Galaxy Night

С

илният северен вятър духаше директно в лицето на Александър, но той продължаваше да върви упорито срещу него без дори да знае какъв път е поел. В тялото му се бореха различни чувства, които не можеше да разграничи. От една страна искаше веднага да се обади на Александра, било то и само да чуе гласът й в гласовата поща, от друга не искаше защото знаеше колко по-добре би била тя, ако се откаже от бизнеса и от него. Чувстваше как губи най-близкото до себе си същество, как губеше светлината на деня си, но знаеше че колкото по-далеч бе тя от него, толкова по-добре. Той беше този, който не можеше да завърже връзка, той беше този, който всяка вечер трябваше да бъде някой друг, с което бавно губеше истинската си същност. Александра винаги успяваше да го отмъкне от реалността, но там където отиваха нищо не беше истинско, колкото и тяхно да беше, не бе истинско.

Т

ъмнокосия тръсна глава и загърна палтото около тялото си опитвайки се да се предпази от усилващият се вятър. Погледна към небето - черно, без звезди сякаш всеки момент ще се разтвори и от него ще се изсипе порой. Е, Алекс определено не искаше да бъде навън когато завали, за това трескаво се огледа наоколо и забеляза, че незнайно как е достигнал до един от любимите си барове. Често намираше своите клиентки тук, дори го познаваха на бара и охраната, но никой не казваше нито думичка за това, с което се занимаваше. Някак толерантно се правеха на ударени и го приемаха за поредния плейбой, който сменя жените всяка вечер просто за разнообразие, а не като част от собствения си бизнес. Тази вечер определено не му беше до работа, така че смяташе да се отдаде на една чаша силно бренди, а след това на една голяма дрямка - заслужената почивка, от която имаше нужда. Естествено на дали щеше да успее да спре да мисли за Александра, това щеше да си е живо чудо, ако дори за момент я изкараше от главата си и на вярно ако не познавахме добре нашия герой щяхме да предположим, че е лудо влюбен в тъмнокоската, но към нея той изпитваше единствено една силна и чиста братска любов - тя бе малката му сестричка, слънцето, което бе залязло тази вечер.

А

лекс се загледа за миг във входната врата, след което пристъпи към нея, кимна сковано на познатите му бодигради отпред, след което влезе вътре и силната музика, кършещите се тела и миризмата на тютюн бързо го обгърнаха. Почувства се някак на място, изведнъж голяма част от тежестта на раменете му падна и той можеше да поеме дълбоко въздух усещайки как нещата имаше шанс да си дойдат на мястото. Той сам искаше Алекс далеч от себе си, може би трябваше да приеме факта, че тя ще разбере думите му някой ден и ще му прости, макар никога повече да не го потърси. Синеокия успешно си преправи път към бара виждайки едно свободно място на него. Когато достигна високият стол погледна момичето от дясно, което замислено гледаше в чашата си. През главата му за миг премина мисълта, че може би не е сама - около нея имаше хора, но те бяха по двойки или тройки, може би нейната компания не бе тук в този момент, но беше наоколо.
- Свободно ли е? - попита Александър като се бе приближил близо до ухото на тъмнокосата с единствената цел тя да го чуе. Беше твърде шумно, а да крещи нямаше смисъл. Отдръпна се бързо от нея, когато тя се сепна и го погледна, а той от своя страна гледаше извинително. - Извинявай, не исках да те плаша - добави Алекс, но нямаше идея дали думите му бяха чути.

A

лекс опита да отправи една усмивка към чаровницата, но не му се получи особено добре. Гримасата му бе достатъчно измъчена, а слагайки усмивка върху нея, изглеждаше още по-зле, за това тъмнокосия можеше само да се надява, че е достатъчно тъмно за да не твърде нелеп в очите на дамата. От Лейди беше научен да се държи почтено с жените, да се грижи за тях сякаш са най-ценното нещо на света, да ги уважава и да зачита правата им. Той добре знаеше как да се държи като същински джентълмен и определено можеше да прочете мислите на всяка една жена. В очите на това момиче, четеше угриженост, сякаш се бореше с нещо или някого и макар тялом да бе тук, духом витаеше някъде в собственият си свят. Александър добре познаваше това чувство, да бъдеш там където всичко е цветя и рози, където сам определяш правилата си, а не се водиш по чуждите, но това бе един нереален свят, в който той си позволяваше да потъва все по-рядко.

Т

ъмнокосия седна на високият сол и сложи ръце върху бара отпускайки се върху него. Не се мина много време и пред него се спря познато лице. Когато бармана понечи да го поздрави, Алекс само поклати глава, а той сякаш четейки мислите му, кимна кротко и усмивката му се изгуби. Точно сега не искаше всички да се държат с него сякаш е на работа, сега беше най-обикновен клиент, който има нужда от питие и може би неангажираща компания за разтоварване. Погледа му се стрелна към момичето, което отново гледаше към чашата си, след което се върна към бармана.
- Бренди - поръча му повишавайки тон достатъчно за да го чуе. - Без лед - добави и се усмихна леко колкото да бъде учтив. Когато получи поръчката си с бонус от купичка с бадеми, Алекс отпи от чашата и побутна леко купичката към тъмнокосото момиче. Не посмя да я погледне, сякаш не искаше отново да срещне онези замислени и тъжни очи, но знаейки колко неучтиво би било, той се обърна след миг и отново й отправи една далеч по-нормална усмивка.
- Малко е странно да си сама - заговори след малко Александър като се привеждаше към нея само за да може тя да чуе думите му, надяваше се да не нарушава личното й пространство по този начин. - Извинявай, ако се натрапвам, просто имам нужда от компания различна от гласовете в главата ми - допълни опитвайки се да вкара остроумие засмивайки се нервно на глупавата си шега.

Г

ледаше момичето право в очите докато тя говореше, дори когато поглеждаше в друга посока, той не откъсваше очи от лицето й. Така беше научен, а и рядко обръщаше внимание на цвета им, за разлика от сега когато ясно можеше да види наситения цвят на ирисите й, макар в бара светлината да бе приглушена. Намираше нещо интересно в това момиче - красавица, а сама в бар, където почти нямаше правила. Оглеждайки се Алекс можеше да види толкова много познати лица - мафиоти, пласьори, убийци, познаваше ги всичките, макар неговият бизнес да не бе толкова кървав, някак си успяваше да се намеси там където не трябва.

К

огато момичето се представи, Александър едва не се удари с ръка по челото, бе забравил едно от най-важните правила, а то беше да се представи и да бъде така учтив да попита за името на дамата. Глупавият той не само бе забравил да се представи, но и беше забравил да попита за нейното име, на всичко отгоре й говореше на "ти" още преди да знае името й. Вътрешно усети как Лейди веднага щеше да му прочете една дълга лекция за голямата грешка, която бе допуснал, но бързо осъзна, че в крайна сметка тази вечер не бе на работа, така че можеше да си позволи да се отпусне и да не бъде скования компаньон, в чиято глава се въртят единствено правила и етикеция.
- Александър - представи се усмихвайки се далеч по-истински и искрено. - А съм сам, защото...нека просто кажем, че понякога е по-добре да си сам с гласовете в главата си, отколкото с гласове от реалния свят - добави като се обърна напред и вдигна чашата си от бара.
Загледа се в течността, завъртя я няколко пъти в чашата карайки я да стигне чак до ръбчетата, след което отпи една глътка. Задържа я в устата си преди да преглътне и да усети парещия й вкус спускащ се по гърлото й. Накара всяка фибра на тялото му да настръхне, очите му се разшириха и изведнъж съзнанието му стана доста по-будно.
- Естествено това не трябва да те кара да се чувстваш нежелана. Ако трябва да избирам между гласовете в главата си и твоя глас, бих избрал твоя.

В

ума му веднага изскочи образа на Александра. За момент напълно бе забравил за нея и скандала, който имаха по-рано. За свое учудване все пак беше намерил заместник на мислите си, сякаш все пак това, което смяташе че може да се случи само при чудо, току що се беше случило. В рамките на няколко минути в главата на Александър не се въртеше нищо за тъмнокосата му приятелка, сега обаче мислите му за нея рязко се върнаха в съзнанието му - с пълна пара опустошиха всичко друго вътре и не оставиха нищо след себе си. Мъжа въздъхна и поклати леко глава опитвайки се да не изглежда чак толкова отчаян какъвто стана само в рамките на няколко секунди. Харесваше компанията, която случайно бе намерил и не искаше да я прогони с мрачното си настроение.
- Разбито сърце? - въпросително подхвана Алекс. Да, може би разбито сърце, но далеч не беше от такава любов, каквато предполагаше Тес. - Може да се каже, но не е от любов. Всъщност е заради най-добрата ми приятелка - сви рамене Александър и погледна към събеседницата си. - Отегчително е, не искам да те занимавам с моите глупости - добави и се усмихна опитвайки се отново да прогони мислите за Александра, но неуспешно.

И

маше нещо странно в това момиче, сякаш на моменти потъваше в някакъв свой свят където всичко бе перфектно. Бягаше от някого, а на Алекс любопитството бързо заработи и той едва не прехапа езика си за да не я попита. Не искаше да бъде нахален, предпочиташе да говорят за неангажиращи теми отколкото един друг да се натоварват с излишни проблеми. Явно бе, че и двамата имаха своите. Тъмнокосия се загледа в лицето на момичето - хубави скули и малко чипо носле, а и усмивката която трудно можеше да остане не забелязана. Определено беше красиво момиче и любопитството на Александър започва все по настоятелно да го човърка от вътре - защо беше сама, каква бе тъмната сянка, която на моменти преминаваше през погледа й, какво се криеше зад красивите очи и измъчената усмивка?! Тръсна рязко глава, не беше момента да задава лични въпроси.

Н

е искаше да я кара да се чувства неудобно, изобщо не му бе целта да я накара да си мисли, че се бърка твърде много в личното му пространство, просто нямаше смисъл да разказва за своите проблеми, когато бе очевидно че тя също имаше нейните си. Не искаше излишно да я натоварва и да я кара да се чувства затрупана от неговите проблеми.
- Хей, кое щеше да му е интересното, ако нямаше проблемите? - засмя се Александър, след което отпи от чашата си и замислено отново накара течността да достигне до ръба на стъклото и да се върне обратно на дъното. Така си беше, ако ги нямаше проблемите, какво им оставаше, нищо не можеше да бъде цветя и рози, не можеше да бъде перфектно, тъй като нямаше да интересно. Еднообразие, което всеки ден те съсипва малко по-малко карайки всяка част от съществуването да да бъде абсолютно напразна - скучна и монотонна, без никаква драма и интрига. За това понякога хората си създаваха проблемите сами, сякаш за да разнообразят скучното си ежедневие въвеждайки малко драматизъм в него.

А

лександър погледна към компанията си и погледа му ненадейно се задържа малко повече върху лицето й. Отново обходи всичките й черти, спря се за момент върху чипото носле, върху големите някак пълни с тъга и надежда очи, след което отклони поглед към почти празната й чаша, която спокойно седеше на бара. Погледна и своята, която също бе на привършване и махна към бармана, който бързо се ориентира към него.
- Същото за мен и едно от това, което пие дамата - поръча му и се усмихна леко на Тес, надявайки се да приеме почерпката му. Бармана кимна и малко след това постави поръчката пред тях. Алекс вдигна чашата си и я насочи към тъмнокоската като подпря лакът на бара и се усмихна криво. По бузите му моментално избиха трапчинки, същите онези които не веднъж бяха покорявали женските сърца или поне караше погледите им да се спрат върху лицето му. Може би не беше кой знае какъв красавец, но притежаваше чар, който бързо успяваше да плени жените.
- Предлагам ти да пием за проблемите, които никога не свършват - замислено изрече тъмнокосия, като повдигна вежда и наклони чашата си към тази на Тес.

Х

ареса му тази усмивка, която изгря слънчево на лицето й. Онази истинската, която показваше един нов вид на момичето, на което бе на тресъл компанията си. Определено не му харесаха онези от преди малко, онези пресилените и излишно любезните - тази искрена бе далеч по-красива от тях и караше цялото излъчване на Тес да грейне. Александър още не можеше да осъзнае какво точно вижда в нея, онова различно нещо, което рядко забелязваше в жените, сега му бе направило огромно впечатление в нея. Виждаше я сякаш от друг ъгъл, не като потенциална клиентка, както виждаше почти всяка, а като интересен обект, който искаше да разучи до най-малката подробност. В главата му се редяха хиляди въпроси, които искаше да й зададе, но нито един не можеше да стигне до устата му, сякаш задавайки й въпроси, щеше да пробуди нейното лично любопитство, а на колко въпроса можеше да отговори той искрено?! Можеше, но само с лъжи, а нещо в него крещеше, че момичето е лъгано твърде дълго, за да изрича и той лъжи пред нея.
- Добре, нека бъде за бъдещето - съгласи се Алекс, след което замислено отпи от чашата си. - За едно бъдеще с по-малко проблеми и с повече...любов - добави и се засмя леко на края на изречението си. Любов. Та какво бе значението на тази дума за него, единствената любов, която изпитваше бе към Александра, една чисто братска любов с огромно желание да я закриля. Очите му бързо потъмняха от внезапната тъга. Сякаш телефона в джоба му из вибрира за да напомни за себе си, а когато Александър го извади първото, което видя бе снимката - той и Алекс, ухилени до уши, а на заден фон се виждаше огромен фонтан.
- Извини ме за момент - обърна се отново той към Тес усмихвайки се извинително, след което набързо написа един sms и го изпрати.

К

ого залъгваше, че може дълго да се сърди на своето слънце, просто нямаше начин да изкара утрешния ден без да види усмивката й. Тайно се надяваше единствено Тес да не си помисли нещо, но сам не осъзнаваше защо. Защо искаше тъмнокосата красавица да е наясно, че не е в любовна връзка?! Навярно дълго щеше да търси отговор на този и без това риторичен въпрос. След като приключи с телефона си го прибра обратно в джоба и се обърна към момичето, чийто поглед разсеяно гледаше на някъде. За момент, за пореден път тази вечер, Александър гледаше момичето с лека усмивка на лице, преди да я заговори и върне вниманието й върху себе си.
- Искаш ли да се махнем от тук? - попита я и едва след като осъзна колко погрешно звучи въпроса му побърза да поясни. - Не ме разбирай погрешно. Просто не ми харесва всичкия този шум, идва ми в повече, може да се разходим някъде, но ако не искаш ще разбера - добави на бързи обороти и сконфузно сведе поглед към чашата си, притеснен от недообмисления подтекст на предложението му.

Д

ълго наблюдаваше подадената му ръка, сякаш обмисляйки вариантите, ако я поемеше. Нещо в него трепна от невидимото, което се изправяше пред очите му, сякаш предстоеше нещо ново и вълнуващо, нещо което отдавна бе чакал. Стотици пъти бе искал да поеме риска, просто да поеме вълната точно когато е в най-високата си точка, да усети адреналина, че нещо ново и различно се случва в живота му и поне за ден да забрави какъв е с какво се занимава. От друга страна чувстваше как сякаш залъгва красавицата пред себе си, никога не можеше на 100 процента да се разкрие пред нея, не можеше напълно да покаже какъв е, защото това, което тя щеше да види бързо щеше да я накара да избяга и съжали, че изобщо го е срещнала. Струваше ли си риска да направи нещо било то и за една единствена вечер? Една вечер, в която щеше да бъде себе си или поне тази част, която бе останала от истинското му "аз". Струваше ли си да поеме риска с това момиче и да преживее бленуваната промяна, макар знаейки че утре всичко ще е приключило и на вярно нямаше да види Тес повече, за нейно добро. Определено да. Усещаше как всяка фибра от тялото му се моли жално за това приключение, за това криване от правия път, по който всекидневно вървеше.

Н

е гледаше още дълго подадената му ръка, в следващият момент вече я бе поел и двамата с Тес си преправяха път към изхода, като този път Алекс вървеше малко пред тъмнокосата, за да може успешно да я отведе от бара. Усмивката изписала се на лицето му, бе нещо рядко срещано - искрена и изпълнена с надежда, толкова широка и чаровна, типична по-скоро за някое малко дете. Когато излязоха от бара, Александър се закова на място и се огледа в двете посоки чудейки се на къде да поеме. Всъщност нямаше представа къде иска да я заведе, просто някъде далеч от целия фалш на заобикалящите ги вътре хора, далеч от шума, музиката...далеч от нормалния живот, който водеше.
- Всъщност нямам идея къде искам да те заведа - измърмори Алекс и нацупи устни извинително. - Просто исках да не сме вътре - продължи признавайки си всичко. - Ако имаш някаква идея, ти водиш.