Галерия - Коктейл парти

[You must be registered and logged in to see this image.]
Частно коктейл парти по случай откриването на нова галерия в града.

Последните няколко дни бяха по-спокойни от обикновено. Телефона както никога, мълчеше, но честно казано, не седях до него, чакайки всеки момент да звънне. Вместо това предпочетох да изляза, с надеждата да намеря нещо подходящо за онова коктейл парти, което трябваше да посетя в края на седмицата с Франк. Както обикновено инструкциите бяха кратки и ясни. Франк не беше многословен и често пъти ми се налагаше да получавам "нареждания" от личната му асистентка.
За разлика от повечето жени, аз не закъснявах, затова и нямаше как да не се учудя, че той го прави. Не бе типично за него и все пак... Когато черната лъскава лимузина спря пред мен се усмихнах леко, но бързото изскачане на шофьора ми подсказваше, че нещо не е наред. Марк... май така се казваше, побърза да ме уведоми, че г-н Рийд, няма да успее да присъства, за което искрено се извинява, но се надява, че аз ще се възползвам от възможността и ще присъствам на откриването. Всъщност не мисля, че имах кой знае какъв избор. Вече се бях приготвила... Тази ситуация, в която ме поставяше, не бе типична за него и все пак … нещо в мен ми подсказваше, че си заслужава да посетя откриването и определено не бяха картините...
Качих се послушно в лимузината и Марк ме откара на откриването, както неговият шеф му бе заръчал. Момента в който лимузината отново спря и врата се отвори заваля дъжд от светкавици. И измежду всичката тази суматоха и еуфория се чуваха различни имена, но не й моето. Никой не знаеше, коя точно съм аз, но не възразявах изобщо...

Както обикновено, Ерик разбра за отварянето на новата галерия, чак когато прислужницата му влезе в стаята, носейки новия му костюм, който току що бе дошъл. Типично за пухкавката полякиня, тя започна да му обяснява какво трябва да направи преди да отиде, кой по-важен ще бъде там и с кого трябва да говори. На моменти имаше чувството, че тя е шефа в къщата, друг път пък се чудеше дали направо да не я направи своя лична асистентка, тъй като го слушаше много повече от другите, но голата истина беше, че щеше да е загубен без тази жена. Тя май бе единствената, която не успя да изгони от дума си, че дори бе спечелила и малка доза от оназа така митична негова любов.
Без право да говори, Дейл се съблече и я остави да му помогне, докато продължаваше да му обяснява някакви неща, които не разбираше така лесно, заради акцента й. Странното бе, че тази жена май наистина го слушаше, когато й говореше нещо, което тя масата едва ли разбираше. Но какво да се прави, като не обичаше да закусва сам, а Дорота винаги му правеше нещо апетитно и дори да искаше, не го оставяше сам. А и костюма … той нямаше спомен да бе избирал нещо подобно, най0вече синьо, но тя май бе решила вместо него.
Ерик нямаше какво друго да прави освен да се примири с нея, тъй като спор с подобна жена бе просто излишен. Щом твърдеше, че подчертава красивите му очи, щеше да й се довери. Единствените съвети, които не приемаше от нея, бяха за жените, които водеше в тази къща. Отегчаваше се от безкрайните й приказки за това, че има нужда от жена, но не смееше да я прекъсне дори за момент. Бе най-близкото до майка, което имаше в момента, а и всичкото това глезене … не бе готов да се раздели с тези неща.

***
След като най-накрая се появи в галерията, както се и очакваше, с леко закъснение, Дейл побърза да поздрави „приятелката” си, която бе купила мястото. Ако трябваше да бъде честен, въобще не я харесваше, но в бизнеса нямаше място за емоции и претенции. Затова и продължи да я гледа с онази широка усмивка, докато тя го развеждаше и му говореше за картините. За негово щастие, поне те успяваха да грабнат интереса му, тъй като бе истински любител на изкуството и все пак нямаше да е зле, ако попаднеше на някоя по-приятна компания.

Дрехи:
Spoiler:

Едва бях пристигнала и вече бях започнала да се отегчавам. В съзнанието ми все по-често се прокрадваше мисълта, че съм допуснала грешка, приемайки да посетя въпросното откриване сама. Макар и скучен, Фрак нямаше да бъде чак толкова лоша компания, предвид липсата на друга такава в момента. Почти бях готова да убия някой само, за да чуя поредния вял разказ, за това как е минал деня му. Да Франк беше от тези мъже. Обичаше... не по скоро можеше да говори единствено за работата си. Това беше неговият приоритет и аз можех да слушам с часове за нея, докато заработените от него пари, влизат в моята банкова сметка.
Странно, че мислейки за финансови транзакции, докато наблюдавам творба на Веласкес, можеше да бъде толкова възбуждащо. Липсва единствено... А, да... Ето го и келнера. Протегнах се към отрупания поднос и в движение си откраднах една от чашите пълни с шампанско, докато се отправях към следващото произведение на изкуството.

След като онази скочубра го убеди да купи две доста скъпи картини, най-накрая го остави намира, като отиде да напада следващия новодошъл. Очевидно бе решила, че е по-добре тя сама да се заеме с по-сериозните почитатели на изкуството, което не беше лоша идея. Десет минути с нея и Ерик вече бе готов да купи цялата галерия, за да се отърве от тази жена. Още не можеше да разбере, защо си мислеше, че всички я харесват. И все пак, точно такива бяха почти всички хора в тази зала, както и самия той – богати, надути и доста дребнави. Добре де, последното може би не бе точно за него, но първите две определено го описваха, а славата му с жените го остави съвсем сам, тъй като доста от присъстващите дами нямаха желание да присъстват в списъка на завоеванията му.
Дейл искрено се разочарова, като се завъртя няколко пъти, но май двете картини щяха да се единственото, с което щеше да си тръгне. Всички бях предубедени, когато ставаше въпрос за него и единствените жени тук, с които щеше да има късмет, някак си не го блазнеха. Все пак бе мъж, които обича предизвикателствата, затова и веднага щом видя своето, очите му светнаха. Огледа внимателно блондинката, която поднасяше кристалната чаша към плътните си устни, като това го накара несъзнателно да премине с език между своите. Въздъхна тежко и се замисли дали да я приближи, тъй като не всяка заслужаваше особено внимание, но най-накрая реши, че ако си тръгне само с картини, по-добре да бе взел икони за манастира, в който щеше да заживее. Все пак Ерик обичаше активния живот и една вечер без забавление за него си бе истинска загуба.
- Отвратителна е! – каза доста силно и сериозно, като привлече погледите на хората около себе си, включително и на непознатата, зад която бе застанал – Защо всички ме гледат така? – попита вече малко по-тихо, като се приведе леко към него, за да може само тя да го чуе.

Оказа се, че следващото произведение на изкуството, което ще инспектирам със проницателния си поглед, бе експонат, който са забравили да споменат в поканата. Не, че ги винях, не беше атракцията на вечерта, но пък можех спокойно да кажа, че е най интересното и хващащо око, творение наоколо.
- Двоумя се... - Подобно на него сниших гласът си и извъртях глава леко назад, за да кажа следващите си думи гледайки го право в очите. - Но съм склонна да приема, че не се дължи на изтънчените Ви маниери. - Понякога се изненадвах от готовността на толкова много мъже, да платят толкова много пари, за да им правя компания. Обикновено подобно студено, граничещо с безразличие отношение, което имах към заобикалящите ме, би трябвало да ги отблъсква.
- Сега ако ме извините.... - По устните ми се плъзна една почти незабележима усмивка, а главата ми съвсем лекичко се отпусна в страни, подсказвайки му на къде може да се отправи в следващите да кажем... три секунди.

Ерик не бе никак глупав и много добре разбра какво му намекна момичето пред него, но той не отразяваше подобни откази. Не бе голям фен на подобни изрази, най-вече когато бяха отправяни към него, затова и се бе научил да ги отхвърля по най-различен начин. Разбира се, не можеше да хване момичето и да й каже „Харесах те вече, отърване няма”, макар че го беше правил на няколко пъти. Но сега нито мястото, нито тя бяха подходящи за подобно изказване, най-вече пък когато се опитваше да се прави на културен и изискан. Затова се усмихна леко, като застана от едната й страна, гледайки все напред към картината, докато поставяше ръката си на гърба й.
- Не се притеснявайте – каза Дейл така мило и най-накрая погледа към красивите й очи – Не ми пречите.
Знаеше много добре, че по-скоро той пречеше на нея, но честно казано, въобще не го вълнуваха нейните чувства. Желанията му бяха на първо място в момента, затова и беше готов на доста неща, за да ги постигне. И все пак знаеше, че търпението е ключа към всичко, затова съвсем скоро махна ръката си от нея, оставяйки я само със спомена от нежното докосване по голата й кожа.
Май на него му бе доста по-приятно, отколкото на нея, но ако му дадеше зелена светлина, можеше да се постарае да задоволи и нейните нужди. Сега обаче не му бе времето да мисли за тези неща, тъй като бързо щеше да забрави как трябва да се държи и да премине на агресивен флирт, който не винаги свършваше добре. Не бе сигурен, дали на нея щеше да й се хареса, но съдейки по това, че се намираха на подобно място и тя така тактично се опита да му бие шута, май нямаше да е зле да е по-кротък.

Подсмихнах се лекичко и то съвсем непринудено. Имаше нещо в този мъж... Нещо, което възбуждаше любопитството ми, но не бях сигурна дали интереса ми е породен от желанието нещо интересно да се случи, или пък наистина мъжът до мен притежаваше нещо отличаващо и различаващо го от всички останали досадници, които бях срещала в живота си. Надявах се да разбера по скоро, тъй като ценях времето си прекалено много, за да го пилея в безинтересна компания.
- Жалко... - Извърнах се леко към него и едва сега успях да го огледам по-отблизо. Не бях сгрешила, беше най-забележителния експонат изложен тази нощ тук и ако бях истински ценител на изкуството, вероятно щях да отчета и факта, колко симетрично и изваяно лице има. На тази заглушена светлина, контурът на устните му изпъкваше още повече и ги правеше доста примамливи. А този син поглед, реещ се някъде напред, беше завършекът на това съвършенство... Само, че аз не бях ценител на изкуство, нито пък чак толкова задълбочен човек, така че виждах единствено стилно облекло и долавях аромата на скъп парфюм.
- Би било хубаво ако бях успяла да ви покажа, колко неприятно е чувството, някой да ви досажда и може би тогава вие също щяхте да бъдете по-внимателен към личното пространство на останалите... - Казах леко игриво и развеселено, след което отпих малка глътка от шампанското и се загледах отново напред.