Grey`s Mansion

Заглавие: Grey`s Mansion Чет Апр 11, 2013 3:56 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Чет Апр 11, 2013 4:01 pm

Plase Let me Love U!

Got. to be true to myself?

And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way.You gave me more that I can return.Yet there's so much that you deserve.Nothing to say, nothing to do,.I've nothing to give.I must leave without you.You know we're headed separate ways

Добре можеше ли нещата да минат по – зле? И да не се изчервява толквоа ? Не май винаги щеше да е така, а притеснението караше корема й да се свие лекичко, а тя да погледне нервно към Крисчън и родителите му. Добре беше прав сестра му задаваше много повече въпроси от колкото самата тя някога беше задала. Не знаеше какво да й отговори на повечето, а през другото време се измъкваше с някое и друго скалъпено изречение, само й само да не й бъде зададен отново същия въпрос. Но не свърши, не тя продължаваше.
Вече Ана със сигурност знаеше, как Крисчън се чувстваше когато тя му задаваше непрестаниете си въпроси, но какво пък можеше да направи, нали все пак бяха заедно и тя трябваше да го опознае. Да може би на сестра му й беше дошло като гръм от ясно небе, а не само на нея, но й на майка му и баща му. Явно действително и те не го бяха виждали до сега с момиче. Е добре дошла.. Май и това бе от нещата, които правеха заедно за пръв път. И всичко започваше да й харесва страшно много. За миг се зачуди какво ли се бе случило с Амбър, но си замълча. Не изобщо нямаше да пита за това, не трябваше да пита за това. Прехапа леко долната си устна, когато чу въпроса на баща му, и се изчерви още повече, когато всички наоколо се втренчиха в нея.
Е добре чувстваше се като на кръстосан разпит, само дето ченгето и лампата светеща в очите й липсваше.
-Ам.. бях на интервю преди няколко дена и съвсем скоро ще започна работа като стажантка в СИП – преглътна лекичко, да все още дори не го беше казала на Крисчън, и бе сигурна, че му беше дошло от нищото, а можеше да си изпати заради това. Май трябваше да му каже, но кога? Като последните два дни бяха скарани, а вечерта беше пияна, след това така и не говориха и тя нямаше тази възможност.
Погледна към него, като се опитваше да намери нещо в очите му, но това не се случваше, опита се да му се усмихне лъчезарно, но онези нищо издаващи очи сякаш успяха да помръчат малката усмивчица, която се бе опитала да направи.
Въздъхна лекичко, когато Елена я бе викнала и се усмихваше на среща й.
-Не му обръщай внимание, той е муслю – каза й тя, а Ана просто не успя да сдържи смеха от няколко дена на сам тя се бе засмяла искрено. Поглеждайки съвсем невино към Крисчън, да добре може би беше по – добре да си замълчи и да не комнтира, това което беше казала сестра й, ако не искаше наистина да не си изпати и да запази себе си цяла... Въпреки, че знаеше че той нямаше да я нарани или да направи нещо без тя самата да го иска. Беше й доказал, че дори и по нейно желание нямаше да я заведе в онази стая.
Даже от тогава не се бе сещала за нея, просто беше като заключената стая в дома му и нищо повече, не искаше да влиза там, щом той не желаеше, значи и тя самата не го искаше.. Беше абсолютно нормално нали? Имайки предвид, че това бе основната причина за да се скарат и да стигнат, до онзи момент самоунищожавайки се. Ана преглътна болката, която се загнезди в гърдите й, и погледна извинително към Крисчън, не беше сигурна, дали някога ще може да забрави болката, която бе изпитала от раздялата им..
Но това нямаше значение сега нали? Всичко беше наред? Може би,,,.. все пак все още не бяха провели онзи разговор, който щяха да провеждат и това малко или много я притесняваше, не знаеше защо, но почувства един спазъм, а тогава усети, че Елена отново й говори нещо, но този път като, че ли Ана просто не я чу загледана в Крисчън тя отново пресмисляше всичко, което се случваше около им, но не искаше да предприема абсолютно нищо. Не просто искаше нещата да са такива каквито бяха преди онези два дена и каквито са в момента спокойни..

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Чет Апр 11, 2013 7:47 pm

Крисчън изви вежди за миг, когато чу къде точно иска да работи, но запази хладнокръвието върху лицето си. В крайна сметка това бе нейно решение. Е, решение, което можеше да му сподели все пак. Но наистина не помнеше кога точно би било удачно. Просто нямаше подходящо време, а имайки предвид 'страхотното' му настроение последните два дни, то определено щяха да намерят нов повод да се скарат.
Почти целият следобед го прекараха в хола, обсъждайки и най-малкия детайл от изминалите дни, в които не се бяха виждали. Елена доста ентусиазирано обясняваше за ФБР, изтънчено докосвайки чашата си с устни. Крисчън се бе преместил до Ана, докосвайки гърба й едва-едва с върха на пръстите си. Не можеше да не бъде неотлъчно до нея, попивайки от аромата й и вглеждайки се, макар и за секунди, в очите й.
Вечерта също премина сравнително гладко, имайки предвид факта, че се появиха още някои лица от фамилията Грей. Лелята на Крисчън, заедно с две от братовчедките му. Всички бяха толкова очаровани от Ана, че той самият започна да се дразни, когато започнаха да й задават едни и същи въпроси. Съвсем обичайно бе вниманието да бе приковано само и единствено към нея, поради ред известни причини. Дори една от икономките се бе спряла и я зяпаше нахално, докато Рей не й направи забележка.
Крисчън трябваше да я отърве за миг от любопитните им очи и в главата му веднага се завъртя идея. Хвана ръката й, преплитайки пръсти със своите и се изправи.
-Ще се върнем след една минута. - оповести делово и помогна на Ана също да се изправи - Моля да ни извините.
Излязоха от просторната трапезария и се насочиха към масивното стълбище, водещо към втория етаж. Изкачиха се набързо, като Крисчън бе решил да я отведе в своята бивша детска стая. Стигнаха до вратата на коридора, той се подсмихна мистериозно и я отвори, дръпвайки се настрани.
Стаята му бе в топли цветове, бежово и тъмно кафяво. Френските прозорци хвърляха цялата светлина от града върху леглото му, придавайки му някакво странно сияние. Крисчън включи лампата и последва Ана, въздъхвайки тежко. Толкова много спомени имаше между тези четири стени, побрали толкова много години в себе си и попили всяка една емоция, която малкият Грей бе чувствал тогава.
В очите му се четеше носталгията, заради която очите му бяха придобили по-тъмен цвят, обхождайки всеки ъгъл.
-Не съм влизал тук от седем години, Ана. - с тих, дрезгав глас проговори и се приближи до бюрото, докосвайки го с пръсти.
Наистина не бе идвал в тази стая от твърде дълго. Смяташе, че ако влезеше точно тези спомени щяха да го притиснат още повече, а кошмарите му да се разраснат тройно. Но ето .. беше тук и не изпитваше нищо от това, от което се страхуваше. По-скоро се радваше, че вижда всичко това, навяваха му стари, но за разлика от всички останали, приятни спомени. Нищо не се бе променило, дори малка част от тетрадките му все още седяха върху гладката повърхност на бюрото.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Чет Апр 11, 2013 9:04 pm

You Can Tell Me Your Secret's

Got. to be true to myself?

And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way.You gave me more that I can return.Yet there's so much that you deserve.Nothing to say, nothing to do,.I've nothing to give.I must leave without you.You know we're headed separate ways

На всече се чудеше в коя посока да гледа и на чий въпрос да отговаря, не знаеше какво да казва, на някой от въпросите им, за това просто най – спокойно вдигаше раменете си.Облиза леко устната си като наблюдаваше с периферното си зрение Крисчън. Усещаше как пръстите му ефирно галеха кожата й, а това предизвикваше тръпки полазващи цялата й кожа. Леко притвори очи благодарна, че я беше измъкнал, вече наистина не знаеше какво да отговаря, особено й беше писнало да повтаря един и същи отговор на някой повторен или потретен въпрос.
Въздъхна следвайки го по – стълбите нагоре.
-Благодаря ти – прошепна с нотка на нежност докато крачеше бавно след него гледайки да не се спъне на някоя стълба, защото никой нямаше да се учуди ако това се случеше, все пак да не забравяме това беше Ана. Поклати глава на мислите си, и продължи нагоре след него без да обръща внимание, на това, че наистина имаше петдесет на петдесет шанс да се изръси.
А когато отвори вратите пред тях, всичко беше толкова различно, Ана го погледна все едно не вярваше, не можеше да си представи Крисчън Грей, чийто обзавеждане не бе никак топло, някак на мигове мрачно, или прекалено ярко, сега.. сега Ана виждаше една съвсем различна стая от тази в Ескала. Гледаше и оглеждаше всичко на около, прехапа леко устната си приближавайки се до шкафче на което имаше няколко снимки.. Той и Елена, той и майка му и баща му... и той и жена, която Ана никога не бе виждала. Погледна към него, но така й не го попита. Въпреки, че можеше да се закълне, че имаше наистина голяма прилика между него и жената от снимката, очите и косите им бяха наистина толкова близко една до друга. Но замълча..
-Толкова е различно, бил си сякаш различно настроен докато си живял тук, Крисчън. Какво се промени? – попита тя въпреки, че едва ли сега беше момента, за задаване на каквито й да е било въпроси. Но просто не успя да се сдържи, въпреки че повечето въпроси в главата й, бяха от онези, които до преди няколко минури бяха задавали на самата нея. Сети се за погледа, който й беше хвърлил самия Крисчън, когато бе отговорила на Рей, къде щеше да работи. А в същност Крисчън все още не бе информиран. Въздъхна лекичко, като скъси разстоянието помежду им .Сгуши се в него, затвори очи, носът й опираше във врата му, главата й беше на рамото му. Вдиша аромата му,който в момента беше толкова различен от този в тази стая, сякаш въобще не бе живял в тази стая.
Все едно някой съвсем различен, човек бе прекарал живота си тук..Всичко беше толкова различно, беше толкова нормално за възрастта на която е бил.
-Съжалявам.. съжалявам, че не ти казах...Но просто след последните два дни, аз.. Просто имах някакво чувство, че ще оспориш, а след тези дни, не исках да се скараме отново. – сподели му тя , а секунда по – късно освободи съзнанието си и за миг си позволи да си представя, че я обича, че не е просто едно прекалено силно привличане. Беше толкова реално, почти осезаемо истинско, и една малка част от нейното заядливо, неприятно и винаги мрънкащо подсъзнание си позволи да се... надява.
Внимаваше много да не докосва гърдите му, но така или иначе при всяко нейно помръдване той я стискаше здраво и нямаше никакъв шанс нещо подобно да се случи.Ана се отдръпна лекичко, поглеждайки го в очите, а след това прехапвайки устната си, се отдръпна от него.
-Ще ми кажеш, ли коя е жената на снимката Крисчън? – погледна го наистина с интерес въпреки, че беше решила да не го пита тя отново го направи, какво можеше да направи, просто любопитството я разяждаше,както всеки път. Продължи да хапе устната си, като мина леко с върха на пръстите си по повърхността на дървото на бюрото му, пристъпвайки бавно назад гледайки го в очите,докато не стигна до голямото легло и не седна на него все още наблюдавайки Крисчън с интерес опитвайки се отново да разбере какво се случваше вътре в него.
Но отново както на всички ви е станало ясно, когато питахме Крисчън за миналото му, той се стягаше и една маска, хладна маска се появяваше там, седяща и придаваща каменна физиономия на лицето му, сякаш никой не можеше да я пробие, но Ана бе разбрала едно, тя бе пробила вече в него и рано или късно щеше да стигне до цялата истина за него.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Пет Апр 12, 2013 12:06 pm

Крисчън се подсмихна, притискайки я още по-близо до тялото си. Точно за това бе чакал цял ден, да може да я усети толкова силно. Някак се успокояваше, когато вдишваше от нежния й парфюм, деликатно оставяйки част от себе си и върху неговите дрехи. Ръката му плъзна ефирно по гърба й, докосвайки го с пръстите си. Всяка една фибра в тялото му весело подскачаше, трепереше и какво ли още не. Просто трябваше Ана да е около него и цялото му същество започваше да извършва някаква странни действия, които за господин Грей бяха крайно непознати. Но никога нямаше да се оплаче, защото ако не друго, то поне бе крайно приятно.
-Не съжалявай. - прошепна в ухото й, докосвайки мястото под него с устни - Има време, ще говорим за всичко.
Толкова сладко се бе сгушила в него, че имаше чувството, че ще го заболи ако трябва да се отдръпне от нея. Въпросите й се набиха в съзнанието му, прелитайки като ято в ясното небе. Добре, наистина защо трябваше всеки път да се замисля така. Нямаше ли да е далеч по-приятно ако животът му бе протекъл по коренно различен начин? Да, може би нямаше да има тази компания, щеше да живее в съвсем обикновен апартамент, да пие всяка вечер бира вместо скъпо вино, нямаше да кара това ауди, но поне всичко останало щеше да е спокойно. Беше готов да се откаже от всичко ако някой му обещаеше, че ще промени миналото му. Само дето нямаше така опция и всичко веднага посивяваше още повече.
Загледа се в Ана, когато се отдръпна от него и се настани на леглото му, наблюдавайки го с неприкрит интерес. Погледа му се плъзна към снимката, поемайки я между дългите си пръсти. Загледа се в жената, която сякаш и през гланцираната повърхност му се усмихваше весело. Стисна челюст и върна снимката на мястото й, свивайки рамене.
-Не помня, а и не смятам, че има значение.
Нехайството му едва ли щеше да остане незабелязано, но се надяваше именно на това. Не беше готов да говори за нея, поне не и на този етап. Щяха да възникнат още въпроси, ако споменеше и дума дори, а последното от което имаха нужда, беше отново да похванат някой спор.
А като се заговореше за забравени новини, в главата му ненадейно връхлетя спомена за разговора от конференцията. Сдържа се да не се удари по челото и се завъртя към Ана, прокарвайки ръка през косата си.
-Колкото ти си виновна, толкова и аз. - промърмори, приближавайки се - Аз също забравих да ти спомена нещо. След два дни трябва да замина за Милано, някакви нови презентации ще се пускат от борда на директорите. Като техен шеф .. се налага и аз да замина. Една седмица.
Прехапа леко долната си устна, а очите му нервно се разхождаха по лицето й. За съжаление не можеше да я вземе със себе си, по простата причина, че нямаше да може да мръдне от конферентната зала. Хиляди пъти бе ходил в Милано, така че не го правеше от желание да посети града на модата.
Но от друга страна, цяла седмица беше достатъчно време да бъдат далеч един друг, да премислят всичко отново и отново, без да бъдат разсейвани от химията помежду им. Това беше най-доброто решение, което можеше да вземе, а и знаеше, че след като се върнеше щеше да знае какво точно ще прави с връзката им. Ако не друго, то поне щяха да разберат дали наистина не е само моментно влечение или наистина има нещо истинско. Макар че Крисчън не смяташе, че е просто влечение, по простата причина, че едва ли сега щеше да е в старата си детска стая с нея, вече запознала се със семейството му. Не беше глупав, нито пък малък. Отдавна се бе научил да различава чувствата си и това определено не бе просто желание за разнообразие.
-Ще проясним мислите си, Ана. - проговори тихо и хвана брадичката й, докосвайки устните й със своите - Тъкмо ти ще имаш време да оправиш нещата със .. СИП.
Подсмихна се леко и се изправи, протягайки ръцете си. Принципно не можеше да спи следобед и този сън му се бе отразил доста натоварващо. Едва ли после щеше да успее да затвори очи толкова лесно. Телефонът му извибрира продължително и когато го погледна, видя, Бил го бе осведомил, че вече ги чака пред имението.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Пет Апр 12, 2013 1:39 pm

You Can Tell Me Your Secret's

Got. to be true to myself?

And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really say
I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you
So I'll be on my way.You gave me more that I can return.Yet there's so much that you deserve.Nothing to say, nothing to do,.I've nothing to give.I must leave without you.You know we're headed separate ways

Ана чакаше отговора му впила очите си в неговите, не беше сигурна дали ще й отговори изобщо, но когато го стори, е тогава всичко й се изясни и беше на ясно, че нямаше да получи отговори...
Беше го казал, толкова разсеяно, че веднага можеше да разбере, че я беше излъгал...преглътна лекичко, показвайки че дори не бе забелязала лицето му и това, което беше изписано на него.
-Да, добре – отвърна му тя, съвсем леко и спокойно, без капка замисъл в нищо от това, което се случваше. Пое си глътка въздух, а след това се загледа в него слушайки го внимателно. Новина ли? Ана преглътна лекичко, като прехапа устната си, да явно не само тя бе забравила да сподели нещо, но някак си не искаше да чува неговото. Леко притвори очите си, като хвана косата си премествайки я на една страна, и отвори очите си връщайки ги на него в очакване. А думите му, сякаш я накараха да замръзне на място.. една седмица, без него? Т
а тя едвам бе издържала онези жалки два дни, а сега цяла седмица.. Преглътна буцата заседнала в гърлото й..
-Милано.. – прошепна едвам чуто, сякаш го повтаряше на себе си, за да се обеди, сякаш се опитваше да се убеди сама, че не го е чула правилно, но явно всичко си беше точно на мястото. Преплете пръстите си, като се опита да не издава никаква реация на чувствата си, и погледна отново към него..
-Да така е най – добре.. и аз и ти ще можем да помислим, дали всичко това е правилно – спомена му тя, като леко се нацупи, та онази сутрин бе премисляла достатъчно, и определено бе стигнала до извода, че иска да е с този мъж, а не с някой друг, но какво можеше да направи. Трябваше да бъде сигурна нали? А тя май си беше достатъчно сигурна, но явно той не бе..
Въпреки, че я бе довел тук, явно Крисчън все още имаше съмнения отностно връзката им и не се чувстваше достатъчно добре, добре сериозно те можеха ли изобщо да имат нормална връзка, като нормалните хора, с нормални разговори, нормални взаимоотношения и нормални дни? (ама аз сериозно ли написах цели пет пъти нормални? ;ддд ааа нее.. та да добре продължавам да си пиша нормално ;ддд )
Поклати глава, като съвсем, лекичко го погледна.. Е щеше да се справи някак една седмица без него нали? Щеше именно да отиде и да се оправя в СИП, да подреди новата си стая, и да се отдаде на кръстосаните разпити, на който щеше да бъде подложена в мига, в който инквизиторката Миранда, я посрещне на входа на новия апартамент и започне най – нормално да я обвинява, как се е била покрила ами май са последните двайсете и четири часа.. И в този момент й дойде една странна мисъл в главата, която си мислеше, че беше забравила. В действителност сутринта, когато го попита, как беше разбрал къде , той не й беше отговорил или просто не беше чул въпроса й.. В същност те изобщо не бяха говорили, за онази нощ, а Ана реши, че момента е напълно подходящ да му съобщи, за това че докато го няма ще посети изложбата на Хорхе.. Прехапа устната си, като се изправи срещу него, но как можеше да му обясни, че въпреки случилото се онази вечер тя и Хорхе си оставаха най – добри приятели и нямаше за какво да се притеснява...
-Ам, има още нещо, което имам желание да ти споделя, както й ми дължиш обяснение, как се появи онази вечер в бара? – попита тя, но някак си избягваше онова нещо, което трябваше да му сподели, нещо я жегна за секунда, а не можеше ли да си премълчи, как щеше да разбере, че е отишла на тази изложба?
Нямаше как нали? Не по – скоро нямаше да е добра идея да го лъже нали? Все пак явно Крисчън Грей винаги имаше начин да разбере всичко, което си пожелаеше и Ана нямаше как да скрие това, че е била на изложба, дори й наистина да го искаше. А какво щеше да стане ако изобщо не отидеше? Ами Хорхе и Миранда щяха да й се разсърдят, може би с този аргумент трябваше да излезне пред него..
-Ъм... и другата седмица трябва да придружа Миранда на изложбата на Хорхе – призна му тя, като леко си въздъхна когато чу телефона му, може би този разговор нямаше да протече така както си мислеше, а може би щеше да се забави малко, и да я упрекне или най – малко да й обясни как това няма никакъв шанс да се случи.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Пет Апр 12, 2013 8:01 pm

Веднага разбра, че идеята да замине за Милано изобщо не й се бе понравила. Само по погледа й можеше да познае, не само по начина по който му отвърна. Но си замълча и не каза нищо повече. Нямаше нужда да налива масло в огъня, макар че бе достатъчно наясно, че дори да е далеч от нея за цяла седмица, когато се върне мнението му нямаше да е по-различна. Напротив, предполагаше, че дори ще я иска още повече. Изпита толкова приятно усещане, когато я бе прегърнал след двудневна раздяла, а кой знае какво щеше да е след цяла седмица. Но всичко беше в ръцете на съдбата, като по чудо не под контрола на Крисчън.
Сдържа се да не се усмихне при спомена за бара, потискайки иронията, която щеше да започне да блика, ако през съзнанието му преминеше физиономията на Хорхе. А това означаваше да буреняса като облак и да развали спокойната вечер. Изобщо не му беше до подобно развитие точно в този момент. Както си бе повторил няколко пъти, трябваше поне за миг да се пусне по течението.
-Миранда ми се обади. - сви рамене и извади цигара, внезапно усетил голямата нужда от никотин - Малко преди да отидете в този клуб. Започна да ми крещи, да ме обвинява. Така и не стигнахме до консенсус.
Подсмихна се, палейки тютюневото изделие и дръпна силно. Действително, доста ловко бе успял да изкопчи от приятелката й къде точно ще бъдат същата вечер. Но Миранда нямаше навика да премълчава доста неща и макар и да се бе опитала да го скрие, съвсем случайно се изпусна. Което бе добре дошло за Грей. Не бе имал предвид да ги посети, но малко след като Миранда за втори път му се бе обадила, доста пияна и съобщавайки му, че ще го убие, той сам си бе направил връзката, че вероятно и Ана е прекалила с алкохола. И за негово щастие, се бе оказал на правилното място в точното време.
Но последвалата 'новина', която се откъсна от устните на Ана, успя да го накара отново да ококори очи. Тя искаше да отиде на изложбата на онзи, който се опита, буквално, да я насили пред бара? Наистина нещо й се бе случило, но мислите му бяха прекъснати от телефона, който вибрираше твърде настоятелна във джоба му.
-Грей слуша. - делово проговори, оставяйки цигарата на пепелника и смръщи леко вежди- Защо в последния момент? .. Окей, ясно. Ще се видим там.
Натисна червената слушалка и поклати глава. Естествено, че отново той щеше да бъде осведомения в последния момент. Нещо, за което всички щяха да си носят последствията още на другия ден. Беше му дотегнало от една и съща грешка всеки път.
-Конференцията е преместена с една дата назад. - вдигна поглед към Ана, дърпайки отново от цигарата си - Още утре сутринта трябва да съм на път. Хайде да вървим, трябва да предупредя и Бил да направят преглед на самолета.
Хвърли цигарата през прозореца, защото много добре знаеше как ще реагира майка му ако минеше с нея през цялото имение. Подаде ръка на Ана, която я хвана малко неохотно и се запътиха към стълбището.
Крисчън щеше да говори с нея на тема 'Хорхе' след като се приберат в Ескала, и то доста сериозно. Не смяташе, че е добра идея, макар и онова момче да е трезвено. Още по-малко бе съгласен щом той нямаше да е там, а някъде отвъд океана. Не искаше това да е тема за скандал, защото нямаше как да се качи на самолета докато е скаран с нея.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Чет Апр 25, 2013 10:19 pm

Виктор се подсмихна срещу нея. Харесваше му как тялото й конвулсивно притръпваше. А най – хубавото от всичко, бе че тя бе приела предложението му. Какво повече можеше да иска в този момент. Имаше момичето , в което се бе влюбил. Което бе пазил като собствена сестра докато не започна да изпитва нещо толкова силно, че наистина се бе изплашил, да бе избягал, защото тя бе малка, бе неговото малко съкровище. Негови лъч светлина, а само една нейна усмивка бе способна да огрее целия му ден.
И ето сега щеше да е всеки ден. Това носеше толкова радост в изтудялото му сърце. Докосна устните й, съвсем лекичко ефирно така както никога не бе докосвал чужди устни, подсмихна се учуден сам от себе си и поклати леко главата си опирайки чело у нейното.
-Мисля, че току що ме направихте най – щастливия мъж госпожице Грей – кааза й той, като се подсмихна и я вдигна на ръце отново слагайки ги под дупето й и я завъртя. Каква романтика какво нещо, никога не бе предполагал, че ще се ожени, ще има жена, жена като Елена до себе си, да се буди и да вижда онази усмивка. Да. Точно това искаше и нямаше да спре да го иска. Понесе я към вратата на колата, и чак тогава я остави да стъпи на земята, докато отваряше вратата и прибра един мокър кичур коса зат ухото й.
-Красива си – прошепна срещу устните й и я остави да се качи в колата. В действителност Виктор от много много години не бе стъпвал в имението на Грей. Бе забравил даже как изглежда брат й. Да онзи Крисчън манияка. Така де но това само Кричън си го знаеше. Влезна от другата страна и подкара колата, през цялото време никой не проговори но тишината не бе натрапчива напротив, бе наистина приятна. Едната му ръка леко се разхождаше по коляното й. Знаеше точно къде отиваше как можеше да забрави пътя до дома й? След като толкова често бе ходил там. Половин час по – късно, вече влизаше през портите и спря колата пред входа. Погледна към нея, но не намери онова което търсеше в очите й. Не нямаше го онова чудене, дали е била сигурна в решението й. Наведе се лекичко и докосна устните си до нейните.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Сря Май 08, 2013 9:33 pm

Беше чакала този момент толкова дълго, че едва вярваше на случващото се. Сякаш изживяваше един сбъднат сън, от който не искаше никога да се буди и там всичко, за което някога бе мечтала, се превръщаше в реалност. Тя се подсмихна на думите му и в следващия миг отново усети силните му ръце по тялото си. Цялата потръпна само за миг, сякаш електричество бе преминало по тялото й. Тих радостен вик се откъсна от плътните й устни и тя зарови тънките си пръсти в мократа му коса. Тялото й се изви като дъга в ръцете му, разтреперено от щастие. За миг се пусна и разпери ръце в страни. Едрите капки дъжд се сипеха отгоре й, но това не й пречеше да се почувства като благословена пролетна птица под лъчите на жаркото слънце. Усмихваше се искрено, непринудено, беше щастлива след толкова много време и празнината в гърдите й най-накрая бе запълнена.
Елена се качи в колата, облегна лакътя си на стъклото и се загледа в дъждовните капки. По някакъв странен начин това я успокояваше докато усещаше дългите пръсти на Виктор, които се разхождаха по коляното й. Действаше й като силен наркотик, но тя знаеше, че е нейният, единствен и неповторим опиат, към който нямаше нищо против да бъде пристрастена до края на дните си. И само мисълта, че щеше да го има само за себе си през останалите дни от живота й, я караше да се понесе високо в небесата и да усети още по-близо горещото слънце. Но никой, дори самата тя не предполагаше, че може да се превърне в Икар и крилата й да изгорят от прекалената близост на слънцето. Бе изминал около половин час, в който тялото й бе подложено на напрежение и неподозиращи емоции, желанието й да му отдаде тялото й я побъркваше и ставаше нетърпелива. Лицето й се бе изкривило от превзелата я възбуда от нежните му ласки и тя побърза да излезе от колата. Изкара ключовете си от чантата си и изтича да отвори докато руснакът паркираше пред имението. Влезе в къщата и уюта на дома я връхлетя изневиделица. Въздъхна тежко и не след дълго усети присъствието на Иванов до себе си.
- Ще донеса сухи дрехи и нещо, с което да се подсушим преди и двамата да настинем.
Рече тя с широка усмивка на лице докато се приближаваше към него. Взе си поредната дълга и чувствена целувка, а после бързо се озова на втория етаж. От банята взе две сухи хавлии, свои дрехи и на Крисчън, които се надяваше, че ще станат на Виктор. Слезе бавно по стълбите и се загледа в красивото лице на Иванов, огрято наполовина от пламъците в камината, която току що бе запалил. Подсмихна се и тръгна към него.
- Надявам се, че ще ти станат.
Засмя се и му подаде сива тениска, заедно с черни дънкови панталони. Започна да съблича мокрите дрехи от горещото си тяло като отвреме на време хвърляше по някой поглед към Виктор и се усмихваше срамежливо.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Сря Май 08, 2013 10:03 pm

В момента със сигурност Виктор не можеше напълно да осъзнае какво бе направил, но не бе от лошата страна на нещата всичко му се струваше толкова хубаво. Чувстваше се щастлив и докоснат от късмета на съдбата.. да не можеше да му се случи по – хубаво нещо от Елена, тя го караше да бъде една идея по – добър и да гледа на света с една идейка на по – хубаво. Може би точно от тази промяна имаше нужда или беше бягал именно от нея, докато не бъде напълно готов да я приеме? Може би, а може би просто се самозалъгваше, за да не направи някоя грешна крачка и да не нарани именно онова малко момиченце, за което даваше всичко? Но сега, сега не искаше да мисли за това, искаше всичко да бъде добре, искаше да гледа как сладко спи до него, а сутрин отваря прекрасните си шоколадови очи, да види отново именно онази лъчезарна усмивка, която спираше дъха му и го караше да я гледа с отворена уста въздишайки по нея. Е именно това се случваше всеки път с Иванов, когато я зърнеше.
Както в момента, виждайки срамежливите й погледчета, а неговите игриви и не измамни изпивайки я, искайки отново да я докосне да бъде близо до нея. Да сега вече можеше съвсем спокойно да го направи. Можеше съвсем спокойничко, да я има само и единствено за себе си. За миг се зачуди какво си бе мислел тогава, защо бе избягал. Но вече всички знаехме отговора на този въпрос. Бе избягал именно защото тя бе малка, но сега.. сега вече не можеше да гледа с това око на нея, не.. Сега вече тя бе малкото – пораснало момиче, не бе онова което тичаше пред него по – боси крачета на асфалта, а той тичащ за да не си нарани стъпалото на някое стъкло. Не бе онова момиченце правещо венци от глухарчета тичащо по двора и радващо се на живота. Тогава Виктор я гледаше с други очи и малко от тези в момента.
Сега всичко бе напълно различно и Елена не бе онова момиче, бе неговото момиче, каквато е била винаги, но сега.. Сега я имаше напълно и единствено за себе си... Тръсна главата си когато чу мелодичния и глас.
-Мисля, си че с брат ти сме един размер – заяви й той с един тембър закачливост в гласа си и се загледа в перфектното й тяло.. Прехапа леко устната си, но не направи нищо. Просто седеше и я гледаше няколко секунди, докато самия той не захвърли мокрите дрехи от себе си и не навлече тези на Крисчън набързо.
-Е принцесо, сега трябва да ми кажеш за всичко онова, което се е случило докато ме нямаше – заяви й той, докато се приближаваше към гърба й, а ръцете му не се увиха около крехката й талия а устните му не докоснаха нежната бледа плът по шията й.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Сря Май 08, 2013 10:28 pm

Въпреки зараждащото се желание на тялото й да го има, Елена щеше да стои настрана. Не искаше да избързва, страхуваше се, че една погрешна крачка ще й стува цялото това необикновено щастие и полудяваше при мисълта, че може да го изгуби отново. Помнеше годините, които прекарваше със спомените за него, колко тъжна изглеждаше и не допускаше никой мъж да я приближи. Грей бе взела къси дънкови панталони за себе си и дълъг бледосив потник. Облече се набързо като не спираше да се радва на изваяното тяло на руснака. Тялото й отново настръхна при допира му и тя се сви в ръцете му. Чувстваше се толкова защитена там, че не искаше никога да я пуска. Чак сега осъзнаваше колко много всъщност й беше липсвал, колко много се нуждаеше от него и как не искаше да си и помисля, че може да го загуби отново. Самата мисъл за това я убиваше отвътре. Елена отпусна глава назад, облягайки се на рамото му и леко изви глава към лицето му. Нежните й ръце се плъзнаха по неговите и пръстите й се заровиха в неговите.
- Все още не мога да повярвам, че си тук.
Прошепна тихо тя, притваряйки очи. Опитваше се да избегне въпроса му, знаеше, че ако започне да му разказва защо се е захванала с работа като нейната, излагаща я на толкова риск, докато може да си живее спокойно и безопасно, трябваше да му изясни и факта, че с Крисчън всъщност нямаха никаква кръвна връзка, която да ги свързва. Щеше да й се наложи и да му разкаже за смъртта на биологичните си родители, а все още не се смяташе за достатъчно готова да говори на тази тема с някой друг освен Крисчън.
Елена се откъсна от ръцете му за миг, извъртя тялото си към него и се притисна плътно в него. Повдигна ръцете си и дългите й пръсти се настаниха на красивото му лице. Минаваше по скулите му, галеше го, а шоколадовите й ириси не спираха да се взират в неговите, толкова сини и дълбоки, че усещаше как пропада в тях.
- Ще си направя чаша кафе. Искаш ли?
Попита разсеяно, докато се отдалечаваше бавно и вървеше към кухнята. Босите й крака усещаха студенината от теракотените плочки, но в този момент тъкмо от това се нуждаеше, за да изгаси пожара в тялото си. Тя се приближи до кафе машината и я пусна. Когато кафето й беше готово, тя го наля в порцеланова чаша и отпи глътка. Забеляза замисленото лице на Виктор, който се бе промъкнал след нея незабелязано. Грей подпря ръце на плота и се повдигна на пръсти.
- За какво мислиш, скъпи?
Попита любопитно тя, прехапвайки долната си устна. Кафявите й очи сияеха, а лицето й излъчваше повече живот от всякога.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Сря Май 08, 2013 11:26 pm

Виктор се загледа след нея, нещо криеше и можеше да го долови само при лекия трепет на гласа й. Явно не искаше той да разбере за това поклати глава, но не я попита просто мълчеше и си мислеше, какво толкова се беше случило през всичкото това време, за да стане част от ФБР и на всичкото отгоре да излага живота си на риск. А това повярвайте никак не се нравеше на Вик. Въздъхна като я последва и се загледа в нея, начина по който отпиваше от чашата си, маниерите й, всичко се бе запазило. А тя просто му беше липсвала ужасно много.
-Мислех си, за моментите когато беше онова дребосъче, беше наистина досадна – засмя се въпреки, че знаеше, че малка част от това, което й бе казал бе спестена. В същност в момента Виктор си мислеше, за всичко онова което я е подтикнало към това, с което се занимаваше. Но след като тя не искаше да му каже, той нямаше да я притиска. Опа, стоп кадър, това Виктор ли е? Или е някой изглупял от любов хлапак? Май по – скоро ще се окаже второто, но нека запазим минута мълчание, за мъжа, който ще изгубим когато официално стане напълно нейн. Мдаааа именно, разбирате за какво ви говоря нали? Но нека се върнем на двамата седящи сладко, сладко в кухнята.
Седна на един стол срещу й преди отново да заговори.
- Ами... - измърмори Виктор и погледна към земята като прокара пръсти през косата си. Жадуваше да я докосне, да я усети близо до себе си, но нещо го спираше, нещо го караше да не го прави, да седи на страна и само да я изучава с очи. - Мисля си как искам още от теб - заговори след няколко секунди като погледа му се вдигна към нея, но някак внимателно, свенливо - Искам още от цялата загадка, която представляваш, искам да знам всичко за теб през изминалите години принцесо - изправи се от стола и запристъпва из стаята, някак нервно и припряно, борейки се със самият себе си.
Мълчеше няколко дълги мига, в които само обикаляше, а Елена го следваше с онези пълни с живот очи и очакваше нещо смислено от него. Вик се спря зад столът й и се приведе към нея съвсем близо до врата й. Дъхът му премина по шията й и колкото и да му се искаше да усети копринената й кожа върху устните си се сдържа оставяйки онова неприятно разстояние по между им, което пораждаше по-голямо електричество. Можеше да чуе как дъхът на Ел се усилва, сякаш поемаше въздух по-дълбоко и припряно. Това го накара да се усмихне, а дъхът му премина по-близо до ухото й.
- Не знам как успяваш да направиш всичко това с мен.. толкова много години. - шепнеше тихо руснака, гласът му бе едва доловим, с дълбок тембър. Малко, след което приклекна зад стола й като сложи брадичка на облегалката му. Елена завъртя главата си на една страна и лицата им бяха толкова близо, че Виктор едва не се изкуши за пореден път да премахне разстоянието по между им, но не можеше или по – скоро искаше да я изкушава, сякаш цялата идилия щеше да се развали по този начин. Очите му обходиха устните й - устни до които жадуваше да се добере, а когато Грей прокара език по тях, Виктор усети косъмчетата по тялото си, които настръхнаха от едно неизпитано удоволствие.
- Значи нищо не се е случило докато ме нямаше, така ли? - попита шепнейки тъмнокоското, а дъхът му погали устните й. - Защо ме измъчваш, красавице, защо?! - по лицето му заигра онази чаровна усмивка, знаеше че Елена обичаше. - Искам да усетя вкуса на устните ти, допира на кожата ти - продължаваше да шепне той като отново усети как тъмнокосата затаява дъх и това само му достави лично удоволствие. Сякаш вътрешно знаеше, че може да я накара да изпита невъобразими неща без дори да посмее да я докосне, но за разлика от много други пъти когато говореше небивалици без да ги мисли, сега всяка една дума имаше значение. - Нямаш представа какво желание имам да те докосна.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Чет Май 09, 2013 6:46 am

Елена седеше покорно срещу него, попиваше казаното и не отделяше поглед от сините му ириси, които в този момент й се струваха повече от невероятно красиви. Можеше да види собственото си отражение там и това й харесваше. Съвсем несъзнателно тя се усмихваше, сияеше, предаваше се на обзелото я щастие и дори не си помисляше, че някога може да дойде краят. Беше чакала толкова дълго, че нямаше да позволи нито ден повече Виктор да бъде далеч от нея. Искаше да изживее всичко с него - романтичните вечери, гушкането нощем, редките скандали, искаше й се да му се отдаде изцяло както не го бе правила никога преди с никой друг. Тя бе опряла лактите си на облегалката на стола, а крехкото й на вид тяло се бе извило на спирала. Гледаше го някак неразбиращо и объркано. Пресъхналите й устните се бяха разтворили и тя ги облиза, за да ги навлажни.
Накрая не издържа на сладкото мъчение, което руснакът си позволяваше да й причини и се приближи още към него, оставяйки едва милиметър разстояние между тях. Погледна го за един погледен миг и притвори очи. Езикът й се плъзна по долната устна на Виктор, преминавайки по цялата й дължина. Захапа я, а после го придърпа към себе си и впи жадно устни в неговите. Можеше да се наслаждава на вкуса им всяка една секунда от живота си. Тънките й пръсти се вплетоха в косата му, разрошвайки я. След като целувката им приключи, Елена опря челото си в неговото и се подсмихна на себе си.
- Сега съм твоя. Само и единствено твоя, мили. И не е нужно от позволение, за да ме докосваш и целуваш.
Тя се засмя леко, въздъхна тежко и целуна бузата му. Искаше й се Иванов по-бързо да приеме факта, че малката Елена, в която се бе влюбил, я нямаше. Пред него се намираше напълно нова жена, с ясно съзнание и можеща да взема собствени решения.
- Разкажи ми. - поде тя, играейки си все още с късите кичурчета на косата му. - Какво беше там? Какво се случи докато беше далеч?
Искаше й се да знае какво бе преживял там, какво го бе накарало да се превърне в студения мъж, който я бе поканил в колата си няколко часа по-рано. Защото тогава без съмнение можеше да види сковаващия мраз в кристалните му сини очи. Може би след като чуеше историята, Грей щеше да разкаже своята собствена. Щеше да се върне в миналото и да преживее болезнения спомен както всяка нощ, когато засепеше.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Чет Май 09, 2013 9:19 am

Виктор се загледа в нея, а в главата му сякаш един друг глас се обади. Обади се, за да му напомни за себе си. Да му напомни за това, което беше преживял. Да му разкаже отново в главата му за него, за Него като Виктор Иванов. Много повече от себе си и от Него. Защото като Него, аз познавах само звяра, живеещ зад това мило и усмихнато лице. Звяр, който нямаше да попита „къде си ТИ”, а щеше да се радва, че се е отървал от теб. Щеше почти да ликува с цигара в устата си и уиски в ръка. Но въпреки това не беше тиранин, по- скоро оставаше често неразбран от обществото. И никога не позволи на нас, простосмъртните да се докоснем до същината на проблемите му, до същината на бутилката със скъпа водка; до същината на десетките безсънни нощи, които прекарваше в разговори с една непозната (която бях аз, но само привидно). Не встъпваше в обяснения за забития юмрук в стената, за ударения от земята лаптоп. Не казваше нито дума за своите тайни сълзи, за които разбирах по леко зачервените му и напукани устни. А усещането за хиляди километри между нас винаги стоеше забулено от завесата на близостта между душите ни.

Днес го виждах в друга светлина, аз неговото съзнание. Днес, когато Виктор не беше мой дори в съзнанието си, дори в този спомен, той беше ангел. Мълчалив, невидим за просто око и скитащ. Винаги имаше по някой фалшив долар в джоба на старото си яке, с който да измами продавач на цигари. В левия си джоб той държеше кутийка със стар кибрит, който помня смътно, но сякаш беше пряко свързан с предишното му Аз. Светлите му очи се разхождаха по всички посоки, но по- често се спираха на паветата под краката му. Вик не беше скитник. Той винаги имаше пристан, на който го чакаше част от неговия дом. Сякаш душата му беше разпръсната на милиарди парченца. От България до Индия, а от там обратно в Америка, той винаги знаеше къде да остане. Винаги имаше своя избор и никога не съжаляваше за него.
Често в плеъра му звучеше една песен, чието име не знаех, но винаги ми беше напомняла на нещо загадъчно. Той беше загадъчен и непознат. Познато лице. Често разпознавах него в другите хора, а никога не съм имала способността да го различавам сред тълпата. Звукът от потракващите релси на влака го отвличаше от мен, изчезваше от перона преди да успея да зърна друго, освен обувките му. А той.. той мислеше и се връщаше отново там при нея, при неговото съкровище, но го правеше само в мислите си, не смееше да се върне дори след войната не.. всичко в тази война го бе променило, бе го накарало да бъде коренно различен човек, може би убийствата, всички онези тела падащи едно след друго, а той безчувствен пазещ чувствата и добрината си само за нея.. Виждаше лицето й всяка сутрин щом отвореше очи, и не можеше да не се усмихне, но никой не виждаше усмивката му, освен аз собственото му съзнание...
Виктор тръсна глава усетил се, че вече нямаше на къде, върнал се в реалността, където онзи глас на съзнанието му не го преследваше и вече беше у дома. Там при нея. Не я виждаше само в портрета намиращ се в съзнанието му, ами тя бе пред него. И бе негова.
Преглътна мъчно всички онези спомени, и всяка част от него претръпна
-Те падаха ли, падаха Елена, бях изключил всичко в себе си, всяко чувство, жал, мъка, тъга, любов нямаше нищо. Бях се превърнал в черна дупка, само за да не мисля, за невинните жертви, който пропилява войната...Умрели от моята или нечия друга ръка.. Всичко това.. но ти, ти беше онова което ме крепеше да не изпадна напълно в онази тъмна дупка, която ме дърпаше и привличаше към себе си... Спомена, за теб запази частици от човечността ми .- призна й той, като се отдръпна от нея и застана с лице към прозореца, гледаш онази двор.Същия двор от спомените му. – Но вече всичко свърши – констатира спокойно.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Чет Май 09, 2013 9:13 pm

Елена следеше внимателно всяка емоция, преминала по лицето на руснака. Шоколадовите й ириси обхождаха красивото му лице, виждаше тревогата по лицето му и цялата болка, която се опитваше да излезе наяве. Тя го проследи безмълвно до прозореца, като стъпваше на пръсти по студения под. Повдигна се и застанала зад него, тя прокара ръце през гърдите му, увивайки ги около раменете му. Облегна спокойно глава на него и притисна силно тялото си в неговото. Беше се почувствала виновна, че го бе върнала там, в мрачната и кървава картина, където негови врагове и другари бяха загинали.
- Съжалявам, Вик.
Прошептя извинително тя, свивайки ръцете си още по-плътно към него. Притвори за миг очи и се отдаде на опияняващия аромат на кожата му, поглъщащ я дори през тениската на Крисчън. Започваше да се привързва отново към този мъж, позволяваше му наивно да властва над нея и му даваше силата да я унищожи, да разбие сърцето й и да я обрече на тъга за цял живот. Но Грей бе напълно беззащитна пред него. Отдаваше му се изцяло и нямаше място за съмнение, че Виктор Иванов бе единствения мъж, който някога е обичала и винаги ще обича.
- Наистина ли искаш да знаеш защо направих всичко възможно, за да взема значка и да излагам ежедневно живота си на риск?
Попита невинно тя, докато отново отваряше очи и вдишваше омайващия аромат на свежест от кожата му. Бе сметнала, че щом той бе достатъчно силен да й разкаже какво му се бе случило там, тя също ще намери смелост да се върне към болезненото минало и да му разкрие истинската причина за това, в което се е превърнала сега. Бе настъпило времето да спре да се крие зад кулисите и да излезе на сцената с високо вдигната глава. Трябваше да преодолее паническия страх, който я обземаше всеки път, щом си припомни как надниква през ключалката и вижда студеният безмилостен сив поглед на маскирания мъж. През всичките тези години се бе готвила именно за него. Бе чакала толкова дълго, за да го намери и щом го направи, да го накара да си плати за всичко, което е причинил. Елена Флеминг бе умряла в къщата с родителите си, но Елена Грей бе все още жива и искаше отмъщение, което да й даде покой в дългите кошмарни нощи, когато заставаше съвсем малка и беззащитна пред сивоокия мъж и намираше своята гибел.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Пет Май 10, 2013 9:10 pm

Виктор я наблюдаваше изучаваше я с поглед, поглед който въпреки всичко бе студен, очите му бяха ледени, а той не искаше да бъдат такива не, не и към нея. Продължи да я гледа докато не се осъзна при първите й думи.
-Явно такава ми била съдбата, няма какво да съжаляваш скъпа – отвърна й той, като леко протегна ръката си и погали с опакото на дланта си скулата й, оставайки ръката си допряна на бузата й, която й даваше топлина каквато никой не й бе давал до сега. Усмихна й се укоражаващо, а след това кимна лекичко, като преплете пръстите си с нейните и съвсем леко докосна устните си до слепоочито й. Придърпа я в прегръската си, усещайки близостта й, която му донесе спокойствие, което скоро не бе изпитвал. Сега можеше да бъде себе си, да покаже онази своя по – добра страна, която щеше да показва единствено и само пред нея.
Придърпа я към дивана срещу камината и взе сдънатото одеяло, сядайки я придърпа към себе си, и наметна одеялото върху тях. Опря бузата си до копринено меките й коси. Чудеше се наистина какво я бе потикнало към това. Какво я бе накарало от онова сладко мило момиченце, повече приличащо на принцеса да се превърне в нещо, което може да те убие и със затворени очи. Е да тя беше права трябваше да спре да я възприема като малкото момиченце в което се бе влюбил и да я остави да бъде жената в която се бе превърнала. И въпреки всичко той знаеше, че щее да я обича винаги такава каквато е. Надали щеше да успее да обикне друга жена. Да повярвайте ми Виктор се бе опитал да спи с най – различни жени, бели черни, мулатки, какви ли не, но не можеше да стигне с тях до леглото пък камо ли да съблече дрехите си. А какво оставаше да обича друга? Не нямаше да му се получи. Беше опитал да я замени през всяка една година далеч от тук, но нищо не ставаше... Въздъхна лекичко като надигна главата си и я погледна.
-Разкажи ми принцесо. Искам да знам. – отвърна на онзи въпрос, който сякаш беше поотложил във времето и въпреки това той й остави време за размисъл дали наистина искаше да му се разкрие напълно или да запази онова кътче за себе си, онова което всеки човек заслужаваше. Личното пространство. А в очите им, сякаш имаше толкова не зададени въпроси, който най – вероятно щяха да си останат такива, само за да не поемат към някоя грешна стъпка, където някой от тях можеше да бъде наранен.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Пет Май 10, 2013 10:00 pm

Елена никога не се бе чувствала по уютно в дома си колкото сега, заедно с Виктор, обгърната от силните му ръце и намираща се на толкова безопасно място, за което дори не бе предполагала, че може да съществува. Тя се облегна удобно на гърдите му, а дългите й крака се усукаха около неговите, търсейки още топлина и близост. Ръцете й се обвиха около неговите, а на лицето й сияеше красива и истинска усмивка, която рядко присъстваше в ежедневието й. Грей въздъхна тежко при отговора му и инстинктивно, защитнически, изви тялото си, заставайки лице в лице с него. Вгледа се в прекрасните му малки сини очи, а после и в незаменимата детинска усмивка, която се опитваше да излезе на яве. Преброи на ум до три, стисна силно очи и отново се върна в онзи тесен килер, заставайки пред най-болезнения спомен в живота си.
- Бях на четири години, вечерта бе гореща и задушна, слънцето огряваше всичко със своята светлина. Очаквах родителите си всеки момент да се приберат, когато дочух силно блъскане по вратата. Сърцето ми подскочи и изплашена се скрих в килера. Не бе минала и минута, когато вратата бе разбита и онзи мъж нахлу в къщата. – Елена сведе глава за миг, облиза сухите си устни, а после отново го погледна. Играеше си нервно със собствените си пръсти.
- Имаше черна маска, която прикриваше лицето му. Започна да обръща къщата наопаки, търсейки нещо. А родителите ми, сякаш по поръчка се озоваха пред него. Заплаши ги с оръжие и ги блъсна на дивана. Познаваше баща ми. Караха се доста дълго. Погледът на майка ми шареше из стаята, гледаше толкова умолително и тъжно. Започна да плаче, не смееше да погледне към килера, сякаш знаеше, че съм там и искаше да ме предпази. – лицето на брюнетката не пребледняло, гласът й започваше да се губи, сърцето й биеше като лудо в гърдите й. Пое си дълбоко въздух, а след това продължи.
- Беше изминал около час, когато пистолетът гръмна. И после още веднъж. Виждах безжизнените тела на родителите си, но не можех да сторя нищо. Маскираният мъж си тръгна и чак тогава излязох от скривалището си. За по-малко от година обиколих три приемни семейства, когато най-накрая Грей ме осиновиха. В началото беше трудно, почти не обелвах и дума. Но някак си Крисчън успя да ме накара да се чувствам наистина у дома и започнах да свиквам. Дадоха ми името си, сякаш бях родното им дете. Не ми липсваше нищо, но с годините споменът не изчезваше. Заклех се, че един ден ще намеря онова проклето копеле и ще го накарам да си плати за стореното. – една гореща сълза се бе спуснала неканена по лицето й, прогаряйки бузата й. Елена бързо повдигна ръка и я избърса. Не искаше да плаче. Никога откакто бе на четири не бе плакала, нямаше да го стори и сега. Тя бързо се изправи на крака и отново се върна в кухнята. Наплиска лицето си със студена вода, мъчейки се да прогони напиращите сълзи от очите си. Дишаше бавно, пресипнало, беше й трудно да си поеме дъх. Сякаш тялото й се парализираше при спомена и нямаше нищо на света, което може да я върне към реалността щом изпадне в своя ужасяващ кошмар.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Пет Май 10, 2013 10:41 pm

Виктор я слушаше много внимателно, даже по едно време май бе забравил да диша, само за да не прекъсне историята й. Нищо май не бе способно да го шокира след всичко видяно на бойното поле. Но да види Елена толкова слаба, сякаш тази нейна слабост извикваше ужаса в него, не беше сигурен дали е от всичко, което е преживяла или от факта, че е била толкова мъничка. Винаги си бе мислел, че с Крисчън са една кръв, но да не би кръвта да те правеше чужд, за някой който иска да ти е близък. Виктор знаеше, колко силна връзка имаше Елена с Крисчън, и това леко го накара да се подсмихне. Но усмивката му помръкна, когато я гледаше такава. Преглътна лекичко, като тръгна след нея, ръцете му се увиха около тънкото й тяло, като притисна гърба й към себе си.
-Нали знаеш, че няма нищо срамно в това да си поплачеш скъпа? Хайде хубаво е да поплачеш, за нещо, за което ти е мъка не можеш вечно да държиш всичко в себе си. – каза й той, с тихия си кадифен глас, леко прегракнал както винаги, но толкова нежен сякаш майка се радваше на малкото си детнце. Но той не й се радваше, той искаше да й позволи да удави мъката си и да се почувства свободна поне за малко. Колкото и налудничаво да Ви звучи скъпи читателю, Виктор искаше любимата му, да се отпусне и да изкара цялата си болка и гняв на яве. Защото толкова години е държала всичко това в себе си, а сега.. Сега когато му го казваше, той не знаеше какво да й отвърне.
Знаеше, че я боли, вече разбираше защо се е впуснала в нещо толкова неприсъщо, за визията й и я разбираше. Но нищо от това като, че ли не бе за нея. Тя не трябваше да принадлежи на този свят изпълнен с болка и страдания, не Елена бе като ангел, бе неговия ангел, който трябваше да бъде щастлив и обичан. И в този момент Иванов си даде обещание, закле се пред себе си, че щеше да се опита да я накара да изпита пълното щастие, да се почувства наистина обичана и желана. Каквато в същност беше. Но знаеше, че двамата не можеха да се задържат прекалено дълго без да се скарат за нещо или пък без единия да не противоречи на другия. И въпреки това, той винаги щеше да е там до нея. Едната му ръка се вдигна бавно и погали копринената й коса, докато с другата рисуваше успокоително и нежно формички по коремчето й през блузата, докато шепнеше сладки и нежни слова в ухото й.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Пет Май 10, 2013 11:03 pm

Елена усети отново силните му ръце около тялото си и въздъхна облекчено. Имаше усещането, че се намира на ръба на бездънна пропаст, в която щеше да пропадне всеки момент. А Виктор се явяваше нейният спасител, готов да направи всичко възможно да я издърпа от ръба или да скочи заедно с нея, само за да не бъде сама. И в точно този момент Грей осъзна, че той я обичаше точно толкова силно, колкото и тя него и че нямаше нищо на света, което щеше да я накара да се откаже от него или да си тръгне. Нямаше да позволи на нищо и никой да застане между тях, но бе сигурна, че самите те са си пречка за връзката си. Елена осъзнаваше сигурността за бъдещите им скандали, караници и обиди, които щяха да изричат в момент на ярост и гняв, но бе готова да го понесе, защото това беше той. Единственият.
- Няма да плача, Виктор. Онзи нещастник не заслужава нито една моя сълза.
Каза с дрезгав, тих глас тя, докато се опитваше да преглътне буцата, заседнала в гърлото й. Усещаше пръстите на синеокият мъж да се разхождат по корема й, рисувайки невидими картини по кожата й и това отново накара тялото й да изтръпне, а кожата й да настръхне. Отпусна глава на него, вдишвайки достатъчно количество от аромата на кожата му, което да я накара да изпита онова сладко желание появило се в тялото й, докато пътуваха към имението и пръстите му шареха по бедрото й. Грей прехапа долната си устна и в стъклото над мивката срещна погледа на Иванов, впит в нейния. Не обелваше нито дума, просто изследваше красивите черти на лицето му и му се наслаждаваше. Струваше й се необикновено красив и все още не можеше да повярва, че бе тук, с нея, само за нея. Брюнетката изви тялото си, обръщайки се към него и впи неочаквано устните си в неговите. Езикът й проникна неканено в устата му и се заигра с нейния. Устните й властно се налагаха над неговите, а тялото й отново гореше. Тя прокара едната си ръка под сивата тениска и дългите й пръсти започнаха да обикалят и галят нежно кожата по корема и гърдите му, като на места докосваше толкова внимателно, че успяваше да го погъделичка. Елена откъсна устните си от неговите, а шоколадовите й ириси се спряха върху неговите. Прехапа отново устната си, продължавайки да разхожда пръсти по копринената му кожа, следвайки извивките на плочките на корема му.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Пет Май 10, 2013 11:27 pm

Желанието изгаряше тялото му, така както никога до сега. Искаше да я има, да я направи своя по всички възможни начини, устните му изучаваха нейните отново и отново , както й нейните властно покоряваха неговите. Сякаш се бореха за надмощие, както винаги се бяха борили самите те, кой ще е по – силния, но сега, сега не опираше до това, в този момент страстта им ги изгаряше . Правеше ги силни заедно както не можеха да бъдат по отделно. И Виктор винаги бе знаел това, че Елена му даваше онази сила, която той самия не притежаваше. Имаше едно духовно извисяване в него, което се откриваше само пред малката госпожица Грей.. И сякаш тя и само тя знаеше как да накара всички чувства в Иванов да се покажат наяве, без да го питат, дали той самия иска или не. Не нямаше искам не искам тук.
Всичко беше тук и сега, завинаги негова. Колко хубаво звучеше това в главата му, самия той се задоволяваше само с тази мисъл, че тя щеше да е завинаги негова да му принадлежи както не е била на никой до сега.. Преглътна когато устните й се откъснаха от неговият, а сините му ириси се вглеждаха в нейните шоколадови, който му напомняха за онази вечна есен, която му се струваше толкова дълга, но когато бе далеч от нея, той се бе затъжил както за времето в Сиатъл, така и за малката принцеса, която се бе превърнала в едно наистина силно момиче.
-Станала си наистина силна скъпа, но ти винаги си била такава – прошепна той, като се наведе лекичко и докосна ефирно устните си до нейните, а след това се отдръпна вглеждайки се отново в прекрасните й очи. Знаеше, че всичко ще бъде на ред, и може би някой ден щеше да си дойде на мястото, но дотогава, знаеше и колко дълъг път имаха да извървят. Но не трябваше да мисли сега за това нали? Може би беше добре, да изблъска всички черногледи мисли някъде далеч в съзнанието си и да се остави на прекрасния миг, който имаха в момента. Спокоен, мил и пръскащ всичко наоколо с любов. Може би тези мигове щяха да са рядкост, но той знаеше, че тя го обича както той обичаше нея, и именно това нямаше да му даде да я остави никога. Щеше да е до нея, въпреки всичко на което щеше да ги подложи съдбата. Беше се хванал толкова здраво за нея, и не смяташе да я пуска. Преглътна отново, като се наведе и отдръпна с ръка кичур коса зад ухото й.
-Мисля, си че емоциите ни дойдоха в повече тази вечер.. – прошепна лекичко в ухото й, като ръката му се спусна по тялото й и навеждайки се той я дигна на ръце и я понесе извън кухнята нагоре по стълбите. Никога не бе забравил къде се намираше стаята й, колко пъти бяха заспивали заедно споделяйки мечти, който някой ден искат да осъществят. А сега, сега всичко щеше да бъде много по – различно. Стигна стаята , като отвори вратата и я побутна с крак, за да я отвори на пълно, а след това отново я затвори по същия начин, но не се спря, не просто продължи напред към леглото. Почти нищо не се бе променило, стаята бе такава каквато я помнеше, може би само купчината плюшени играчки липсваше от леглото й.
Постави я нежно, като легна до нея и я придърпа в прегръдките си.
-Харесвах играчките ти. – констатира той шеговито – Те ни наблюдаваха, и нямаше място за нас на леглото, но все пак ги харесвах.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Съб Май 11, 2013 8:41 am

Виктор бе напълно прав. Денят бе прекалено емоционален и изтощителен, прекалено вълнуващ и напрегнат. И двамата имаха нужда от почивка, от спокоен и здрав сън, който отново да вдъхне сили и енергия в тях. Елена уви ръцете си около врата му и се отпусна в ръцете му. Облегна глава на гърдите му и вдиша силно от омайващия му аромат. Действаше й безкрайно успокояващо и отпускащо. Бе притворила очи докато се качваха към стаята й, но щом стигнаха отново ги отвори. Почувства се в пълна безопасност в ръцете му, сякаш отново бе малкото беззащитно дете, а той бе тук, готов на всичко, за да я предпази. Тази мисъл накара устните й да трепнат и да се извият в тънка усмивка. Щом чу думите му, тя рязко се завъртя с лице към него, гледайки го с онзи замаскиран поглед, който подсказваше, че е наумила нещо.
- Почакай секунда.
Каза нежно тя, почти шепнейки и рязко се изправи на крака. Приближи се бързо до големия си гардероб и посегна към дървените обли дръжки. Щом отвори вратичките, Елена взе в ръце няколко от старите си най-добри приятели и се върна към леглото. Започна да нарежда играчките отново там, а по лицето й се разтягаше широка детинска усмивка, издаваща странното чувство за носталгия. Грей приключи с нареждането на плюшените играчки и взе една в ръка. Тази играчка бе по-специална от всяка. Бе тъмно кафеникаво мече, с няколко кръпки и зашити цветни копчета на мястото на очите. Повечето хора биха казали, че е пълен боклук, но това бе единствения спомен на брюнетката за родителите й. Помнеше как баща й го бе подарил на четвъртия й рожден ден. Никога нямаше да го забрави.
Елена се върна обратно в леглото, намествайки се удобно отново в прегръдката на любимия си, а в своите собствени ръце стискаше старото изпокъсано мече, чието име бе Феликс.
- Сладки сънища, скъпи.
Каза нежно тя, притваряйки очи и отпускайки се напълно в ръцете му. Сънят бързо я улови в своята мрежа, а кошмарите не закъсняха. Сцената от ранното й детство се повтаряше в поредния мъчителен сън, който я тормозеше. Елена обикновено пиеше хапчета, за да успее да заспи, но в компанията на Виктор бе решила, че повече не се нуждае от тях. И беше сгрешила. Понякога се случваше тъмнокосата госпожица да изпада в нервни кризи, които продължаваха с часове. Пиеше хапчета, за да се предпази, но споменът бе твърде болезнен и плашещ, за да я напусне.
- Не! Мамо, мамо! Не! Събуди се! Татко, моля те! – започна да крещи на сън тя, а от шоколадовите й очи се стичаха горещи сълзи, които обливаха лицето й. Бе започнала да рита, да се върти измъчено в леглото си, а по челото й се появяваха малки капчици пот.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Съб Май 11, 2013 10:07 am

Виктор се засмя на действията й, да сега можеше да се почувства наистина както преди, тя той и играчките. Поклати глава невярващо на случващото се като се загледа за секунда в нея. Прекрасна както винаги, а усмивката й сякаш озаряваше стаята. А онова износено от времето мече, което преди не й слизаше от ръцете сега беше там, отново сгушено в нея, тя се сви в ръцете му, а той се усмихна като сякаш и неговото лице грееше от щастието, с което го озаряваше девойката .Притвори очите си, чувствайки се за пръв път толкова спокоен и свободен. А Елена тя го караше да се чувства у дома където й да беше. Виктор не бе усетил кога се е унесъл и се е предал пред тежката ръка на съня. Сгушена така в него Елена изглеждаше толкова невинна и непосилна за всичко, че не можеше да си го представи по друг начин.
Виктор спеше толкова спокойно за пръв път от толкова години на сам, или поне той си мислеше, че ще спи спокойно цяла нощ. Но нечий ритник и стенание, го изнесе от транса на бездната на съня и той подскочи като опарен в леглото. Видя Елена и сълзите стичащи се по лицето й. А от това го заболя, колко ли бе измъчена в същност тя? Колко ли страдаше за всичко случило се, може би Виктор не можеше да разбере напълно болката й.
Хвана с длани раменете й за да я задържи на леглото, като се наведе леко на към ушенцето й.
-Елена, скъпа събуди се – прошепна той, като едната му ръка я освободи и помилва нежно лицето й, продължавайки да шепне
-Това е само кошмар, принцесо.
Бавно стана от леглото, когато малката мис отвори очите си и се запъти към банята й, взимайки една бяла кърпа. Пусна студената вода на мивката и я навлажни, и с бавна крачка се върна в стаята където, нежно докосна лицето й, по което се бяха появили малки капчици пот.
-Спокойно скъпа, ще видиш, че всичко ще се нареди. Просто се отпусни – продължи да й говори нежно той, като не спираше бавно и внимателно да докосва лицето й с навлажняваната кърпа, никога не бе бил толкова нежен към друга жена, всичко това бе предназначено именно и само за Елена.
Остави кърпата на страна, като нежно се наведе и докосна устните си до слепоочието й, а след това и в крайчето на устните й. Легна обратно на свободната страна, като я придърпа в прегръдките си и я остави да сложи глава на гърдите му.
-Добре ли си ? – знаеше, че не е но наистина искаше да я накара да се почувства добре.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Съб Май 11, 2013 10:35 am

Омагьосан кръг от чувства заливаха тялото на брюнетката. Страх, премесен с омраза, гняв приклещен от безпомощност, сълзи останали неизтекли от две шоколадови очи на едно малко четиригодишно момиченце. И две силни мъжки ръце, които се опитваха да я измъкнат от нейния кошмар, който не й даваше покой. Понякога Елена си мислеше, че в поредната нощ, когато сънува миналото си, няма да се събуди, а ще остане завинаги приклещена в болката и безпомощността си. Грей усети как бавно се пробужда, как целия ужас остава на заден план и избледнява като стара снимка. Бавно отвори очи и със сънени, влажни очи погледна лицето на Виктор, който едва ли не трепереше над нея, правейки всичко възможно да я измъкне от нейния собствен Ад. Не успя да продума нито думичка, просто търпеливо изчака руснака да се върне обратно в леглото до нея и да я вземе в прегръдката си, където отново щеше да намери своя покой. Елена облегна глава на гърдите му, а тънките й пръсти си играеха небрежно по корема му, оголили съвсем малка част от кожата му. Следеше формите на изписаните му мускули, а по лицето й се четеше само и единствено тъга.
- Ще бъда добре.
Прошепна тихо тя, но достатъчно силно, за да я чуе. Беше уморена от цялото това безпокойство и тревога. Не можеше да спи спокойно, знаейки, че онзи проклетник е все още някъде там на свобода, вероятно с куп пари в банковата си сметка и радващ се на охолен и скъп живот, какъвто не заслужава. Грей обмисляше да посети отново старата си къща, мястото, където загуби родителите си. Беше сигурна, че ще намери някаква следа, макар и след толкова много години.
Докато се луташе из лабиринта от собствените си мисли, Елена отново бе попаднала в капана на съня, но този път не сънува нищо. Не успя да се пробуди до късното утро, когато телефонът й звънна и я изкара от унеса й. Беше партньорът й, вероятно имаха работа за вършене, но точно тогава, няколко секунди преди да отговори, тя зърна прекрасното лице на Виктор. Приличаше на едно невинно момче, понесло ударите на живота геройски. Бе се превърнал в нейния герой. Грей осъзна, че няма никакво намерение да пропуска прекрасния слънчев ден, затрупана с документи и раздаваща заповеди в управлението и лабораторията. Искаше просто да прекара целия си ден с него, да наваксат цялото пропиляно време, което им бе отнето. Тя натисна зелената слушалка и чу гласа на партньора си от другата страна на телефона.
- Хайде партньоре, закъсняваш. – укори я някак развеселено той.
- Съжалявам, но наистина не се чувствам добре днес. Ще ме покриеш ли? – отвърна някак жално тя, а после започна да кашля фалшиво.
- Няма проблем, Грей. Оправяй се бързо. До скоро.
- До скоро, партньоре. – каза тя, а после затвори и се вгледа в сънливото лице на Виктор, който явно бе изваден от съня от собствения й глас. Тя се усмихна невинно, прехапвайки долната си устна и приближи глава, впивайки устните си в нейните. Нямаше нищо по-хубаво от това да усеща вкуса на устните му щом се събуди и да вижда усмихнатото му лице след това.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Нед Май 12, 2013 10:52 pm

"Виктор затвори очи и стисна челюст. Преглътна тежко, загледан след нея. Не почувства сили, не можеше да я последва. Всичко, което му каза го докосна толкова дълбоко, че усети как всеки един призрак от миналото му го хвана за гърлото, раздра тялото му. Сърцето му сякаш бе спряло, усещаше как не искаше нищо, просто искаше всичко да свърши в същия момент. Сякаш тъмен облак скри слънцето в живота му, отново потъна в мрака, в който бе живял толкова много години. Всеки един спомен се възвърна с такава сила, че успя да го повали като ударна вълна. Стискаше чаршафа, кокалчетата на пръстите му побеляха. Губеше земята под себе си, почувства се застрашен. Последния път, в който го изпитваше бе едва на пет. Почувства се дете, сякаш до него отново лежеше студеното тяло. Стискаше очи силно, докато тръпките преминаваха по гръбнака му отново и отново.
Не знаеше какво да направи, за първи път усети колко разклатена бе психиката му. Позволяваше на Елена да си тръгне, дори не бе направил опит да я спре. Така ли трябваше да бъде? Наистина ли искаше да остане в мрачния си затвор? Защото бавно пристъпваше към него, връщаше се назад, след всички крачки, които бе направил. "
Отвори рязко очи и се изправи от леглото.
Нямаше никога да позволи тя да страда. Ако някой трябваше да страда, това трябваше да е само той. Беше й обещал, че никога няма да я накара да страда, да я предпазва. Ако трябваше щеше да я предпази и от самия себе си.. А тя беше онзи лъч светлина, от който се бе нуждаел твърде дълго. Тя му бе казала, че го обича. Самите две думички, те имаха такова въздействие върху цялото му същество. Никой не му бе казвал, че го обича, никога. Той самият също. Не бе изпитвал обич към никой.. Трябваше да се научи да се доверява, толкова му беше трудно.
Рязко се обърна и я видя, гледаща го с онези две шоколадови очи, а усмивката й по слънчева от всякога. Приближи се бавно и докосна лицето й целувайки съвсем лекичко и внимателно челото й.
- Всичко това, което направихме, заедно .. никога не съм се чувствал по този начин. Само ти успя да ме докоснеш толкова дълбоко, само ти успя да върнеш в мен онова което бях забравил. - говореше толкова тихо, сякаш само на себе си....-Само ти успя да събудиш любовта в мен.
Млъкна за миг и затвори очи. Всяка една картина, всеки спомен. Сякаш преговори всичко, илюзията му бавно се въртеше около различни лица. Някои щастливи, други разочаровани, трети изпълнени със страх. Но всяко от тях му въздействаше, че го накара отново да стисне челюст. Имаше толкова много тайни, коя от тях по-шокираща. Нямаше думи, с които да опише начина по който се чувстваше. Кога би признал, че го е страх, че е наранен?
Завъртя се на една страна и се подпря на ръката си, като другата му започна да описва тялото й, имаше работа в офиса, но нямаше да иде да я свърши точно днес, искаше просто да прекара дори така деня тук с нея, ако трябваше просто да й се наслаждава.
-Добре ли спа красавице? - попита я той лекичко. Като отмести едно кичурче коса, което нагло се опитваше да се настани на лицето й

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Пон Май 13, 2013 11:05 am

Елена остана вгледана в прекрасното му лице. Шоколадовите й ириси намериха нейните и щом ги погледна, тя видя своето отражение там. Виждаше миналото си, изписано сякаш от велик писател, както и своето бъдеще, което никой пророк все още не й бе разкрил. Но най-важното беше, че намираше настоящето си в този топъл поглед, който я поглъщаше и изпълваше с живот. Тя се повдигна на лакътя си, а ръката й се настани върху корема му. Тънките й пръсти погалиха кожата му през сивата тениска, а устните й се устремиха към неговите. Щом усети топлината им, тя отново се почувства сигурна и в безопасност. Не можеше да повярва, че всичко това й се случва и че е способна да изпита толкова голямо щастие, след цялата трагедия в рискования й живот. Тя отлепи устните си от неговите, изправи се до седнало положение и го погледна с влюбени очи. На тънките й устни пробягваше радостна усмивка, която само допринасяше за нейната красота.
- Много добре, всъщност. Сигурна съм, че това се дължи именно на теб.
Отвърна му простичко тя, докато отгръщаше завивката, която покриваше тялото й. Не знаеше какво щяха да правят днес, но само това, че той е с нея й стигаше. Сякаш за един единствен момент бе получила всичко, което някога иска. И беше нетърпелива да започне с приготовленията за сватбата им, макар все още да не бяха обсъдили нищо свързано с нея. Не знаеха в коя църква щяха да се венчаят, кои щяха да бъдат техните кумове, гостите, нищо. Но някак си, Елена се задоволяваше само с факта, че един ден ще вземе неговата фамилия и всички ще узнаят, че нищо и никой не е в състояние да ги раздели отново. Нито времето, нито пространството, нито проблемите.
- Хайде, да слезем долу, за да закусим.
Подкани го тя, посягайки към ръката му и придърпвайки го да се изправи. Все още бе с онова сънено личице, което го караше да изглежда като истински ангел в очите й. Грей стана енергично от леглото, като босите й крака шляпаха по теракотените плочки. Влезе в банята и посегна към четката си за зъби. Сложи паста и започна да ги мие, докато погледът й се прокрадваше през отворената врата и й даваше пълен достъп до синеокия мъж. Щом изми зъбите и лицето си, Елена слезе по стълбището и включи кафе машината. Това бе най-лесния начин да се събуди, най-вече след като бе свикнала да се разсънява с голяма доза кофеин в ранното утро. Тя отвори хладилника и забеляза, че бе почти празен. Имаше купа с плодове, зеленчуци и някакви остатъци от храна от изминалия ден. Дочу стъпките на Виктор зад себе си и инстинктивно се обърна, обвивайки ръце около врата му.
- Надявам се обичаш палачинки.
Каза тя, засмивайки се и крадейки си кратка, но достатъчно страстна целувка. Това бе едно от нещата, които се бе научила да прави като малка, докато стоеше и наблюдаваше прислужницата рано сутрин, докато още всички в къщата спяха. Грей имаше проблеми със съня и ставаше призори, с единствената компания от прислужниците. Винаги си бе имала любимка - нейната Лусия. Беше й нещо като бавачка и се грижеше за нея. Обсипваше я с внимание и грижа, най-вече когато Елена изглеждаше тъжна.

» Tower`s mansion
» Chiara's mansion
» Andrew's mansion
» The Kessler Mansion