Апартамента на Еко

“Feel my fantasy”

Now. I wanna feel u

|Няколко години по – късо след смъртта на Майкъл , когато вече спокойно я оставиха да се върне в Сиатъл, Алекс бе свободна от една страна й се искаше да си върне за неговата смърт, но не искаше да се замесва повече в онова място. Да май най – добре щеше да е седи колкото се може на страна от него, а като се замислеше за това, не бе виждала цели три години Александър, а толкова много имаше да му разказва.. Но най – вероятно и това нямаше да свърши странеше ли от онзи свят трябваше да страни и от него.
Беше решила да направи нещо за себе си, бе чула че освен познатата им Зара Еко, в града се е появил нов художник, може би идеята й да го посети никак не беше лоша.
И именно това направи намери адреса на господина и щеше да иде без предупреждение, но какво я интересува, на нея й бе достатъчно малко акъла за да иде където й да е било без каквато и да е било покана. Стана от неудобното легло с което определено не бе свикнала и излезна от апартамента запътила се към , адреса с който не бе никак трудно да се сдобие. Вървеше по улицата, беше й интересно какво щеше да види и дали работеше по същия начин като госпожица Еко, може би всичко се предаваше в кръвта им... Кой знаеше. Подсмихна се на мислите си и продължи към адреса по улицата. Беше пъхнала ръцете в джобовете си, а косата и бе преметната на една страна.
Когато стигна адреса, влезна в сградата и продължи към етажа който й бе написан.
Прехапа леко устната си и позвъни лекичко на звънеца, като се облегна на рамката на вратата, пъхнала ръце в джобовете на дънките си и чакайки някой да й отвори вратата. Когато вратата се отвори, а тя видя перфектно сложения мъж пред себе си преглътна лекичко, едва ли бе очаквала именно това.
-Предполагам Вие сте Габриел Еко? – попита тя повдигайки раменете си, и прехапа лекичко крайчето на устната си.

“Feel my fantasy”

Now. I wanna feel u

|Алекс го гледаше повдигайки едната си вежда, този мъж определено имаше някакъв проблем с отношенията с външния свят, или просто не можеше да комуникира като хората. Едва ли беше нещо различно, или пък толкова интересно, Алекзандра премлясна лекичко. Като поклати главата с. А думите му просто успяха да покажат на лицето й една лека очарователна усмивка.В мига, в който бе решила да отговори на заядливкото, чийто настроение определено не беше едно от най –добрите .. Нещо от всичко случило се я накара да започне да се смее истерично слагайки ръка на устните си.
Не знаеше, дали бебето, което размахваше лъжи по – голяма от устата му или всяка негова дума бая предизвикали истеричния й смях, но определено доста дългичко не се бе смяла по този начин. Не можеше да си поеме въздух, но в мига в който чу сериозния му плътен глас, на моменти леко дрезгав, я накара да си даде стоп на истерията и да застане леко сериозно уж пред него, но детето сякаш искаше да я накара да се разсмее отново започна да размахва лъжицата, докато не му бе отнета и то не ревна истерично. Погледна го леко на криво замисляйки, се че щом имаш дете трябваше да има и майка, но къде беше пропуска не можеше да разбере. Все пак господин Габриел не изглеждаше толкова възрастен, даже можеше да каже, че не е прехвърлил и трийсете. Но какво пък може рано да е сгазил лука с някоя девойка
-Знаете ли, че не е хубаво да отнемате детска играчка господин Еко – съвсем спокойно добави тя, а усмивката избиваше дори когато се опитваше така старателно да я скрие от него. Но в следващия момент, просто реши да спре да увърта и да се прави на истерично смеещо се дете и се отблъсна от рамката на вратата.
-Интересувам се, господин Еко дали сте толкова добър художник колкото госпожица Еко.