Pandora Night Life

Цигареният дим се разнесе из въздуха, образувайки десетки форми, които всеки би възприел по различен начин.
Изгарящото чувство в дробовете носеше насладата на Андрю, за която той толкова дълго копнееше. Поредното изпускане на дима. Някак си му доставяше удоволствие и това да си играе с дима. Правеше кръгчета, изпускаше го през носа. И всичко това, докато стоеше облегнат на студената стена на някаква жилищна сграда, не далеч от клуб "Pandora Night Life".
Когато за последен път си дръпна от цигарата, Маккой пусна фаса на земята и го стъпка. След което лекичко подритна останката от цигара и отново се облегна на стената.
Ръцете му бяха в джобовете на дънките, които бяха смъкнати до известна степен. Главата му беше отпусната и опряна на стената. Тръпки побиваха цялото му тяло, когато се появеше лекият полъх на вятъра, който беше достатъчен за да изправи косъмчетата на гърба и ръцете му. Дишаше спокойно, загледан в луната. Беше пълна. Голяма, жълта и невероятно красива. Едно от малкото неща, на които се възхищаваше.
Не след дълго покоя му беше нарушен. Глутница бездомни кучета се разлаеха не далеч и това му напомни, че трябва да се връща в клуба. Дори не знаеше защо е излязъл. Какво го беше подтикнало да го направи. Но наистина имаше нужда от това и му се отрази учудващо добре.
Изправи се хубаво, дръпна бялата си тениска леко надолу и прокара ръка през дългата си рошава коса. Подсмихна се леко и с бавна крачка се запъти към клуба. Ръцете му отново бяха в джобовете и това му придаваше небрежен вид.
Още с първата крачка в клуба, силната музика го накара да потръпне. Той се запъти към бара и не след дълго вече се беше настанил на едно от малките столчета и дори си беше поръчал уискито. Първоначално не обърна внимание на никой от стоящите на бара, но после очите му доловиха познатата физиономия на една девойка, при това прекалено позната девойка, а това накара ъгълчетата на устните му да се изкривят в една наистина доволна усмивка. Той отпи от чашата си за да прикрие самодоволната усмивка която се бе изписала на лицето му.
Стана като лекичко заобиколи хората около му и застана близо до гърба на Ева.. Колко прекрасна, да на Андрю му бяха отнели поне три години, за да осъзнае, какво притежава, но в крайна сметка всичко се стече нормално нали
- Я виж ти... - промърмори той като ръката му придърпваше кичурче коса оголвайки нежната й шия - Много бързо дойде... - каза секунди по-късно, като не пропусна да докосне лекичко шията й с устните си. -Както винаги сте прекрасна госпожице. - усмихна ѝ се той, а дъха му се разля по - плътта й галейки кожата й. Харесваше му мириса й, начина по който се движеше. Бе сякаш изписана във всяко едно отношение.
-Мислех, че ще ти отнеме повече време докато дойдеш, Ева - допълни той, като се отдръпна усмихвайки се и се подпря на бара до нея, придърпвайки питието си.