Penthouse of Turner.

Николас излезе бавно от асансьора, може би, защото му се виеше свят и преценяваше къде и как да стъпва, за да не се озове на земята. Но това трая едва няколко секунди, докато успя да фокусира брюнетката пред себе си. Перфектното й тяло, блажените извивки и желанието, което излъчваше му бяха достатъчни, за да върви като послушно пале след нея и да забрави момента й на искреност. За това щяха да говорят по-късно, може би на сутринта, когато Търнър бе по-добре и по-трезвен. Ако помнеше изобщо.
Синеокият мъж захвана ризата си и без много да се замисля разкъса черните копчета. Те се разхвърчаха из огромното помещение и не след дълго белият ленен плат се озова на земята. Спря за момент, наведе се и бавно събу обувките и чорапите си. Остави ги на средата на огромния хол и отново повдигна любопитния си поглед, приковавайки го в Лена. Облиза пресъхналите си устни и се изправи на крака. С бавна, грациозна походка се приближи към нея и рязко я дръпна към себе си. Голите й гърди се сблъскаха в неговите, а на тънките му устни се настани доволна усмивка. Премигна бавно, преглътна сухо и впи настоятелно устните си в нейните. Езикът му грубо проникна в устата й и се заигра с нейния. После го захапа леко и отново нежно премина по него.
- Господи, Катрин, липсваше ми толкова много.
Изрече той, като откъсна устни от нейните и се отдръпна няколко сантиметра назад, за да погледне лицето й. Виждаше красивото й лице, топлите кафяви очи и прекрасната усмивка. Прокара палеца си по скулата й и обви слабото й тяло в ръцете си. Взе я сякаш бе булка и я постави на леглото. Остана вгледан в красивите й форми, а после сведе глава и пое горещите й устни върху своите. Показалецът му се спусна по врата й, продължавайки надолу между гърдите й, правейки въртеливи движения около тях. Бавно премина по кожата й, дразнейки я с нокът и погали едното й зърно. Наведе глава, а после спусна дългия си език по него, мъчейки я допълнително. Захапа го леко, после премина към другата й гърда и повтори движенията си. Надигна се леко и плъзна единия си крак между нейните, притискайки коляното си към най-чувствителната част от тялото й.
Николас плъзна ръцете си по нейните, слагайки ги над главата й като придържаше китките й притиснати към меката завивка на леглото. Започна да целува кожата й, езикът му се притискаше към нея, оставяйки влажни следи, а зъбите му я дразнеха, захапвайки местата, по които бе преминал. Бавно слизаше надолу, правейки всеки сантиметър от плътта й свой.

Николас усещаше как с всеки изминал миг в стаята става все по-горещо и по-горещо, виждаше премрежено тъмнокоската под себе си, но той вече познаваше това тяло и със затворени очи. Не му беше нужно да гледа, за да се ориентира и пръстите му сякаш инстинктивно обикаляха по местата, където със сигурност щеше да я докара до лудост. В съзнанието му мислите му се блъскаха хаотично една в друга, облени в силния опиат на голямото количество алкохол, което бе изпил, а тялото му се превръщаше във вулкан, готов да изригне всеки момент.
Търнър се чувстваше като див звяр в желязна клетка. Искаше да разкъса всеки около себе си, да се отдаде на първичните си инстинкти и на своята неопитомена порода. Ставаше нетърпелив, а голото тяло на Лена под неговото изобщо не му помагаше да се върне към спокойствието, което обикновено бе изписано на лицето му. Синеокият мъж се повдигна, откъсна за няколко секунди тялото си от нейното и започна да разкопчава колана на панталона си. Отне му повече от обикновено, но в крайна сметка се справи за по-малко от минута. Хвърли го безгрижно на пода, а дългите му пръсти се заеха с разкопчаването на ципа и копчетата. Щом приключи, Брандън събу панталона си и го захвърли на пода, вероятно в съвсем различна посока от тази, в която бе захвърлен колана му. Дългият език на тъмнокоското се спусна по плътните му, все още напоени с алкохол устни, навлажнявайки ги допълнително. Бързо разкара и боксерките от тялото си, а после ръцете му се ориентираха към разтворените бедра на брюнетката. Плъзна бавно ръцете си от вътрешната им страна, прокара показалеца си през долния им ръб, докосвайки се до вече мокрия плат и рязко ги дръпна, разкъсвайки ги. Остави ги да паднат необезпокоени на пода и се намести по-удобно върху Лена. Погледна я за миг, а в сините му ириси вилнееха бурни стихии от пламъци на желание и възбуда. Изръмжа тихо като задоволено диво животно, а после рязко проникна в нея, карайки я да го поеме целия. Отново се чу доволното му ръмжене и той бясно задвижи тялото си в нейното. Ръцете му отново намериха нейните, заковавайки тънките й китки над главата, а гърдите му прилепнаха по корема й. Езикът му се луташе безцелно по кожата й, рисувайки разни фигурки, които самият той не разпознаваше.

love me sweetly and completely!

Cause when we are good, we're grand, but when we're bad we are very bad. But I stick around 'cause the love that you're giving me is the best I've ever had. Oh, oh, oh, oh. And it's funny to me, the way that things have worked out. There's no doubt in my mind that you can't recall what this all was about. So let's give it up. Love me sweetly and completely Come and sit beside me 'cause you know I need you near. When you're wheelin' with that feelin' we'll paint the town pink 'cause baby, red is so last year. ------------------------------------------------------------------------

Лена изкрещя немощно в момента в който той проникна едва ли не зверски в нея, като чели за миг бе заличил следите от предишните чувствства, които бе изпитала. В този миг на Лена й идваше да се опита да се отдръпне от него, но тялото не й го позволяваше, то го искаше искаше да изпита всяка една болка, да го усеща толкова на вътре в нея, тя му се отдаваше изцяло, дори й да не искаше,, го правеше..Тялото й се сгърчи от болка, а ноктите й се забиха оставяйки едва ли следи по бюрото му. Сърцето й заби от още по голяма възбуда при всеки негов тласък бил той животински или не чак толкова груб, което явно този ден нямаше как да се случи защото всичко което Ник й причиняваше, и доставяше огромна болка в слабините, и удоволствие което се опитваше да го измести в тялото й. Пожар премесен от болка и еуфоря забушува в слабините и корема й, карайки я да намери устните му и да ги зацелува ненаситно, впитайки езика си с неговия..Сърцевината й се стягаше притискайки члена му в себе си, дарявайки го с усещането на толината й влажноста й.
Остави стоновете й да излизат , дишането й бе шумно, ако можеше да го чуеш от стенание. Болка, любов всичко бе премесено в едно, всички чувства които можеше да изразява се бяха смесили в нея, карайки я да го остави да я чука, точно като някоя мръсница, тласаците му бяха резки, бавни, бързи , но дълбоки, осещайки ги толкова на вътре в себе си, карайки тялото й да се свива и отпуска, колко един, два може би и три пъти? Гърчеше се и той можеше да усети всеки трепет по тялото й, всяка тръпчинка преминала през нейното.Захапа устната му при един от поредните му тласъци оставяйки малка раничка на мястото. Облиза бавно и възбуждащо устните си, като усети железния вкус на кръвта му в устните си, което й хареса, а малко след това изпита вкуса на собствената си разкървавена устничка, което пък сама си бе причинила от толкова хапане, засмуквайки я на вътре, но колкото й да се опитваше да спре стоновете си, не й се получваше. Дишаше тежко срещу устните му, притискайки се силно в него все едно не искаше да го пусне..
И въпреки, фактна че ръцете й бяха притиснат, тялото й се извиваше гъвкаво под неговото, поемайки всеки един тласък , пропускайки го в себе си като у дома, толкова сладко, й се струваше всичко това. Но Лена не забрави факта, че трябваше да се моли на сутринта, той да не помни никоя от думите й, защото тогава, той наистина щеше да е разбрал, какво я бе накарал да изпитва тя към него. А след всеки един път, в който той я бе нарекъл Катрин, всеки път сърцичето й се свиваше и не беше сигурна, дали той наистина бе готов да чуе всяка една нейна дума.

В действията на Николас нямаше нищо чувствено, нямаше капчица нежност и съжаление към слабото й тяло. Сякаш осъзнал собствената грешка на езика си и проумял факта, че жената под него не бе Катрин, а Лена, той искаше да я накаже. Желаеше да й причини болка, да я накара да страда, защото не бе мъртвата му съпруга, а някоя друга, заела мястото й в леглото му. Щеше да я накара да изпита неговата болка, собствената му разяждаща вина, непрестанния гняв, който го подлудяваше, всяка една емоция, която го караше да намразва собствения си Аз. Щеше да я чука като поредната лека жена, като поредната долна мръсница, като незначимата курва и щеше да й припомни, на нея и на себе си, че никоя друга нямаше да заеме мястото на Катрин в сърцето му. Беше бесен, несигурен, тъжен. Всички емоции в него го объркваха и докарваха до лудост, която никога не бе изпитвал преди.
Търнър ту забързваше темпото си, ту го забавяше, попадайки в един порочен неповторимо греховен кръг, премесен със собствената му агония и животинско желание. Усещаше как горещата му кръв се спуска по вените му, как се разлива по тялото му и прогаря мъчително кожата му. Сякаш тялото му гореше в своята страст, превърнало се в красив феникс. Той пусна китките й, а после грубо премина с пръстите си по гърдите й, притискайки ги в кожата й. Оставяше червени следи след себе си, а темпото му ставаше все по-неукротимо и диво. Чувстваше се изпълнен с енергия от собствения си гняв, който преливаше в тялото му. Не се интересуваше, че на сутринта Лена вероятно нямаше да може да си седне на задника и че й причинява болка. Действаше импулсивно и егоистично както винаги правеше. Не му пукаше, че я кара да страда. А думите й по-рано сякаш го стимулираха да продължи. Искаше да я накара да се чувства виновна за тях, искаше да я накара да съжалява за тях и сама да поиска никога да не ги бе изричала на глас. Николас вярваше, че никоя жена не може да го обича освен неговата Катрин. Сякаш всички други бяха недостойни за любовта му, а той самият – негоден за обичане. Търнър стенеше след всеки силен тласък, усещаше колко готова бе за него, как тялото й се свиваше от удоволствие и болка под него, но той продължаваше. Сякаш бе хищник, а тя неговата плячка. Усещаше как удоволствието му се увеличава, онази сладка болка в слабините му се появява и няколко тласъка по-късно цялата наслада се разля по тялото му. Погълнат в екстаз, той остана легнал върху брюнетката още няколко минути, притиснал тежкото си тяло в нейното. Дишаше тежко, сърцето му не можеше да намери правилния ритъм и сякаш всеки миг щеше да изскочи от гърдите му. Пое си дълбоко въздух, после се изправи и без да обелва нито дума се насочи към банята, за да си вземе бърз душ. Беше уморен, едва гледаше, а алкохолът все още владееше съзнанието му. Николас влезе в банята, завъртя кранчето на топлата вода и се пъхна под душа. Бе готов за по-малко от десет минути, а после подсуши тялото си с бяла хавлия и се върна в стаята, където Лена лежеше все още гола на леглото. Сините му ириси се приклещиха с нейните, но той побърза да отмести погледа си в страни. Намери чист чифт боксерки и ги обу.
- Можеш да спиш в леглото. Аз ще отида на дивана.
Рече разсеяно той, докато се насочваше към широкото канапе в средата на стаята.

love me sweetly and completely!

Cause when we are good, we're grand, but when we're bad we are very bad. But I stick around 'cause the love that you're giving me is the best I've ever had. Oh, oh, oh, oh. And it's funny to me, the way that things have worked out. There's no doubt in my mind that you can't recall what this all was about. So let's give it up. Love me sweetly and completely Come and sit beside me 'cause you know I need you near. When you're wheelin' with that feelin' we'll paint the town pink 'cause baby, red is so last year. ------------------------------------------------------------------------

Лена знаеше какво прави той, знаеше че я кара да изпитва вина, сякаш я наказваше за всичко което бе направила, казала. Сякаш искаше да я накара да съжалява за всеки един момент прекаран с него и именно това се случваше в съзнанието й. Онзи Никълъс, който познаваше, и в който се бе влюбила сякаш не съществуваше в момента, а онова удоволствие, което й бе причинил определено бе изместено от болка и тъга . От бушуващите чувства в съзнанието и тялото й. От яд, от съжаление. Той никога нямаше да я обикне, никога нямаше да й даде тя да се опита да го обича и това й бе повече от ясно. Чувстваше се използвана и захвърлена. В момента дори не й правеше впечатление, че те действително не бяха ползвали предпазни средства, и че Ник се бе разлял в нея. Да някъде далеч в съзнанието й, това я притесняваше, но това не беше на първо четене. Въздъхна усещайки силната болка в слабините си, докато той се къпеше, Лена остана в леглото събирайки сили. Не знаеше дали наистина искаше да остане тук, не знаеше дали отново искаше да го види, а най – лошото, е че не знаеше дали иска да продължи да работи за него.. Колкото й да обичаше работата си, знаеше че нищо от това няма да има край, нито пък подходящо начало. А имаше ли смисъл да вървят по път, който беше предначертан и най – вероятно нямаше бъдеще? Да се опита да има нещо, което бе свършило още преди да е започнало. Чувайки думите му, Лена отмести погледа си от неговия прехвърляйки го някъде в далечината където, той не беше той и тя не беше тя. Бавно и внимателно стана от леглото му, като усети разтреперените си крачета и силната болка на няколко места по тялото й. Никога до сега не се бе отнасял така с нея нито пък й бе причинявал нещо подобно, не... Лена преглътна мъчително като бавно се запъти към вратата, за да събере дрехите си.
-Не се притеснявай, няма да остана. Можеш да спиш спокойно в леглото си. Знаейки, че мен ме няма както и Катрин я няма. Вземи най – накрая го проумей, че тя е мъртва и каквото й да направиш няма да я върнеш от там Николас! - говореше немощно, ядосано, а последното едва ли не го извика с прегракнало гърло, което я накара леко да преглътне сухотата намираща се там, а в очите й напираха едни странни и не канени сълзи, които тя не искаше да излизат от мястото си.
-Ясно, е че нито аз нито която й да е било ще бъде достойна за теб! А ти.. ти никога няма да позволиш на когото й да е било да те обикне, защото когато той опита ти го наказваш... Осъзнай се и слез на земята, тя е мъртва, а ти трябва да продължиш напред. Мислиш, ли че тя би искала толкова време да живееш в миналото, Ник? – попита го тя снишавайки глава си, докато седеше на вратата навела се и взела дрехите си, преглъщайки напиращите сълзи, а ръката й се опитваше да оправи колкото може косата й.

Ник стисна силно зъби докато чуваше думите й, а от челюстта му се откъсна тих пукот. Нямаше право да му говори така, думите й бяха твърде болезнени за него и той все още не можеше да ги приеме. Не можеше да се примири с вината, че единственият виновник съпругата му и нероденият му син да са мъртви е самият той и не можеше да прехвърли вината на друг. Бе твърде много, за да го понесе. А сега Лена го казваше по начин, по който караше сърцето му отново да забие като полудяло и пулса му рязко се ускори. Преглътна буцата, заседнала в гърлото му и се приближи към нея. Вървеше бавно, сините му ириси бяха студени, лицето му – безизразно и погълнато от мрака в собственото му съзнание. Щом застана пред нея, той поклати глава и рязко повдигна ръка, стискайки грубо лицето й измежду пръстите си. Приближи се още към нея и издиша тежко.
- Дори не смей да ме поучаваш. Ако исках съвети щях да посетя психолог, който не чукам за забавление.
Изсъска той срещу нея и рязко я пусна, отдръпвайки се крачка назад. Очите му зашариха хаотично из помещението, връщаха се отново на нея и пак забягваха на някъде. Николас сграбчи тънката й китка, по която вероятно по-късно щеше да има синина и я задърпа обратно към леглото, на което преди броени минути я бе правил своя. Грабна дрехите от ръцете й, а онази лудост в погледа му отново се появи и накара сините му ириси да блестят.
- Грешиш ако си мислиш, че ще си тръгнеш. Вече ти казах, ще спиш тук. И за да бъдем по-сигурни… - той не довърши, само захвана блузата й здраво и я разкъса на две. Същото направи и с останалите й дрехи, а после закрачи из огромния апартамент и заключи вратата. Взе ключа и го наниза на верижката, която висеше около врата му.
- Лека нощ, Лена. Сутринта ще поговорим, сега съм твърде уморен, за да слушам оплакванията ти. Заспивай.
Гласът му бе равен, напълно спокоен, сякаш срещаше приятел в парка и го поздравяваше. Търнър се върна до канапето, легна удобно по корем и затвори очи. Сънят го унесе бързо и той лесно се предаде.

love me sweetly and completely!

Cause when we are good, we're grand, but when we're bad we are very bad. But I stick around 'cause the love that you're giving me is the best I've ever had. Oh, oh, oh, oh. And it's funny to me, the way that things have worked out. There's no doubt in my mind that you can't recall what this all was about. So let's give it up. Love me sweetly and completely Come and sit beside me 'cause you know I need you near. When you're wheelin' with that feelin' we'll paint the town pink 'cause baby, red is so last year. ------------------------------------------------------------------------

Лена го гледаше усещаше болката в лицето си, но не само там а навсякъде по тялото си. Не, не съжаляваше за думите си защото знаеше, че е права и едва ли скоро щеше да съжали, за нещо което му беше казала. И това ако не беше епичния финал, то едва ли имаше кога друг път да е. Моярти бе провлачена от него обратно на леглото, гледаше го и в същото време съзнанието й се опитваше да го оправдае по някакъв начин въпреки, че й се струваше адски не възможно да намери каквото й да е било оправдание в момента за всяка една негова дума и жест.
Преглътна наблюдавайки как всичко нейно бе разкъсано проследи го с поглед и чу ключалката на вратата да изщраква. Ама той какво се опитваше да направи да я превърне в пленница на собствената си лудост ли? Е да ама не. Достатъчно си бе играл с нея” забавление” думи, който едва ли скоро щяха да напуснат съзнанието й.
-Едва ли, вече ще имаш и асистентка с която да чукаш за забавление. Защото аз не съм ти плюшената играчка! – заяви му тя, като сърдито се врътна в леглото. Мислите й не я оставаха намира, а едва ли сутринта щеше да иска да води каквито й да е било разговори с него. Бе сигурна, че когато се събудеше всичко щеше да я боли още повече, а най – вече, че щеше да е сина почти на всяко скрито и видно местенце по тялото й. Може би на сутринта щеше да съжалява за всяка дума с която го бе упрекнала, но сега най – вече съжаляваше, че се е влюбила в него. Изстена лекичко, когато се завъртя в леглото. Наистина тялото й бе прекалено крехко и изнежено, за да бъде подложено, на всичко това, което й бе причинил тази нощ. Прехапа силно устните си, за да не издаде стон при следващото местене в леглото, което в същност бе наистина удобно, но сега и се струваше, че ще спи на бодили. Затвори очите си, но съня сякаш не искаше да дойде да я посети тази нощ, въртеше се отваряше и затваряше очите си. Стана и се разходи из апартамента, влезна в банята, като пусна водата да се стича по тялото й, а на светлината бледи синини се опитваха да пробият кожата й. Лена премина с пръстчетата си по всяко местенце, което бе поразено от грубостта на Ник, и простена от глупостта си да се влюби именно в него. Баща й бе прав, когато й казваше да не се влюбва в мъж, който страда по друга жена. А именно това се бе случило. Облегна глава в стената, като премина с ръка през косата си, а водата падаше по нея като, че ли беше водопад. Бе се оставила на топлината й, като, че ли искаше да измие всичко от себе си. А няколко минути по – късно излезна от банята връщайки се в леглото и зарови главата във възглавницата мъчейки се отново и отново да заспи.

Николас бе заспал почти моментално. Тялото и съзнанието му бяха намерили така бленувания покой, унесени в здрав сън. Съзнанието му бе напълно празно, не се бяха появявали картини от злополуката с Катрин, нищо не го безпокоеше. През цялата нощ не се бе завъртял нито веднъж, отдалеч приличаше на истински труп.
Телефонът му позвъня. Часът бе 08:30, а дразнещата аларма му напомняше, че има по-малко от час и половина, за да се приготви и да отиде във фирмата, където го очакваше дълга презентация по новия му проект. Щеше да представя нова марка коли, донесени от чужбина, а след това щяха да се обсъждат цените и всички подробности около продажбите на новия продукт. Търнър посегна към дървената масичка до него и взе телефона си. Изключи алармата и сънено се надигна на лакти. Разтри очите си с пръсти и последвалата силна болка в главата му го накара да се смръщи повече от недоволно. Опита се да си спомни какво се бе случило вчера и спомените бавно изплуваха в съзнанието му – бе във фирмата, след това тръгна и се качи в колата си, отиде в любимия си бар и започна да пие; бе се появила Лена, която… която му бе заявила, че е влюбена в него. Той ококори широко очи и рязко се изправи до седнало положение. Зарови лице в дланите си, облегнал лактите си на колената. Поклати глава, опитвайки се да облекчи част от болката, но без резултат. Погледна към леглото и тогава я видя. Лена лежеше там, сгушила се в завивките, но все пак будна и страхливо гледаща към него. Ник я погледна объркан, а след това се приближи до леглото и легна по корем на свободната половина от голямата спалня. Извърна глава към нея, а пръстите му се разходиха по бузата й, галейки я нежно.
- Добро утро, госпожице Моярти.
Каза той, усмихвайки се невинно. Тръпчинките му се появиха, а очите му придобиха характерния си блясък. Приближи се до нея и нежно впи устните си в нейните, сякаш изпитваше някакъв страх от укорителния й поглед, но не знаеше за какво е виновен.

love me sweetly and completely!

Cause when we are good, we're grand, but when we're bad we are very bad. But I stick around 'cause the love that you're giving me is the best I've ever had. Oh, oh, oh, oh. And it's funny to me, the way that things have worked out. There's no doubt in my mind that you can't recall what this all was about. So let's give it up. Love me sweetly and completely Come and sit beside me 'cause you know I need you near. When you're wheelin' with that feelin' we'll paint the town pink 'cause baby, red is so last year. ------------------------------------------------------------------------

-Добро, може би за вас господин Търнър – заяви му тя, не можеше наистина да повярва на всичко това, начина по който я целуна бе толкова различен, от този само преди няколко часа.Гледаше го и не вярваше на нито едно негово действие. Погледа й сякаш го наказваше, за всяко нещо, което й бе причинил нощес. Не знаеше как да реагира или какво да направи, но притискаше някак страхливо одеялото по тялото си, сякаш самата тя не искаше да знае какви рисунки от синини се бяха образували през изминалите няколко часа, Лена се отдръпна с някаква нотка страх от него, като преглътна и поклати глава. Ставайки рязко и болезнено от леглото, и стискайки зъбите си придърпа чаршафа с нея, за да иде до прозореца..
Присви очите си загледана на вън. Виждаше малките фигурки, който вече се разхождаха по улиците за да започнат своя нов работен ден.Не знаеше наистина какво да му каже или как да реагира на всичкото това.
-Този номер няма да мине Николас.. след всичко снощи, просто май ще е най – добре ти да седиш далеч от мен и аз от теб . – заяви му тя, но не помести погледа си от разкрилата се гледа пред нея. Ако не ходеше при него на работа със сигурност нямаше да има проблеми, нито тя щеше да иска нещо от него нито той от нея. Не искаше да го упреква или да накарнява по някакъв начин мъжкото му его с думи, за това просто замълча преглъщайки цялата истина за снощи и заравяйки я някъде дълбоко в себе си. Искаше да забрави за всичко, да забрави за случилото се, да забрави за чувствата си, да забрави, че го е познавала. Но най – вече да забрави, че наистина му е казала, че е влюбена в него. Да сигурно повечето жени на нейно място щяха да започнат да го упрекват, да му разкажат с подробности какво се бе случило, но тя просто искаше да му спести главоблъсканицата.
-И ако въобще помните, забравете думите ми от клуба.. явно бяха плод на въображението ми. – констатира тя, сякаш се опитваше да се измъкне от всичко наоколо, но все така не смееше да се обърне към него и да го погледне. Сякаш беше уплашено зайче, което не можеше да намери пътя си, подгонено от някое диво животно, което искаше да го изяде за закуска. Да точно така се чувстваше Лена в момента. Сама, изплашена и не знаеща какво да стори.

love me sweetly and completely!

Cause when we are good, we're grand, but when we're bad we are very bad. But I stick around 'cause the love that you're giving me is the best I've ever had. Oh, oh, oh, oh. And it's funny to me, the way that things have worked out. There's no doubt in my mind that you can't recall what this all was about. So let's give it up. Love me sweetly and completely Come and sit beside me 'cause you know I need you near. When you're wheelin' with that feelin' we'll paint the town pink 'cause baby, red is so last year. ------------------------------------------------------------------------

Не Лена действително не искаше да се връща там, не искаше да се връща назад само с няколко часа, предпочиташе да забрави за всичко това. Но можеше ли? Можеше ли да забрави онези очи изпълнени с ярост или начина, по който се държеше.. Преглътна мъчително като уви чаршафа отново около тялото си, а погледа и пробегна към Ник, и преглътна лекичко, можеше ли да не му казва какво бе направил?
-Няма значение нали? Виж..нищо не се е случило, просто след клуба дойдохме, през цялото време си мислеше, че дефакто си с Катрин, а когато осъзна, че в действителност не е тя се промени... после исках да си тръгна, но се скарахме и ти остави ме остави без дрехи.. нищо не се е случило – себе си ли залъгваше или него не знаеше, но някак си искаше да из чекне истината, за цялото му държание.
Тя знаеше, че действително снощи я наказваше, но не знаеше, дали заради думите й от клуба или за това, че тя не е Катрин, не можеше да проумее. Преглътна лекичко, като прехапа леко долната си устна и разтри леко китката си. Може би наистина алкохола бе най –големия виновник, но кога до сега Николас се бе държал по този начин, дори под влиянието му? Може би тази нощ бе съвсем различно или реакциите му бяха предизвикани от думите й, не можеше да намери онова логично обяснение, което й се искаше, за това просто се свлече сядайки на мекото легло, като разтри леко китката си, и притвори очите си.
-Виж Ник... забрави просто нищо не се е случвало и толкова! – прошепна тихичко тя, като все така продължаваше да избягва погледа му, дали я беше страх да погледне в очите му и да открие вината му или я бе страх да намери нещо много по – различно в тях, не знаеше, но просто не смееше да го погледне, както го гледаше предния ден или преди това.. Преглътна буцата заседнала в гърлото й, а Моярти знаеше, че никога няма да може да заеме мястото на Катрин, тогава защо въобще се опитваше да го направи, защо се опитваше да влезне в живота му по много по – различен начин, от този който трябваше да бъде..
-Май ще е най – добре, да запазим отношенията си шеф – асистентка и да не си позволяваме, нищо по – различно от това – стисна зъбите си, говорейки му студено и някак отдръпнато, или поне се опитваше да звучи по този начин, сякаш искаше да накара себе си да изпитва нещо коренно различно от това, което е към него. Но дали й се получаваше, мен ако питате просто Лена залъгваше себе си.

love me sweetly and completely!

Cause when we are good, we're grand, but when we're bad we are very bad. But I stick around 'cause the love that you're giving me is the best I've ever had. Oh, oh, oh, oh. And it's funny to me, the way that things have worked out. There's no doubt in my mind that you can't recall what this all was about. So let's give it up. Love me sweetly and completely Come and sit beside me 'cause you know I need you near. When you're wheelin' with that feelin' we'll paint the town pink 'cause baby, red is so last year. ------------------------------------------------------------------------

Лена се осмели и го погледна , като на моменти притваряше очите си лекичко, като че ли чуваше думи, думи които се бе надявала да чуе, но дори те щяха ли да бъдат напълно достатъчни, за да забрави всичко случило се снощи.Онези две думички в едно изречение, „поне не го чукам за забавление”... Преглътна лекичко, като отклони погледа си, а сякаш тези две думи я стиснаха за гъшата и не искаха да се откопчат от нея. Пое си дълбока глътка въздух, като леко стисна зъбите си.
-Думите ти снощи, не значеха това.. нали бях твоето забавление.. Е не си на театър, а аз не съм актрисата в главна роля, за да се забавляваш с мен, и с чувствата ми. – заяви му тя, като леко поклати глава. Не бе сигурна вече в абсолютно нищо. А можеше ли да бъде? Щеше ли да бъде сигурна дори в мислите си.. дали? Но всичко мисли в съзнанието й бяха заменени с нови, различни и със сигурност не чак толкова качествени, каквито тя очакваше. Може би даже при спомена, студени вълни обляха тялото й..
-Снощи не ползвахме предпазни средства Ник.. – каза тя, като че ли искаше да измести всички други думи, който мможе би щяха да останат не изказани, но дори й така да беше, Лена осъзна, че той наистина съжаляваше за всичко, което й бе причинил, дори и малко, но можеше да го прочете в очите му, сини.. толкова сини, че когато вдигна глава за да го погледне, сякаш вълна я събори на земята, а тя се давеше в тях.. Не, не трябваше точно сега да се поддава на изкушението и чара на Николас, все пак колко по – сериозен можеше да стане разговора им днес. Не искаше нищо, може би не, в действителност искаше нещо и това беше той. А каквото и да говореше Лена, тя не искаше да го загуби.. не искаше да загуби дори и малкото, което имаха ако имаха нещо разбира се.
-Снощи просто като, че ли всичко се обърна с краката на горе – продължи тя, като съвсем лекичко стисна ръката му, а очите й продължаваха да се взират в неговите, но този път.. този път не минаваха през него като преди мало, не .. Лена изучаваше всяка негова черта, всеки негов жест преминал в този момент през лицето му. Може би дори намери малко шокиращо чувство в него. Самата тя не бе сигурна какво трябва да си мисли в момента, или какво да направи, но не можеше просто да премълчи и преглътне този факт нали? А й ако нещо станеше, той все някога щеше да разбере. Това не бе малко, за да успееш да го криеш от когото й да е било. А камо ли от „шефа си” - Ник, тук ли си? – попита го тя, защото мълчанието му сякаш предизвикваше в нея ужас, не познат до сега, кога Николас бе мълчал на каквото й да е било и не бе отговарял.