След месец...някъде из парка / 1Caroline & Michael /

Дните изминаваха, а аз сякаш се зареждах с все повече енергия. Много хора ми казваха да не се захващам с тази работа, защото нямало да ми остава време за за мен самата. За малко да ме откажат. Засега Крисчън...пардон, господин Грей се държеше мило с мен. Работата беше по силите и възможностите ми. И днес, за пореден път, се прибирах от фирмата и минавах през пустия парк. Луната се беше настанила на тъмното небе, заобиколена от безброй малки звездици, които сякаш я охраняваха. Над главата ми се чуваха плясъци на криле, а някъде измежду дърветата зловещо грачеше самотна гарга. Не се чуваше нищо друго освен тракането токчетата ми по паветата. Попринцип обичах тишината и спокойствието, но това беше прекалено. Една от уличните лампи започна да примигва докато накрая съвсем угасна. След нея угаснаха и още няколко. Спрях и се огледах. След това отново тръгнах напред, като забързах крачка. След известно време усетих чуждо присъствие. Не смеех да проговоря. Страхувах се не от отговора, а от възможността да получа такъв. Имах да вървя още доста време. Човек да ме пита защо минах оттук. Но всъщност другата възможност бе да мина покрай доста барове и дискотеки. А точно сега не ми беше до тях. Сега да не ме помислите за някоя, дето не знае как да се забавлява. Та аз съм на 19. Купоните са ми в кръвта. Просто в момента бях сама. Или поне така си мисля.