sоmе days ago.. when she saw him again. The cemetery.

В един от огромните хотели, на петнадесетия етаж, се чуваше силен, дразнещ звук.
Алармата доста ожесточено се впи в съзнанието на мъжа, който едва-едва протегна ръка, за да я изключи. Тези ранни посещения в офиса винаги му се отразяваха доста зле, особено ако това включваше и убийственото главоболие. На пръв поглед, първокласните приеми, включващи стотици едри клечки, се превръщаха в истински разврат, особено след като минеше полунощ. Задръжките падаха напълно и единственото, от което на практика имаха нужда, бяха голи и горещи женски тела.
Изправи се бавно от леглото, чувайки името си някъде изотзад. Обърна се стреснато и съзря симпатичното момиче до себе си, което се изпъваше бавно като котка. Да, май така трябваше да й каже .. "коте". По простата причина, че дори представа си нямаше за името й. Усмихна й се леко и стана, запътвайки се към банята. Можеше поне един път да се опита да запомня тези подробности, иначе му бе омръзнало от тази неловкост всяка сутрин, когато не знаеше как да нарича партньорката си от вечерта. Още по-малко, много добре знаеше за какво ламтяха тези сексуални парчета. Всяка от тях искаше да се докопа до парите и статута му. А единственото, което той правеше, беше да ги чука и да се радва на това, което получава в замяна. Защо ли всяка си бе наумила, че владее по-различен трик от предишната, и като по чудо би завъртяла главата му? Познаваше ги прекалено добре и можеше да чете мислите им само с един поглед. Бяха прекалено еднакви, скъпи курви, използващи секси задниците си, за да получат последен модел Бентли или нов мезонет. Само дето Виктор нямаше как да се върже на нито една от тях.
Метна си бърз душ и с облекчение въздъхна, когато видя, че забавлението си бе тръгнало. Тактика. Точно така, трябваше да бъде тактичен и да се сдържа. Иначе с удоволствие би я нагрубил и тя сама щеше да се изпари за по-малко от двадесет секунди.
Свали кърпата от кръста си и извади скъп, тъмносин костюм. И без това в гардероба му преобладаваха именно такива строги облекла. Плюс няколко хиляди вратовръзки, от които слагаше само десетина. Облече се и слезе към кухнята, където млада азиатка вече го очакваше с топла чаша кафе. Благодари на икономката си и приседна на барплота, отваряйки днешната преса. Твърде много плащаха на шибаните репортери, само и само да пишат поредната лъжа.
-Спад в борсата. - измърмори под носа си и погледна към ролекса на ръката си.
Ако имаше спад, то едва ли милионите щяха да се трупат нон-стоп в швейцарската му банка, където държеше всичко.
Отпи глътка от кафето си и се изправи, пристягайки вратовръзката си. Затвори лаптопа и го прибра в един от куфарите си, когато сладката азиатка му съобщи, че шофьорът му го чака. В два имаше поредното скучно дело и честно казано изобщо нямаше да бърза, ако знаеше, че по-късно същата сутрин нямаше среща с господин Бас. Един от малкото хора, които уважаваше заради влиянието си в целия щат.
Черното затъмнено ауди вече го чакаше пред входа на хотела, а шофьорът го поздрави усмихнато, отваряйки вратата му.
-Здравей, Бил. - кимна Вик и отвори едно от куфарчетата си, когато се качи.
Прегледа всички документи, които му бяха нужни, докато пристигнат и свърза едно-две изречения със стария на вид мъж. Бил винаги му бе крайно предан и поради този факт, Иванович все още не го бе уволнил.
Колата спря пред внушителната сграда на където го чакаше отново документите и костюмирания мъж се запъти към входа. Още преди да е прекосил фоайето, служителите му започнаха да го затрупват с информация. Вдигна ръка, за да ги накара да замълчат и гневно стисна челюст. Така и не се научиха, че всичко, което имат да казват, го казваха на секретарката му. М да, което веднага го навеждаше на дългите крака, които притежаваше тя. Амбър му бе станала любимка още, когато се бе явила на кастинга. Мръсния начин, по който я чукаше с офиса си, всеки път го възбуждаше.
-Добро утро, Господине.
Още щом вратите на асансьора се отвориха, когато достигнаха двадесетия етаж, Амбър се изправи от бюрото си и се запъти към него. Подаде му новата доза документация, която се нуждаеше от преглед и неговия подпис.
-Благодаря ти, скъпа. - усмихна й се чаровно, но така и не я погледна - Искам двойно кафе, нека бъде доста силно.
Махна с ръка и все така без да я поглежда, влезе в широкия си офис.

След няколко часа, хиляди прегледани документи и изпити няколко кафета, Виктор се изправи, протягайки се силно. Замисляйки се за миналото си, от година на сам... Беше му тежко , а й чустваше една много силна празнота в себе си. Празнота, която не можеше да не забелязва..Но това, което беше направила тя.. неговото момиче онази единствената, заслужаваше да страда, онова предателство той никога нямаше да забрави, въпречи че нещо му липсваше но не знаеше какво беше то.
Въздъхвайки стана от бюрото, задушаваше се в този офис имаше нужда да излезне, някъде далеч от всичко това. Качи се в колата, не знаеше, защо но искаше да иде на гробищата в същност знаеше много добре искаше да види онзи свой бсевдо гроб..Да всичко го мислеха за мъртав, а той внимаваше да не застане пред някой обектив.
След няколко преки, и завоя отиде именно там, разхождайки се из мрачното място, студенината го обгръщаше, усещаше нещо, което никога не бе усещал до сега.. Дъжда се сипеше отгоре му, но това не му правеше особено голямо впечатление, не просто се радваше, че сега можеше да прави каквото иска, и да й го върне по начин, по който само той можеше .
Вървеше сред гробищата и калта се затъкваше в подметките му, но не му направи впечатлени.Беше намерил гроба си, на който беше изписано неговото име, но той просто не бе там, седеше и гледаше и размишляваше, докато не чу приближаването, а след това и името си. Той се сепна, как можеше точно сега да реши да се появи точно тук.. Виктор се обърна и виждайки я направи една замислена физиономия, опредлено щеше да се прави, че не я познава, щеше да я нарани , и въпреки, че от този факт му ставаше неприятно, но трябваше...
-Добре ли сте? – попита най – любезно преглъщайки буцата от случилото се, която се беше загнездила в гърлото му, не знаеше какво се случва, приближи се до момичето, преди да е ударило главата в земята и я подхвана. Като се загледа в лицето й, но той знаеше, че няма да й даде да види, че я помни щеше да започне играта си още в мига, в който Клеър отвореше очите си. Леко потупа бузата й и се усмихна нагло.
-Хей, добре ли сте? – попита отново той..

Погледът му се спускаше по цялото й лице. От големите й изразителни очи, през малкото чипо носле и се спираше на плътните й устни, които доста привлекателно биваха облизвани от очевидното й притеснение. Формата им успяваха да приковават вниманието на господина, който впрочем трудно се впечатляваше. Но тази госпожица определено имаше нещо мистериозно и загадъчно в себе си, което бе подбудило някои фибри, намиращи се в областта около мъжкото му достойнство.Гледаше я така сякаш я познаваше от толкова време, но в същност не знаеше коя е тя.. Не я бе виждал, но тя го познаваше, държеше се с него сякаш са били толкова близки. Но поглеждайки към плочата разбра нещо. Той беше мъртъв. Мъртъв, за всички който са го познавали преди година и това накара сърцето му да се свие между гърдите. Но чувайки медения й глас, усещайки пръстите й до извивките на лицето си, почувства странна топлота, сякаш си беше у дома. От кога не се бе чувствал наистина така, до сега не можеше да нарече нито едно място у дома.
-Виж, не знам за какво говориш,...за бога аз наистина дори не знам, коя си ти..Просто не помня нищо разбираш ли? Не знам, кой съм бил, не помня цели 23 години от живота си.- стисна челюстта си и се обърна с гръб към нея, гледайки към гроба. Да лъжеше я, лъжеше я но трябваше да продължи.
Усещаше, как яростта му започва да кипи във вените му.
-Онзи.. гроба на който бяхте, та мамка му аз не съм мъртъв... Просто не знам абсолютно нищо за себе си.. – започна да лъже той,казвайки го с толкова изстрадано с дрезгавия си глас, наистина искаше да знае..
Но не знаеше какво да я попита, как да започне. Може би когато му кажеше, коя е.. А не преди секунди го бе направила, бе му показала колието си, което сякаш за преструвката му нищо не значеше. А той се чувстваше леко гузен, от това което правеше.
Всичко ставаше толкова сложно за неговата личност. Но какво я се стегни Виктор, та и с по- сложни дела си се справял, с това не можеш, искаше просто да затвори страницата с делата, да не мисли за работа и да разбере миналото си.