Grey`s Mansion

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Пон Май 27, 2013 4:47 pm

Подпря брадичката си на рамото й.Приятните неща идваха в зависимост от компанията. Ако тя бе приятна, то това качество щеше да се предаде и на обстановката и на всичко останало. Елена бе наистина приятна компания, но в последно време нещо между тях пропадаше или пък се надграждаше.. Липсваше му да чувства вина и когато щеше да откаже нещо. Като цяло му липсваше твърдата ръка, с която подхождаше спрямо нея. След онзи сън се чувстваше премазан, изведнъж се бе превърнал в топка от нерви, онази негова друга страна, да отново не знаехме какво искаме.
-Разбира се, както винаги.- – отсече твърдо накрая. Чувстваше се премазан, както се чувства един чиновник, получаващ минимална заплата, която не отговаря на труда, който върши по цял ден. Затова и се превръщаше с топка от нерви, която не се срамуваше да покаже раздразнителността си. В същото време желаеше просто да удави целия си негативизъм в алкохол и да се върне в апартамента си с усмивка. Донякъде усещаше в каква насока се насочваше тъмнокоската, но просто бе изгубил настроението си.
Започваше да се чуди за каква я приемаше. В един момент бе просто неговата Елена, докато в друг я виждаше такава, каквато трябваше да бъде от самото начало, а понякога се улавяше да я вижда като нещо повече, което не можеше да си позволи на този етап. Но вече си го бе позволил, тя бе неговата годеница.. Онази, която щеше да е завинаги до него.Иванов винаги твърдеше, че мъж с неговата власт, която щеше да наследи по-скоро, не трябва да се поддава на подобни манипулации, защото винаги можеше да изгуби по-бързо акциите си. Затова и Виктор точно в този момент отказваше да мисли дълго над въпроса как възприема Елена, но точно сега, когато изпадна в една раздразнителна форма на меланхолия, бе готов да мисли, защото не я виждаше като нищо от изброените и бе сигурен, че тази промяна се отразяваше в погледа му, който най-малко започваше да бъде впечатлен от нейното присъствие. В едни момент му се бе случило нещо, а той самия не бе сигурен какво бе то.. До преди няколко часа му нямаше нищо, а сега бе раздразнителен спрямо всичко и си мислеше какви ли не глупости. Нещо явно го бе разтресло достатъчно след вчерашните спомени от онези моменти, който не искаше да изникват повече пред очите му.
-Чудя се.. – започна той, като се отдръпна от нея и се загледа през кухненския прозорец - .. дали постъпваме наистина правилно, сгодявайки се. – каза той, тихо но достатъчно силно, за да бъде чут въпреки, че нищо от това, което казваше не бе помисляно и за секунда, но уви бомбата бе пусната и сега щяхме да чакаме да видим какво щеше да се случи след като се взриви.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Сря Ное 13, 2013 1:25 pm

Слънцето бавно беше започнало да си проправя път през облаците, прогонвойки тъмнината на нощта и разкривайки новия ден. Лъчите му, топли и милващи нежно, сякаш по свое желание се процедиха през тънките завеси на стаята и обляха всичко в мека светлина.
Крисчън отпиваше от кафето си до прозореца, наблюдаващ мълчаливо розовата, пропукваща се зора. Така и не бе мигнал цяла нощ, премисляше отново и отново онази клетва, която се предполагаше, че вече трябва да е готова. А и знаеше много добре какво ще се случи ако си легне, кошмарите бяха на първа инстанция, сякаш само го дебнеха да бъде сам в чаршафите. Но така или иначе, не можеше да се противопостави на настояването на сестра му, че не трябва да бъде с булката през последната им нощ, преди да се врекат във вечна вярност. Да, неговата булка, Ана. Бяха преживели толкова много, бяха се научили бавно да пристъпват от крак на крак, но всичко тепърва започваше.
Грей така и не бе успял да усети времето, което колкото и кратко да бе, твърде бързо се бе изнизало измежду пръстите му. Винаги си бе повтарял, че няма да позволи на друг да страда с изменението в съзнанието му, но не бе усетил как бе паднал на колене и бе поискал ръката на госпожица Стийл. Всичко с нея правеше за първи път, дори и болката, която бе изпитвал. Всеки друг мъж би се поколебал на негово място. Беше ли готов на брак? Подсмихна се на риторичния въпрос и се отдръпна от прозореца. Той не беше готов, той имаше нужда от това. Във всеки един момент, във всяка една секунда. Ако някой го бе попитал, преди няколко месеца, дали щеше този ден да настъпи, единствената му реакция би била да извие въпросително вежди и да се засмее студено. Самият той не можеше да се познае, но Ана бе пробила онази стена, с която той се криеше от всички останали. Само тя.
Върна се отново в кухнята, където телефона му вече бе изнемогнал от непрестанните съобщения и входящи разговори. Грабна го и още преди да бе вдигнал на майка си, вече бе започнала да му реди многобройни слова за предстоящия ден.
-Крисчън, защо, по дяволите не вдигаш? И сестра ти се губи, кой знае къде се е дянала. Слушай, работниците вече опънаха шатрата, би трябвало до десетина минути и агента да е тук, има да подготви още детайли около масите, които така и не разбработихме онзи ден. Ще попълним картичките с имената на гостите, предполагам, че всеки ще иска ...
И Грей просто спря да я слуша, отговаряйки машинално на въпросите й. Всички знаеха, че това най-малко го вълнуваше, а още по-малко какъв цвят ще бъдат салфетките на масата. Но според сестра му и майка му, всичко трябваше да е изпипано до край. Гледаше да не е покрай тях през последните няколко седмици, твърде много се изтощаваше от енергията, която сякаш струеше заради предстоящата сватба. Никога нямаше да забрави как се разплакаха, когато обяви годежа им. Явно неговото име никога не бе спрягано в едно изречение с 'брак'.
След няколкото мъчителни минути, най-сетне затвори телефона и си отдъхна облекчено. Имаше предостатъчно време да си метне душ и отново да помисли за клетвата, която така брутално го изяждаше отвътре. Погледна отново джаджата в ръцете си и написа бърз имеил на своята годеница.

От: Крисчън Грей

До: Ана Стийл

Относно: Бъдещата госпожа Грей

Как прекарахте нощта без мен, госпожице Стийл? Надявам се, че съм Ви и липсвал, а не сте ме заменили с някой долен кучи син.

Остави телефона настрани и се запъти към банята, прехвърляйки кърпата през раменете си. Искаше целия ден да се изниже, за да може да прегърне своето момиче спокойно и да я отведе далеч от тук. Определено имаха нужда да се откъснат за миг от Сиатъл. В динамиката на изминалите събития, така и не можаха да си поемат глътка въздух.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Сря Ное 13, 2013 2:31 pm

Беше един от ония дни...дните, в който Крисчън отсъстваше...дните,в които меланхолията бе обгърнала с цялата си прегръдка съзнанието на Стийл и само мрачни,студени и празни мисли се лутаха в главата й. Все едно падаха листата на дърветата,все едно беше есен и сякаш тя можеше да усети студения полъх на ледения северняк..смяна на сезоните,така го наречете. Момичето седеше на перваза на прозореца си, а вратите на прозореца бяха широко отворени.Крехкото й тяло бе покрито с парче плат,стигащо до коленете й. Мекият и топъл вятър на вечерта галеше косите й,каращи ги да придобиват една естествена и непринудена форма, която правеше външният й вид напълно съвършен. Сините й ириси се бяха впили далечината,в светлините на града. Това беше един от ония моменти, в които животът й минаваше като на филм, спомнеше ли си нещо усещаше всички чувства наново. Лицето й бе безизразно, единствено дългите мигли, които пърхаха като пеперуди нарушаваха иначе застиналото й лице. Ана обичаше тези вечери, вечерите, в които можеше да си позволи да не бъде отново онова мълчаливо девойче, но отново всичко оставаше в мислите й . Можеше да седи така с часове, въпреки нуждата.Нуждата да е близо до това което обича? Или по – скоро да не спира да мислим за него, в действителност Ана не знаеше, което от двете бе по – различно. Не знаеше за какво трябваше да мисли в момента, просто й се искаше да е при него, а не в апартамента, чувстваше се някак празна. А всичко бе станало толкова бързо, бързо че дори не можеше да осъзнае какво точно ставаше, въпреки че вътрешно го разбираше, мозъка й го възприемаше като нещо напълно нормално случило се в нормална скорост, въпреки че не беше действително така и въпреки всичко, тя искаше това повече от всичко, бавно или по – скоро бързо се бяха научили да вървят заедно и на моменти да се разбират, Ана се бе научила до някаква малко степен да държи хапливия си език на страна, въпреки че бе доста трудно като начинание, но нямаше избор нали? Все пак и двамата правеха жертви един за друг, компромиси, гледаха да се съобразяват един с друг колкото и трудно да им бе. Но все пак и сега малката госпожица не позволяваше на Крисчън да прилага онзи контрол върху нея.

Но това, което я влудяваше бе последните дни.. последните дни, в който просто всичко като че ли бе с краката на горе, майка му и сестра му сякаш се опитваха да ги побъркат, вече Ана тотално отказваше да си мисли, че бе най – правилната идея, да оставят сестра му да се занимава с цялата сватба. Имаше чувството, че я превръщаше в събитието на годината. Въпреки, че Ана в началото бе категорична, че иска просто нормална сватба, но това нейно искане не бе чуто и бе обеднена от Елена да остави всичко в нейни ръце. Е може би поне само въпросите я засипваха, но не й задълженията да тича от тази агенция в онази агенция.. Леко тръсна главата си, като реши, че е крайно време да поспи или да направи опит за това, въпреки че тази нощ направо я побъркваше и едва ли имаше намерение да мигне. Но имаше ли някакъв избор в противен случен на сутринта щеше да има онези неприятни подути кръгове под очите..
Тъкмо се бе отпуснала в така празното леглото, в момента, в който телефона й из вибрира, Ана го взе в ръце, а очите й минаващи по буквите леко се присвиха, а устната й леко се нацупи в една леко недоволна гримаса. Бавно пръстите й зашариха по екрана отвръщайки подобаващо на господин Грей.

От; Ана Стийл
Относно;; Пижамено парти в леглото ми, със специална мъжка компания;
До; Крисчън Грей
Колко сте ми липсвал господин Грей, ще го запазя за себе . Да някой друг господин кърши, кръшно тяло в леглото ми, наистина подобаващо, като за нощта без Вас. Ами вие? Как прекарахте нощта си?

Пръстчето й натисна” Изпрати” а тя се подсмихна напълно доволна пускайки телефона до себе си, отпускайки се в празното легло, определено й липсваше топлината му.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Сря Ное 13, 2013 3:19 pm

Странно как любовта кара хората да бъдат толкова сантиментални и замислени над това. Тя е тази, която е вдъхновила много личности по света да напишат поредния стих. Интересно как това чувство може да промени живота толкова лесно, да го преобърне изцяло, но усети ли го някой наистина, с точния човек всичко става толкова неусетно. Всеки е отричал любовта, малко или много, противоречи на собствените си възгледи. Но сякаш всеки път съдбата, сякаш за да докаже обратното, точно на тези, които не вярват, любовта ги разсича на две и ги помита с главоломна силна.
Всякакви мисли се преплитаха през съзнанието на Грей, докато горещата вода се стичаше по тялото му, оставяйки своята топла целувка. За момента запазваше самообладание, макар и паниката бавно да се загнездваше в гърдите му. Никога досега не се бе налагало да се обяснява в любов, поне не и пред толкова много хора. Какво означаше тази дума 'клетва' ? Защо трябваше да се кълне във вярност, когато много добре знаеше, че никога нямаше да направи нещо, което би наранило Ана. Никога нямаше дори и да си помисли за друга, просто не беше възможно в неговия свят. Беше различен, толкова единствен по рода си. А малката госпожица Стийл го бе повалила на земята, разкъсвайки онази прозрачна обвивка, която сякаш бе втората му кожа. Толкова дълго бе изолиран от всички, че се чувстваше като прероден, напълно нов човек. Но малко или много, знаеше, че никога нямаше да може да се промени изцяло. Винаги щяха да присъстват онези мрачни мисли, които обрамчваха съзнанието му, изпращаха тялото му в агония.
Завъртя бавно кранчето на душа и уви кърпата около кръста си. Трябваше да побърза, ако не искаше майка му да го удуши още с влизането в имението. Костюма му бе върху леглото, което сега изглеждаше плашещо празно, дори и след една нощ отсъствие на Ана. Икономката го бе приготвила прилежно, вероятно и тя с онзи ентусиазъм, с който всички реагираха. Взе телефона, който оповестяваше новия мейл и повдигна леко вежди, когато очите му плавно преминаха през всяка дума.

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай !

До: Ана Стийл

Госпожице Стийл, вероятно желаете да прекарате и целия ден с тази компания?

Моята нощ беше безкрайно дълга, но след отговорът ти не изпитвам никаква нужда от сън вече.

Натисна 'Изпрати' и захвърли блекбърито настрани. Подсуши набързо тялото си и облече костюма, поемайки си въздух преди да се погледне в огледалото. Беше готов за всичко останало, но не и за кокетната бяла роза, която подсказваше кой е младоженеца в стаята. Премина с пръсти през влажната, непокорна коса и закопча ревера си. Погледна към часовника, който показваше почти десет и знаеше, че Бил вече го чака пред Ескала. Хвърли бегъл поглед към огледалото още веднъж и се запъти към асансьора.

-Крисчън, кое време стана?
Да, точно това което очакваше. Майка му го връхлетя още от вратата, преди да го прегърне топло и очите й, причинявайки неприятно чувство на дискомфорт, да се налеят със сълзи.
-Сестра ти все още не се е появила, а уж излезе само за половин час. Кой знае в кой бутик се е вмъкнала, под предтекст, че роклята, която си е избрала вече не й харесва.
Грей се усмихна на белите й ядове, поздравявайки баща си. Той самият изглеждаше изтормозен от цялата какафония, но пък и в неговите очи блесна нотка на гордост.
Крисчън се запъти към градината, където щеше да бъде цялата церемония и с ужас откри, че имаше поне петдесет души, като всеки тичаше да свърши предназначената си задача. Определено с Ана имаха други представи за сватбата си, но явно с това трябваше да платят, щом бяха оставили подготовката в чужди ръце.
-Татко, да изпием по чаша вино? -обърна се към баща си, търсейки подкрепа от задушаващата го ситуация - Ана не трябва ли скоро да е тук?

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Сря Ное 13, 2013 4:27 pm

Най- странното от всичко беше, че нещо я човъркаше, една страна паника се загнездваше в гърлото й, сякаш се опитваше да я задуши. Може би треската я обземаше. Опредено нямаше време вече, нощта се бе изнизала толкова бързо, а тя дори не бе успяла да спи като хората. Ана въздъхна лекичко, като стана от леглото, отиде до гардероба и извади онзи калъф.. да роклята, определено прекалено пищна за нея, но вкусовете й с Елена се различаваха, може би наистина трябваше още в самото начало да не оставят всичко в чуждите ръце, сега щеше да се съобразява с това, което й бе дадено. И въпреки всичко Ана харесваше роклята си, остави я прилежно на леглото, притвори за миг очи и взе бялата хавлия от фотьойла, като влезна в банята. Момичето врътна кранчето на водата и се пъха под топлия душ, оставяйки водата да се стича по нея, бавно и галещо кожата й, докато мислите й препускаха някъде връщайки я в онзи първи ден. В деня, в който едва ли не падна толкова нескопосано в краката на Крисчън, да онзи ден, в който всичко бе започнало.
Въпреки, че след всяко премеждие тя очакваше края им да настъпи много по – рано или пък тогава си мислеше, че няма да се случи нищо между тях, че той няма да намери нещо интересно в нейната скромна особа, но определено бе сбъркала, всичко в животите им се бе преобърнало на триста и шеисет градуса.И сега Ана бе убедена, че съдбата й бе преплетена в тази на Крисчън, спомни си онзи ден, в който си бе тръгнала от него, спомни си как съдбата отново бе събрала пътищата им. Ана бе на ясно, колко зле влияеха един на друг, но не бяха добри и за никого другиго. Може би това ги събираше, брюнетката не намираше това, което той имаше в никой друг, а й нямаше как да го намери, Крисчън бе единствен по рода си с всичките си демони, с цялата сивота в живота си, но Ана знаеше, че внасяше онзи цвят там, всеки път, когато беше нужно.
Докато водата просто си се стичаше по тялото й, през съзнанието й минаваха всички онези моменти, който бе имала с него, всеки спомен, всеки миг. Всичко, което някога бе искала да има и от което не можеше да се откаже. Момичето си пое глътка въздух и цялото й тяло потрепери при мисълта, за това което щеше да се случи. Пое си глътка въздух, а притеснението сякаш се загнезди в гърлото й, обърна се и врътна кранчетата на водата, като излезна от кабинката и започна да суши тялото си, след това косата си, която бе решила да си я остави напълно естествена, леко начупена и достатъчно права, без да й прави каквото й да е било. Като да не повярвате беше успяла да обеди Елена, че не иска грим, никога не бе слагала повече от спирала, е освен онзи път, в който Миранда я бе завлякла в онзи клуб.. да .. Момичето се подсмихна леко, като излезна от банята, вече напълно спокойна може би беше много силна дума „спокойна”, но не можем да я виним, нали?
Преди да отвори калъфа с роклята Ана погледна към телефона си виждайки новото съобщение, беше абсолютно убедена, че господина й бе отговорил абсолютно подобаваща. Подсмихна се лекичко, докато очите й минаваха по всяка дума, която се намираше на екрана и прехапа леко устните си.

От; Ана Стийл
Относно; С кое да внимавам, господин Грей?
До; Крисчън Грей;
Все си мисля, че ако ми бяхте повярвали, до сега да се бяхте появили в апартамента като хала. Няма ли поне малко да Ви липсвам, ако прекарам този ден, в леглото с тази псевдо компания?

Ана остави телефона на нощното шкафче, като леко се подсмихна и поклати невярващо глава, приближи се до леглото, като отвори калъфа и извади роклята, благодареше се само и единствено, че бе сама и никой не й надуваше главата поне за сега. Знаеше, че Бил трябваше да дойде да я вземе всеки момент, за това щеш ли трябваше да побърза повече от колкото си мислеше. Облече роклята, като се радваше, че има страничен цип, който беше лесен за закопчаване, и определено не трябваше да нагласява връзките на гърба си. Когато се обърна и се погледна в огледалото изглеждаше толкова не себе си, сякаш само роклята бе способна да я промени, не й трябваше нищо друго, освен едно – Крисчън, толкова й липсваше вече, че имаше чувството, че иска секунди по – скоро да иде там, и да го види.
Момичето чу звънеца, и точно като по поръчка бе напълно готова, въпреки, че притеснението я хващаше все повече за гърлото, взе телефона си в ръка, и тръгна на към вратата, отваряйки я видя погледа на Бил, който я накара да се изчерви, имаше чувството, че скоро не се бе изчервявала така.. Просто не каза нищо, само се усмихна леко и излезна затваряйки вратата след себе си, 7 етажа по – късно се намираше пред колата, чувствайки се наистина и напълно странно от това, което се случваше. Но се опитваше да не мисли за това и да мисли, че всичко щеше да бъде наред, че нищо нямаше да се случи отново, в последния момент.

Неусетно как всичко бе готово, дори самата тя беше там, а докато влизаше в имението се чувстваше в една приказка, която определено бе успяла да пресъздаде Елена. Въпреки, че нещата, които бяха мислили с Крисчън бяха съвсем различни. А колкото по навътре влизаше толкова повече се опитваше първия, който ще намери да бъде Крисчън. И както й се искаше точно това получи, видя го там с целия му разкош в компанията на баща му. Чувстваше се напълно страно, така.. не можеше ли сватбите да бъдат обикновени, да не изискват специално облекло и тен подобните им работи.. но Ана перфектно знаеше отговора, на въпроса, който едва ли някога щеше да зададе на някой. И докато се приближаваше към Крисчън, сякаш онова притеснение изчезваше напълно само при вида му и при усещането за близостта му. Не знаеше какво точно трябваше да му каже в този момент, но просто застана пред него и баща му и поглеждайки го онази руменина се качи на бузите й, а зъбките й несъзнателно прехапаха долната й устна, като секунди по - късно из между тях излезна сякаш едно плахо
-Здравей . – не знаеше, защо но просто се чувстваше наистина страно, от случващото се, въпреки че вътрешно подскачаше от радост, а сърцето й щеше да изскочи из между гърдите й.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Сря Ное 13, 2013 5:12 pm

Дори в суматохата около тях, погледа на Крисчън беше привлечен от онази примамваща, нежна красота, която излъчваше единствената за него жена. Роклята сякаш й придаваше допълнителен сияен блясък, отразяващ онзи в очите й. Да, това беше неговото момиче, което пристъпваше към него, а усмивката му бавно се разля върху мраморното му лице. Усети прилив на спокойствие, тялото му машинално се отпусна. Наистина ли съществуваше всичко това или беше просто плод на съзнанието му? Ако бе така, то наистина той бе друг човек, макар и със същата обвивка.
Все още не можеше да осъзнае случващото се. Това бе сватбения им ден, колкото и странно да звучеше всеки път, когато си го помислеше. Бяха само двамата и никой друг. Света вече можеше да се извърти и на другата страна.
-Красива си, както винаги. - прошепна тихо, поемайки ръката й и целувайки бавно кокалчетата на пръстите й - Но нали знаеш, че майка ми ще ни убие, ако те види тук при нас.
Докосна с устни и челото й, миг преди тя наистина да се появи, а очите й да се превърнат в понички. Погледна рязко Крисчън и преди да се е усетил, вече бе задърпала Ана по масивното стълбище. Онзи обичай наистина започваше да го дразни, но знаеше, че ако обели дума, щяха жив да го изпепелят.
А времето сякаш летеше, гостите започнаха да прииждат, докато градината все по-бързо започваше да се пълни. Крисчън постоянно го дърпаха на някъде, или да поздрави някой, или пък да помогне с още нещо. Нещо бе започнало да го гложди отвътре, но така и не можеше да разбере какво, което го караше буквално да мръщи недоволно вежди. От Елена нямаше нито вест, нито кост. Къде, по дяволите, беше?
И още докато си задаваше този въпрос, телефона му извибрира от вътрешния джоб на сакото му. Извини се на баба си и дядо си и се отдръпна настрани. Погледна дисплея, където присветкваше скрит номер и натисна зелената слушалка.
-Грей, преди дори да си проговорил, искам да ме изслушаш много, много внимателно. - дебелият мъжки глас накара Крисчън да замръзне, осъзнавайки, че това не вещае нищо добро - Твоята сладка сестричка е при мен и ако не искаш да й се случи нищо лошо, искам от теб три милиона долара, кеш. Ако обаче споменеш за това пред някой, единственото, което ще видиш, ще бъде разчлененото й тяло по цял Сиатъл. Имаш два часа. Ще изпратя адреса след един час.
И линията прекъсна. Грей стоеше все така с телефона до ухото си, напълно неспособен да реагира. И друг път му се бе случвало да го изнудват, но никога не бяха посягали на някой от семейството му. Усети как злобата се стича по вените му, избухвайки в някакъв дяволски пожар, унищожавайки всяка здрава клетка в тялото му. Огледа се внимателно, сякаш търсеше някакъв знак. Не можеше да стои тук, трябваше да намери Елена, каквото и да му костваше. 'Ами Ана?' .. въпросът изникна автоматично в съзнанието му, но сякаш беше с вързани ръце. На никой не можеше да каже, абсолютно с вързани с ръце бе в цялата ситуация. Много добре знаеше какво ще се случи, ако сега се измъкне незабелязано, но не можеше да спести срама на Ана. Просто нямаше как да допусне някой да посегне над сестра му.
Още преди да се усети, вече се бе промушил през масата народ, под предтекст, че трябва да се поосвежи и се затича към гаражите, грабнал ключовете от колата на баща му. Чувстваше се длъжен да изтича при Стийл, да й обясни защо след минути тя щеше да изпита това унижение, но просто не можеше. Всеки бе наясно какво се случва, когато някой постави ултиматум. Такъв ли щеше да е вечно животът му, осеян с психопати? Или само той беше психопата? Тръсна ядно глава и завъртя ключа, преглъщайки бавно.
И тогава осъзна. Всичко беше с цел. Не само отвличането на Елена, но и провалянето на сватбата. Не всичко опираше до онези три милиона. Извади отново бавно телефона и написа бърз смс, надявайки се Ана да разбере прикрития смисъл зад изречението.

*Не мога, просто не мога. Има неща, които не можем спрем, колкото и да се борим срещу тях. За всичко има време, но сега не е моят час. Съжалявам за всичко. Обичам те, прости ми.*

Натисна 'Изпрати' и удари с ръка по волана. Трябваше да се махне, да отиде до шибаната банка и да намери онова копеле, което щеше да убие със собствените си две ръце.

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Сря Ное 13, 2013 6:39 pm

Вътрешно нещо я притесняваше, докато майка му й говореше ли говореше, не знаеше какво точно се случва, защо се случва сякаш думите на жената преминаваха през нея, а времето минаваше толкова бавно, че сякаш Ана се изнервяше. Все повече и повече и в този момент, усети как телефона й из вибрира в ръката и минавайки с очите си по всяка една дума от съобщението сякаш стомаха й се обърна, а цвета от лицето й изчезна. Не можеше да повярва наистина не можеше да повярва, но знаеше какво ще стане сега. Това беше онзи край, онзи край който беше започнал още отдавна и чак сега дойде.Ана погледна към майка му и поклати леко глава при следващите й думи имаше чувството, че ще повърне всеки момент. Знаеше, че точно това не бе очаквала, обичал? Наистина ЛИ? Той шегуваше ли се с нея, съзнанието на Ана толкова се бе объркало в момента, че колкото й да четеше смс, нищо не можеше да намери, нищо скрито в него, нито думичка нито значение... просто нищо, не можеше да го оправдае в момента нямаше да му го прости, просто не можеше. Всичко... всичко бе преживяла заедно с него, но това.. това вече бе като черешата на тортата, да изчезне точно днес, да я остави така да се срамува пред всички, не нямаше да може да го преживее. Искаше да извика, но вика й оставаше някъде по пътя си, и така й не излезна от устните й. Ана поклати глава и погледна към майка му.
-Съжалявам. – прошепна тя и просто излезна от стаята, слезна по стълбището и влезна в кухнята решила да използва задния вход, не искаше никой да я вижда, толкова бледа, разочарована. Да точно така Ана се чувстваше разочарована, щеше да се разплаче просто го предчувствуваше. Бе му се отдала, бе му дала всичко, а той? Той какво направи, показа й точно колко „много я обича” с действията си.. Ана мина внимателно гледайки никой да не я види, а след това захвърляйки обувките си тръгна към града, можеше да й отнеме часове но определено нямаше да остане в имението и да побере целия срам. Нямаше и да погледне повече Крисчън, този път едно „Извинявай” и хилядите оправдания нямаше да му помогнат. Нямаше да заличат разочарованието, стреса и чувството за непотребност, за изоставеност които най – нагло се бяха настанили в тялото й. Ана просто вървеше колкото се можеше по бързо по улицата искаше да стигне апартамента колкото се може по – бързо , а след това да си събере нещата и да се върне във Ванкувър и да не помисля отново за Сиатъл, определено този град й бе изиграл толкова лоша шега.
Час по – късно, час който й се видя като цяла вечност, Ана бе премръзнала, края на роклята й кален от улиците, а лицето й бе заляно от сълзи, сълзи на срама който изпитваше тялото й в момента. Момичето влезна в сградата, качи се в асансьора, а когато стигна 7 етаж, на вратата я посрещна Миранда, която със сигурност се канеше да ходи на сватбата, сватбата която щеше да бъде без булка и младоженец.
-Какво става Ана? – попита я тя, а очите й сякаш се разширяваха от ужас, но Ана както винаги не искаше да говори, нямаше да говори нито с нея, нито с когото й да е било. Взе телефона си, който остави в ръцете на Миранда.
-Изхвърли го и махни тази тъпа карта. – заяви само момичето, като продължи в коридора и влезна в апартамента им. Вървейки към банята свали роклята и я захвърли на земята, влезна вътре взе си бърз душ и излизайки сушеше тялото си, но очите й все още сълзяха, не можеше да повярва, не можеше. Облиза леко устните си изтривайки сълзите си, облече дрехите си и набързо събра багажа си. Отвори лаптопа си и закри повече си акаунти, не искаше да чува за Крисчън Грей, не искаше да го вижда... просто не искаше нищо от този мъж.. В момента Ана просто искаше да може да го мрази, влезна в онлайн сайта на летището и резервира билет, за най – скорошния полет. Щеше да си отиде и всичко щеше да приключи. Взе куфара и помоли Миранда да й поръча такси, без да й дава каквито и да е било обяснения. Десет минути по късно Ана беше в таксито към летището и се опитваше да мисли за всичко друго но не и КРИСЧЪН. Да беше си забранила да мисли за него. Когато пристегнаха, шофьора й помогна да свали багажа си и Ана отиде към касите за да си вземе билета, колко странно се чувстваше, беше толкова наранена, а сякаш сърцето й бе стрито на ренде. Момичето остави багажа си и тръгна към входа.. Да щеше да е един дълъг полет.
Четири часа по – късно момичето беше във Ванкувър и всичко сякаш беше различно, беше успяла да поспи в самолета трудно, но го бе направила бе се абстрахирала от всички мисли за Крисчън и нямаше да мисли повече никога за него. Момичето си взе такси, за дома си, а не след дълго бе пред стария си апартамент, да беше си наистина у дома. А само като се замислеше, че бе започнала да намира своя дом при него...

Заглавие: Re: Grey`s Mansion Чет Ное 14, 2013 1:10 pm

Какво се случва, когато мислите ти шеметно се премятат през съзнанието ти, замъгляват всяка здрава клетка? Опитваш се да преосмислиш всичко, да намерим някакъв изгоден вариант, който би ти помогнал в дадена ситуация, но единствено стигаш отново и отново до задънена улица. Всичко, което си преживял, което си чувствал, сякаш се изпарява на мига, точно като след опустошителна буря, когато не остава нищо, дори и спомените сякаш изчезват.
Крисчън бе хванал здраво волана, докато се опитваше отново и отново да се свърже с онзи скрит номер, но колкото и да бе напреднала техниката, все още нямаше такава опция. Именно тази задънена улица го паникьосваше. Като човек, който е свикнал да контролира всичко, това беше еквивалент на апокалипсис. Бе прекалено наясно, че за първи път се налагаше да играе по свирката на някой, който определено щеше да заплати огромната цена, за това, че предизвиква Крисчън Грей.
На задната седалка, кротко лежеше куфара с трите милиона. Не му пукаше за тези пари, знаеше, че за по-малко от седмица ще ги възобнови, но нищо друго не можеше да се сравни с чувството за страх, което сякаш затягаше своята хватка около врата му. Мислено се заклеваше, че ако бе паднал и косъм от главата на Елена, то определено нямаше сила, която да го спре да извърши животинско престъпление.
Телефона му не спираше да вибрира от постоянните входящи разговори, редувайки се между майка му, баща му и част от близкия персонал. Но ако вдигнеше, то трябваше съвсем безкористно да обясни защо буквално бе избягал от сватбата, а много добре знаеше, че никой нямаше да му повярва, ако каже, че не е готов за брак. И отново, и отново си повтаряше, че Ана е осъзнала съобщението. Та, по дяволите, той никога не се отказваше от каквото и да било. А щом ставаше въпрос за нея, кой можеше да го подложи на съмнение за каквото и да било?
Тихото изпиукване го накара да погледне екрана, където се мъдреше съобщение от онзи прословут скрит номер, който го уведомяваше за местонахождението. Улицата определено не му беше позната, със сигурност някоя от затънтените места на Сиатъл. Включи навигатора на колата и натисна още по-рязко педала за скоростта, присвивайки гневно очи. Ръката, с която държеше волана, сякаш бе започнала да пулсира, вените му бяха изпъкнали от прииждащата злоба. А той само това чакаше. Срещата с онзи нещастник.
Преди да се усети и вече спираше пред висока, тухлена сграда, очевидно отдавна изоставена. Излезе бавно от колата, оглеждайки около себе си и взе куфара, който сега му се струваше още по-тежък. Адреналина му така се бе покачил, че сякаш чуваше собствения си пулс, докато сърцето му яростно биеше. Закрачи бавно към сградата, ослушвайки се внимателно. Само и единствено чакаше да го види и първото, което щеше да направи е безмилостно да го изгори жив.
Качваше се по стълбите, а колкото по-нагоре стигаше, толкова повече го обземаше паниката. Нали не беше закъснял? Да, действително го бяха забавили в банката, но двата часа още не бяха изтекли. Точно докато мисълта, че сестра му е пострадала се премяташе нагло през главата му, чу нечии гласове от шестия етаж. Колко бяха? Два? Мъжки и женски, но определено втория не беше на сестра му. Тихо се запъти към тях, опитвайки се да разпознае единия от двата и точно когато очите му сякаш щяха да изскочат от изненада, чу проглушителния звук от изстреляния куршум, писък някъде отдалеч, нечовешка болка и .. всичко потъна в мрак.
Силната, дразнеща миризма на болница, се вряза неприятно в ноздрите му, миг преди да отвори рязко очи. Белотата в стаята сякаш избоде очите му и се наложи да ги притвори, чувайки гласове около себе си. Разпозна този на майка му, която възкликна въодушевено, но и някак тъжно името му. Когато успя да се фокусира върху образа й, успя да види отдалеч измъченото й лице. Опита се да се понадигне, но болката в рамото му, го накара тихо да изсумти. Вдигна очи и гледа трескаво стаята, усещайки как леда отново се врязва в гърдите му.
-Елена е добре, почива си в съседната стая. До преди малко и тя беше тук. - тихо проговори майка му, и сякаш прочела въпроса в погледа му, продължи - Миранда е тук .. Каза, че Ана се е върнала във Ванкувър, но така и нямаме връзка с нея.
Грей преглътна бавно и притвори очи, опитвайки се да подреди събитията, които се бяха случили за толкова кратко време. Защо Ана не бе тук? Нима наистина бе повярвала, че той ще я изостави? Толкова ли малко го познаваше?
Баща му влезе в стаята и си отдъхна, виждайки го вече в съзнание. Погледна многозначително съпругата си и тя тактично излезе, след като бе докоснала с устни бузата на сина си.
-Не успяхме да го хванем, Крисчън. - оповести тежко мъжът и се настани до болничното легло - Но преди половин час се свърза отново с твоя телефон и оповести, че ще взриви частната болница до края на деня.
-Аз съм целта. - прекъсна го Грей, осъзнавайки какво се случва - Не са били нито парите, нито сватбата.
Баща му кимна рязко, а притеснението се бе врязало в изражението му. И двамата бяха наясно какво трябва да направят, но и никой друг не трябваше да разбира. А Крисчън бе готов на всичко, само и само да спаси семейството си от цялата тази каша.
Помоли баща си за лист и химикал, с ясното съзнание, че няма друг избор. Всички трябваше да повярват в това, колкото и трудно да бе. Но единствената, на която дължеше обяснение, беше онази жена, която никога нямаше да излезе от мислите и сърцето му. Думите сякаш автоматично започнаха да се изнизват върху белия лист, откъсващи се болезнени от душата му, разпилявайки всяко свое чувство измежду редовете.

"...По-добре да останеш гладен,отколкото да останеш сам.Защото,когато си сам-не говоря за самотата,която сами сме избрали,а за тази самота,която сме принудени да приемем,-сякаш преставаш да бъдеш част от човешкия род.

Но има нещо още по-лошо от това да вървиш самотен и нещастен и то е да си с някого и да го караш да се чувства така,сякаш той е без каквото и да било значение за твоя живот."

Обичах да ти цитирам, да те ръководя в моя собствен свят. Имах още толкова много планове за нас, но сега сякаш всичко е избледняло, толкова застинало във времето. В края се сещаш за началото нали? А си мислех, че това никога няма да настъпи.

Колко време изгубихме, колко път извървяхме, само за да се намерим. Преобърнах света, раних се много пъти, облизах раните си и продължих. Преплувах всички океани, избродих хиляди гори, прекосих много планини, само за да те намеря и да ти покажа... да ти покажа, че има по-велико чувство от любовта. И то си няма име... аз използвах твоето, наричах го така и си мислих, че си до мен. Разкъсах душата си, знаеш ли?

Скъсах я и я заших, защото исках да съм до теб. Не СЪС теб, а до теб. Дадох ти възможност. Не исках вярност, не исках любов от теб, не исках всеотдайност и признание. Исках само да съм ДО теб. Да те виждам, да ти помагам, да те предпазвам от черния свят. Страхувах се за теб, страхувах се и знаех, че ако ти се случи нещо лошо, никога няма да си го простя.

Аз не просто те обичах... аз живеех заради теб, с теб. Толкова се привързах, че не си представях дните ми в твое отсъствие. Абсолютно ми беше нужна. Сутрин ставах заради теб. Денем бдях над теб. Вечер те приспивах нежно. И не исках нищо... само възможност. Възможност да ти помагам, да те обгрижвам.

Не мога да ти кажа, че те обичам. Това не е истина. Любовта и обичта се изразяват във взаимна изгода. А аз не чувствам това. Аз чувствам всеотдайност, себераздаване, себеотрицание. Аз не искам да ми даваш нищо, защото не трябва и не бих позволил да ти липсва каквото и да е. Ти ми даде шанс да съм щастлив. Даде ми възможност да ти помагам. Единственото, което искам да знам е, че си добре и че си най-щастливия човек на света.

Не се страхувай, вярвай, обичай, дори да ме няма... Аз ще те намеря и ще дойда, моя единствена сродна душа, ще те целуна тихо в съня ти и ще изчезна .

Вечно твой,

Крисчън

Преглътна мъчително и сви писмото на две, подавайки го нервно на баща си. Той много добре знаеше на кой трябва да го предаде, нямаше нужда от думи. Болката се бе разпростяла тихо в цялата стая, разкъсвайки дишането на Грей. Да ... само смъртта бе решението.

» Tower`s mansion
» Chiara's mansion
» Andrew's mansion
» The Kessler Mansion