш, ли че съм свободен мъж и мога да спя с която АЗ пожелая? Все пак не забравяй, че мога да те имам когато си пожелая, а това долу, малката ти прелестна путчица го докозва всеки път, в който я докосна – засмя се близо до ухото й, като захапа месестата му част. Обожаваше да я дрази, и да я кара да се чувства слаба. Не знаеше, защо изпитва такова удоволствие от това... (но всички познаваме моите герои ;д така де на тати героите, са лоши...) Облиза устната си като повдигна веждата си и рязко извади пръстите си от нея, а след това просто се отдръпна от нея.. Като се врътна
-Ще се видим, когато аз реше Зара! – заяви й той, преди да продължи отново към сепарето си. Обичаше да я дразни до толкова, че да я вбесява, а в същото време да я кара до презрение към него, но той знаеше, че тя не може да го мрази, а й знаеше как да я накара да се подаде винаги.

Заглавие: Re: Club White Нед Апр 21, 2013 9:21 am

Зара потрепери и притисна към тялото му, а когато то изчезна и вулгарната му нарцистична особа се отдалечи, решила, че дори този път щеше да стане неговото, червенокоската бе на път почти на издивее, но имаше много по- добра причина да остане спокойна и просто да се обърне отново към бара и безгрижно да допие останалия си алкохол. Изглеждаше сравнително спокойна, колкото спокойна можеше да бъде жена, която току що някой се бе опитал да превърне в робиня. Съзнанието й рисуваше ярки картини от обидата и яростта бушуващи в главата й в момента. Но как можеше толкова вулгарна реплика да я възбуди по този начин. Потрепери отново, този път едва забележимо. Струваше й се толкова жалко да зависи така от един мъж, който дори не беше неин по никакъв параграф.
Грабна чантата и телефона си и излезе от заведението. Комбинацията от три пръста с преобладаващ среден бе насочен недвусмислено към сепарето на Лекс. Измъкна се, отърквайки се в телата на посетителите, толкова близо едно до друго, че едва можеше да се диша и да се промъква помежду им. Излезе на чист въздух, където можеше да напише смс съвсем спокойно. Мозъка й се прочисти и вече не се чувстваше толкова неспособна да направи правилното решение.
Постара се да е възможно най- конкретна в няколкото думи, които написа и изпрати на номера му. Знаеше, че все някога ще го получи и вероятно тогава Зара щеше наистина да си изпати, но тя чакаше именно това- причина, по която да отнеме и гащите от задника му.

Заглавие: Re: Club White Нед Апр 21, 2013 11:21 am

Е със сигурност не сте виждали господин Левис толкова ядосан на някое същество колкото на малката госпожица, която току що, не стига, че му бе показала среден пръст пък си и мислеше, че може да е нещо повече от него. Беше ли сигурна в това?Подсмихна се и дяволито стана от сепарето разбутвайки всяка една курвичка в обсега. Знаеше къде да я намери, и определено щеше да я накаже, за това, което си бе позволила да направи тази вечер.Пръстите му пъргаво минаха по клавиатурата и натисна изпрати.
Какво си мислеше тя? Сериозно ли си мислеше, че тя не му принадлежеше? О госпожицата жестоко се бе излъгала в това и Лекс щеше да й го докаже за пореден път..Щеше да си плати със собственото си средно пръстче, а какви неща минаваха в главата на Лекс в момента. Апартамента на младата червенокоска, която явно не си знаеше мястото не бе особенно далеч и не му отне много време преди да стигне до там и с бавна заплашителна крачка да тръгне по коридора, към входната й врата. Обичаше да я наказва, а тя си го заслужаваше. Когато я стигне аромата на боите и нейния собствен се разнесоха, което от своя страна го накара да си поеме дълбока глътка въздух, за да поеме сладкия й аромат. Натисна дръжката и връхлетя без да се замисли в апартамента й. Не му бе много трудно сам да види къде се намира тя.
Тръгна със заплашителна крачка към нея, като просъска
-Нещо май на много сериозно почна да се взимаш! – хвана ръката й и я обърна с гръб към себе си, а голямата му лапа се стовари на дупето й, като се срещна с плътта й, през тънкия плат на рокличката й. Изви едната й ръка, като я накара да мине през слабините си сама. Докато с другата си ръка, хвана края на оскъдното й бельо и го дръпна. А звука на разкъсването го накара да се сгърчи от удоволствие..
-Сега скъпа моя, ще бъдеш собственоръчно наказана, държана на ръба, но не й стигаща до края – заяви й той, когато накара пръстите й да се свият и остави само срения й пръст изправен. Бавно стигна с ръката й, до дупето, като я накара сама да проникне в мъничката си дупка, със собственото си пръстче, грубо и първично, дълбоко.. ръката му отново се стовари на дупето й, но този път бе повдигнал рокличката й..

Заглавие: Re: Club White Нед Апр 21, 2013 11:52 am

Зара опита да се измъкне от огромните му лапи, които й причиняваха всичко друго, но не и удоволствие. Издевателстваше над тялото по особено груб и несъобразителен начин, макар да знаеше, че това е нейното наказание, както ставаше всеки път, когато изразеше своето непослушание, а да вкараш дама като нея в рамки беше почти невъзможно и нямаше да се остави дори на Лекс, в който бе безумно и безвъзвратно влюбена. Госпожица Еко знаеше, че той ще дойде и това я бе накарало предвидливо да се обади на едни стари свои приятели. Наистина често й се бе случвало да прибягва до услугите им, а в момента това не само щеше да е услуга, а щяха и да спечелят много от това. Колко трудно можеше да е да положиш диагноза върху подобно психо държание като това на Лекс.
- Лекс... махни се... моля те - примоли се Зара, докато се опитваше да се измъкне от ръцете му. Стисна зъби и се опита да не издава и звук при ударите му, които никак не си поплюваха по сила.
Не беше сигурна, че трябва да го осведомява, че беше по- добре за него да се махне, но скоро щеше да разбере. Тялото му я притисна още по- силно към студената стена. Усещаше собствения си пръст да прониква до където можеше самичък. Болеше, въпреки че намираше една еротична и извратена нотка в цялата случка. Простена и опря бузата си о тапетите. Дишаше тежко. Стисна очи, когато за пореден път ръката му се стовари върху нежната й, млечна кожа.
Вратата на апартамента й се изтряска отвън. Във всекидневната й нахлуха няколко мъже с бели престилки, които се втурнаха към Лекс. В мига му на разсейване, Зара се измъкна и побърза да смъкне роклята си надолу, да изглежда толкова печална, че всички да й повярват. От очите й потекоха сълзи, доста фалшиви, но част от тях бяха предизвикани от истинското унижение, което изпитваше. То обаче бе замествано от задоволството при вида му с усмирителна риза, воден към линейка.
- Прости ми, Лекс, но там ще ти помогнат. Ще те излекуват и аз обещавам да те навестявам - помаха му Еко и дори накара силните санитари да спрат и да го оставят за секунда в ръцете й. Зачервените й устни се докоснаха до неговите с такава любов. - Още утре, ако ми позволят, ще дойда да те видя, любов моя.

Заглавие: Re: Club White Пон Апр 22, 2013 10:55 am

Ама тя сериозно ли го бе направила? Май не й стигаше всичко, което сама си изпросеше, а й продължаваше така нагло да си играе с нервната му система. Тя въобще имаше ли си представа, с кой се опиташе да си играе. Не стига, че бе дошъл при нея, пък и го бе набутала в клиника за психично болни... О това, нямаше начин да й се размине, нямаше как да се случи. Лекс беше бесен, натъпкан с успокоителни, гледаше презиращо всяко откачено същество в това място.
Та, за бога той един от най- големите, той живеещ в средата на Босове, в момента бе затворен в псхиятрията. Щеше и тя да дойде, а дойдеше ли хъм.. тогава Лекс Левис щеше да й покаже, че не можеше да си играе така с него.Спокойно, седеше на един от фотьойлите в залата, когато реши, че иска да й се обади.. Стана и бавно за пристъпва към телефона, който бе закачен на една от стените.
Всичко беше уредено, хората му както винаги се бяха погрижили и съвсем скоро госпожица Луда, щеше не да бъде негова посетителка, а да седи на това място заедно с него. Не в действителност той щеше да изчака да я вкарат тук на това място, да я накажа, а след това да си излезне, но тя.. Тя щеше да бъде наказана тук, докато най – накрая не й дойде акъла и не възприеме, че не може да си играе с него..
Чу сладкото й гласче, което така изчурулика „Ало” в слушалката.. Присви очи..като заговори дрезгаво в слушалката
-Двадесет минути Зара.. двадесет минути и ще ти покажа, какво друго можеш да практикуваш с четките си за рисуване – закани се той в слушалката, като затвори, без да чака отговора й, и веднага се върна необезпокоявано на дивана, отпивайки от чашата чай, за която бе изнудил една от сестрите. Чакайки да се ухили когато я въведът през вратите на клиниката и й даде това, за което най – силно жадуваше.

Заглавие: Re: Club White Нед Апр 28, 2013 7:36 am

Писъците й се разнесоха из сградата неумолимо. Още по- неумолимо двама големи санитари се опитваха да я влачат към стаята й. Когато я бяха докарали, Зара не намираше нищо необичайно, доста спокойно се отправи към кабинета на психиатъра и още по- спокойно и уравновесено разговаряше с него. От къде можеше да знае, че този разговор щеше да я изкара клептоманка? Богове! През живота си не беше крала друго освен мъже от дами, които не могат да ги запазят.
- Пуснете ме! - задърпа се неистово Зара в опита си да се измъкне от силните ръце на санитарите. - Аз не крада! Не съм клептоманка!
Усещаше хватката им около китките и над лактите си. Болеше, но не достатъчно, за да спре да се дърпа. Прехапа устните си и се опита да стои спокойно и далеч от всички, докато я въвеждаха в общото помещение. Чак тогава развързаха усмирителната риза и я оставиха свободна сред други крайно луди. Беше принудена да върви в средата на самото помещение, защото стените бяха заети от повечето пациенти. Присвиваше очи и се дръпваше на страни, когато се окажеше в притеснителна близост до някой ненормален. Тогава зърна Лекс.
Мамка му! Залагаше всичките си пари, че той бе виновен за всичко това. Какво толкова? Щяха да го освободят само след няколко дни, а той я бе вкарал на същото място с най- голямата си наглост. Запъти се решително към него, изправила рамене. Намираше се на няколко сантиметра от него, когато посегна да го удари.
- Ти си виновен! За всичко! - изкрещя в лицето му Зара.

» Club La Violete
» Castle Club
» Breeze Club
» Club "Neon"
» Night club ''Dirty''