.a.n.n.a. Administrator
Брой мнения : 1073 Харесани постове : 36 Join date : 10.04.2013
| Заглавие: ||Frida Gustavsson|| 22|| Citezen|| Alina Melrose now; Anna MacNoa; OPEN Сря Юли 22, 2015 10:07 am | |
| ||Frida Gustavsson|| 22|| Human|| Alina Melrose now; Anna MacNoa Всичко това идваше малко повече, погледна ядосано в огледалото. Мразеше си косата, всеки път, в който се опитваше да направи нещо с нея не се получаваше.. Както казваха всеки косъм със собствено мнение и не искаше да застане на никъде.. И до къде го бе докарала тя.. Ана? Да ходи да взима интервюта? Вместо Миранда, та за бога това си беше чисто убийство...Въздъхна леко, вместо да седи на топло у дома, и да учи за изпитите тя беше подложена на това да ходи да взима интервюта.. Сега бе намерила Миранда да се разболява никак ама никак не беше справедливо.. И все повече се ядосваше на косата си, следващия път някой да я цапне и да и се скара преди да си легне отново с мокра коса. Въздъхна отказала се да я прави каквото й да било и просто я остави да пада свободно над синьото сако, извъртя очи и се обърна към Миранда -Съжалявам Ана, трябваха ми десет месеца да се добера до това интервю. Ще минат още шест за нова дата.. А не мога да си позволя.. – умоляваше я тя, а Ана просто нямаше друг избор освен да угоди на най – добрата си приятелка. - Разбира се ще ида Миранда, но аз не знам нищо за него – каза й тя, като преглътна сещайки се за въпросите, който приятелката й беше дала, но тя не бе намерила да ги прочете.. Въздъхна лекичко и тайно от нея -Спокойно Ана, въпросите, който ти дадох ще ти помогнат. А сега тръгвай, има път до Ню Йорк. А не искаш да закъснееш нали? – попита я тя, а Ана само кимна лекичко, като прибра листа в чантата си и взе ключовете от колата, наведе се лекичко, и целуна приятелката си по бузата, а след това напусна общежитието на колежа. Да щеше да бъде по трудно от колкото бе очаквала, а и разбирате ли стеснителността и това, че може би бе най- кьопавия човек на света я притесняваше допълнително. Въздъхна лекичко и тръгна към Ню Йорк доста път я чакаше.. А не бе сигурна, че няма да закъснее, трябваше в два часа да е там.
След около час и нещо, госпожицата бе стигнала именно онази сграда, Ентърпрайс, да определено Ана си нямаше и представа с какво се бе захванала..А също така си нямаше и на представа с кого щеше да се срещне там и какво щеше да докаже на бившия си възлюбен, който я смяташе за мъртва Въздъхна слизайки от колата, влизайки в плашещото с размерите си, метала си , стъклото и мрамора си лоби. И се приближи някак стеснително до рецепцията.Зад голямото пясъчно бюро седеше, красива руса девойка, която й се усмихна мило. -Ам,... – започна тя, но сякаш нещо я спря и леко прочисти гърлото си. – Аз ... Имам среща с господин Максимилиан Паркър – каза по уверено – Идвам от името на госпожица Миранда Крейсън. – добави леко по притеснено. А момичето зад бюрото и се усмихна окуражително. А след секунда й кимна с глава към нещо, което и подаваше. А да очевадно беше пропуск. А след това й посочи асансьора. Да мразеше тези затворени пространства. А той я заведе 20 етажа по нагоре. Да определено беше доста бързо, но стълбите винаги щяха да си останат три пъти по безопасни.. -Госпожице , изчакайте тук – препречи пътя ми поредната блондинка, явно този мъж имаше някакви предпочитания към блондинките. След няма и минута в залата влезна още една блондинка. -Ана МакНоа? – попита тя -Да – изграчи и прочисти гърлото си – Да – повтори Ана, вече по убедително. Ето това вече беше убедително Да. -Господин Грей ви очаква, моля последвайте ме - каза й тя, а Ана убедено, с лека руменина по бузките тръгна след нея. Въздъхна и вътрешно си повтаряше, че няма какво повече да се обърка, и че всичко щеше да мине добре и без проблеми... И точно тогава, когато блонди номер 3 й отвори вратата и каза името на господина, Ана се препъна на прага и добре, че успя да запази равновесие, защото сигурно щеше като нищо да си разбие муцунката на мраморния под. Въздъхна , а руменината обзе цялото й лице. -Съжалявам понякога съм малко нескопосана.. – каза извинително тя, въпреки, че не трябваше да е понякога а постоянно...Погледна мъжа пред себе си, господи та тя бе очаквала някой доста възрастен чичко, а не перфектно сложен мъж не по възрастен от двадесет и седем – осем и определено не толкова чаровен със сивите си очи, който сякаш я пронизваха и виждаха какво си мисли..
*Една подробност, "Алина не е мъртва, тя просто бе само подменена с наистина добър двойник" Все още е жива и се подвизава в Ню Йорк. От тук можете сами да разберете, че историята им и това което следва между тях зависи от вас. *Вземайки героя трябва сте активни в противен случай героя се отнема и се предоставя на друг потребител. | |
|