Хотелът..............

Заглавие: Хотелът.............. Пон Апр 22, 2013 2:26 pm

Знаеше, че няма да му е никак лесно. Все пак милионерка? Защо точно нея, беше я виждал на няколко пъти, но нищо не бе направил въпреки, че бе почувствал някаква странна нотка към девойката.
Хотели, мразеше задачите му да се намират в хотели, а й мразеше да убива жени и то не какви да е а такива, който бе наблюдавал поне няколко пъти.. Тя извикваше нещо в него, докато я наблюдаваше в елитните клубове. Но не можеше да откаже задачата си.
-НА ПОДА!- излая някой в началото на коридора и този някой не беше сам.
Със себе си водеше поне още петима. Бяха маскирани и екипирани доста скъпо и луксозно за елементарни терористи. Имаше нещо повече у тях.
Имаше нещо повече в последния- седми, който преспокойно се появи през асансьора. Походката му- бавна, твърда и непреклонна. Ръката му, стискаща нещо по- голямо от пистолет, нещо много по- опасно. Съдържащо достатъчно патрони в себе си, за да разстреля всички гости на хотела, но само това ли беше неговия коз? Не, естествено. Беше по- подготвен, но нали му плащаха за това. Нямаше да се издъни точно сега. Смяташе да се справи брилянтно с това, което двама преди него не бяха успели.
Феликс Грийндейл срещна погледа на жената, която единствена не бе залегнала. Познаваше я от някъде, но от къде? Имаше ли значение? Никакво. Миг преди да е посегнала към каквото и да е оръжие той стреля и уцели рамото й. Безмилостно.
Синичкото му оченце ни мигна дори за миг и я простреля.
-НА ЗЕМЯТА ТИ СЕ КАЗА!- лек британски акцент прозираше в думите му, но нищо повече!- в действителност трябваше да убие именно нея, но реши просто съвсем леко да я рани, а може би после щеше да я скрие някъде, само трябваше да източи няколко неща от лаптопа й.. нищо повече...

-Благодаря, за обяда господин Лентър ! Сигурна съм, че баща ми, че остане доволен, от това че може да инвестира във това Ваше начинание.
Джудит, се здрависа със един мъж на средна възраст И стана от масата.
Усмихна се, показвайки два реда бели зъби. Може би точно заради този нейн чар, баща и' господин Морисън, винаги пращаше дъщеря си, на тези делови срещи. Беше толкова изкусителна. Тези нейни руси коси, които обикновено се спускаха от двете страни на лицето и',но днес бяха вдигнати на изискан кок, и сините и' очи, по студени и от лед. Кой би устоял на такова неземно красиво същество?
О, не ме разбирайте погрешно. Джудит, не беше принуждавана да го прави. Тъкмо обратното харесваше и'. Беше момиченцето на татко и винаги получаваше каквото иска. Манипулативна и вироглава. Предпочита да умре, от колкото да се почини на някой.
Приглади бялата рокля, която прилепваше по тялото и' префектно. Виждаше се всяка една извивка от формите и'.
В този момент се чу олелия от към фойето. Любопитна, да разбере какво става госпожица Морисън, тръгна на там. Влезе в момента във който, от към коридора се чу:
-НА ПОДА!
Огледа се и видя, че всички около нея, лягат на пода. Преди да осъзнае какво става, един мъж беше застанал пред нея, с оръжие в ръка, насочено към нея. Дишането и' се забърза, заедно с ритъма на сърцето и'. Несъзнателно отсъпи една крачна назад, но беше прекалено късно ..
Изстрел и внезапна болна в рамото, накараха Джудит да се свлече на пода. Аленочервена кръв, започна да се стича по бялата и' рокля. От ужас разшири очите си. Не знаеше кое е повече, болката или уплахата. Вдигна поглед към нападателя си. В този момент не можеше да се каже, кои очи излъчват повече студенина.
Джудит Морисън, изпита странното чувство, че е виждала и друг път същите тези сини ириси, но не беше сигурна от къде.
Мъжът се наведе към нея. Беше толкова близо до лицето и' ..
-Махни се от мен, копеле! -прошепна през зъби.Няколко кичура коса, се бяха измъкнали от стегнатия кок.