Патрик беше добър полицай, всъщност един от много добрите особено що се отнася до работа под прикритие. Много добре знаеше как да се промъква, как да печели доверието на хората, може би външният му вид му помагаше до голяма степен с това начинание, но не разчиташе само на него.
Ето го и поредният ден, поредната задача, беше разучавал този картел през последните няколко месеца, следеше всяко тяхно движение, запознаваше се с членовете им от далеч и сега бе време да влезе в техният кръг и да ги срине, както бе правил толкова много пъти досега. Не се залъгвайте от фактът, че бе агент едва от има няма две години, опитът му е много по - дълъг от този.
"И нека шоуто започне" - каза той с усмивка на лице и излезе от колата, слагайки тъмните си очила и отправяйки се към целта си. Днес той не беше Патрик Девънпорт, днес и в следващите няколко месеца той щеше да бъде Кристофър Майнард, наркодилър и новото протеже на Джеймс Лорейн или поне това бе целта му, а той винаги постигаше целите си.
Висока мускулеста фигура, бежови панталони и черна тениска, тъмни очила и ослепителна усмивка той се придвижи бавно към жертвата си. Тя бе сама, седяща на пейката в парка взираща се някъде без да възприема обстановката или поне така изглеждаше отстрани
- Красив ден, нали? - попита той небрежно накланяйки глава леко в страни поглеждайки към нея през очилата си.

names and faces

[You must be registered and logged in to see this image.]

A man with tons of faces but who he really is?

"Хмм, предизвикателство" Патрик си помисли и лека усмивка се плъзна по устните му. Той отдели още малко внимание на четирикракият симпатяга обмисляйки как да подходи. Добре може би трябваше да отдели повече време да проучи малката госпожица, вместо да се съсредоточава върху охраната и онези в обкръжението на Лорейн, но вече бе прекалено късно за подобно нещо.
"Е, Патрик да те видим как ще се справиш с мислене в действие" - каза на ум той продължавайки да се усмихва.
- Хм, хапливо - отвърна той изправяйки се и премествайки очилата си по - нагоре по носът си. Погледна момичето за момент съсредоточено, проучвайки я и накрая вдигна ръце във въздухът в знак, че се предава
- Добре, добре тръгвам си. Извинявай за притеснението - каза той примирено и се завъртя отдалечавайки се от нея. Всъщност бе направил само две крачки, когато се подсмихна, прокарвайки ръка по брадичката си и се върна назад с чаровна усмивка
- Всъщност, размислих - каза той съвсем спокойно и се настани до нея без да обръща внимание на протестите ѝ. Разположи се удобно на пейката изпъвайки крака напред, а дънките подчертаха бедрата му, скръсти ръце пред гърдите си, от което само изпъкнаха мускулите му и вдигна очилата на главата си поглеждайки към момичето а най - ослепителната си усмивка

lies, lies, lies

[You must be registered and logged in to see this image.]

A man with tons of faces but which one is the real?

Определено появата му и фактът, че не се маха много дразнеше девойката, изражението ѝ се промени, макар той да бе сигурен, че тя дори не го осъзнава. Това бе още едно от качества му можеше да чете хората, сякаш бяха книга, някой се четяха лесно, като списание, други отнемаха малко повече време, а имаше и такива за които ти трябваше предварителна подготовка. Преди да започне тази операция Патрик бе сложил госпожица Лорейн в първата графа, но в момента му се струваше, че тя ще се окаже от онези изненадващите, тези които може и да са с мека корица, но съдържанието им да е по - ценно и от най - луксозната корица.
Кое го караше да си мисли това ли? Много просто, въпреки, че цялото ѝ тяло излъчваше напрежение и неудобство, макар и думите ѝ да бяха груби, а гласът ѝ студен имаше нещо в очите ѝ. Очите ѝ бяха топли, някак приветстващи, приканващи, нещо което я правеше много по - интересна за него. Тя се изправи и тръгна да се отдалечава от него, но той нямаше да го позволи, не и когато целта му бе коренно различна.
Въпреки това ѝ позволи да се отдалече, но след това бързо я настигна, само с няколко крачки, определено дългите крака бяха предимство.
- Дори не ми каза името си, а това е наистина невъзпитано - каза той изпреварвайки я леко и обръщайки се с лице към нея, вземайки Рей Бана си в ръце и поглеждайки я изпод мигли с най - невинният поглед на който бе способен.

See I'm a different kind of knight, You're gonna find your fairy tales are lies.

Хей поне я накара да му отвърне, това беше начало, но не биваше да се радва предварително. Тя му зададе въпрос и той придоби замислено изражение, потупвайки брадичката си с показалец
- Хм, излез с мен - каза накрая поглеждайки я с изражение на ангел, наистина му приличаше. Беше толкова откачено, как бе възможно един и същи човек да изглежда като ангелче и да бъде такъв демон едновременно, е съществува такъв човек и неговото име бе Патрик Девънпорт.
- О, но къде са ми маниерите, Кристофър, Кристофър Мейнард - каза той с най - очарователната си усмивка и подаде ръка за да се здрависат.
- Хайде, не бъди толкова кисела, днес е хубав ден - подсмихна се той правейки кучешки очички.

След като София си тръгна от стана още известно време там, загледан в далечината опитвайки да не мисли за нищо, просто изключвайки съзнанието си. В тези моменти той не бе Патрик или Кристофър или Колин или някой от другите си идентичности, в моментите в който се откъсваше от светът той бе никой, човек без име, без минало и бъдеще, единственото което притежаваше бе този миг в който се намираше. Накрая въздъхна леко и се отправи към колата си и след това към домът си. Цялата ситуация в която се намираше не му харесваше, цялото това овещаване което трябваше да направи, обикновено хората бързо му се доверяваха, особено жените, но София Лорейн не му повярва и за минута и това го тревожеше, макар да не искаше да си го признае. Когато влезе в домът си се стовари на столът пред бюрото си и включи компютъра проверявайки пощата си и след това правейки обстойно издирване на всякаква информация, която можеше да се намери под името на София Лорейн. Следващите няколко часа прекара в четене на всичката информация която бе успял да намери и в планиране на следващият си ход и най - вече на вечерта им.
Патрик знаеше много добре, че успее ли да я впечатли днес, то останалото щеше да бъде по - лесно. Също така бе наясно, че не може да я впечатли със скъпи ресторанти и разкош, така че трябваше да бъде изобретателен. Когато бе измислил и подготвил всичко се отправи към банята си за хубав душ и след това се облече за срещата им оставяйки косата си леко разрошена придавайки му неустоим чар. Отново реши да се спре на бежови панталони и блуза с къс ръкав, подходящи обувки и завърши приготовленията си с любимият си 1 million на Пако Рабан, след което взе портфейла си с личните документи на Кристофър Мейнард, телефонът и ключовете за колата и се отправи към парка със сериозно изражение, премисляйки за пореден път стратегията си.
Когато паркира колата си и излезе от нея се подсмихна леко и се отправи към пейката на която се намираше русокоската с която имаше среща
- Нямаше търпение да ме видиш? - попита той чаровно и се усмихна показвайки трапчинките си
- Готова? - попита той подавайки ѝ ръка за да се изправи, бе време срещата им да започне.