One month ago. Sav. & Thay.

Заглавие: One month ago. *Sav. & Thay.* Нед Апр 14, 2013 9:09 am

Тишината на нощта, бе поразителна. До крехкия слух на Савана, обаче, достигаха дори най-тихите заобикалящи я звуци, сякаш бе дива котка, която чака в засада своята следваща жертва. Подбираше най-добрият момент, преди да скочи и унищожи за секунди. Като всяка котка и за малката най-голямото оръжие бяха ноктите - добре подострени и големи, готови да съдерат нечия кожа. Бледа усмивка заигра по устните на красавицата, когато тя съзря познатото изпито лице на клиент. Високо преждевременно съсухрено момче, цялото обзето от силни конвулсии, вероятно от закъснялата дневна доза. В такива моменти синеоката се чувстваше като някой спасител - чудотворец, в чиито ръце лежеше нечий живот и макар тя да го убиваше, вместо спасяваше, това не я караше по никакъв начин да чувства вина. Ангелското й лице, вечно замръзнало в една сериозна гримаса, не издаваше и капчица съжаление, докато предаваше малкото пликче с бял прах на треперещото момче, но не и преди да получи парите си. Навярно сега бе момента, в който трябваше да почувства вина, за дето продава тези гадости, но тя се водеше по максимата, че не тя го е накарала да вземе първата доза, а той сам причинява това на тялото си. Ето, тя бе същински пример, всеки ден заобиколена от какви ли не наркотици, но дори грам не бе изпробвала върху себе си, някак макар да ги продаваше, клиентите й служеха за урок, в какво не трябваше да се превръща. Не искаше да погуби красотата, която Бог й бе подарил.
- Савана - дочу познат глас момичето и за миг през тялото й премина неприятна тръпка. Завъртя се на пети върху високите си остри токове и едва ли не козирува гледайки сериозното лице на шефа си.
Той бе възрастен мъж, на видима възраст около тридесет и пет години, винаги движеше две големи горили от двете си страни и пред тях Савана изглеждаше като малко изгубено котенце. В очите й за миг проблясна страх, но момичето бързо овладя емоциите си и лицето й застина в безчувствена гримаса.
- Имам много важна задача за теб, малчо - започна боса като кимна към един от пазачите и той изчезна на някъде. - Приеми го като тест, ако искаш. Провалиш ли се - за миг замълча и прокара пръст по гърлото си, показвайки нагледно какво щеше да се случи с нея, ако провали мисията си. Момичето кимна рязко и преглътна с леко затруднение.
С кратки обяснения й бе предадена голяма пътна чанта, доста тежка за нейните възможности, но Савана нито за миг не показа затруднение. Тялото й показваше решителността на закоравял престъпник.

Савана вдигна поглед към номера на улицата, след това огледа дали наоколо е пусто и пусна тежкия сак внимателно на земята. Момичето разтърка болезненото място на рамото си и дръпна леко ленения плат за да разкрие силно зачервената си кожа. Въздъхна тихо, след което оправи блузката си, вдигна отново пътната чанта на рамо и пое с умерени крачки надолу по улицата. Това, което й бе казал Боса е, че трябва да отиде до някаква си масивна метална врата, да почука три пъти върху нея и да изчака да й отворят. Знаеше точно колко пари трябва да вземе за преносваните оръжия, а след това без да спира никъде трябваше да отиде в щаба, където да предаде парите и да вземе своя дял. Нямаше място за грешки, от това зависеше буквално живота й, не искаше нито да се прости с него, нито да спре да работи.
Савана спря до вратата в края на задънената уличка, отново пусна сака на цимента и почука три пъти върху масивния метал, след което зачака.

Тейър трябваше да прекара поредната скучна делнична нощ, подреждайки цялата събрана информация от него за следващата му поръчка. Това бе частта от работата си, която не понасяше и искаше максимално бързо да свърши. Трябваше да прецени всички плюсове и минуси на жертвата си, преди да посегне за последно на живота му. Дали щеше да изгуби или спечели от това, че го е оставил жив, беше най-големия му проблем. В този случай се говореше за високоплатен бизнесмен, замесен в сделки с пренасяне на наркотици. Той бе решен да саботира и унищожи Боса на едни от най-добрите пласьори на наркотици в Сиатъл, поради все още незнайна причина. И ето защо Тейър трябваше да се погрижи за убийството на този бизнесмен преди ФБР да са се намесили. Защото в това бяха замесени и други хора, освен наемните убийци. А всичко изглеждаше по-сложно, от колкото си мислеше. Защото да се занимаваш с убийства никога не е лесно.
Тейър стоеше със скръстени ръце пред изпълненото с множество документи, снимки и листчета табло, минавайки с поглед през всичко отново и отново. Това бе като някакъв заплетен възел, чието отвързване беше пипкава работа. Вкопчен толкова силно в работата си, със сериозна гримаса, той въздъхна тежко и направи малка стъпка назад, затваряйки за миг очи. Спокойствието, което изпита за няколко секунди бе естествено нарушено от силното хлопане по вратата на офиса му. С огорчение, Тей тръгна плавно към кожения си стол и седна, преплитайки пръстите на ръцете си.
- Влизай. - продума студено и се облегна, виждайки как през дървената врата влизаха един по един бъдещите му убийци. Освен да се занимава с убийства, Тей трябваше да се грижи и да поддържа формата на останалите, като ги тренираше. За сега все още не бяха навлезли много и изпълняваха работата на секретарки, поради липсата на такива.
- Сега какво? - възкликна провокативно Тей и усети как настроението му мигновено спадна. Очакваше да го информират с още глупости, които щеше да отпрати към колегите си.
- Всеки миг очакваме да пристигнат поръчаните оръжия. - един от младежите сподели, като престъпи напред и сложи ръце зад кръста си. Тейър огледа мястото, опитвайки се да си спомни дали бе свършил поредното си задължение - да вземе парите, за да изплати всички поръчани оръжия от пласьорите. А това беше голяма сума.
- Мамка му. - каза тихо Тейър, без да показва други емоции. Погледът му, студен попадна на старжантите си и се изправи плавно от стола си, оправяйки черното си сако.
- Момичето вече е тук, всъщност. - един от тях продума, без да поглежда към шефа си. Тей грабна кристалната бутилка уиски и наля в чашата си два пръста, отпивайки. Заслушвайки се в думите му, той сбръчка вежди и остави чашата на бюрото си.
- Чакай, момиче? - повтори отново. - Доведете я тук - допълни се. - Ако се дърпа, знаете процедурата.
Тей застана със скръстени ръце, а мъжете напуснаха тъмния му офис с бърза крачка, отивайки при момичето. Той седна на стола си с гръб към вратата и се заслуша в тишината. Не след дълго, дървената врата се отвори и се чу тракането на токчета и силния тласък на нещо тежко по земята.
- Това не ти е сак с дрехи, моето момче, сега напусни. - момчето бързо напусна, а докато повишаваше тон се обръщаше със стола си, като той визира дамата пред него. Момичето пред него изглеждаше прекалено малка, беше буквално дете.Беше красиво момиче от това, което виждаше. Дълги крака, руса коса, но все пак, малчуган.
- Трябва да се шегуваш .. - каза тихо Тейър, усещайки как устата му се отваряше. Нима му бяха пратили дете да се погрижи за това?

Савана търпеливо изчакваше на вратата докато барабанеше с крак по земята и от време на време пуфтеше тихо заради забавянето. По принцип умееше да чака, но някак си тази работа бе твърде сериозна и тя искаше да свърше всичко възможно най-бързо. Просто да се свършва и да оцелее още един ден в коварния свят, в който принудително бе заживяла. Не се оплакваше, дори напротив, ако не беше това вероятно щеше да стане леко момиче като всички нейни "приятелки", които нямаха друг избор освен да продават тялото си за пари. Съжаляваше ги, защото нямаха достатъчно силна психика да се занимават с нещо като нея, а избираха по-лесния вариант, който тя никога не би избрала.
Стрженето на вратата по цимента накара малката да излезе рязко от мислите си и да погледне напред със стъклено студени сини очи, в които се четеше нищо повече от безчувствие. Бе усвоила безчувствената си гримаса почти до съвършенство, може би бе малка, но не трявбаше да я подценяват, защото никой не знаеше какво се крие зад ангелското й лице. Дяволът в нея често командваше и почти никога не слушаше онова тихо малко гласче, което й даваше съвети. Мъжът, който бе отворил вратата я гледаше с нескрит интерес, а тя само скръсти ръце пред гърдите си и наклони глава на една страна.
- Майка ти не те ли е учила да бъдеш кавалер? - Попита го тя и лека усмивка заигра по устните й. - Няма ли да ме поканиш да вляза?!
Мъжа се отмести настрани за да й направи място виждайки, че ще стане и без да прилага сила. Преди обаше Савана да успее да си вземе сака един друг я изпревари. Тя го изгледа сърдито и присви очи срещу него.
- Това е мое! - посегна към сака, но той го дръпна на страни и тръгна пред нея докато другия я побутна да го последва. Савана тръгна забързано докато звука от токовете й отекваха в стените на тъмното помещение. Момичето запази максимално смаообладание и не понече да спори повече за сака, но смяташе да не отделя очи от него докато не си получи парите, в крайна сметка ако не ги занесе на Боса, нямаше да е тук за да посреще изгрева, а тя така го обичаше.

Единия я вкара в някаква стая и пусна сака с оръжията на пода, ако шефът му не му бе направил забележка тя самата нямаше да държи езика си зад зъбите. Мразеше подобно немърливо отношение към нещо, което струваше повече от живота му и от което в този случай зависеше и нейния живот. Савана приклекна до сака и го отвори за да види дали има някакви поражения, добре познаваше оръжията и можеше лесно да разглоби и сглоби почти всяко, някак й влизаше в задълженията.
- Трябва да се шегуваш... - дочу гласа на шефа на онези малоумници и го погледна с повдигната вежда. Да, не малко бяха реагирали така когато виждаха едно шестнадесет годишно момиче да върши чисто мъжка работа, но след като я опознат никой не я третираше като дете. Външният вид лъже и това важеше на 100 процента при Савана, която даваше вид на същински ангел, но да не ти е в къщата.
- Някакъв проблем ли забеляза? - Попита тя като се изправи и отново скръсти ръце.

One month ago. *Sav. & Thay.*

One month ago. Sav. & Thay.