The day when she sow him and his eyes.

well i want you to know that this is torture and it's damaging me forever for sure i'm holding you close while you're pushing away and i'm making the most of this misery

i'm u temptation

Беше повече от съсипана в мига, в който напусна апартамента на Алекс, все едно я бяха прегазили хиляда коли. И беше решила да направи точно онова, да иде да изпие една бутилка алкохол да се напие до неузнаваемост, и после най – вероятно да съжалява, да страда от главоболие..
Да съжалява за това, което щеше да направи там.
Дам твърде много мислеше, а бе казала, че повече няма да го прави. Да щеше да продължава с всяка самоубийствена мисия, с всяко може и да няма утре..
Точно това щеше да направи да живее монотомно и да живее ден за ден, да няма отново за кого и за какво да живее. Нямаше да има нищо, което да я чака сутрин, за да му се усмихне..
Не щеше да продължи с все по недостижими неща, който можеха да костват жалкия й живот, но не й пукаше вече.
Вървеше по улицата, а сякаш там нямаше нищо, нямаше емоция, която да минава по лицето й, нямаше я онази слънчева усмивка, нямаше го онзи живец в очите й, да беше си отишъл заедно с приятелството й с Александър. Преглътна тежко мислейки си за него.
И влезна в първия бар, който й видяха очите, да добре че бяха в този квартал. Поне нямаше да е странно, да влезне следобед в някой клуб, а не в нормалния час.
Щеше най – вероятно да се надруса както преди , да се напие. Да се сбие с някой кретен опитващ се да я сваля, и после да се прибере.
Толкова познат й беше този живот, бе го водила и преди да срещне Александър, но заради него бе спряла с всички глупости, само най – добрия й приятел да е щастлив, от това, че тя може да бъде силна.. А сега след като го нямаше, е това много променяше нещата..
Седна на бара, а още преди да е поръчала каквото й да е било Бът и донесе, една голяма водка и кола, да колко удобно, но знаеше, че това нямаше да й стигне, така че направо му заяви да остави бутилката при нея..
След това, отпи голяма глътка от чашата си, като отпи и от колата, за да премахне онова първо и непиятно парене.
Започна да се оглежда, нямаше как тук да няма поне един дилър, който да й даде нещо, наистина заслужаващо си, и нещо, което със сигурност щеше да я махне от реалността. Забеляза един мъж, който ама някак си никак ама никак не се вписваше в тази обстановка, не приличаше на поредния боклук, нито на някоя от отрепките, не имаше нещо различно.
А Александра, май прекалено настоятелно го наблюдаваше.

Гост

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow
I'm gonna make it alright
But not right now
[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]

Отново му се струваше пусто,празно.Сякаш нещо липсваше.А,да...Живинката в гърдите на всеки човек дошъл да се "забавлява",но за него това не беше забавление.
Тениската му се изпъваше на гърба,протърканите дънки се бяха смъкнали по бедрата му,което очертаваше ластика на боксерките му.Ненужни детайли,но все пак сме длъжни да ви ги дадем.
Сега нека погледнем към нещо по-важно.Причината поради която особата на Майкъл се намираше тук.
Мисия или по-точно проучване за нарко отдела.Напоследък тук често имаше поддадени сигнали за свръх дози.Не стига,че се продаваше ами и некачествено,а и един от Босовете на дилърите бе управник на района.Бос,които бе трън в очите на всички федерални агенти и не само.Името му се свързваше с много смъртни случай на деца,жени и също така на много ченгета.С няколко прости думи,копелето прекалено много настъпваше мазолите на ФБР,ЦРУ и ако можеше на Зона 51 също.
О'Нийл отпи от чашата си с водка и обхождаше с поглед бара.Не виждаше нищо подозрително.Или поне за момента.Естествено погледите на женските индивиди бяха едва ли не даденост.Опитите за разговор,надеждите и всичко подобно бе сякаш заличено само когато видеха погледа му.Безстрастие,омраза,отвращение.Нищо което да ви обещае дори секс за една вечер.
Ала в бара имаше един поглед.Пронизващ,настоятелен.Сякаш пробиваше гърба му,а Майки бе обучен да усеща тези неща.За първи път от много време му ставаше неудобно,не го свърташе.Не искаше която и да е било жена да го гледа така.О'Нийл я бе огледал.Много добре при това.Тъмна коса,светли очи.Всичко,което Бела не беше.Но все пак.Въпреки ясните различия тя пак не будеше интереса му,по-скоро будеше раздразнението и любопитството му.
След дълги терзания той се обърна и прикова погледа си в нейният.Очите му отново бяха хладни,не се виждаше и капчица емоция в тях,но тя бе първата и единствената за изминалото време която бе задържала погледа му за повече от секунда и то не,за да проведе професионален разговор с нея.

well i want you to know that this is torture and it's damaging me forever for sure i'm holding you close while you're pushing away and i'm making the most of this misery

tonight u arest my minde

Беше шумно, а във въздуха наоколо се носеше смесения мирис на скъпи, маркови цигари, които изпълваха дробовете на тъмнокосата красавица, седяща в края на бара. При всяко свое по- дълбоко вдишване Алексанра можеше да различи аромата на изисканите цигари и пури, които пушеха нахаканите наркоманчета, които посещаваха въпросния клуб, в който се намираха.
Алекс не принадлежеше по никакъв начин към тази група от сноби, които в момента я заобикаляха и определено го беше направила само за да се напие, надруса а след това да се отдаде на мъката си.. Но какво да направи, трябваше й.. искаше го толкова силно. Помисли си за онзи ден, когато Александър я бе отървал от наркотиците, помисли си как я бе намерил... как се бе погрижил за нея... А сега, сега я изостави, най – добрия й приятел..
Александра продължаваше да седи на един от високите столове до бара, скръстила елегантно крака. Из под плътните ѝ алени устни от време на време излизаше по някое облаче дим, което донасяше със себе си приятния аромат на ванилия. Пушейки необезпокоявано цигарата си тъмнокоската продължаваше да обхождаше внимателно и изпитателно помещението и лицата , но най –вече едно специфично лице, което наистина мамка му не беше на мясото си тук. Сякаш го набелязваше за поредната си жертва. И нали за това бе излязла? Да се напие, да се сбие с някой, не зависимо било и то толкова сексапилен мъж..
Докосвайки внимателно гърлото на стъклената чаша до устните си жената усещаше погледите на мъжете, които се спираха върху нея. Някои я гледаха нахално известно време, но никой не се осмели да я заговори. Само един поглед брюнетката усещаше вече доста продължително време, който не се отместваше от нея. С края на очите си успя да види мъжа, който така настоятелно беше впил погледа си в нея и бе същия мъж, който самата тя наблюдаваше до сега изпи чашата си на екс. Лека дяволита усмивка плъзна на лицето ѝ, докато се обръщаше главата си в посока към него. Тя се разшири, когато погледите им се срещнаха за известно време и стана още по дяволска, когато жената се обърна и вече усмихвайки се на себе си разни мисли преминаха през съзнанието ѝ .
Естествено нямаше да го заговори. Въпреки че щеше да ѝ достави удоволствие да види притеснението му, когато тя се приближеше първа към него по- голям интерес за нея представляваше въпроса кога той щеше да се престраши и да я заговори или пък може би да каже, нещо което не трябва, а Алекс само това чакаше.

Гост

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow
I'm gonna make it alright
But not right now
[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]

Гледаше,гледаше...И оставаше само с това.Изпи остатъка от водката си и се изправи.Огледа бара за пореден път.Не виждаше нищо...Не нищо буквално,но не виждаше това,което търси.Майкъл доближи ръка до слушалката в ухото си и натисна малкия бутон.
-Чисто е момчета.Тази вечер няма да намерим нищо.Изнасяме се.
-Слушаме шефе.Ще се видим утре.-връзката прекъсна и О'Нийл остана сам в тишината на собствените си мисли.Естествено това си беше чиста метафора тъй като около него кънтеше дяволски силна музика,но както вече знаем тя не му правеше впечатление.
Майки тръгна към тоалетната,погледа му се спря за секунда на гърба на момичето и усети нечия ръка по тялото си.Със скоростта на хищник той я улови и изви китката на момиче със странна коса.Очите му се приковаха в лицето й за секунда.Малка,надрусана...Може би проститутка.
-Нощ на отстъпките.-изкикоти се девойчето и той се отдръпна.
Майкъл поклати глава и си проправи път към тоалетната. А само като си представеше,че ако дъщеря му се бе родила той щеше да я мисли нон стоп...Дъщеря му. Той влезе в тоалетната и секунда по-късно юмрукът му се стовари в една от вратите.Искаше му се да крещи.Искаше да...
Тръсна глава и се приближи до мивката,пусна водата и се загледа в нея. Стичаше се в канала точно както живота му...Отиваше подяволите.
-Хах...-Майкъл пъхна главата си под водната струя и затвори очи.Извади слушалката от ухото си и я хвърли на пода.Само ако можеше да се удави...Или може би..Не...
О'Нийл се дръпна изпод водната струя и прокара ръка през мократа си коса.Присви очи.Трябваше да предприеме нещо..Каквото и да е.Нещо.Различно.Нетипично за неговото ежедневие.
Очите му се плъзнаха към вратата.Жени?Алкохол?Забавление?
Можеше ли?Ами ако опиташе?
Майк се измъкна от тоалетната и се огледа,умишлено погледа му прескочи тъмнокоската на бара и се загледа в момичето да нея.Апетитна рижавелка с зелени очи.Бюстът й бе пищен,необвързана,отегчена по-малка от него,може би студентка.Рибка. Майкъл тръгна към нея и мина покрай тъмнокоската като си пое дълбоко въздух,за да се наслади на аромата от цигарите й.Ванилия.Притвори очи изастана на бара до другото момиче.Усмихна се и прошепна близо до ухото й.
-Предполагам,че едно Малибу ще е по-добре от Мери?-момичето се изкиска и тялото й се извърна към него.Той стрелна с мимолетен поглед момичето зад червенокоска и седна на единия от високите столове.

well i want you to know that this is torture and it's damaging me forever for sure i'm holding you close while you're pushing away and i'm making the most of this misery

tonight u arest my minde

Александра дори не си направи труда до го погледне повече, та заслужаваше ли си? Не явно.. Поклати главата си, като отново се огледа в помещението, наля още водка от бутилката пред нея и я изпи на екс, а след това без да се куми повече стана от стола и очите й зашариха докато не намери именно това, което тъсеше. Миша, да той продаваше най – добарата стока в това заведение, е като пропуснем госпожица Савана, която явно тази вечер, не беше тук.
Алекс се врътна като тръгна по посока на светлокосия младеж, облиза леко устните си, приближавайки се към него, а колкото повече се приближаваше, той толкова повече отстъпваше към стената, докато гърба му не се удари в нея, и Александра не опря плътно тялото си в неговото изпивайки лицето му със сините си ириси.
Подсмихна се зловещо. Като бръкна в джоба си и извад свита на рулце пачка с пари, като я приближи до чатала му и не я пусна там подсмихвайки се . А след това доближи усните си до неговите впивайки ги, да този руснак, винаги харесваше начина по който дава стоката си.
А той го правеше наистина добре. Езика му побутна в устата й пликчето за което беше платила, а тя се отдръпна от него като му намигна и се отправи към тоалетните.
Проправяйки си път на там, Александра метна бегъл поглед към мъжа, който гледаше до преди малко, хъм.. Той защо? Нямаше значение никакво значение, единственото което имаше значение в момента беше Александра да се отдаде на мъката си, завладяна от вече достатъчно количество водка, че да не мисли трезво, влезна в една от кабинките, и докато отваряше пликчето, изсипа завидно количество между свивката на палеца и показалеца си и запушвайки едната си ноздра, тя пое кокаина като у дома си..
За секунда надигна главата си, да за усети още повече удоволствието, а секунди след това, вече усещаше бумтящото си сърце искащо нещо повече от седене на едно място.
Александра излезна прибирайки пликчето близо до слабините си, и изчисти бялото прахче останало по дланите й и по нослето й.
Усмихна се доволна на отражението си, а вече нищо не изпитваше. Беше изтръпнала. Излезна и се върна на бара, отново отбягвайки страника и извади цигара от кутията, като я запали наля си нова чаша водка, изпи я на екс оставяйки чашата. Все едно нищо не бе погълнала, погледна към него и леко му намигна срещайки погледа му и се запъти леко към танцуващите хора и започна да кърши тялото си в същия ритъм, в който бе музиката.

Гост

[You must be registered and logged in to see this link.]

This is how you remind me of what I really am

A тъкмо си мислеше,че всичко е загубено и няма да забележи нищо тази вечер,но уви...Съдбата очевидно бе против "сближаването" му с червеноскоката.Онази...Момичето,което бе грабнало вниманието му..Тя го заведе до целта му.Точния дилър."Мамка му слушалката",а и беше разпуснал екипа.Той затвори очи и прокле собствената си глупост,докато се измъкваше от компанията на "забивката" си.
Зелените й очи се бяха навлажнили от разочарование,устните й се свиха,но това не бе от значение за Майки.
О'Нийл тръгна към сепарето на дилъра и извади телефона си,бързо набра номера на Мариса.Момичето отговори почти веднага.
-Какво става шефе?
-Имаме ситуация.Ако сте още тук нахълтвайте,ако ли не ще го задържа сам.-Мариса мълчеше няколко секунди преди да даде отговорът си.
-До пет минути влизаме.Не прави глупости Майкъл.-линията прекъсна и той поклати глава отрицателно.О'Нийл никога не правеше глупости...Той винаги правеше умни неща....Както и в случая,но нещо го спря.Ако нахълтат,то те ще...Очите му се разходиха по бара..Нямаше я...Знаеше,че онова момиче е друсано..Знаеше също,че не трябва да се оглежда за нея и да я остави,но...Как?Бе грабнала вниманието,любопитството му бе събудено...А и ще ви издам една малка тайна...Може би...Желанието също.
Майкъл огледа заведението отново и попадна на прекрасните леки букли.Усмихна се и си запробива път през тълпата.Озова се до нея изключително бързо.Ръцете му се увиха около талията й и той прошепна.
-Съжалявам,че ще направя това.-той допря пръсти до сънната й артерия и леко натисна.Телцето й се отпусна в ръцете му секунди преди вратите да се отворят с трясък.
Виковете изпълниха заведението,музиката заглъхна,а крясъците на екипа му отекваха.
-Никой да не мърда!Национална сигурност!-Майкълв идя очите на Мариса,която с бавна,плавна крачка се приближаваше към него.Русото момиче погледна към девойката в ръцете на О'Нийл и поклати глава.
-Внимавай с тази.-усмихна се и извади чифт белезници и погледна към Миша.Великият дилър.
-Миша Карпович!Задържан сте по член 354 от Наказателния кодекс.Имате право да мълчите всичко,което кажете ще се използва срещу вас в съда.Всеки опит за бягство или нападение ще доведе до смъртта ви.-мъжът гледаше в недоумение.Нещо,което подсказваше действията му за секунди по-късно.
-Да го духаш кукло.-изсмя се мъжа и избута едно от момичетата си към Мариса.Нещата след това се развиха бързо.Майкъл остави тялото на девойката в ръцете на един от екипа си,грабна пистолета от ръцете на Мариса и хукна след Миша.
Нямаше да го изпусне.Не и сега,не днес.Минаваше между хората,пробиваше си пътя след тила на Миша.И като по сценарий мъжът се измъкна от задния вход,затича се към колата си ,а Майкъл го следваше плътно.Вдигна пистолета,прицели се.Изстрелът отекна в улицата.Чу се вик,стъпки,ругатни и проклятия.
Както винаги О'Нийл се целеше отлично.
-Откажи се копеле.Няма да е тази вечер.
Миша се обърна към него и просъска.
-По-добре ме убий...Убий ме сега,за да не ме убият после.-думите на мъжа предизвикаха интереса му...Да го убият?Кой да го убие?Майкъл наклони глава на една страна и бавно тръгна към мъжа,но от някъде се дочу изстрел.Тялото на Миша се свлече на земята,а очите му...Очите му останаха приковани в лицето на Майкъл.Мъжът падна по лице на земята,а кръвтта му бавно напояваше асфалта.
О'Нийл вдигна погледа си и секунда по-късно чу втори изстрел,който определено бе насочен към него.Бавно започна да отстъпва назад оглеждайки покривите и прозорците на сградите.Не виждаше никой...Не гледаше достатъчно внимателно.Трети изстрел,които го принуди да отстъпи в сенките на една от сградите и тогава зърна лицето.Съответния човек седеше на перваза на един от апартаментите срещу клубът.Млад с шапка и може би тъмнокос.Наемен убиец.Майкъл присви очи и вдигна бавно пистолета,притвори очи и се прицели.Пръстът му стоеше на спусъка,беше готов да го натисне,когато до ушите му стигна звука от стъпки,гласове.Мариса и още някой.Чу се ахване и някой извика името му.Миг по-късно убиецът го нямаше....Грешка..Голяма грешка.
Лицето на Мариса изплува пред него и тя се вгледа в очите му.
-Какво си направил?Той беше важен както за свидетел така и...Майкъл?
-Аз съм в списъка!-нямаше нужда да казва повече..Лицето му вече бе част от черния списък на Босовете.Свидетел,полицай..Запознат с положението на нещата и на всичкото от горе за малко да опандизи Миша...Поръчан и скоро време щяха да го доставят.

----
Майкъл влезе в хотелската стая и се запъти към канапето с момичето на ръце.Не я познаваше,но не можеше да я остави в ръцете на медиците...Не искаше.Искаше да разбере защо тя извиква такива емоции и чувства в замръзналото му сърце,а също и съзнание.
О'Нийл нежно и грижливо я положи на канапето,оправи косата й и седна до нея.Скоро щеше да се събуди...Щеше да е изненадана и може би да го удари или нещо подобно,но в него цареше пълно търпение и спокойство.Което си беше притеснително особено като се имаше в предвид,че не се знаеше кога ще му хвръкне апартамента,колята и заедно с тях главата.Но той седеше,спокоен ..Загледан в перфектните черти на лицето й и чакаше събуждането й.

well i want you to know that this is torture and it's damaging me forever for sure i'm holding you close while you're pushing away and i'm making the most of this misery

tonight u arest my minde

Алекс отвори очи когато чу странен звук, но не разбра нищо от него, докато не усети странна пронизваща болка в главата й. По – дяволите толкова ли бе пила, че дори нямаше спомен как се бе прибрала? А когато отвори очи и се огледа, усети странно присъствие до себе си, но осъзна едно тя не бе в апартамента си. Не не беше.. Не беше където й да е , дори в действителност не знаеше къде се намира.
Преглътна мъчително, като притвори очите си за миг преди отново да ги отвори.Болеше я, но нямаше да си признае, и вратът я болеше, последното което поменше беше, че просто погледна непознатия мъж в очите, а после заспа. Малко по – малко започна да ѝ се прояснява и се досети какво бе направил той. А след това се осети, че не се намираше на някое познато място...
Стиснатите й зъби се бяха отпуснали, но дишането й бе очестено. И за пръв път в живота си тя бе ядосана, но дори не знаеше на кой. Изправи се рязко като се загледа в лицето на непознатия, да именно него бе гледала цяла вечер...А сега се намираше с него някъде? И защо по дяволите го беше направил.Какво искаше от нея.
-Къде се намирам? И защо направи онова там? Говори защото се кълна, че ще ти изтръгна езика!- изсъса тя, е може би не беше особенно права да се държи така и да му говори по този начин. А след онова, което бе направил, е определено не му беше най – голямата фенка.
Особенно като знаеше, какво щеше да се случи сега, след като се бе скарала с Александър, бе пропуснала мисия и на всичко отгоре сигурно вече я търсеха, защото бе заявила, че не иска повече да продължава с всичките тези глупости.А след това забеляза, тяло на синеоокия мъж до седящ до нея. Да бе красив, но никак ама никак не й харесваше държанието му, в смисъл май не неговото, защото господина я бе спасил веднъж, а тя дори не му благодари...
- Къде си ме довел? – попита тя оглеждайки луксозния апартамен, или по скоро луксозно обзаведената стая в която се намираше. Като избягваше погледа му. Алекс бе смирена както никога до сега, даже в момента аз не мога да я позная. А най – лошото е, че някак се бе почувствала неприятно, че му се е заканила. Виждате ли тя наистина не бе разбрала какво се случва.. Но искаше да знае, защо той го бе направил, а съскането й със сигурност щеше да е по – добре от това, да го удари и току виж, си прехапал езика и спрял да говори.. Не, а ние не искахме това нали? Именно.

Гост

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow
I'm gonna make it alright
But not right now
[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]

Усмихна се не само на заканата й,а и на промяната в поведението й.Е той наистина очакваше нещо подобно.А да...Преди малко забравих да ви спомена за преджобването на което бе подложена госпожицата.И естествено Майкъл намери в нещата й нещо,което някак си не му допадна.Той се изправи и тихо прочисти гърлото си.
Очите му се приковаха в дамаската на дивана и той бавно заговори.
-Миналата вечер ви видях..Посегнахте към наркотици.Естествено сигурно сте имала причина.Не ви виня!Но нещата в клубът станаха сериозни.Човекът от които си закупихте дозата...В клубът нахълтаха от Национална сигурност и го арестуваха,всички останали ги разчистиха.Употребилите бяха или задържани или изпратени в медицинските центрове.Естествено от впечатлението,което ми направихте реших,че бихте предпочела да не се събудите на някое такова място....Не се безпокоите не съм ви докоснал.Доведох ви в този хотел,закуската ще дойде след малко.Не знаех какво ядете и предположих,че ще се зарадвате на чаша кафе и плодова салата.Банята е зад онази врата,ако искате си поръчайте някакви дрехи.-той се обърна с гръб към нея и тръгна към балкона,отвори вратата и излезе.Топлият ветрец го обгърна и някак си освежи.О'Нийл се подпря на парапета и се замисли за миналото и настоящето.Съдба?Дали...
Но мислите му за Бела и сестра му сега не ни вълнуваха...Само аз ли забелязах,че той не каза на малката Мис от къде знае за Национална сигурност,защо така лесно я бе приспал и,че той е част от ЦРУ?Да естествено той нямаше право да й каже половината,но тя дали нямаше да зададе някой и друг въпрос?Да госпожицата бе успяла да събуди не само неговото любопитство ами и нашето към него самия.Какво щеше да й каже той,когато тя го пита?Ами защо не се бе представил?Какво си мислеше?Защо просто не си бе тръгнал,когато тя спеше?
Какво правиш Майкъл?
Мъжът отвори сините си очи и се вгледа в светлините на града.Явно,че в главата му се въртяха подобни въпроси..Тези въпроси които сега бяха част от минало, настоящето.Въпроси решаващи бъдещето.

well i want you to know that this is torture and it's damaging me forever for sure i'm holding you close while you're pushing away and i'm making the most of this misery

tonight u arest my minde

Александра го гледаше, но нищо от това, което й говореше някак си не й се връзваше, от къде той имаше толкова информация за всичко това? Ами ако самия той беше към именно тази акция..Защо тя трябваше да се набута именно на такъв човек?
А най – лошото беше, че не й се нравеше никак даже.. Преглътна едвам едвам, като се изправи, а болката в главата й сякаш бе още по непоносима, преглътна тежко като се загледа в мъжа и потърси пистолета без, който не излизаше но него го нямаше, физиономията й доста бързо се бе сменила, а тя много бързичко се бе ядосала...
Стана от дивана като застана по – близо до него, но спазваше дистанция, достатъчна, че каквото й да станеше, да побегне. Нещо й напомняше, че нищо от това няма да бъде хубаво и най – малкото и двамата да си изпатят.Устните й застанаха в една права линия, докато очите й леко се притвориха..
-А кое от всичкото това ти даде право да ме джобиш? – попита тя, като леко стискаше зъбите си, не не й се нравеше, че го бе направил никак даже , мразеше някой да я пребърква, а той беше направил именно това.. – И от къде имаш чак такава информация? Не знам кой си, какъв си, но имам чувството, че си нагазил много на дълбоко . – нещо в нея и подсказваше, че този мъж няма да скочи в момента да я наранява, не знаеше защо ако искате и шесто чувство го наречете, но усещаше, че се забърква в нещо, от което може би нямаше да се измъкне този път толкова лесно.. Ако не си бе тръгнала от Александър, ако не се бяха изпокарали едва ли тя сега щеше да се намира в това положение, пребъркана, в хотел с мъж който не познаваше, но някак си искаше да познава.. И ето за пръв път в живота си Александра не знаеше, какво да направи, дали да се покрие, да избяга или пък да остане..беше объркана.. така както не е била до сега.

Гост

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow
I'm gonna make it alright
But not right now
[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]

Мога да ви кажа само едно..Вътрешно се усмихвам самодоволно и очаквам с нетърпение да видя отговора на Майкъл...А нашето слънчице се сепна.Не,че не го очакваше..Но мислеше,че тя ще зададе коренно различни въпроси.О'Нийл се обърна към нея и наклони глава на една страна.
-Аз съм доктор проверявах дали нямаш някакви натъртвания или синини или нещо подобно,тогава открих..Твоето оръжие и го взех,за да не се нараниш.Не се обиждай,но изминалата вечер видях колко унила изглеждаш,а не ми се иска да бъда заподозрян в твоята смърт.-той сви небрежно рамене осъзнавайки колко изпечен лъжец е.
О'Нийл се загледа в нея и вътрешнос е запита "За какво й е на тази жена пистолет?" аа да...Може би и тя като всички играеше своята игра?Беше убеден,че не е самоубийца.Не изглеждаше толкова слаба,но...Той бе на това мнение,а другите?
Другите..Околните нямаше да се съгласят с него.Всеки щеше да каже,че тя е слаба,посегнела към наркотиците и т.н. Ала Майкъл знаеше едно нещо...При нея имаше тайна...Интересна тайна,която засягаше не него лично,а работата му.
Естествено обаче той не искаше да играе на "Познай кой е"..Не и сега.На вратата на стаята се почука и той мина покрай нея.Тялото му се отърка в извивките й...Сякаш го удари ток.Възбуждащо.Тръсна глава и отвори.
Камериерката влезе и остави подноса с поръчаното.Очите му се спряха на кутийката болкоуспокоителни я взе.Отиде до момичето й хвана ръката й,обърна я с дланта към себе си и изсипа в нея няколко хапчета.
-Моля те.Сигурен съм,че имаш нужда.След това хапни и ако искаш поспи.Аз ще те оставя.Не искам да те безпокоя.

tonight, you arrested my mind

Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Не знаеше какво трябва да направи.. Но осъзна едно той бе отговорил само на един единствен нейн въпрос. Не й каза от къде е разбрал за всичко, което се е случило снощи.. Не обясни й само, че бил доктор, но кой доктор щеше да изглежда така, да се държи така.. О я стига си я будалкал.. Виждате ли, Александра надушваше лъжите от
километър, много трудно някой можеше да я излъже..
Е освен Александър, който със сигурност не бе по – малко унил от нея в момента.. Толкова много й се искаше да бе останала с него, да му каже, че не вярва на нито една негова дума.. Но уви, сега се намираше с непознат, който на всичкото отгоре я лъжеше, но пък електричеството, което бе усетила когато той се докосна до нея.. не, просто не успя да не му обърне внимание. Нямаше как да се случи. Въздъхна лекичко и поклати глава, когато онези тръпки отново полазиха тялото й при допира им.
Пое си глътка въздух и притвори очи, чудеше се защо се чувстваше така.. Прехапа леко долната си устна, когато сви хапчетата в ръката си и ги сложи между устните си преглъщайки ги.. Мразеше хапчета, но нима имаше някакъв избор?
-Лъжеш ме! – заяви му тя, скръствайки ръцете под гърдите си, нямаше да се откаже докато не разбереше за какво идеше реч. – И то доста обедително, само дето не случи на човека, който да излъжеш.. Не знам кой си, какво правиш, а най – вече от къде знаеше какво ще се случи в клуба.. Работата намирисва прекалено много господин страннико, но ще стигна до дъното, а тогава... тогава си пази езика, защото мога да хапя. – изкоментира тя, не искаше да яде нито да спи, просто не можеше да заспи,когато я разсейваха и разкъсваха толкова много въпроси. Как е най – добрия й приятел или може би бившия й най – добър приятел? Кой е този мъж в хотелската стая?
От къде знаеше толкова много? И защо по дяволите чувстваше тези тръпки, когато го погледнеше, а да не говорим за с транното електричество, което се образуваше при допира с тялото му... Сякаш искаше да я изгори и да подскочи. Но едно не можеше да отрече, мъжа в стаята бе красив, наистина красив.. А очите му, тези очи можеха да я преследват непрестанно, а на нея й хареса да се вглежда в тях..

Гост

This is how you remind me of what I really am

Someday, somehow
I'm gonna make it alright
But not right now

[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]

И сега?Какво?Какво да направи?Да се прави на ударен?Мне...Това не беше в стила на Майкъл той се обърна към нея и наклони главата си.
-Не съм способен да лъжа.Не е в кръвта ми.Аз казвам истината госпожице.Единственото,което не съм ви казал е явно това,което най-много ви тревожи.Сигурен съм,че знаете какви са действията на наркотиците..Докато вашето съзнание очевидно е било замъглено аз забелязах случващото се около нас.Тогава както ви казах реших,че ще ви е по-удобно така...Съжалявам ако съм сбъркал.-той поклати глава и се приближи до количката върху която стояха чашите и храната.Взе кафето си и отпи от него.
Как само лъжеше...Не било в кръвта му.Не, беше пропито в душата му.Лъжи и измами.А ушким ЦРУ са добрите...Добри са само когато им изнася.Очевидно.
Той отпи от кафето си.А преди в действителност беше ли такъв?Лъжец?Измамник?
Не,но имаше ли друг избор?Това бе неговия живот...Вече нямаше минало,нито настояще..А за бъдеще да не става и на въпрос.Бе наемник.Служеше на държавата,убиваше за държавата,измъчваше...Отново за държавата.И всичко,всичко,което ми се случваше бе това,което сам бе избрал.Лесния изход.
И това момиче...Момичето,което стоеше в стаята някак си адски силно му напомняше точно това...Че сам е направил изборите си..Сам се е превърнал в това,което наистина е....Предател,но не бе предал някого,бе предал себе си.Бе достигнал дъното на мизерното си съществуване.
И всички тези мисли го изяждаха сякаш жив...Закопаваха го някъде на дълбоко.Не на два или три метра,а направо в горещите недра на земята.В пъкъла.А само като се замислеше..Бе изпитал нещо...Живинка...Нещо го бе пробудило за миг...Допира до нея.Желание...Нещо,което бе забравил..Онези тръпки.Тръпките..Миналото му.Не!Той тръсна глава и я погледна.
Мистериозна..Госпожица Мистерия с прекрасните очи.Това го караше да се чуди..Да..Да,знам,че вече ви го казах,но това негово любопитство..Защо съществуваше?Той полудяваше.Да...Това бе отговорът.Надали имаше друг...Тези стени сигурно му говореха..Те го убеждаваха в това..Това желание и електричество...И всичко...Той си въобразяваше.

tonight, you arrested my mind

Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Мхм, точно така било. Александра смръщи очи срещу му, като поклати глава. Защо днес всеки втори трябваше да я лъже. Дори този непознатия го правеше. Но да не би тя самата да не го правише постоянно? Не.. тя лъжеше защото иначе нямаше да уживее до следващия ден, бе мъртва с цяла нова самоличност, но искаше ли да е така, не можеше ли да е жива и да живее нормално? Не това нямаше как да й се случи. Усети вибрацията на телефона си, но не му обърна внимание, знаеше че е АЛекс, но единственото, което можеше да получи вече от нея, бе гласа в гласовата й поща. Това се случваше с хората, който я лъжеха, биваха премахнати и заличени от живота й.
Но щеше ли Александра да намери нов смисъл в живота си..
-О, не не.. Докато ти не кажеш онази малка истина, която все още се опитваш да прекриеш и то не достатъчно умело.. Да няма да мръднеш от тук.. Знаеш ли мразя да ме лъжат, а не искаш да знаеш със сигурност какво се случва с тези, който го правят целеносочено.. – Е Александра не можеше да нарани най – добрия си приятел, а нещо й подсказваше, че и този мъж в стаята нямаше да може да нарани, колкото й вътрешно да се палеше, че продължава да я гледа в очите и най – нагло да я лъже..
-Не си доктор и не случайно си бил в клуба.. Интересно бе как хванаха Миша, само ти ме наблюдаваше и повярвай ми много добре съм видяла всяко твое действие.. Което пък продължава да ме убеждава, колко си глупав, че да лъжеш. – примлясна леко и ококори сините си ириси срещу му усмихвайки се все по доволно от колкото можехте да си представите.. Да, Алекс през цялото време го бе наблюдавала, всяко действие реакция, а тя познаваше реакцийте на хората..

Гост

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow
I'm gonna make it alright
But not right now
[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]

Той извъртя очи и се обърна към нея.Бавно се приближи и хвана раменете й. Разтърси я и игнорирайки факта,че може би е луд и стените му говорят, бавно заговори:
-Да не би наркотиците да те държат?Нормално да те гледам и да следя действията ти...Харесах те.Ако не те бях гледал нямаше да знам какво правиш...Нямаше да мога да ти помогна,а и ти започна да хвърляш погледи към мен.И да,доктор съм.Мога да ти говоря за стомаха на латински.Желаеш ли да се увериш?-той погледна в очите й вкарвайки възможно най-откровената с физиономия.Да,ако го изкарате на детектор на лъжата няма да разберете истината.В действителност той бе доста хладнокръвен в това отношение.Личеше си по абсолютно всяко негово действие. Но уви...Това хладнокръвие се пропукваше от раздразнението му.
А точно това раздразнение бе събудено не от друго,а от недоверието й.Все пак може би трябваше тя да бъде благодарна за това,че йе помогнал,а не да се дзвери на среща му като...Малък елф,които не си е получил дозата коледни сладки.Да смешно сравнение,но в момента не му идваше по-добро.
О'Нийл отново отстъпи,а в мига в който я пусна изпита някаква..Празнина? Невъзможно. В същност не невъзможно ами..Удивително.Какво пораждаше тези чувства в него?
Визията й?Възможно ли бе?Все пак около него имаше много красиви жени...Поведението?Не,надали..Тя се държеше...На моменти.Като него самият.Изнервяше го.И все пак,въпреки това той..Ами не откъсваше очи от нея.Не искаше да откъсва и ръце от нея.Дали годините въздържание си казваха думата?Възможно.
Замисли се за великия Спартак...И онзи мъж бе обявил въздържание след и преди смъртта на съпругата му...Но все пак се бе появила друга...Дали и при него се бе появила тази друга?Изтръпна...В него се събуди надежда.Да...Надежда,но само ако знаеше,че надеждата му ще бъде подкопана от истинската самоличност на неговата....Тръпка..Две коренно различни и същевременно еднакви личности..Той ченге,тя...Подземна принцеса.Той бе поръчан от нейните хора,защото бе не само свидетел на убийството на един от тях,ами и ги бе погнал...Колко интересно.Щяха да бъдат в пълен синхром.Разбирателството нямаше да им липсва.Вулкан и торнадо на едно място.А често и с някое друго земетресение за привкус.

tonight, you arrested my mind

Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Александра се изнервяше още повече, ама той сериозно ли си беше помислил да я разтресе по този начин, май наистина искаше да опита ноктите й? Мхм.. Алекс не се и осъмни в това. Присчи очите си, та как да му вярва, след като думите й видимо предизвикаха такова раздразнение в самия него..Засмя се, с глас така както не се бе смяла от както, да откакто напусна апартамента на Алекс..
Но какво й бе толкова смешно, че освен раздразнена се почувства и някак желана при допира му, онова електричество отново мина по тялото й. Можеше ли най – накрая да е намерила, нещо което бе търсила толкова време. Ами ако именно този мъж беше нейното спасение.
Е сега определено щеше да разбере, дали нейния доктор е наистина доктор. Алекс се приближи с толкова грациозна крачка към него, като достатъчно ловко се промуши зад гърба му хващайки едната му ръка и извивайки я зад гърба му, карайки го да се наведе напред. Да бе използвала неочакването му, харесваше мъжете, който не очакват това, което можеше да им се случи.
-Само за стомаха ли можете да ми говорите господин Докторе? – притисна ръката му още повече към тялото му надигайки я нагоре, е сега със сигурност щеше да си проличи, кой кого и дали наистина думите му бяха истина. Но онова електричество, събуждаше едно странно чувство в стомаха й, което я караше да се разсейва, а със сигурност разсейването в момента нямаше да й се отрази особенно добре. Н
о този мъж събуждаше в нея, нещо, което до сега не бе събуждано по този начин, така искано сладникаво..

Гост

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow
I'm gonna make it alright
But not right now
[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]

Сериозно ли?Защо винаги всички трябваше да му лазят по нервите?Защо всеки път като видеше нещо свястно и трябваше да му се докаже,че не е.
Е предположенията му от мига в които видя пистолета й му се изясниха още повече,но не само те се изясняваха с действията й.Лошото бе,че и той самият ще се издаде,но майната му на издаването...
Действията му бяха бързи и ловки.С лекота срита крака й при глезена ив мига в който тя залитна и отпусна хватката си,той освободи ръката си и се извърна към нея.Едната му ръка я хвана за шията,а другата мина зад талията й,кракът му отново се озова,зад нейните.Леко я бутна и двамата се озоваха на земята .Лицето му бе на милиметри от нейното,устни също.Но това не му правеше впечатление.Дори не се бе задъхал от цялата тази "борба".
Очите му се присвиха и той прошепна срещу устните й.
-Не..Също така много разбирам от черепи,зъби и гениталии,ако можеш да разбереш на къде бия.-той хвана ръцете й и ги вдигна над главата й.
Защо всички жени винаги трябваше да си пъхат носа,там където не им е работа.
Защо просто не можеше да приеме,че той е доктор и да се радва,че е намерила нещо..Различно от всичката тази паплач по улиците?Защо винаги,всяка една трябваше да знае до основи всичко.Дори кътните му зъби..За Бога той не беше пирамида в Египет,че да го подложат на изследвания и разкопки.
-Сега доволна ли си?Виж... Александра..Ще ти кажа само едно...Не се бори с мен..Дори и да си най-добрата сред тях,аз съм най-добрият сред нас...Просто недей.Не искам да се бия с теб...Моля те..Не ме карай да го правя!-той отново поклати глава и стана,пусна ръцете й и се оттегли към прозореца.

tonight, you arrested my mind

Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Алекс преглътна когато чу думите му, въздъхна лекичко, значи бе истина точно това, което бе предположила, а може би съзнанието й не искаше да го възприеме. Не тя не искаше да се бие с него нито пък да го нарани или той нея, което пък може би бе много вероятно. Алекс погледна след него, защо на нея отново?
Първо най – добрия й приятел, а сега и този мъж...който я бе накарал да се почувства особенно и желанието в нея. Знаеше какво ще иска Миша, особенно ако го е видял. Това накара нещо в гърлото на Алекс да се стегне. Притвори очите си и извади до преди малко вибриращия телефон от джоба си. А видя и от кого бе пропуснатото повикване, да знаеше, че ще стане така.
Знаеше, че Миша ще се обади именно на нея. Но тя, нито можеше да откаже нито можеше да го нарани..
Стисна очите си, о защо се чувстваше така? Трябваше ли да се чувства така към когото й да е било, а й мамка му тя не го познаваше.. Нямаше да му каже, може би нямаше да го види повече.. искаше ли да го види отново? Да. Това беше правилния отговор на въпроса на съзнанието й. Стана от земята, като поклати глава и погледна към него..
-Няма най – добър, не се и иска да има. Трябва ли да се говори за това, направих всичко, за да ти докажа, че ме лъжеш.. Мразя лъжите . – въпреки, че и тя самата щеше да лъже, не по – скоро при нея се водеше прикриване на истината, която не трябваше да се знае.. А Александра знаеше, какво щеше да стане когато откажеше. Щяха да я погнат, да я накарат да го направи...колкото й да не иска..
-Мисля, че е най – добре да се покриеш някъде...Миша ще те погне, а мисля, че вече и сам си го разбрал.. Интересно ми е само едно, защо не ме остави в клуба?

Гост

This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow
I'm gonna make it alright
But not right now
[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]

Хванат на тясно?Да..Това бе Майкъл в момента.Не заради споменаването на Миша...Бе нещо коренно различно.
Той пропусна втория въпрос покрай ушите си...Някак си този въпрос не му изнасяше.
-Миша е мъртъв...Убиха го.Не той ще ме погне,а дори и да беше той е прекалено дребна риба във веригата...Има хора много по-високо от теб и него.Вярвай ми.А и да се покрия?Не...Това няма смисъл,глупаво е.Аз съм мъж,които носи последиците от своите действия,прекалено късно е за всичко това....Криене и страхове.Ако ми е писано да умра..Аз ще умра.-той затвори очи и отново се върна към въпроса й.Сякаш света около него се завъртя.
Защо?Защо?Защо я спаси?Защо не я остави?Защото щяха да разберат коя е?Щяха или те да я убият или някой от неговите хора....Не искаше тя да умира.Нещо в него не искаше това момиче да пострада.За това я спаси..Беше го спечелила и то как?Няколко погледа?!
А Бела как го спечели?За Бога той я срещна на улицата и видя очите й...Да топли,течно злато....Спря я и я покани на кафе.Типично лигава работа,но бе станала негова съпруга.Тръсна глава.Александра...Александра не беше Бела,защо се опитваше тогава да я превърне в бившата си съпруга?Или може би не се опитваше...Той я хареса точно за това...Защото тя нямаше нищо общо с онова русо създание.Тя не беше изнежена,лигава....Не,тя беше малка лилия сред отровни тръни.Красива жена отнесена в грешното течение...А като се замислеше,че той самият бе отнесен по погрешното течение.Ушким само една година казарма и една година в армията,а вече 12 години....
-Защо посегна към наркотици?-изстреля въпроса си без да се замисля.Искаше да знае истината.Не,че щеше да я получи от нейната уста,но надеждатаа,дори при него тя умира последна.

tonight, you arrested my mind

Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.

[You must be registered and logged in to see this image.]

|Какво го интересуваше, защо трябваше да пита. И ето всичко се завъртя отново като торнадо в главата й, очите й потъмняха, а устните й се свиха в една права линия, лицето й бе побито от следите на болка, болка която не бе такава която причинява любимия ти, а по- големия ти брат, за който би дала всичко.
|Но не тя трябваше да забрави за Алекс, да продължи на пред както той самия искаше. Но тя можеше ли да го направи, да загърби най – добрия си приятел, преглътна отново като поклати главата си.
|-Ами, не е редовно, ако това те интересува... Просто.. проблеми - каза му тя като поклати глава, не искаше да говори за случилото се между нея и най – добрия й приятел. Врътна глава на една страна загледала се към прозореца не наистина не искаше да говори за това, щеше да я заболи само при мисълта отново за него, а със сигурност най – добрия й приятел не мислеше за нея в момента нали искаше да я изхвърли от живота си... Преглътна и отново се обърна към Майкъл отново..не искаше да мисли за Александър, та той не можеше да и даде любовта, която можеше примерно да получи от мъжа в тази стая колкото и не възможно да ви се струваше, Александра усещаше странно влечение към мъжа в стаята въпреки, че знаеше колко не възможно беше това което можеше да се случи между тях..
|-Мъртав, но достатъчно жив всички са така.. Може да сме най – леката инстанция, но .... – не не искаше да му казва, както и не искаше да го наранява, не знаеше защо..или по – скоро знаеше, знаеше, че харесва мъжа в стаята искаше с него да има нещо повече? Продължи да гледа като не искаше той да знае нищо от това, което можеше да се случи, но пък можеше да не го лъже нали? Искаше ли да го лъже.. не не искаше

Гост

[You must be registered and logged in to see this link.] rel='stylesheet' type='text/css'>
This is how you remind me of what I really am
Someday, somehow
I'm gonna make it alright
But not right now
[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]

Не го интересуваше дали е редовно..Интересуваше го причината,но това както винаги оставаше без значение...Никакво значение. Той се загледа за кратко в нея и наклони глава на една страна.
Какво ставаше по дяволите?Какво?Защо изпитваше всичко това?Защо бе толкова объркан!?Като дете.Нещо си играеше с чувствата му..Нещо лошо.Не,не беше лошо,но бе объркващо.Непознато.
Майкъл затвори очи и се подсмихна с нотка болка.
Тялото му мигом се стегна и О'Нийл отново прие онзи студен вид.Работягата..Човекът който живееше за професията си.
Нищо ново.
-Да...Инстанция..Няма значение лека или не...Въпросът е,че тя съществува.Радвам се,че се запознахме Александра.-той мина покрай нея и взе якето си.
Естествено това между тях минаваше покрай запознанство,защото той знаеше името й благодарение на преджобването,което бе извършил,а тя неговото...Не.
О'Нийл бързо се облече и провери джобовете си.Погледна екрана на телефона си и стисна устни когато не видя съобщение.Знаеше,че ако отиде в централата ще го гледат странно...Щяха да го залеят въпроси от типа на "Пак ли нощни смени Майки?Няма ли жени за тебе?"Или нещо подобно.
Е да...Имаше жена.Беше тук.О за Бога!Той тръсна глава,за да избистри съзнанието си отказвайкид а приеме привличането между тях...Да той наистина си въобразяваше.Не я познаваше...Не знаеше коя е,знаеше само,че е ...Нещо,което той не е..Нещо срещу което той се бори,а Майкъл не можеше да играе ролята на Брад Пит във филма "Мистър и Мисис Смит".Не..Със сигурност..И все пак тези мисли го нараниха,още преди да е излязъл се обърна и я погледна.Последен поглед.
-Каквото и да те е принудило да направиш това...Не го повтаряй..Вярвай ми..Не е решение,знам го от личен опит.-той се усмихна и натисна дръжката на бравата.

tonight, you arrested my mind

Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.

[You must be registered and logged in to see this image.]

|О сериозно ли? Ама той да не й беше баща? Тя можеше да прави каквото си поиска, когато го поиска и до сега не се е явил човек на тази земя, който да й каже, не го прави повече. А й какво му пукаше на него. Продължаваше да го наблюдава доакто той бавно си тръгваше. А Александра искаше ли той да си тръгне? Не. Можете да бъдете сигурни в това, но не знаеше как да го накара да спре, може би ако му кажеше това, което трябва. Ако му кажеше, че вече бе поръчан именно на нея.. Но тя не можеше да го направи..Прехапа леко устната си..
|-Аз чакай... стой – каза му тя, не знаеше името му, за това не го използва. Но искаше да го разбере, а знаеше как само трябваше да прослуша съобщението си в гласовата поща и вече щеше да има цялата информация за него.
|-Вече си поръчан... и бъди сигурен, че отново ще се срещнем.. – а защо не му каза, че не иска да е по този начин? Защо не му каза, че не искаше да извърша поръчката, не искаше да има такова взимане даване с него. Е по – различно да искаше да го почувства, но не знаеше, какво предизвикваше това влечение в нея. Може би това, че толкова отдавна не се бе отдавала на мъж? Или пък просто защото този мъж я привличаше достатъчно силно.. .
|-Но , аз не искам да го правя – допълни тихичко и едвам чуто, но някак си бе сигурна, че той я е чул.. Действително тя нямаше избор, нямаше „не искам” имаше извършване – плащане и толкова. А в противен случай.. е тогава сигурно тя щеше да се прости с живота си..

Гост

This is how you remind me of what I really am

Someday, somehow
I'm gonna make it alright
But not right now

[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]

Когато чу думите й О'Нийл се спря и се обърна преднамерено бавно към нея.Очите му се впиха в нейните и той се усмихна.Приближи се до Александра и хвана ръцете й,когато се дръпна в дланите й лежеше малкия черен пистолет.
Погледа му се спря на него за миг и после вдигна очи към нея.
Да може би вече знаехте на къде бие той,но това е без значение аз пак трябва да си кажа.Майкъл О'Нийл се оставяше в ръцете й.Той буквално й даваше право на избор.Беше готов да приеме съдбата си каквато и да бе тя.Дали ще го застрелят тук или някъде на улицата като куче.Без значение,но О'Нийл нямаше да се крие като мишка в някоя дупка.
Не!Той предпочиташе да умрe бавно и мъчително,но не и криейки се.
Бавно,много бавно приближи лицето си към нейното и прошепна срещу устните й.
-Тогава го направи сега,когато няма да се налага да играем на глупава гоненица.Направи го,ако искаш ще се обърна.Хайде Александра,отърви ме от мизерният ми живот,помогни ми да се спася...-той хвана дланта й държаща пистолета и го опря под брадичката си.Само едно натискане на спусъка.Бе свалил предпазителя..Наистина бе готов.Адски,адски готов.Затвори очи и въпреки,че вътрешно се бореше с чувството на някакъв неопределим страх и на твърдото решение,което трябваше тя да вземе той стоеше..Стоеше кротко,като хипнотизирана птичка.
Устните му образуваха една права линия,сърцето му биеше спокойно.Можем да се закълнем,че очите му не са се разширили..Не,нямаше такива неща.Беше само той.Сам..Защото така се чувстваше.Нямаше да се дръпне като всеки нормален човек,някак си искаше да улесни и нея и себе си.Не искаше да играе тези игри.Не си заслужаваше нервите.
-Понякога няма значение какво искаме да направим Алекс...Понякога съществуват нещата като "трябва" и "не трябва" нито по-вече,нито по-малко...Сега ти взимаш това решение,морално решение.Аз съм поръчан,ти трябва да ме убиеш...Кръговрат.Днес съм аз,утре друг.И това ще си остане така..Завинаги докато ти самата не платиш за собственото си убийство.-може би й прилагаше психо трикове..Може би..Може би искаше да се спаси?Или не искаше да й го причини?Още нечия кръв по ръцете й?Да това правеше...Бавно изкарваше изтерзаната й личност от дъното.Или поне правеше опити.

tonight, you arrested my mind

Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.

[You must be registered and logged in to see this image.]

|Алекс го слушаше, а след всяка негова дума, сякаш ръцете й се разтреперваха. За пръв път в живота й, ръцете й трепереха чувстваше се така сякаш беше извадила и насочила пистолета, срещу Александър, но не беше така. Срещу нея седеше мъжа, който дори не познаваше. Но не можеше да убие. Нещо в нея се пречупи, не знаеше какво, или защо.
Но за пръв път пръста й седеше и трепереше над спускъка, но не не го натискаше.
Не. Не го направи, което бе най – интересното, не знаеше защо не може, но онова електричество помежду им, можеше да го усети и сега и в този момент. Но не знаеше до къде можеше да стигне така? Знаеше, че можеха да стигнат може би до някъде, но до къде.
Алекс се пречупваше при всяка следващ дума, която излизаше през устните му, хапеше нервно устнтата си, а очите й се насълзяваха от нервите, който върлуваха в тялото й точно в този момент. Ръцете й трепереха, караката също, и тя просто отпусна пръситите си, а пистолета й падна на земята, като Алекс усети онова омекване в коленете си сядайки на земята. И увивайки краката си с ръце..
-НЕ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ – извика му тя, като се поклащаше леко на пред на зад. Не знаеше, защо но за пръв път в живота си, Алексаднра се почувства слаба.. толкова слаба, че не можеше да направи дори това, в което бе най – добра. Загледа се в него, но не можеше да разбере какво се случва, не знаеше какво става и защо не може да го направи. Но нямаше и да намери най – вероятно отговора на този въпрос или може би го харесваше, без да го познава, без да знае нищичко за него. Просто я привличаше..

Гост

[You must be registered and logged in to see this link.] rel='stylesheet' type='text/css'>

This is how you remind me of what I really am

Someday, somehow
I'm gonna make it alright
But not right now

[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]■[You must be registered and logged in to see this link.]

Той я погледна.Беше изумен от тази реакция,определено не бе очаквал това,всичко друго ала не това.И сега..Сега просто гледаше.Не знаеше какво да направи..Как да постъпи?Да..Я остави?Да й благодари?
Животинските му инстинкти му подсказваха нещо коренно различно,но уви той просто седеше и я гледаше.Да..Пистолет опрян в главата му не го стрескаше така както женската паника и сълзи..В нейния случай това поведение.
Майкъл не знаеше какво трябва да тори,това вече го казах.Ала той наистина се чудеше "И сега?Сега какво?Какво?!".Гледаше я,обмисляше.Дишането му се oчести и преди да е успял да подтисне порива на съществото си,той клекна до нея и я прегърна. Зарови лице в косата й и нежно я залюля в прегръдките си.
От кога не бе докосвал жена така.От кога не бе изпитвал подобно нещо.Плашеше се от себе си,от емоциите си.Правеше неща нетипично за него и природата му.Той беше лъв.Царят на джунглата никога не падаше по гръб...А ето го сега тук,паднал на колене до момиче,което не познава..Момиче,което щеше да получи пари за главата му.
А той,той преглъщаше и захвърляше всичките си усилия,всичките изминали години в които не бе докосвал жена..Той ги заплюваше за напълно непозната.И най-хубавото..Поправка..Лошото!Беше,че му харесваше да я държи в ръцете си.По кожата му пробягваха само електрически тръпки.Настръхваше и изтръпваше.
Удивително.Да тази дума явно ми става любима напоследък,особено около него.
Но все пак кой друг ако не Майкъл е удивителен?Да,да знам..Онзи другия Крисчън,но не всички са луди маниаци на тема нагайки и анални разширители,наши момък тук го бива с пистолетите,ръкопашния бой и всичко,което ще ви коства зъбите,главата,а може би и гениталиите.Дам..Голям романтик нали?Вместо годежен пръстен златен зъб на някоя мутра.Смях та да се пръснеш..Не сега сериозно.Майкъл може да е всякакъв,но бе и все още е невероятен мъж.Вярвайте ми лично аз бих заспивала в ръцете му въпреки всички убийства,които са извършили...А тези устни...Дали на Алекс не й е добре?Само ако девойката се осъзнае по-бързо де....Че утре,когато му пръсне мозъка няма да има в кой да се гушка.Та дайте да минем към геройте ни,а не да увъртаме тука с мойте идиотии.
О'Нийл бавно се отдръпна на милиметри и хвана лицето й в шепи.
-Спокойно.Не бързай.Имаш още време.Успокой се.-да бе..Ебах го и успокоението "Споко мацка имаш още време преди да се наложи да ме гръмнеш,наслаждавай се"Идеално и аз си мечтая за такива думи...А тъкмо го похвалих..Тц,тц,тц.

Belief Makes things true. Things like you, You and I. Tonight, you arrested my mind When you came to my defence With a knife, In the shape of your mouth, In the form of your body, With the wrath of a god. Oh, you stood by me, belief.

tonight u arest my minde

|Алекс се отпусна в ръцете му, сякаш бяха спасителна лодка която бе намерила бряг и тя се хващаше за нея, защото нямаше друго спасение. Алекс се сви в него, но думите му.. да бе все едно някога щеше да успее да го направи и да му пръсне мозъка, така както бе правила с всички предишни. Не не искаше това да се случва.
Нямаше да се случи.. поне според нея, нямаше да го събере смелост никога да го направи. А й това, което изпитваше докато той я докосваше, докато усещаше ръцете му около себе си. Едновременно се чувстваше толкова малка и в същото време добре. Но и сякаш цялото й достойнство се бе изпарило от това, че не бе успяла да направи това, което й бе поръчано.
Седеше и се вглеждаше в очите му, кристалните му ириси, в който можеше да намери сякаш себе си, но и в същото време да се изгуби. Да се изгуби и да не се намери никога, да изпадне в черна дупка.. Но й харесваше, харесваше й как топлия му дъх се разходи по кожата й, хареса й как устните му се отваряха бавно, а те бяха толкова сочни, толкова истински..
Александра прехапа леко долната си устна продължавайки да се вглежда в него, като преглътна лекичко..
-Да, но аз не искам да го правя.. не мога да го направя – нещо в нея съвсем сериозно се бе пречупило и тя наистина не можеше да го направи.
Нямаше да го направи, не искаше.. той беше прав или искаме или не, а и тя не трябваше да го прави и вътрешно го знаеше толкова добре. И тогава Алекс направи нещо, което самата тя не бе очаквала от себе си, очите й се спуснаха по лицето му, докато не се вгледа в устните му преди да впие своите в неговите.