Седмица след отварянето на новия клуб

Когато Джени бе решила, че има нужда от забавление, не се спираше само защото майка й бе казала „Не”. Нямаше никакво намерение да променя това и ето защо сега седеше пред един от най-новите клубове, заедно с две нейни приятелки. Завъртя за последно фалшивата лична карта в ръката си, като запамети всичко написано на нея, докато другите момичета все още бяха забили поглед в техните и се вайкаха. Нашето момиче обаче бе започнало да се изнервя от параноята им и реши да им покаже как се прави. Затова и тръгна решително към охраната, като му се усмихна закачливо и подаде личната карта.
Мъжа я огледа внимателно, като бързо върна погледа си върху съмнителния документ и Хъмфри си помисли, че няма да успее да влезе, но мъжа й се усмихна обратно. Имаше онова странно чувство, че го бе виждала някъде, но реши да не се задържа при него, че да не вземе да промени решението. Влезе вътре и се огледа, като веднага се упъти към бара, чакайки двете си приятелки, които за жалост така и не влязоха. Беше им казала, че приличат на монахини, но техен си беше проблема, като не я слушаха. Затова и игнорира позвъняването на едната, която най-вероятно щеше да я кара да излиза, за да си ходят. Не и тази вечер. Русокосата имаше други планове, а скоро се намери и жертва.
- Няма ли да ме почерпиш – каза нахално на младия мъж, който я заглеждаше откакто бе влязла в клуба.
Не беше нещо особено, но тъй като нямаше как да си поръча алкохол, щеше да жертва няколко минути от удоволствието, за да се подмаже малко на „играча”. Разбира се, след не повече от пет минути пред нея имаше красива чаша със столче, пълна с някаква лилаво-розова течност, която се оказа доста приятна. Коктейла бързо разгорещи Джени, която го изпи доста бързо и след като най-накрая съблече якето си, останала само по метални-синята си рокличка, задърпа непознатия към дансинга. Компанията му не беше чак толкова лоша, а и той очевидно щеше да я глези цяла вечер, ако продължава да си мисли, че ще му излезе късмета.

Дрехи:
Spoiler:

-Сериозно ли?
Изкрещя по телефона,като не вярваше на ушите си. А,най странното се оказа,че е по средата на среща и крещеше или по скоро изкрещя.
-Добре добре,пазете я идвам след малко...
Не можеше да повярва,че малката се бе вмъкнала в негов клуб. Сериозно,не можеше да се вмъкне и то с фалшива карта. Добре,че я бяха виждали с него,защото щяха да я изкарат,като мръсно коте и най-вероятно,щяха да се позабавляват. Познаваше си копелетата,не бяха стока но пък си вършеха работата. Естествено не прехвърляха границата,забавата не беше да нараняват.
Запали колата,не чакаше шофьора и с мръсна газ,както и за отрицателно време,се оказа пред клуба,като връхлетя подобно на хала вътре. Избута всички,за да се добере до центъра,като избута младежа,който и се натискаше:
-Разходи си краченцата по на далеко...
Изръмжа,като я хвана за ръката:
-Дейн,какво по дяволите правиш тук...
Та май беше малко пияна,което не беше добре:
-Оу малкото коте е пияно...
Поклати глава и се засмя:
-Хайде да се махаме от тук.

Джени бе започнала да се забавлява доста с непознатия, като танцуваше разгорещено и се опитваше да надвика музиката. Оказа се, че новата й компания работеше в някакво кафене и все още живееше с баща си, но като изключим това, бе що годе интересен. Разбира се, беше и доста глупав, като очакваше блондинката веднага да се съгласи на изтърканите му покани да й покаже какво е истинско удоволствие. Тук й бе достатъчно добре и нямаше намерение да си тръгва, но плановете й се промениха драстично, само че момчето пред нея нямаше никаква вина за това.
Премига объркано, тъй като все още не беше сигурна, дали случващото се бе истина или просто плот на въображението й. И все пак, бе изпила само една чаша, а и докосването му й се стори доста реално, но не така приятно, както й бе останалите пъти. Като цяло двамата бяха в наистина добри отношения, макар че се виждаха само за по няколко минути на ден и от време на време разменяха и някоя друга дума или прегръдка. Държеше се като неин приятел, но точно в момента май се опитваше да се прави на баща, а това нямаше как да не я ядоса. Хъмфри дръпна рязко ръката си от неговата, отскубвайки се от сравнително нежния му захват.
- Няма да ходя никъде – изкрещя тя ядосано, достатъчно силно, че да я чуе, въпреки силната музика – И не съм пияна – тросна се малката, като го изгледа доста недоволно, отстъпила крачка назад. Все още не можеше да разбере защо е тук и защо въобще се опитваше да я махне от клуба. Нямаше нищо против да се забавлява с него, но имаше онова неприятно чувство, че беше тук не за да се забавляват, а за да й развали кефа, но имаше само един начин да разбере, затова и направо го попита – А ти какво правиш тук? Дойде да се позабавляваш, но нещо не ти се получава и като видя, че и на мен ми е хубаво, реши че не може само на теб да ти е гадно?

-Хей малката,не си намерила човека на когото да проявяваш ината си....
Дам,не беше от хората,който се оставяха едно малко момиченце да го върти на малки я си пръст. Предпочиташе това да стане малко по-късно и това да бъде дъщеря му след време,ако му дойде времето. Завъртя я,като я дръпна към себе си:
-Ще ми вземат лиценза,като разберат че си тук. Нека отидем някъде другаде.
Отдръпна се и я остави пред себе си. Музиката беше бавна и на него някак му стана неудобно,защото май трябваше да танцува с нея. Приближи се,като и направи знак да се приближи,май се налагаше да танцуват:
-Оф,добре остани но не се натискай с някви педали...
Поклати глава,като повдигна леко брадичката и:
-Сериозно мислеше,че ще успееш да се промъкнеш в мой клуб с фалшива карта и аз нямаше да разбера?

Наистина не можеше да го разбере и това просто я побъркваше. Беше я ядосал със собственическото си държание, че чак бе започнала да му се кара един вид, без да мисли за това колко зле може да й го върне. Точно в момента бъдещето й зависеше от него, а той вместо да я заплаши или направо да й го върне, бе променил държанието си коренно. Объркваше я и точно в момента я караше да се чувства наистина виновна, че си бе позволила да му говори по този начин. Той бе човека, който най-малко заслужаваше подобно държание и от него и онова нежно синджирче с четири висулки, което стоеше нежно на вратлето й, й напомняше всеки ден за това.
- Извинявай – каза тихо Джени, тъй като се бе почувствала неудобно – Нямах представа, че си и в този бизнес – оправда се момичето със сладка усмивка и се приближи максимално към него.
Въпреки, че се опитваше да се прави на голяма, когато се намираше покрай него, той успяваше да я накара да се почувства някак мъничка и беззащитна, но поне бе спокойна, когато той е наоколо. Имаше някаква необяснима вяра в него и сякаш бе сигурна, че той никога няма да я остави сама, когато има нужда от него. И въпреки, че май въобще не го осъзнаваше, тя определено имаше нужда от него точно в този момент. Кой знае как щеше да свърши всичко с новия й „приятел”, ако не го беше подплашил.
Хъмфри положи внимателно ръцете си на раменете му, като не след дълго ги събра отзад, което я накара да се притисне в Кристофър. Очите й не изпускаха и за момент неговите, като на лицето й се бе настанила една нежна и гузна усмивка, която просто не можа да прогони. Замисли се за момента за това, което жертва, когато си позволи да му държи тон, но сякаш най-неприятно щеше да й бъде да не й се усмихва всеки ден, когато я види в студиото.
- Нали не ми се сърдиш? – каза тя вече малко по-подмазвачески, като се усмихна много широко и се притисна силно в тялото му – Просто ми беше ужасно скучно … скарах се с майка ми и имах нужда от малко забава. Никога не бих направила умишлено нещо, което ще ти се отрази зле!

Огледа залата но само колкото да види,дали нещо не я застрашава или не бяха влезли на проверка,след като се увери,че всичко е добре. Отново я погледна и я слушаше,през цялото време,дари я с една малка усмивка,като я погледна в блестящите и красиви очи:
-Защо не дойде първо при мен,ами рискуваш някой пиян глупак да се възползва от теб,а можеше и много по лоши неща да ти се случат малката...
Погали я по бузката. Добре можеше да загуби лизинга си и след това отново да го спечели но да и се случи нещо беше много по лошо. Защото в града имаше прекалено много изверги,който се опитваше да прочисти но не му се искаше тя да пострада. Все още танцуваха,а и това беше началото на парчето:
-Добре,няма да ти развалям забавлението но те моля,следващия път първо се обади на мен и ще измислим нещо.
Да добре нямаше да я заведе на бар със сигурност и тя го знаеше,за това тя го знаеше,за това май се бе вмъкнала,защото никой няма да я заведе.
-Радвам се,че не си в караоке,не ми се искаше да го взривя за да те изкарам от такава дупка.

Както се и очакваше, той веднага омекна пред сладката й усмивка. Въпреки, че това все още продължаваше да я учудва, тя знаеше много добре, че можеше да получи всичко, стига само да се прави на миличка. Е … с него си бе наистина мила, но какво се очакваше, когато той се държеше по този начин с нея. Гледаше я като нежно цвете и я докосваше по същия начин, което често я караше да се черви, но не и този път. Щом усети приятния допир върху бузата си, усети как цялата настръхна и една доста силно завладяваща тръпка премина по гръбнака й и я удари като мълния в крака, които едва успяха да я задържат.
Усмихна се някак глупаво, като момиченце, което току що бе получило първата си целувка и да … най-накрая се изчерви. И все пак имаше прогрес, тъй като не побърза да скрие лицето си, а продължи да го гледа все така настоятелно и весело. Започна да си мисли, че се чувстваше така от алкохола, тъй като всяко друго предположение бе напълно неприемливо за нея. Не обичаше да се чувства слаба, най-вече някой да я прави такава, затова и не бе готова да признае какво влияние имаше той върху нея, макар и да не бе нещо голямо. Но все пак бе прекалено горделива, за да му позволи да види резултата.
- Обещавам ти! – каза най-накрая сериозно, като наистина имаше намерение да му се обади следващия път. Кой знае, можеше да получи доста по-добре.
Засмя се весело на коментара му за караокето, но реши да не казва нищо. Вместо това продължи да го гледа в очите, въпреки че имаше един непокорен кичур от косата му, който не спираше да привлича погледа й. Джени погледна на няколко пъти нагоре, но най-накрая се преда де и си позволи да го оправи. Завъртя го около пръстчетата си, като го изпъна назад, а след това прокара няколко пъти пръстите си през косата му, надявайки се да не му стане неприятно. Не всеки обичаше да му пипат косата.

Ни най малко не очакваше това от нея,не искаше тя да изпитва някакви по специални чувства към него,защото той беше много по голям,а живота те първа беше пред нея. Щеше да е просто нещо извратено и нямаше да е добре нито за него нито за нея,а още по малко за нея.
Отново леко я погали по бузите,като я целуна по челото и се отдръпна но все още запази ритъма на танца:
-Разваляш ми прическата...
Явно беше,че не е за това но искаше да и подскаже,че не се чувства добре от тези ласки,просто и ясно. Страхуваше,се че може да загуби контрол,а не искаше да я нарани. Музиката стана по бърза а той определено не искаше да танцува,за това се отдръпна,като се обърна към бара:
-Тазнцувай си тук малката,аз отивам на бара.
Все пак не и развали кефа и я остави да танцува,като седна на бара и си поръча едно уиски.

Джени бързо осъзна грешката си и се почувства отхвърлена, но не това й беше проблема – почувства се и самотна. Премина с ръка през лицето си и направо й идеше да си удари и един шамар, но това едва ли щеше да я издигне в очите му, затова реши и да не прави нищо. Остана няколко секунди така, като го гледаше как се отдалечава и продължаваше да се чуди защо го беше докоснала по този начин. Падаше си по по-големи, но не и по по-възрастни, какъвто беше той. Можеше да се закълне, че не се чувстваше сексуално привлечена от него, макар и да не бе сигурна какво точно бе това усещане. Просто имаше една тръпка в нея, която я караше да се наслаждава на докосванията му и да иска да му отвръща всеки път.
Замисли се дали да не го последва и да отиде при него на бара. Бе склонна да се съгласи дори и на кола, само и само да си върне закачливата му усмивка и вниманието, с което я обсипваше. Не се чувстваше самотна само когато беше сама. Това усещане не изчезваше, дори когато бе покрай приятелите си, но не можеше да отрече, че брат й й липсваше прекалено много. Бе свикнала покрай нея да има някой по-голям, който да я глези и да се грижи за нея, сякаш му бе най-скъпото. Естествено, Хъмфри стига до заключението, че точно заради това Крис бе един от малкото, които я караха да не се чувства самотна, но дали наистина беше така … това бе един различен въпрос, най-вероятно с различен отговор.
- Кукло, искаш ли да продължим някъде другаде започнатото? – чу Джени познатия глас и видя мазната усмивка на момчето, което я бе забавлявало до преди малко.
- Съжалявам, но имам по-добра оферта – отвърна надменно нашето момиче и понечи да тръгне към бара, но усети как бе хваната за ръката.
- Не обичам да си губя времето с малки лигли. Стига си се дърпала – бяха думите, които я вбесиха.
С целия си акъл, Джени се обърна към него с яростно изражение и заби токчето си с все сила в пръстите на краката му. Реши, че това ще му дойде добре и ще се осъзнае, но когато се опита да се отскубне от захвата му и нещо не й се получи. Усети парещата болка върху бързо зачервилата се буза, но звука от шамара отекна някъде в силната музика и никой от заобикалящите ги хора не обърна внимание на случващото се.

-Джейн!
Извика,когато забеляза че ония пак се навърта около нея. Само се беше обърнал за чашата си,когато ония се лепна за нея. Не знаеше,какво е станало и как са се развили нещата но щом ония и зашлеви шамар,той отскочи подобно на разгневен лъв и връхлетя подобно на титанов чук върху копелето,като му удари един юмрук в лицето,като се стовари с бързина на земята с разбит нос:
-Ти си голям задник знаеш ли,посягай на някого от твоя калибър...
Приближи се към Джейн,като я придърпа в обятията си и я погали по зачервената бузка:
-Добре ли си съкровище?
Поклати глава,че е добре до някъде,а то си я държеше в обятията. Направи знак на охраната да изнесе темерута,а те го направиха по не толкова мил начин,изпросвайки си няколко ритника.
-Само за секунда се обърнах...
Наведе се малко,като я накара да се отпусне и я понесе на ръце през тълпата,охраната тръгна след него не защото се страхуваше,а защото отиваше към офиса си и трябваше някой да отвори вратата. Така и стана стигна до офиса,единия гард му отвори и той я внесе в офиса,като я сложи на диванчето.
-Ще ти дам малко лед,за да не посинее...

Цялата изтръпна, като реши, че този път няма да й се размине, но нейното татенце не можеше да позволи нещо подобно. Цяло чудо бе, че от всички клубове бе избрала точно неговия и в момента въобще не съжаляваше, че беше дошъл и й се бе опитал да я махне от тук. Единственото, което трябваше да направи, бе да го послуша, но главата й бе прекалено дебела, както често й повтаряше истинския й баща. И ето до къде го докара – създаваше проблеми на единствения човек, който й даваше толкова много, без да й е длъжен за нищо. Та той й бе нещо като ангел хранител, а тя май се чудеше как да вкара и него в беля.
Притисна се уплашено в него, когато усети утешителна прегръдка, която не закъсня. Увери го, че се чувства добре, макар и само с някакво кимане и въпреки това Кристофър реши да се държи с нея, все едно са я набили, че чак я носеше на ръце. Не, че Джени се оплакваше, но все пак не беше толкова зле, но когато се опита да му възрази, усети заседналата на гърлото й буца, която не й позволяваше да говори. И без това щеше да прозвучи прекалено немощно и измъчено, тъй като все още сдържаше сълзите си, които напираха да излязат още щом усети ръката на непознатия върху лицето си. И все пак … това беше Джени. Нямаше да е тя, ако си замълчеше.
- Знам, че го казвам прекалено често, но наистина съжалявам – започна веднага тя, като едва си пое въздух, но продължи притеснено – Не исках да става така. И ако знаех, че клуба е твой, никога нямаше да дойда, камо ли да правя проблеми. Съжалявам, че не те послушах и ти обещавам, че никога повече няма да …
Най-накрая се разрида и просто не можа да довърши думите си, което я накара да се ядоса още повече на себе си. Не стига, че я бяха напляскали пред очите му, ами сега и щеше да му циври на главата. Направо го съжали.

-Оу недей да плачеш...
Сърцето му се късаше,като я виждаше да плаче. Приближи се отново бързо към нея,като я обгърна с ръце и я притисна в обятията си,като я целуна по челото:
-Аз се радвам,че си в моя бар,защото тук мога да те защитя,на друго място,ако беше нямаше да с разминеш толкова бързо.
Отново я целуна,като я погали по гърба,нежността му беше ненадмината и той не се колебаеше да и я дава,опитваше се да я успокой,за да не плаче:
-Моля те недей да плачеш,искала си да се забавляваш,няма лошо в това. Все още не си натрупала опит и грешиш понякога. Сега вече знаеш,че ако имаш проблем,е по добре да се обръщаш към мен,за да го реша. Няма нещо което да не мога да реша.
Повдигна лицето и,от брадичката,като видя зачервената и буза,погали я под червенината,като леко стисна зъби:
-Как ти се случват все на тебе тези неща. Малкото ми съкровище,боли ли те?
Опита се да не задържа поглед върху нея,страхуваше се,че ако я погледне,ще я целуне,дори нямаше идея защо точно. Но знаеше,че не бива да го прави. Същото желание го насочи,за да я целуне по челото и отново я прегърна в меките и топли обятия:
-Обещавам ти,ще те заведа на хубав клуб където,ще се забавляваме.

Все още не можеше да разбере с какво бе заслужила това отношение от негова страна, но и не мислеше да го пита, че току виж вземе да размисли. Щеше да се наслади максимално на любвеобилните му настроения, които й се струваха доста приятни. Затова и се отпусна в ръцете му, като не след дълго спря да плаче и просто се сгуши в него като малко котенце, което търсеше топлина. Пое дълбоко от наситения аромат на парфюма му, които я накара да се почувства още по-добре и накрая дори сложи ръката си на бедрото му. Не целеше да го накара да се почувства неудобно или нещо подобно, а просто искаше да му покаже, че се е отпуснала и се чувства много добре така.
- Не, не искам да се чувстваш отговорен и да ми изпълняваш прищевките, за да не върша глупости – каза изведнъж Джени, като се поизправи, тъй като бе заровила муцинка в дрехите му – И да си призная, нямам си и на идея как подобни неща се случват все на мен. Имам чувството, че някой ме е проклел, но не е нужно да ми ходиш след дупето, за да ме спасяваш всеки път. Не казвам, че е неприятно … просто е излишно и силно се съмнявам да е приятно.
Нямаше как да не се зачуди, дали следващия път нямаше и той да пострада. Ами ако пак се забъркаше с някой като този, но всичко това да се развие на някое друго място, където мнозинството може да се окаже не на страна на Кристофър. Всичко изглеждаше толкова зле в красивата й главица, че вече дори си го представяше зад решетките. Майка й ако разбере за всичко това, със сигурност щеше да откачи. Хъмфри я обичаше, но все пак я намираше за изключително ограничена жена, която няма да успее да разбере какво всъщност става между тези двама различни на възраст, но с доста прилики отвътре, личности.
- Няма да ходя по такива места повече … поне докато не стана достатъчно голяма, че да ме пускат с моите си документи – обеща най-накрая тя, надявайки се това да го успокои.

Не можеше да отрече,че ръката която сложи на бедрото му го накара да потрепне и да се почувства странно,дори малко подскочи,по скоро потрепна,защото не биваше да изпитва нещо такова. Бързо се успокой и се опита да запази каменния си самоконтрол с който беше много прочут. Премина с ръка през копринените и коси,като леко ги завъртя между пръстите,без да я скубе или нещо подобно.
-Е,аз ще те заведа,ако толкова много искаш но на място,което ще е безопасно и в което наистина,ще се забавляваш.
Отново я погали по бузата но без да надига лицето и. Не искаше да се изкуши или нещо подобно:
-Ще отидем на клуб обещавам ти,на хубав и без такива съмнителни типове,който да ти се натискат.
Още едно нежно докосване и ласка,по леко зачервената бузка,гримът и се бе размазал. Не му харесваше,колко тежко се гримира. Извади си кърпичката с неговите инициали,като леко изтри гримът:
-Защо криеш красивото си лице с този черен грим и тези дрехи. Не ме разбирай погрешно,не очаквам да си като кукла Барби но лицето ти е хубаво,защото го грозиш с този катран.
Изтри гримът и и пред него се показа едно прекрасно момиче и така му харесваше повече:
-Ангел...

Усмихна се, когато видя познатата кърпичка и се сети за онази, която седеше в нощното й шкафче. Колко ли такива му бяха направили? Е, не смяташе да взима всяка, с която решеше да бърше сълзите й, тъй като нямаше да има достатъчно място, а и една й беше достатъчна, за да й напомня за случилото се. Но сега момента бе доста по-различен и въпреки че всичко свърши по-трагично от миналия път, този й хареса доста повече. Вниманието и грижите, с които я обсипваше я караха наистина да се чувства като съкровище и чак забравяше за малката подробност, че той и името й не бе запомнил. Но можеше ли да го вини? Кой знае с колко жени се запознаваше всеки ден. Едва ли само тя и „красивото” й име се въртяха в главата му.
Видя потъмнялата салфетка и след като чу думите му, осъзна какво точно беше направил. Веднага сведе погледа си надолу, като скри така приятната гледка за него. Какво да се прави? Не бе излизала без грим вече две години, като всеки ден слагаше по малко повече и всеки ден й харесваше все по-тъмно. Но и нямаше желание да му каже защо точно го правеше. Повечето жени се опитваха да прикрият годините си, а Джени съвсем не се различаваше от тях, но за разлика от по-възрастните, които се опитваха да се подмладят, тя се опитваше да прикрие факта, че без грим приличаше на малко невинно дете … или просто казано, ангелче.
Знаеше, че всички гледат на нея така, когато я видят естествена, затова и се бе погрижила никой да не я гледа без грим. Не искаше погледа му да я обхожда и да вижда едно малко момиченце, с което не може да се държи като с приятел, поради простата причина, че си беше дете. Едва ли бе нещо ново, че едно момиче на нейната възраст бързаше да порасне.
Не бе никак удобно да седи изправена, привела глава надолу, затова се отдръпна леко от него, което за момент не й се стори така приятно, но след като се излегна и отпусна главата си в скута му, всичко й се видя идеално. Обърна лицето си към коленете му, като затвори очички и започна да рисува кръгчета по месцето над тях, използвайки върха на пръстите си. Знаеше, че той няма да я разбере, затова и дори не се опита да му се обяснява, а просто се отпусна, надявайки се темата да отмине неусетно.

Галеше я по косата,като си играеше с нея,неудобството не премина,а това,че беше в скута му още повече не помагаше на нещата,ръката и нежно преминаваше през коляното. Малко се прокашля,защото определено се чувстваше странно,не че нещо ама това до някъде му действаше еротично. Кристафър,ще те осъдят за разврат с не пълнолетни. Как въобще можеше в умът му да се появи образ подобен,на това,колко нежен е с нея и всякакви подобни не позволени неща. А,да не говорим,че въобще можеше да не гледа така на него,ами просто да се чувстваше длъжна,защото той правеше много неща за нея. Той не искаше отплата но тя можеше да мисли така. Понякога би дал всичко да може да чете мисли.
Премина с ръка по челото си,като премина и през косата си,трябваше да се овладее,да не мисли такива неща,щеше да успее но се надяваше красивата главица на ангелчето да не реши нещо друго:
-Не си ми казвала дали си имаш приятел?
Погледна към нея и не можеше да разбере,защо толкова му пука:
-Никога не сме говорили за това.

Любопитството му успя да изненада дори и Джени, която не очакваше подобни въпроси от него. Като цяло знаеше, че изпитва някакъв интерес към нея, който все още й бе чудно от къде се беше взел, но пък да я разпитва за приятели … още малко щеше да я попита дали си пише редовно домашните и дали е девствена. Може би на нея просто така й се струваше, тъй като се бе настроила на вълна недоволство, но все пак реши да го удостои с отговор. Щом това искаше, това щеше да получи.
Бързо забравила за изтрития грим, Хъмфри се завъртя, докато лицето й не стига положение, в което спокойно можеше да гледа тавана и него. Надигна се леко и отметна косите си от другата страна на краката му, като отново се отпусна и вдигна краката си на дивана. Усети онази ниска надстройка, която беше за ръце, някъде под прасците си, като така отпусна краката си във въздуха, без да цапа мебела. И за перфектен завършек, хвана едната му ръка, която беше по-близко към тялото му и я сложи малко над гърдите си, където роклята покриваше нежната й кожа, но не това беше въпроса. Започна да го гали нежно с палец, докато гледаше право в очите му и говореше с леко неудобство.
- Сещаш ли се как се запознахме? – започна тя, опипвайки почвата и след като получи очакваното кимване, продължи – Правех всичко, за да впечатля едно момче. Малко по-голям е от мен, но проблема е, че съучениците ми и всички останали на моята възраст просто не ме привличат. Винаги съм искала истински мъж, който ще ми покаже нещо, което до сега не съм си и мислела, че съществува – отплесна се замечтано тя, но бързо се осъзна и влезе в пътечката – Но не това е въпроса … Та, тази така важна за мене персона, прави каквото си пожелае, без никой да му каже нищо. Разбира се, аз реших, че трябва и аз да съм като него, но след като нещата се оплескаха, той мистериозно изчезна и ми звънна чак след четири дена, за да ме пита дали искам да се „чупя от час, за да правим нещо по като за големи”. И ако все пак не си разбрал, нека те светна. Отчаянието при жените е нещо ужасно, а аз се чувствам невероятно отчаяна, защото никой от мъжете, които харесвам, не ме приема като жена. За тях съм малко сладко момиченце, така че може би след около десетина години най-накрая ще ми излезе късмета. За сега съм напълно самотна.

-Ей недей така...
Каза той с въздишка,като я погледна и погали челото и с другата си ръка,като тази която беше над гърдите и,си остана там и не помръдна. Това много го смути но се направи,че нищо не е станало:
-Момчетата малко по късно съзряват,а и новото поколение,иска повече свободата си и мисли,повече за себе си,от колкото за околните. Вината не е в теб,просто не си намерила,човека който да те оцени.
Боже,говореше така все едно бе баща или нещо подобно,това не беше в негов дух,за това реши да си се върне отново:
-Добре де момчетата са копелета,мислят с долната си глава,без да се съобразяват,какво всъщност правят. Честно да ти призная на мен ми беше нужно доста време да се укротя и все още не съм достатъчно кротнат но имам приятели,който създадаха прекрасни връзки и семейство. Просто хората са различни,съвета ми е прави неща който ти харесват,без да са незакони и вредни,а всичко останало,ще си дойде.
Погледна към нея и прекрасните и очи:
-А,най-тъпото е да се правиш на нещо което не си,за да впечатлиш някой.

Джени се замисли съвсем сериозно над думите му, като усети как една широка усмивка напираше да се настани на лицето, но знаеше, че ще последва смях, затова и я задържа възможно най-дълго. Разбира се, тя бе приела нещата съвсем различно от това, което се опитваше той да й обясни, като болното й мозъче роди една закачка, която едва ли беше уместна. И все пак се засмя, като стисна малко по-силно ръката му, чудейки се дали да го пусне, докато говори, за да не стигнат до момента, в който той е решил, че тя е сериозна и сега трябва да й изчете лекция, защо това не може и не трябва да се случва.
- Да не би да ми намекваш, че трябва да те поканя на среща? – каза весело малката, като продължи да обсипва ръката му с нежни ласки, сигурна че той щеше да долови шеговитата нотка в гласа й – И все пак, въпреки че си прав за това, че не трябва да се правя на нещо, което не съм … успях да впечатля някой и мисля, че това бе едно от най-добрите ми попадения – каза накрая малко по-сериозно тя, но все още с усмивка, говорейки за него.
Хъмфри все още не можеше да си намери място, затова сега отпусна главата си на другата страна, но без да мърда тялото и просто зарови лице в тялото му, дразнейки го с носле по корема. Остана доста изненадана от това, което усети. Да, виждаше че има хубаво нормално тяло, което си бе добро постижение за един зает мъж, който едва ли имаше енергията на двайсет годишен. Може би точно и заради това не очакваше да усети корема му така стегнат и дори леко релефен, доколкото можеше да проучи с после през дрехи. Но това само я накара да се зачуди какво има нагоре и все пак, преди да е объркала още повече сигналите, застана както преди малко, решена да се кротне, като даде зелена светлина на друга страна от любопитството й.
- Ами ти? Имаш ли някоя специална дама в живота си … освен мен? – попита закачливо като все пак не можа да седи дълго настрана и притисна бузката си в тялото му, отърквайки се като котенце.

Стана му горещо на три пъти,като бе тотално готов да полудее от чувствата,който пораждаше или по скоро от емоциите. Търкаше се,като сладко коте но го караше да се чувства доста не ловко от всичко това. Затвори очи,като се опита да се концентрира,надяваше се да успее,защото нещата не бяха тръгнали на добре,на там на където бяха потеглил.
Дама тя по скоро беше малка важна госпожичка,която въртеше всички на пръста си но не я винеше,а точно такава си я харесваше. Усмихна се,на тази си мисъл,като се бе успокоил но съвсем малко:
-Ами да кажем че не нямам,толкова години съм ерген,че не мисля,че някога,ще мога да създам връзка,а и имам прекалено много проблеми,за да въвлека цяло семейство в тях.
Поклати главата си,проблема е че не успя да се успокой,отмести я лекичко,като стана от мястото си и отиде да си налее една чаша уиски. Преглътна бързо една голяма глътка,като се извъртя към нея:
-Аз никога няма да създам семейство.
Това беше толкова ясно и всичко ясно.

Последното определено не го бе очаквала, тъй като Джени бе на мнение, че мъжа пред нея щеше да бъде ако не друго, то страхотен грижовен баща. Да, беше напълно сигурна в това и не можеше да разбере как е толкова грижовен с нея, а не иска едно свое дете, което да обсипва с подобни грижи. И въпреки, че това си бе изцяло негово решение, което никой не бе в правото си да оспорва, а и коя бе тя да му дава акъл, малката блондинка нямаше как да не се изкаже. Почувства се длъжна да му пробута мнението си, въпреки че какво знаеше едно момиче на нейната възраст.
- Мисля, че след време, ще съжаляваш заради това решение – каза съвсем сериозно Хъмфри, като продължи да си лежи, започнала да си играе вече с косата си – Но спокойно … ако нещо се обърка, винаги можеш да ме осиновиш – добави весело, като се засмя доста шумно – Ако не друго, то поне няма да ти е скучно или самотно.
Вече бе забелязал колко досадничка може да бъде и как така или иначе не все му се пречкаше, а той все я спасяваше. Еми оставаше само да подпишат и официално щеше да е нейното „татенце”. Е тогава със сигурност щеше да го нарича така, най-вероятно само за да го дразни и закача, но рано или късно щеше да свикне с това. Въпроса беше дали Джени щеше да свикне с променливите му настроения, които тя самата не можеше да разбере. В един момент я прегръщаше и танцуваше с нея по собствено желание, в следващия имаше нужда от малко въздух, след малко пак я прегръщаше и доста по-продължително, но сякаш се плашеше, когато някой отговаряше по същия начин. Просто не виждаше друго обяснение. Всеки път щом тя си позволеше да отвърне на нежните му ласки по същия начин, той бягаше като попарен, но защо? Нали самия той я прегръщаше и докосваше по този начин.
- Притеснявам ли те? – реши се да попита най-накрая, защото вече бе започнала да се чувства неудобно – Знаеш, че ако не ти е приятно в компанията ми, можеш просто да ми кажеш. Няма да се обидя.

-Не ни най малко. Ти никога не си ми в тежест никога,ще бъдеш. Приятно ми е караш ме да се чувствам млад.
Отпи от уискито,проблема е че се чувстваше на моменти толкова млад,че не бе истина и определено не биваше да се държи така,да си позволява,каквото и да били,а камоли да мисли за тези неща:
-Проблема е че съм мъж,а ти да кажем...
Опитваше се да намери подходящата дума,без да я засегне или обиди:
-Ти си спонтанно момиче,което или си дава сметка,какво прави и го прави нарочно,или не знае и го прави без да иска. Но поражда емоции който не трябва да поражда.
Знаеше,че не е глупаво момиче и щеше да се досети бързо:
-Проблема е изцяло в мен,защото като мъж мисля не с главата която трябва и не мога да се контролирам.
И той сами се обърка,поклати и разтресе глава,като допи чашата си:
-Обърках се в мислите си,просто ме побъркваш,да знаеш.

Това откровение я накара да съжали, че бе повдигнала въпроса и то не просто да й стане неудобно, че бе попитала, а направо да й се прииска да избяга. Не се страхуваше ни най-малко от него, тъй като бе напълно сигурна, че той нямаше да се възползва по никакъв начин от нея, но това не означаваше, че не се чувства не на място. Започна да се хока на ум, тъй като той съвсем ясно си каза, че тя е виновна. Е … не я обвини, но думите „Ти си спонтанно момиче, което или си дава сметка, какво прави и го прави нарочно, или не знае и го прави без да иска” й бяха напълно достатъчни, за да го разбере. Най-глупаво се почувства от самия факт, че тя всъщност не осъзнаваше, че го провокира по този начин. Държеше се с него така, както се държеше с бат си, но Кристофър въобще не беше такъв.
Остана няколко секунди легнала, като очите й бяха изскочили толкова много, че след малко щяха да изпадат и да се затъркалят по пода. Силната изненада, която бе изписана на лицето й го накара да осъзнае, че тя въобще се не усещаше какво точно прави, а силната руменина по бузите й, която доста бързо се появи там, показа че се чувстваше както виновно, така и неудобно. Побърза да се изправи, като кръстоса краката си и започна да дърпа нервно роклята си надолу, сякаш щеше да стане невероятно дълга и да я прикрие чак до глезените. Това обаче не беше всичко. Малката прехапа нервно долната си устна, като погледна на няколко пъти към врата, а най-накрая събра смелост за да каже.
- Мисля, че е време да си ходя – извести тя с огромна доза неудобство, като кимна към вратата и зачака търпеливо разрешението му.

-Не е нужно да си ходиш...
Приближи се към нея и седна в близост на дивана. Като хвана ръката и и я сложи в неговата,надигна я и я целуна нежно. Но не пусна ръката и но беше до тях:
-Съжалявам,че те накарах да се почувстваш по този начин. Аз съм виновен и ще се опитам да не давам воля на емоциите си.
Погали още малко ръката и,като се наведе за да я целуне по челото и стана,като отиде до прозореца,със специално огледало,което гледаше към залата. Сега вече беше края на вечерта и имаше малко хора,като беше добро време,ако искаше да се развихри.
-Ако искаш можеш да излезеш да потанцуваш и да се забавляваш,вече няма толкова много хора и е доста спокойно.
Извъртя се към нея:
-Ще си в безопасност със сигурност и аз ще дойда с теб.

Както и очакваше, веднага го накара да се почувства гузно, макар и да целеше точно обратното. Искаше да си тръгне, за да спре да го поставя в такива не до там приятни ситуации. Страхуваше се, че колкото и зрял да беше Кристофър, рано или късно щеше да го завлече надолу и както винаги, тя щеше да намери начин да се измъкне, но за него не бе сигурно. Може би мислите й бяха прекалено глупави, защото той определено не беше като нея и не би се подал така лесно, но тя нямаше и желание да го изпробва.
Погледна към него, а после се сети за всичко, което последва след предното й развихряне. Чак сега започна да осъзнава и се зачуди как не го бе разбрала по-рано. Напрежението между тях си бе очевидно, но нашето момиче не бе готова да си признае за участието в цялото това нещо. Предпочиташе да си мисли, че нейните чувства към него са чисто приятелски и точно заради това се изкушава да приеме предложението му. Още преди да дойдат тук, тя искаше да танцува и да се забавлява с него, но както винаги, това което искаше, съвсем не беше това, което трябваше да се случи.
- Не ми се танцува – излъга Джени, като докосна нежно с върха на пръстите си чувствителната след от устните му, останала по ръката й, докато той все още не гледаше – А и съм на училище сутринта. Мисля, че ще е най-добре да ми викнеш такси.

» Нощен клуб ''Rome''
» След месец...някъде из парка / 1Caroline & Michael /